Всеки има мечта в живота си, нали? Аз имам, ти имаш, съседът ти също има.

Ние се възхищаваме на малцината постигнали техните велики цели. Те си приличат по един или друг начин – излизат от зоната си на комфорт, рискуват, не се отказват и т.н.

Но има много други хора, които не постигат мечтите си. Запитах се защо тези хора са се провалили, въпреки че са разполагали с всички необходими ресурси.

В това кратко ръководство съм събрал на едно място стъпките, които са следвали тези хора. Ако и вие спазвате тези правила, ще може да убиете и вашата мечта – гарантирано и без следи от местопрестъплението!

Да вярваш, че има бърз и лесен успех

Вчера попаднах на следното заглавие в доста четен сайт – „20-годишен милионер от жк. “Люлин” разкри как се трупат пари и се успява в бизнеса”.

Помолих за коментар няколко от моите приятели и повечето от тях веднага започнаха да определят въпросния милионер като „пикльо”, на който мама и тате са дали парите, с които да прави „бизнес” или че просто e имал невероятен късмет.

Сигурно и на мен щеше да ми се стори съмнителна тази история, ако не бях прочел цялата статия. Тя разказва за Любомир Янчев (присъствал съм на две негови презентации) и неговия умен иконом Melissa (вижте повече за него в Google)

Въпреки провокативното заглавие на материала се оказва, че той не е милионер, а това е капиталът на компанията му. Също така, той не е станал богат и известен за един ден, а се занимава с програмиране още от малък и докато другите са играли навън, той е седял с часове пред компютъра.

Сигурно и вие сте попадали на подобни истории за мигновен и лесен успех. Въпросът е дали те казват цялата истина или не точно.

Дали не се вижда само върха на айсберга, а дългите години на опити и провали да остават под повърхността и никой да не се интересува от тях?

Дали не е като в онзи стар виц, в който се виждат двама познати и единият казва:

– Ти разбра ли, че Иван от нашето село е спечелил кола от лотарията?

– Нищо не си разбрал! Не е Иван, а Петър, и не е кола, а колело, и не го е спечелил, а са му го откраднали.

Ако си мислите, че може да постигнете мечтата си само с късмет (или с правилното подреждане на планетите в ретроградния Меркурий, което май е същото) – ЧЕСТИТО! Току-що направихте първата важна крачка към убийството на вашата мечта.

Да вярвате, че някой друг ще ви даде отговорите на вашите въпроси

„Готовите” решения са страхотни, но имат само един недостатък – те не са вашите и обикновено не работят.

С въпроса „Ти какво би направил, ако си в моята ситуация?” завършва половинчасовата история на мой приятел, който се колебае дали да напусне сигурната си (но нископлатена) работа, за да се включи във временен (двегодишен) проект с по-висока заплата и „по-яки колеги”.

Предишният Тони сигурно щеше да му каже да се маха от сегашната работа и да приеме новото предизвикателство.

Защо бях толкова сигурен, че това е правилното решение? Ами, защото го бях преминал през абсолютно същата дилема. В моята ситуация, аз приех новата работа и това беше добро за мен.

Откривате ли нещо нередно в моя отговор?

Какво означава „правилно”, „добро” и  „същата ситуация”? Няма как аз да съм той и да съм в същата ситуация. Въпреки че ми разказа подробно за всички плюсове и минуси за двете алтернативи, аз не мога да му дам решение на неговия проблем.

Коучингът ме научи, че всеки от нас знае кое е най-добро за него – той е господар на живота си има всички отговори вътре в себе си. Просто трябва да ги намери. Това става най-добре със задаване на силни въпроси.

Въпреки че се изкушавам да давам съвети и решения на дадени казуси (както и да търся такива) осъзнах, че няма как някой друг да знае по-добре от мен самия кое е правилното решение.

Да, мога да послушам някой с повече опит, но вътрешно това няма да е моето „нещо” и няма така силно да съм мотивиран да го направя.

Както няма двама еднакви човека на този свят, така няма и две напълно идентични ситуации. Търсенето на „готови” отговори от други хора ще ви отдалечи с още една крачка от вашата мечта.

Да се задоволявате с посредствени резултати

Едно от клишетата, което и аз съм използвал при оценка на хора от моя екип е „Надминава моите очаквания”. За мен това означава да не се задоволява с резултати, които се вписват в стандартните, а винаги да търси начин да направи повече от колкото се изисква.

Например, когато трябва да се направи анализ на финансовите показатели на дадена компания, служителят не само да го е направил за 5 работни дни, вместо за 10, но и да е сравнил отделните коефициенти с пазара или други подобри фирми.

Като клиенти ни е още по-лесно да преценим дали служителят на дадена компания надминава очакванията ни. Как ще се почувствате, ако си купувате банани от кварталния магазин и продавачката, вместо сами да ви ги премери и подаде, ви даде листче с рецепта за вкусен и здравословен десерт с банани? Различно е, нали?

Постоянното надминаване на очакванията от вас ще ви доближи до постигането на вашата мечта, но ако искате да я убиете още в зародиш, трябва да сте в т.нар. „Златна среда”. Как звучи само, а?

За да сте „кюпа” от посредствени хора, не трябва да си давате много зор, а само толкова, колкото да не ви уволнят.

Защо да се „трепете” като накрая нищо няма да получите за извънредния труд?

Нека да работят шефовете с големите заплати, а вие ще работите повече, само като заплатата ви стане поне колкото на немски общ работник.

За вас времето е кафе и няма нищо лошо да си правите по 5 пуш-паузи на ден – човещинка, все пак.

Ами преди работа – трябва ли да почиствате целите стъкла на вашата кола от натрупания скреж?

Не, разбира се – една малко област пред шофьорското място е напълно достатъчно.

В семейството също поддържайте „Златната среда” – гответе, колкото да не умрете с половинката ви от глад, почиствайте само преди да са се развили странни форми на живот от мърсотията вкъщи и обръщайте внимание на децата, колкото да не започнат да се чудят кой е този чичо или леля.

Карайте я „през просото” и ще се отдалечите съвсем от вашата мечта.

Да търсите вината извън себе си

Ако досега не сте убили вашата мечта с предишните стъпки, тази ще я довърши окончателно.

Каквито и проблеми да имате, търсете вината за тях в шефа, в държавата, в международното положение, в петвековното робство или в родители ви, но не и в себе си.

Може да играете ролята на вечната жертва навсякъде:

В офиса – „Пак ли на мен се падна най-трудната работа?!? То така става – който работи добре, го товарят още повече, а тези дето скатават…”.

На път – „Пак на мен ще се развали колата. Ако бях престъпник като Хаджигошев, щях да карам Бентли, а не тази стара кошница”.

В малкия град – „В София хората си живеят добре. Дори чистачката в мола взима по-голяма заплата от моята. Така е, като нашите не ми дадоха пари, за да уча…”.

На произволно място в България – „В тази държава нищо не става. Стар съм, иначе и аз бих хванал самолета за Германия. Там имам едни роднини, които живеят много добре, а работят само по 2-3 часа на ден”.

Да, съгласен съм, че ако имаш родители милиардери и си роден в английското кралско семейство, животът ти щеше да е малко по-добър.

За съжаление, нито аз, нито ти сме имали този късмет.

Все пак Господ не е бил толкова лош към нас и ни е дал живот и здраве, пратил ни е в сравнително уредена държава като България през 21 век, където има хиляди възможности да направиш нещо голямо и да живееш по-добре.

Айде, със здраве и ако още не сте си убили мечтата, обвинете този неграмотен драскач, който е написал тази безсмислена статия, за да ви стане по-добре.

За да видят още хора как се е изложил, я споделете и в социалните мрежи 🙂