Това е статията на Марк Казаков, който кандидатства за стажантската програма на SmartMoney.bg и е свързана с един доста наболял вече проблем. Ето я  и нея:

Огромният разрив между търсенето и предлагането на работа в Европейския съюз (в т.ч. България) свидетелства, че вътрешният пазар на труда в общността не функционира правилно. Европейците отиват да работят в други страни от ЕС, заради липсата на единен стандарт на образователни сертификати и големите различия в трудовите законодателства. Налице са два модела за преодоляване на възникналата пропаст, а именно – по-голяма инициатива на правителството (Сингапур) или по-голяма инициатива на частния сектор (Индия).

В България държавата трябва да се утвърди като генератор на движещата сила за промяна на модела на образование, така че той да отговаря на нуждите и потребностите на бизнеса. Образователната система трябва да бъде модернизирана, за да отговаря на пазарните реалности и да дава по-гъвкави възможности за обучение.

Тази промяна (реформа) в нашето образование трябва да започне още от училищна възраст, където учителите да възприемат ролята на консултанти, особено по отношение на по-големите ученици. Те (учителите) трябва да откриват индивидуалното във всеки един от учениците и да го стимулира да се развива в тази посока.

Трябва да се въведат часове, в които да се презентира и обяснява на подрастващите какви професии се търсят, какво е професионалното развитие, какво е заплащането и пр. По този начин всяко дете, всеки ученик ще добие представа за реалността, ще може да си представи себе си в дадена, желана светлина на своето развитие. В ролята на консултанти учителите трябват да провеждат дискусии и с родителите на учениците за потенциалните възможности за професионално израстване на последните.

Втората крачка са ВУЗ-овете, където усилията и ресурсите трябва да бъдат насочени към реализация на бъдещите студенти в живота, а не реализацията на преподавателите и само заради тях да се поддържат специалности, които са остарели и възпроизвеждат ненужни (безработни) специалисти. Трябва да се въведат повече „практици-лектори” в образователните програми на ВУЗ-овете, хора, които да въздействат стимулиращо на студентите, хора, които онагледяват развитието в дадена област, характеризиращи успеха на съответната специалност.

Още при постъпването в университета на студентите трябва да се демонстрират двата основни типа на развитие – да си служител в компания или да бъдеш предприемач. Съответно да се разшифроват плюсовете и минусите, така че студентите сами да определят отново своите шансове за реализация (за втори път след консултациите по време на основното образование). Тази инициатива може да бъде поета от правителството, като то се окаже свързващото звено и ключова връзка между бизнеса и образователната система.

Пример в това отношение може да бъде следната възможност – привличането на ментори, морална подкрепа, безплатни образователни семинари, като по този начин да се насърчават идеите на студентите. От друга страна, по този начин държавата може пряко да влияе върху насърчаването на дадени специалности, в които се изпитват недостиг на квалифицирани кадри.

Друг пример за тясното обвързване между бизнеса и образованието е възможността да се наемат на стаж или работа 10-15% от студентите от всяка специалност веднага след завършване на висше образование – по този начин ще се увеличи конкуренцията между самите студенти, което неминуемо ще доведе до повишаване качеството на образованието.

Държавата може активно да участва в този процес на развитие, защото нивото на образование определя нивото на развитие. Трябва да се спре дотирането на специалности, които нямат бъдеще на пазара и съответно да се ограничат тези специалности, при които има пренасищане (съответно да се поощряват тези, при които се изпитва недостиг).

Поради тази причина е необходимо държавната намеса да е динамична, а не статична. Наложително е непрекъснато да се правят изследвания, анализи, проучвания за нагласите и нуждите на бизнеса от необходими специалисти. Трябва да се насочат и усилия, с които да се стимулира учението през целия живот, като по този начин не се прекъсва развитието над определена възраст на даден индивид.

Стажантските програми, които напоследък станаха популярни, не трябва да се превръщат в самоцел, защото няма да постигнат търсения ефект. Дадена стажантска програма е силна, когато има истинска връзка с бизнес средата, когато не е завършващ етап на образованието, а когато стане елемент от него. Програмите трябва да имат естествена връзка с образователните институции, а не да бъдат една трудова борса без стратегически цели.

Трябва да изгради тясно сътрудничество, интеграция, синхрон в действията между образованието, правителството и бизнеса, т.е. да е налице трипартизъм при определянето на политиката в образованието. В момента тази връзка не е налице. Усилията и ресурсите трябва да се използват рационално, като бъдат насочени още от ранна възраст в училищата и приключат с успешната реализация на съответния студент. По този начин инвестицията на държавата, бизнеса, родителите ще е наистина успешна, като възвръщаемостта ще е много по-голяма от направените разходи за нейното постигане.