Идеи за бизнес – Хранителна общност
Казус #1: Как да сглобите пъзела на вашия бизнес?
22.10.2012
Бизнес казус №3: Работа в екип
01.11.2012Идеи за бизнес – Хранителна общност
След успеха на статията 5 бизнес идеи за 2012 година, реших да ви споделя още една идея за бизнес, която може да се реализира у нас.
Скоро яли ли сте домат, който има вкус на истински, току-що откъснат от градината на баба и който може да изядете само със крайче топъл хляб и домашно сирене. А сочна и месеста праскова, откъсната от двора на съседа. А скоро пили ли сте прясно мляко, което се разваля, а не стои в хладилника със месеци, без нищо да му стане.
Въпросът, който възниква е „Какво ще направите, ако нямате къща с градина, но все пак искате на масата си да имате пресни и вкусни плодове и зеленчуци, а не от онези пластмасовите от близкия супермаркет?”. Отговорите на този въпрос са общо взето два.
Първият е да си ги купите от бабата пред блока, която сама си ги е отгледала на село. Но, този ресурс е бързо се изчерпва, а и няма гаранция за произхода на стоката (в ЕС сме все пак 🙂 ). Вторият вариант са сертифицираните био плодове и зеленчуци, които са с доста надути цени, заради ограниченото производство и скъпата процедура по сертифициране. Тогава, какво правим?
Хранителна общност
Третата възможност е солидарното земеделие или такова, подкрепено от общността. Именно това е и моята бизнес идея. Нека я наречем Хранителна общност. Идеята не е нова. Този тип земеделие е възникнало през 50-те години на миналия век в САЩ и Япония, а след това се е разпространило и в някои европейски страни. Аз за първи път я видях преди около 4 години в Италия. Засега у нас тази практика се възприема по-скоро като вид социална дейност, но аз вярвам, че има бъдеще и като бизнес и по-точно като социално отговорен бизнес.
История на българското земеделие
Преди да преминем към бизнес модела, нека си припомним историята на българското селско стопанство. Земеделието винаги е било е един от основните отрасли в България. Дори, по време на комунизма, ние сме били основни износители на зърно и зеленчуци за останалите страни от Източния блок. След 1989 год. бързата урбанизация и доста грешни управленски решения доведоха до почти пълното разрушаване на българското земеделие.
Последните няколко години се забелязва леко раздвижване в този отрасъл благодарение на парите от ЕС, но все още има хиляди декари плодородна земя, която не се обработва. В същото време, хората в градовете ядат предимно вносни плодове и зеленчуци с ниско качество и без никакъв вкус. Това, заедно с доста вредното влияние на продукти, като мазната баничка, пицата и хамбургера (плюс много мазнини и сол) директно води до влошаване на здравословното състояние на градския човек. Знаете ли, че всяко трето дете в България страда от астма, алергии или хронично заболяване? Тези заболявания са причинени също от нездравословен начин на хранене.
Кошница с чисти продукти
Изчезват бавно, неусетно дори
Другият проблем – обезлюдяването на селските райони също може да се спре или намали с реализацията на тази бизнес идея. Поне това показват данните от другите страни, където има хранителни общности. А в България този процес е наистина доста ускорен – над 100 български села умират всяка година и хиляди декари земя остава необработваема, защото недомислици в законодателството и разни престъпни „синдикати” на прекупвачи пречат фермерите да продават директно на пазара. В същото време у нас се продават ябълки от Йордания и домати от Испания.
След като видяхме причините за възникването и развитието на такъв тип хранителни общности, нека се опитаме да определим какъв е потенциалния клиент на този бизнес. Очевидно трябва да живее в някой по-голям град, защото в селата и малките градове хората сами си произвеждат чисти плодове и зеленчуци, а и да не произвеждат, си ги купуват от техните съседи.
Основните клиенти ще са активни млади хора и семейства с малки деца, които се интересуват от здравословното хранене и природосъобразния начин на живот. На този профил отговаря една сравнително устойчива група от хора, която се увеличава непрекъснато. За съжаление, само малка част от тях могат да си позволят да купуват био-сертифицирани продукти, поради високата им цена и ограничената им дистрибуция. А и повече от 95% от тези продукти в България са внесени.
Био-ферми или…
Вече дефинирахме потенциалния клиенти и продукта, който ще получи, сега да разберем кои ще са доставчиците на този продукт. Логично е това да са ферми, разположени в екологично чисти райони близо до потенциалните клиенти. Не е необходимо да са в отдалечена на стотици километри местност в Родопите, може да е в някое близко село на 50-ина километра от града. Има доста такива. Самата ферма може да е съвсем малка, само с няколко работници. Дори може да не е обособена като ферма, достатъчно е да има няколко ентусиазирани работливи хора с малко плодородна земя. Ако фермата има био-сертификат – добре, но той не е задължителен, дори може да се окаже пречка в някои случаи.
Бизнес модел
След като имате продукт, пазар, клиенти и доставчици, остава лесната част – да определите бизнес модела. Има много варианти, но аз ще ви кажа този, които се е наложил по света. При него група домакинства “инвестират” авансово във ферми с чисто производството, които редовно да им доставят пресни плодове и зеленчуци. Периодично произведеното се разпределя поравно между всички участници в хранителната общност и по този начин се споделя както богатият урожай, така и рискът от лоша реколта. Нека се запознаем с този бизнес модел стъпка по стъпка:
Стъпка 1: Събиране на хранителната общност
Най-лесния вариант да създадете такава неформална хранителна общност е да направите сайт, който да разяснява каква е идеята и как всеки може да се включи. Междувременно, могат да се организират няколко срещи на живо с потенциалните клиенти, на които да се представи идеята и да се събере информация какви точно продукти биха купували хората от общността.
Стъпка 2: Среща с фермери, които отглеждат чисти плодове и зеленчуци
След като вече имаме потенциални клиенти, обединени в хранителна общност, е време да намерим точните хора, които да произвеждат желаните продукти. Започнете да търсите в селата, които са близо до вашия град, първо по-близките, а след това и по-далечните. За да е ефективна системата на доставките, фермата трябва да е на максимум 100-150 км. Говорете с хората в тези райони, питайте ги дали има малки стопанства, които продават продукцията си в града. На тези срещи може да поканите и потенциални клиенти. След като вече знаете колко хора има в хранителната общност ще е по-лесно да се насочите към подходящи по размер ферми.
Стъпка 3: Планиране и такса за участие
Членовете на хранителната общност трябва да постигнат предварително съгласие какви продукти са им нужни, в какво количество и на какъв период. На тази база се определя годишната такса, с който си купуват дял от произведената продукция. Тази такса се заплаща авансово, за да може фермерите да закупят необходимите им семена, посадъчен материал и да осигурят средства за посрещане на всички разходи, свързани с отглеждане на плодовете и зеленчуците и тяхното транспортиране до членовете на общността.
Стъпка 4: Кошницата с продукти
Според условията на предварителната договорка, фермата (срещу платената годишна такса от 200 лева, например) всяка седмица снабдява членовете на общността с произведените плодове и зеленчуци. Това обикновено е една кошница (а не кашон или чувал, за да се подчертае произхода на продукцията) от около 15 кг., която съдържа равно разпределен дял от сезонната реколта, като домати, чушки, зеле, лук, ябълки, краставици и други.
Стъпка 5: Истинска общност, а не група от хора
Като членове на хранителната общност, всеки може да помага в отглеждането на реколтата. Това, освен заздравяване на връзките в общността (нещо като тийм билдинг), ще помогне и на фермерите да се справят в периодите, когато е нужна повече работна ръка (засаждане, поливане и прибиране на реколтата).
Като една истинска общност, всеки неин член трябва да приеме риска, свързан със съвместното отглеждане на плодове и зеленчуци. Например, някоя година може да има повече картофи и по-малко домати от планираното или природно бедствие да унищожи цялата реколта (може да се застрахова, разбира се, ако членовете на общността се съгласят).
По света (но, не и у нас)…
За да съм честен, именно този аспект на бизнес идеята ме притеснява. В България всеки е вожд. Няма много истински общности от хора, които споделят общи цели и интереси. Всеки се е затворил в себе си или е член на малка групичка от хора и само, когато нещо го засегне лично, се включва в инициативи като тези СРЕЩУ високите цени на горивата, по-високите такси за паркиране, ниските пенсии и други.
Когато бях командировка в Белгия видях, че големите работодатели (и не само) организират нещо като кръжоци (или общности) по интереси след работно време. Те предоставят помещение, преподаватели и материали на всички любители на киното, танците, готварството, програмирането и още каквото се сетите. Да не говорим, че там всеки уикенд има барбeкюта и партита със съседите. А вие, кога за последно изпихте една ракия с комшията от долния етаж?
Предимства
За да стане нещо като истински SWOT анализ, ето и няколко възможности за развитие на тази бизнес идея:
– Web камера, за да се наблюдава как се отглеждат плодовете и зеленчуците, как се засаждат и как се поливат.
– Съвместен еко-хотел или къща за гости, където хората от общността могат да отсядат на преференциални цени.
– Създаване на общности по интереси, като любители на ракията, например. Те ще получават по една дамаджана първокласна домашнярка за тежкия зимния сезон. Може да има и общност, съставена от любители на домашната лютеница или общност от…възможностите са почти безкрайни.
И накрая, остана въпроса каква е вашата роля в тази бизнес идея. Не е ли ясно вече? Вие ще организирате всички тези дейности. Нали това е основната роля на предприемача – да свърже в едно всички налични ресурси и за ги „подреди” по нов начин. Сега, дори да си казвате наум „Това няма как да стане в България”, отпуснете се и си представете за миг, че идеята вече е реализирана и вие сте човека, който я е осъществил. Усмихвате ли се вътрешно? Как се чувствате? Телефона ви звъни. Една майка иска да ви благодари за прекрасното преживяване миналата седмица във фермата и затова, че дъщеря й всеки ден яде чисти плодове и зеленчуци с истински вкус… Just imagine. You, you may say I’m a dreamer, but I’m not the only one – пее Джон Ленън.
Както винаги, очаквам коментари и критика 🙂 . Ще се радвам, ако някой вече е реализирал подобна идея и иска да сподели с читателите на сайта някакви тънкости или проблеми.
52 Comments
Добра идея !
Колкото и тривиално да звучи, това няма бъдеще тук според мен. Първо, както спомена българинът е със сепаратистко мислене. Второ, прекалено ангажиращо е. Да планираш по колко и какви зеленчуци ще ядеш. Може например някоя седмица да те няма вкъщи или да ти се яде маруля вместо домати. Трето, ще се появят хора, които вечно ще мрънкат, че помагат повече от други, че им доставят по-малки количества, по-лошо качество от други и т.н. И въобще цялата организация не е никак лесна. Ние във входа започнахме да събираме по 15 лв, за да сменим вратата, още когато жена ми беше бременна. Чак на скоро приключихме с цялата работа, а сега дъщеря ми е на 1г. 1м. Естествено половината се изпокараха, другата половина се изпокараха при отпушването на комина. Въобще цялата тази работа няма бъдеще в Бг. Просто не си струва галимацията. По-добре като ми се дояде нещо да отида до близкия плод-зеленчук и да си купя за 5 мин каквото искам. Ако пък толкова държа на вкуса, мога да си купя от бабата на входа или да отида в моето село Сливо поле и да си купя от селския крайпътен пазар екологично чисти и доста евтини продукти (ако баба ми няма възможност да ми даде някой и друг домат и картоф безплатно).
Владо, и аз мисля, че именно създаването и отношенията в общността ще са най-трудните стъпки, но не невъзможни. Всичко зависи от хората и от организатора.
Аз съм разказвал историята за моя вход и как се оправям като домоуправител, но събитията от последните месеци изненадаха, дори мен. Само за 6 месеца успяхме да съберем пари за ремонт на покрива. Знаеш колко е невралгичен точно този ремонт. Всеки казва “Мен какво ме грее, аз съм на 2-рия етаж. Да плащат само последните етажи”. Но, въпреки всички възражения, успях да ги убедя да съберем ремонт за покрива. А парите не бяха малко – по около 200 лева на апартамент във вход, където живеят нормални хора и доста пенсионери. Един съсед го издирих чак във Виена, за да даде пари 🙂
С входната врата беше по-лесно. Там, всички виждаха ползата. Идеята ми е, че всичко може да се направи, само трябва да се намери точния човек.
P.S. Явно не съм те разчуствал с последния параграф 🙂
Г-н Василев, това е идея за Хранителен бутик.
Разликата в живота на българските граждани и българските селяни е ОГРОМНА и не позволява на селяните да разберат възможността да печелят пари с коректност.
Не подскачайте, моля !
Коректност може да има САМО между равни, а тук хората не са равни.
Българските селяни живеят в Другата България и не могат да планират живота и работата си .
Земеделието е РИСКОВ бизнес и без промяна на мисленето на МНОГО хора не може да се осъществи Хранителна общност.
Следващото лято ще сложат в дупката на зелето не оборска тор, а амониева силитра / или друго полезно вещество / .
Следващата година доматите ще бъдат пръскани с …
Морковчетата ще бъдат от ония сорт, по-евтиния / дето ние го ручаме / …
Тиквичките ще бъдат с …
Не бих инвестирал и 5.00 лева в кооператив свързан със земеделци.
Ние, с булката сме лоялни клиенти и купуваме от години само от едни и същи земеделски производители и търговци. От едни купуваме домати, от другите зеле, от трети чушки и т.н.
Всеки от тях знае, че ако стоката не ни харесва НЯМА да купим НИКОГА повече !!!
Преди време търговец ни продаде добре изглеждащо киви, което беше развалено отвътре. От тогава не купуваме нищо от тях.
И всички останали продавачи на пазара знаят защо .
На пазара всички мислят преди да ни продадат нещо !!!
—
Преди много години имах договорка с КЕНАР да изкупува от мен подправки.
Имаме земя около ВЕЦ Брусен / 90 км от София / и не можах да намеря селяни от околните села да отглеждат магданоз и хрян на земята ни .
Колко време и пари загубих – няма да повярвате.
От магданоз и хрян няма как да откраднат и затова нищо не стана…
Владо, Сливо поле не е ли град?
Идеята е доста интересна. Друг е въпросът, колко от българите са узрели за такава идея. Както в много други сфери, доста сме далеч от западното мислене.
Аз лично, в момента участвам в такава общност. Помагам в производството, когато съм свободен, докато децата играят на истински, реални игри на поляната, на чист въздух. Накрая си разделяме продукцията. И наистина Тони, имаме сформирани групи по интереси – ракия, лютеница, люти чушки, билки…
Бих се включил в такава общност, ако нямах сегашните възможности. Мисля си, че има хора от големите градове, които искат да са по-близо до българското село и до здравословния начин на живот, но нямат тази възможност. Примера с входа ми се струва, че не е много добър. Все пак там са събрани хора на случаен принцип, “от кол и въже”.
Основна пречка пред тази идея е мисленето ни, но не всички са темерути все пак. Всичко е въпрос на организация.
Тони, колко са големи тези общности на запад? Имаш ли представа?
Здравейте г-н Йосифов,
Това, което казвате, че купувате от едни търговци домати, от други зеле и т.н. не е ли нещо подобно? Но, в този случай ще купувате тези продукти само от един търговец. Другия вариант на тази идея е една ферма да сключи договор с 100 семейства например, които да плащат авансово реколтата, без изобщо клиентите да се познават, т.е. без хранителна общност.
И аз имам наблюдение, че земеделските производители се правят на по-тарикати от останалите търговци, но това е само в техен минус. Само дано, когато го разберат не е твърде късно.
Здравей Николай,
Значи има такива общности – супер, не знаех. Това да си на чист въздух и да ядеш чиста храна, наистина няма цена. Това за различните интереси беше само предположение, но явно съм уцелил 🙂
В това италианско градче, където го видях за пръв път, общността беше около 50-ина семейства. Докато подготвях материала, видях че, в САЩ и Франция има общности и от над 2,000 домакинства. Явно, зависи от търсенето и от района. Ако имаш ферма близо до Париж, например, няма да е трудно да намериш 1,000 домакинства, на които да доставяш. Но, тогава въпроса опира до логистиката – транспорт, разпределение на продукцията, доставка и др. За България, мисля че оптималния брой е не повече от 50 семейства.
А в твоята общност, колко семейства сте?
Г-н Василев, ние с булката сме НЕЗАВИСИМИ от производителите и търговците.
Освен това сме се договорили и прокарваме ТВЪРДА политика .
Толкова твърда, че след нас ходят жители на Лозенец и гледат как и какво пазаруваме и правят СЪЩОТО.
Дори в магазините за храни след нас има няколко човека и гледат какво правим и какво купуваме.
—
Ако се договорим с производителите ще стане като с Рашо
/ около пазара знаят какво стана / .
Понякога пазаруваме от пазара на Графа и обясняваме на продавачите на нашия пазар, че там стоката е била по-добра от тяхната. Показваме им я и казваме колко струва .
Така се поддържат ДОБРИ отношения купувач – продавач.
—
Хранителен бутик в България е възможен и съм сигурен, че се прави.
Успех !
🙂 На роднински принцип, основно. 4-5 семейства.
“От магданоз и хрян няма как да откраднат и затова нищо не стана…”
Г-н Йосифов, защо търсите вината само в другия?
Нали знаете, че когато обвинявате някого в нещо и го сочите с показалец, има други три пръста, които са насочени към вас.
Но може и да сте прав. Не съм запознат с шопския манталитет много…
Чудесна идея. Всъщност нещо такова ми се върти като идея от доста време. Според мен за хубавата храна пазар винаги ще има. Все още имам удоволствието да похапвам чудесна храна произвеждана по старата технология, макар че в крайна сметка и земята и въздуха не са такива каквито са били в моето детство да речем, но разлика във вкуса определено има. Идеята е бутикова, това определя малка пазарна ниша, но пък по-висока цена, тъй като продукта е хубав и ще привлече вниманието на по-платежни хора като сегмент. Земеделието е рисково, трябва да се прави с любов и не е бизнес само заради печалбата. А най-добре е да диверсифицираш, за да има по-малки загуби. Все пак не през всяка година стават всички култури. Идеята има бъдеще, но този които иска бързи пари не е за този бизнес.
Да, град е, но ти от къде знаеш 🙂 – да не си от Русенско? От 10 г. е град, но когато го напуснах беше село и до ден днешен си остава село в моето съзнание. Пък и начинът на живот там си е от селски тип. Освен това “село” ми звучи по-чаровно. Селото го асоциирам с детсвото си, със спокойствието, природата, непринудеността, добродушието, близостта между хората, безкористното приятелство и куп други романтични неща. Затова използвах думата “село”.
🙂 за щастие не съм…
🙂 защо за щастие
Да споделя и аз малко мисли и 1-2 варианта, за които знам:
Първо – на мен лично не ми харесва това, че предварително се ангажираш с продукцията. И не защото може годината да е слаба или някакво бедствие да унищожи реколтата, а защото много от производителите наистина обичат да се правят на тарикати и като видят, че нещата са им вързани, започват да хитруват и да се опитват да “минат метър” за твоя сметка.
Аз си купувам понякога други продукти (сирене, яйца …) от хора, занимаващи се с нещо подобно – обикалят селата, търсят производители, мандри и т.н. и доставят продукти по заявка. Като съответно ако на нещо качеството спадне, просто започват да поръчват от другаде. По този начин и производителите знаят, че за да имат пазар, хората трябва да са доволни и не опитват да хитруват. Пък и друг се грижи да следи хубави ли са нещата, аз само си поръчвам и плащам. Естествено тук за мен като краен потребител ползата е в качеството, не в цената.
Друг вариант, за който една колежка ми разказа – 4 приятелки (или семействата им) се редуват всяка седмица да обикалят околните села и да пазаруват зеленчуци за всички. Така всяка има ангажимента 1 път в месеца да отдели време за път и пазаруване, за сметка на което цял месец има хубави и пресни зеленчуци директно от производител. На мен този вариант със зеленчуците май най-ми харесва и ме устройва като цена/време и го обмислям евентуално за времето, когато няма да имам възможност да се снабдявам с продукти от село. 🙂
Така е г-н Жеков .
Другите три пръста ми пказват позната конфигурация : )
С парите, които зарових в земята на село трябваше до отидем с булката на сафари в Мала Мала, Южна Африка …
—
Г-н Жеков, не обвинявам никой.
Разказвам .
Дени,
Аз не знам защо всички си мислят, че на село живеят някакви тарикати, които искат винаги да минат метър. Баба ми (сега е на 81 год.) до преди няколко години не спираше да работи в градината и “изхранваше” 4 семейства. Такива са и повечето хора на село – работливи и честни. Аз съм отраснал също на село и съм получил такова възпитание.
При тази идея също има място за маневра. Ако тази година не си доволен, другата не се включваш в общността и това е. Дори тук може да следиш как се отглеждат зеленчуците и плодовете, а ако обикаляш и купуваш от околните села, не знаеш дали продуктите са чисти. Именно, това е едно от най-големите предимства – знаеш какво купуваш. Защото има много хора, които продават реколтата за чиста, а е бъкана с пестициди и нитрати – ти не ги изследваш в лаборатория, нали? Нищо не може да разбереш само на външен вид. Да не говорим, че има “търговци”, които буквално крадат от градините на хората и после продават продуктите за собствени.
Аз, например, не си купувам яйца и мляко от бабите пред блока, защото не знам колко време са стояли непродадени и дали не са заразени. От тази гледна точка, в магазина, може нещата да нямат същия вкус, но поне някой ги проверява, преди да ги купим.
Едно от най-големите предимства по отношение на цената е, че се избягват прекупвачите, които надуват цената. Другото е, че тези ферми може да не са био-сертифицирани и така няма да слагат цената на сертифицирането и другите съпътстващи разходи в цената на продуктите.
Г-н Василев, в Малта има подобни групи.
С помощта на Държавата Малта !!!
Земеделската земя е много малко и е отвоювана от скалите.
Хранителни общности заграждат с камъни площадка, която запълват с тор и слама и садят зеленчуци, плодове и жито.
СКАЛАТА Малта произвежда достатъчно плодове и зеленчуци за население около 300 000 души и 1 000 000 туристи !!!
Та, в Малта групи обработват заедно земя и продават на съседи и приятели. Каквото остане – предлагат на хотели и заведения.
Имат график и в различните дни едно от семействата е дежурно и работи в кооператива.
Няколко кооператива построяват хладилна камера .
ДА, горе в чукарите има построени хладилни камери, в които дежурните съхраняват плодовете и зеленчуците .
ДЪРЖАВАТА им доставя ток и създава НЕТЪРПИМОСТ към крадци и вандали.
Виждали сме го на жизнь.
Снимките ми са публикувани във в. Бряг .
Освен всичко друго ДЪРЖАВАТА Малта е изградила Завод за производство на хумус.
Пречиствателната станция сепарира, обезпаразитява, изпича, ароматизира и смесва със слама акитата на туристите и ДОСТАВЯ почва на всеки, който иска да произвежда плодове и зеленчуци.
ДВА ПЪТИ годишно се разстила такава земя в оградените с камъни тераси…
Държавните мъжи и жени не се карат кой ще вземе % от АЕЦката, а работят за благото на НАЦИЯТА / народ е акана дума вече/.
Именно, това ми е болно, че у нас земята пустее, а в страни като Малта тя се цени като злато. В моето село (близо до Перник) има стотици декари плодородна земя (близо до река), която пустее. Дори местните арендатори не я обработват, въпреки че могат да я наемат или купят на безценица. Тъжно е, наистина.
Дали решението е в държавата? Не знам, но вярвам, че ако сам не си помогнеш и Господ не може да ти помогне.
Г-н Василев, състоянието на земеделието у нас е подобно на това в Сицилия.
Страхотни проблеми с престъпността !!!
ОБАЧЕ, Сицилия подпомага хора, които създават Хранителни общества и обработват земята на ОСЪДЕНИ мафиоти !!!
ДЪРЖАВАТА помага и охранява сицилианците !!!
Как ще спрете възпитаниците на Професионалната гимназия по автотранспорт и авторемонт от Добрич да не Ви “съберат” плодовете и зеленчуците ?
🙂 освен с пушка, друг начин не знам. Но, тогава ще излезе, че съм превишил степента на неизбежната отбрана. Макар че, когато иска държавата може да направи нещо. Например, в кюстендилско черешите вече се охраняват и от полицията и набезите драстично намаляха.
Аз знам, че хората на село обикновено са добри, обичат земята и не се плашат от работа. Леля ми все още живее на село и затова имам възможост да видя как са нещата и да познавам доста хора там. Но много малко от тях биха се навили на подобна хранителна общност, повечето като ги питаш, казват: “Ми ти идвай, пък каквото имаме ще взимаш” В смисъл притесняват се хората да се ангажират. А тези, които нямат против обикновено вече мислят повече за печалбата и риска да се окажат от тарикатите е по-голям.:) Така че имах предвид не че не може да стане, а че по-скоро има малко повече пречки и е необходимо доста време и усилия да се организира според мен.
Няма лесно или както казват културистите “Без болка, няма успех” 🙂 За тази идея и за този тип доставки и организация, съм сигурен, че ще стане в България. Просто е неизбежно, но не мога да кажа кога. Ние си мислим, че сме уникални и при нас нещо не може да стане, въпреки че го има навсякъде по света.
Малко е извън темата, но когато за първи път влязох в Starbucks в чужбина си помислих, че няма начин нещо такова да просперира в България – заведение, в което капучиното е на цена от 5 лева. Но, ето че има много такива заведения у нас и те не са губещи, определено.
Друг пример – България сигурно е на първо място по бели айфони на глава от населението, въпреки че струват над две средни заплати, и то в страната на работещите бедни и безработните младежи. Просто трябва да знаеш как да продаваш продукта си.
СКАЛАТА Малта произвежда достатъчно плодове и зеленчуци за население около 300 000 души и 1 000 000 туристи !!!
Здравейте, но това не е вярно. Има ферми на Комино, и на Годзо. На 90% от всичко се внася, вкл и водата за пиене. Просто няма място, да се задоволи търсенето.
sparko, внася се минерална вода.
Водата за бита се произвежда от инсталации за обезсоляване на морската вода.
Такава инсталация има на 100-на метра от ферибота за Гозо.
Виждали ли сте вътрешността на Малта и Гозо ?
Виждали ли сте как всяка сутрин от парниците и градините към курортите идват пикапчета с домати, чушки, салати, тиквички, ЯГОДИ, праскови, млеко и …
Огледайте се .
Организацията е уникална !
Добро утро. Живял съм 5 години там, така че съм достатъчно запознат със ситуацията. Относно обесоляването на водата – започнаха да се отказват от него, защото причинява голям проблем на екологията на морската вода и харчи страшно много електричество – което се произвежда само с мазут.
Аз не оспорвам факта че имат ферми, оспорвам това, че са самодостатъчни, което не е вярно. Внясят и технологична вода, не само минералната. Най-голямата инсталация, е в пещерите под Валета – Камбаната на Св. Николай.
sparko, благодаря Ви за уточнението и подкрепата !
Моля Ви, коментирайте малките ниви и градини, които са буквално по 500 м2 и хладилните камери, пръснати из скалите / нивите и градините / .
Моля Ви, коментирайте и охраната на вътрешността, където е земеделието на Малта / и Гозо / .
Малта и Сицилия са добри примери за охрана и помощ от Държавата.
Поздрави,
Скоро попаднах на сайт с подобна и вече реализирана идея – група хора се бяха организирали и се бяха свързали с различни производители. Всеки си прави заявки за продукти през седмицата и всеки петък (май) производителите идват до София на някакво уговорено място и продават заявените продукти на хората, а и ако носят нещо допълнително – и него. В уговорената цена се добавя около 1лв за транспортни разходи. В същото време се организираха и посещения до местата, където се произвежда и се оказва помощ за работата. За да се присъединиш обаче трябва някой от настоящите членове да гарантира за теб.
Ще опитам да намеря пак този сайт за да мога да постна линк.
Вчера се сетих за нещо, ми изглежда като добра идея в аптеките.
Значи, на всички лекарства, или по голямата част от тях, името е изпосано с брайлова азбука. Да, ама дозировката я няма никъде.
Един такъв релефен принтер е около 100 долара. Всяка аптека може да инвестира, и да печати дозировките за клиентите със увредено зрение …
Аз имам щастието да имам село, където родителите ми произвеждат мнооого вкусни био-продукти. Затова мисля, че тази бизнес-идея не е за пренебрегване.
Вероятно, за да се осъществи трябва да има специална селекция. Да се допускат само определени хора, които имат желание да водят природосъобразен живот, харесва им да са сред природата и биха избрали градинарството като хоби. Ако се произведе по-голяма продукция от необходимата на членовете в тази общност, тя може да се продаде на външни фирми, а парите да се използват за закупуване на допълнителни мощности, улесняващи фермерските дейности.
Според мен добра идея е да се наблегне на факта, че чрез влизане в общността, освен че получаваш пресни био-продукти, прекарваш повече време с приятни хора в идилията на селския бит, която липсва на много от нас. В града се чувстваме сякаш са ни изтръгнали корените!
Не съм се замислял за това. А различните дозировки не са ли в различни по големина опаковки?
Това, наистина, е нещо подобно. Ако намериш линк ще е много полезно.
Да, това с идилията и селския бит трябва да се подчертае. А в твоето село има ли такива хора, които произвеждат повече, отколкото им трябва? Може да реализираш някаква форма на тази идея. Ако свържеш тези плодове и зеленчуци с интересни и вкусни рецепти, ще имаш успех.
Зад Дар от боговете / бул. Черни връх, Лозенец, София / от години в двора идва мъж и доставя по поръчка картофи, сирене, кашкавал, сланина, пушени меса, ракия и …
Има създадени добри отношения с живеещите в Долен Лозенец.
Ако дойдете само един ден на борсата в Плодовитово, и видите тоновете произведена натурална чисто българска продукция, ще си промените мнението и мераците за производство. Вносът на селскостопански продукти макар и с по-лоши вкусови качества и зареждането с тях на огромните хипермаркети съсипва нашето родно производство и то трудно достига до нас…хората от града.
Iv, именно това е проблема. Всеки сам се оправя. Въпреки, че имам село и роднини със зеленчукови и овощни градини, не винаги имаме на масата чисти и вкусни плодове и зеленчуци. В тези случаи сме принудени да купуваме тези от супермаркетите, които нямат същия вкус.
Поздравления!Идеята е чудесна.Аз лично имах подобна, но тя беше по-скоро до направата на зимнина.Производството да се механизира, за да е ефективно и групата да си я произвежда.Естественно и отглеждането на плодовете и зеленчуците може да става колективно.Всъщност идеята ми дойде от това, че живея на село,машинен инженер съм и работих в консервна фабрика.
Тодор, твоята идея стига още по-далеч. Тя, дори, може да надхвърли кооператива и да се превърне в устойчив бизнес. У нас липсва производител на достъпни “домашни” консерви. Скоро четох, че двама от най-богатите американци под 30 години са забогатели от малки фабрики за консервиране на сладка и зеленчуци.
Намерих два линка по темата:
http://www.solidarno.com/ – сайт за Солидарно земеделие
а това http://www.organichno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=294:2012-07-10-11-57-14&catid=92:2012-04-18-21-10-54&Itemid=123 е линк към фермерския пазар, за който бях чел че се организира в петък. От това, което разбрах, там се запознаваш директно с производителите и ако ти харесат продуктите им можеш да се разбереш да купуваш от тях.
Г-н Василев, поздрави за идеята !
Ще монтирате ли в сайта си дъска за поръчки ?
—
Във Франция съм виждал доставки на добри вина и шампанско,
произведени от малки изби. Клиентите в Париж и големите градове поръчват по няколко кашона и изчакват да се съберат достатъчно поръчки
за града / района / и представител на производителя донася кашоните.
КАЧЕСТВОТО е високо и няма лъжа и измама десетилетия наред !!!
Цената е много по-ниска от подобен клас вина продавани в магазин.
Всяка партида се придружава от СЕРТИФИКАТ и фактура !!!
—
Ключовите думи са: качество, доверие, редовна доставка и добра цена.
—
В България е важно хората на село да се обединят !
Само така повече хора ще имат интерес да опазят реколтата и качеството на продукцията.
Коментарите тук показват голям интерес към идеята за купуване на чисти плодове и зеленчуци от производителите.
Топката тупка на площада пред кметството на всяко село близо до голям град .
Направо се замислям. Имаме доста земя в едно близко село. Трябва да намеря само 1-2 работливи фермери (такива май няма) и да реализирам идеята. Дори преди малко установих, че ябълките, които си купих вчера от Била са развалени отвътре, а иначе отвън са ок.
Нещо интересно от днес:
http://www.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/zabraviame-li-vkusa-na-hranite-ot-malkite-fermi,142078/
[…] Идеи за бизнес – Хранителна общност / Публикувано на 31.10.2012 […]
Идеята много ми харесва! Това, което ме притеснява, обаче е законовата рамка! Все повече хора търсят натурални продукти, че дори и голяма част от заведенията имат интерес в тази насока. Доколкото разбирам всичко това трябва да се организира от юридическо лице, което ще трябва да реализира своята печалба. Но за да се изчисли правилно размерът на инвестицията и членската вноска, ще трябва да се заплащат данъци и такси /вероятно и други условия, на които трябва да отговаря юридическото лице/. Имате ли някаква информация по този въпрос?
Всъшност от 1 година се работи по тази идея : http://www.selomoe.com
@Eld – Чудесно, че подобно нещо е реализирано. Но, този сайт се използва по-скоро като сайт за обяви – намери фермер близо до теб. Не се проследява как се произвеждат плодовете, зеленчуците, месото и млечните продукти. Няма я връзката на градските хора със земята, което всъщност е идеята за солидарното земеделие.
Ако намеря подходяши условия за тази рбота, лично аз с удоволствие бих се пренесъл на село и бих се занимавал с фермерство – харесва ми контакта със земята, хората и природата.В момента като един типично градски човек, това усещане ми липсва.И ако още няколко човека се включат с мен, считайте, че съм забравил за София :)Все пак има и неща, за които трябва да се помисли:
Знаете ли, че в момента в Европа тече едно хранително законодателство, което напълно променя думите”Натурален продукт” или “Био-производство”, дори “натурален антиоксидант” е вече нещо съмсем различно, дори е забранено да се пише по етикетите на храните.
Тук в България още малко хора, да не говорим за фирмите, знаят за това нещо.Още си карат както си знаят, но когато се наложи да се сменяват надписите на етикетите ще стане страшно.Хубавото е ,че няма да има подвеждащи етикети, защото фирмите ще подлежат на санкции.Лощото е, че няма пак да знаеш, кое е наистина “био” и “натурално”, защото тези думи ще бъдат заменени с други.В момента на пазара всичко е “Био”, а за да е такова от догодина, ще се изискват сертификации от почвата, където расте, до ръкавиците с коите се бере този продук от полето или дървото.Но до тогава има още време и ще видим , какво ще се случи.Аз поне ще ви информирам тук:)
Съвпадение ли е се чудя или “сръчване”. От месец насам ми хрумна същата идея в качеството ми на емоционално ангажиран управляващ жилищен комплекс от затворен тип с 350 живущи. Пред заспиване си мисля “Я какъв съм, бюджетирах високи месечни такси с включена “застраховка” от неплащане, а то пък взехме, че си свършихме много добре работата и се получи голям месечен излишък. Какво ще го правим? Ама разбира се – купувам близко парче селска земя, ангажирам местен активен селянин да се грижи за оранжерийно и полско отглеждане и целогодишно снабдявам общността с качествена храна. Ама нищо, че хората плащат високи такси. Ще плащат още – ще си купуват продукцията (с фючърси 🙂 ) на добро съотношение цена-качесвто-сървиз. Печалбата от продукцията се реинвестира. След разширение на фермата и свръх производство отваряме сергия на пазара. Ама не-не, не сергия както си я представяте, а “Райски кът” за качествена храна (прегръщам визията и въображението си 🙂 ). Така освен, че ще оздравя затворената общност, ще дадем възможност и на търсещите качество да се доберат до плодовете от “Райската градина”.
Поздравления за темата.
Отдавна си мисля за подобна организация на зеленчуци и плодове…Не само мисля, подготвих важните неща: 1,5 дка за посеви/в гр.София/, кладенец за поливане с чиста/и за пиене/ вода, компостер за екологично торене, проверка на пригодността на почвата към някои зеленчуци и т.н. Отлично виреят домати/работя с три сорта-“момини гърди”, “биволско сърце” и “розов”; от последното лято и чери-италианско също..резултатите са за награди-домати имах не един и два с тегло 700-900 грама/3 сезона подред/. Извадих 2 реколти червено цвекло, също пресен лук и чесън,краставици…Засадих млади череши, круши и ябълки, също започнах малко лозенце, от което тази година направих 50-60 л. много добро вино!Липсва ми помощ/физическа и финансова/, а и съм на възраст. Има първоначално фронт за участие на три-четири семейства.Големият проблем ще е да се отчита приносът на всеки в трудови резултати и/или финансиране!И съответно регулация на цените, на които всеки ще получава част от продукцията. Следващата стъпка може да бъде обмен на продукти с друго коо-общество, например плодове/ягоди, малини/, яйца от пъдпъдъци и т.н. В идеята има и полза от трудовата дейност на открито като средство за релаксация и физическо укрепване/съпътстващ безплатен резултат!/. Ако има добронамерени и нескандални хора с желание за участие в такова трудово и еко-потребителско общество-моля обадете се на i_nenov2@abv.bg . Много има да се уточнява, за да няма сърдити и недоволни!
Господин Ненов, приемете моите поздравления. Силно съм впечатлен от това, което сте написал – организацията и най-вече, реализацията на идеята, а не само търсене на пари и оплакване, как нищо не се получава.
Ако до момента не сте се свързали с Farmhopping – http://farmhopping.com/bg/ , направете го – не виждам други ферми с вашата дейност на техния сайт, които да са от София.
Бих ви посъветвал да проверите дали е възможно да организирате производството на лютеница примерно – като консервиран продукт това ще ви даде възможност да продавате продукцията си през цялата година, а не сезонно, също така може да се транспортира по-лесно и не се влияе толкова от условията на съхранение.
Интересно ми е, в кой район на София работите?
Здравейте,
много съм щастлива, че има толкова ентусиазирани, млади предприемачи, които търсят обратно връзката със Земята! Аз лично не живея в България, но с всеки ден търся причина и повод да се върна. Мечтая да купя земя, да наема хора, да я засадим с пресни плодове и зеленчуци, които да зареждат малко заведение. Заведението ще предлага напитки и храни, чисти и натурални, а остатъка от реколтата ще се продава, суши и зазимява, за да няма загуби. Искам да попитам законно ли е и според Вас постижим ли е проектът?