Финансова грамотност = Свобода
Успешни техники за продажби с Франк Фърнес
20.02.2013
НЛП в бизнеса
27.02.2013Финансова грамотност = Свобода
Това е първата статия от конкурса „Стани автор при Бат’ Тони“. Тя е на Борис Бачев, който е студент в магистърската програма на УНСС в специалност Аграрен бизнес. Собственик е на малък онлайн бизнес и участва в различни маркетингови проучвания. За себе си казва, че бизнес планирането е негова страст и иска един ден да може да консултира и да помага на хората да осъществяват идеите си и да развиват собствен бизнес. Ето и самата статия:
„Какъв?… е смисълът на живота! Да точно така! Прочетете го още веднъж и още веднъж, и още веднъж, докато го схванете Изречението е изявление, а не въпрос”.
В моментът, в който прочетох тези два реда няколко пъти, разбрах, че животът ми, както и животът на всеки един човек има, или може да придобие, смисъл с отговорът на един на пръв поглед толкова „елементарен” въпрос… Какъв? Разбрах, че най-големите грешки, които винаги съм допускал са се криели в това, че или съм си задавал неправилните въпроси, или съм търсел проблема не където трябва.
Тогава се спрях!… и се замислих… Следващите дни и седмици прекарах в усилено анализиране на целият ми живот и на всичко, което съм, респективно, не съм постигнал или направил. Особено силно се фокусирах върху финансовото си състояние. От една страна защото винаги смятах как не изкарвам достатъчно пари. Как ако изкарвах повече пари ще направя това и онова.
От друга страна винаги съм си задавал въпроса как все повече хората, които ме заобикаляха, постоянно се оплакват от лошото си финансово състояние и от колко много места ги търсят, защото са се забавили с вноската по поредният кредит, който са изтеглили, а същите тези хора не правят абсолютно нищо за да променят нещата, освен да се оплакват и да „плюят”, кога по управляващите, кога по шефа, но никога не търсеха вината в самите тях.
За мое голямо разочарование се оказа, че същото правех и АЗ. Доходът ми по това време беше 500-700 лева и парите ми винаги свършваха, преди да дойде моментът за следващата заплата, поради която причина се принуждавах да взимам малки кредити от познати, за да мога да продължа да пуша цигари и седя безсмислено в кафенетата.
Бях трети курс студент, но прекъснах заради слаб успех и то най-вече поради фактът, че вместо да посещавам лекциите, работех на работа, която всъщност не желая, останалото време губех в безсмислено скитане по улиците и пушене на цигари в кафенетата, заедно с моите приятели, с които не спирахме да се оплакваме един на друг от ниските доходи и как ако бяхме ние на власт…
Да учим или да работим докато сме студенти?
След усилена главоблъсканица, осъзнах, че за да успея да установя контрол върху парите и животът си трябва не просто да стана по пресметлив, ами много по дисциплиниран и да започна да водя ежедневен бюджет, който да спазвам стриктно и по важното, постепенно да премахвам пасивите и да увеличавам активите. Казах си, че ако искам да постигна нещо смислено и значимо в живота си се нуждая от една наистина радикална промяна. За да постигна всичко това се нуждаех не просто от водене на бюджет ами от цялостна промяна на начина на живот и начинът ми на мислене.
В този период установих в колко голяма степен съм изпуснал контролът върху собствените си финанси и как никога не ми се е случвало, както се казва – „да си правя сметка на парите”. Но какво всъщност е „да си правиш сметка на парите”?
Как мога да постигна това? Как мога да стабилизирам финансовото си състояние? Как мога да си докарам допълнителни доходи? Как мога да…? Въпроси, който не, че не бях си ги задавал! А просто никога не бях вниквал в тяхната същност.
Когато за пръв път седнах и направих една по обширна сметка на разходите ми, установих, че всъщност харча изключително големи суми, който мога да избегна, като например: цигари – 150 лева месечно, навсякъде се движех с автомобил – 300 лева месечно, излизах постоянно по кафенета с приятели – между 2 и 5 лева на ден или средно 100 лева месечно, барове и дискотеки – 100-200 лева, вноска по кредитна карта – 100-150 лева (всеки месец ги внасях и ги изтеглях веднага след като банката си приспадне лихвата) и списъкът продължава.
Изключително много литература се е изписала за решението на проблемът с личните финанси и овладяването на парите, който всъщност не е много широко разискван. Колкото и жалко да е хората не обичат да говорят открито за пари, освен за това колко е голям недостигът им. Никой не се интересува от функцията на парите и всъщност колко е важно да ги опознаем преди да се опитаме да ги задържим по-близко до нас и по-важното да ги накараме да работят за нас!
Първото нещо, което направих, когато реших, че е дошъл моментът да действам и се почувствах готов да променя светогледът си бе да отида до университетът и да се поинтересувам за начина, по който мога да продължа и завърша образованието си, като през това време не спирах да си задавам въпроси: Какво искам? Как мога да го постигна? Започнах с опитите да спра цигарите, извадих си карта за транспортът, опитвах се да излизам много по-малко и не спирах да чета различна икономическа литература и да мисля как да накарам парите да работят за мен.
Днес, 3 години по-късно, след няколко изключително дълги и трудни години за мен, аз успях да завърша бакалавърската си степен в университетът, предстои ми дипломиране като магистър, като благодарение на това, че седнах да чета усърдно успях да влезна държавна поръчка, от което спестих 1,500 лева, преместих се в графата на непушачите (+150 лева месечно), намалих разходите си за транспорт до 50-100 лева на месец (тук съм още + 200 лева месечно), разходите ми за излизане с приятели спаднаха на около 20 лева (виждам се с тях един път в седмицата, което е абсолютно достатъчно вместо да седите и да си говорите празни приказки всеки ден и прибавям още + 80 лева месечно в графата със спестените пари).
Най-важното от всичко, което постигнах е може би фактът, че успях да направя малък собствен онлайн бизнес и напуснах работата, която вършех с изключително нежелание и която бе абсолютна загуба на време за мен.
Осъзнах, че с много работа, желание, подкрепа от близки и приятели, силна самодисциплина, добре изготвен план за действие и разбира се малко късмет, който понякога е нужно сами да предизвикаме, човек наистина е способен да постигне това, което мечтае, защото пътят към успеха не е прекалено дълъг, животът е твърде кратък и ние не можем да си позволим да инвестираме най-ценният ни ресурс, времето, в безсмислено оплакване и непрестанно бездействие, а трябва да си задаваме постоянно адекватни въпроси, за това какво искаме и какви са нашите цели, да не спираме да се образоваме и разширяваме светогледа си.
Само така един ден ще можем да се обърнем и да си кажем, че сме се възползвали от възможностите на живота и сме успали да постигнем свобода, в противен случай рискуваме да потънем в морето от информация, което ни залива все повече с всеки изминал ден и загубени там някъде да се събудим един ден, когато вече ще осъзнаем колко време сме пропилели в неща, които всъщност дори не сме искали да вършим.
0 Comments
Борис, статията е страхотна! Като си помисля колко хора живеят в този капан – носят се по течението и си вярват, че нищо не могат да направят.
А истината е, че винаги имаме избор. Промяната е страшна наистина. Но кой е правилният начин на мислене? Ако вярваш например, че цигарите са страхотно удоволствие, без което животът ти няма да е толкова хубав – си загубен.
Важното е да си отворен към новото и да видиш ползите от усилията, които полагаш. В примера с цигарите тове по-добро здраве, повече тонус и настроение и повече пари в джоба вместо дребна зависимост, на която да се ядосваш ежедневно.
За да сме свободни трябва да си докажем, че можем да живеем без вредните си навици – били те ежедневно висене в кафето или придвижване с кола на всяка цена. Само така ще докажем на себе си, че сме успели и ще си повярваме за още успехи в живота.
Борис, интересно ми е какъв е онлайн бизнеса ти, разбира се, ако е удобно да го споделиш.
Браво Борис! Страхотна статия!
Най-трудното нещо е да променим начина си на мислене. Направим ли го, успехът ни е гарантиран 90%, независимо с какво се занимаваме.
Тони, един съвет…
Не би ли било по-добре да има някаква редакторска намеса от твоя страна в тези статии за конкурса? Разбира се без да се влияе на идеите на автора. По-скоро намесата да има организационен характер – абзаци, изречения, пунктуация. Примерно, не може един абзац да се състои от 6-7-10 реда и всичко това да е в само едно изречение. Някакси по-трудно е за възприемане, освен всичко друго.
Все пак сайта е твой. Ти решаваш…
@Николай – ще си взема бележка за следващите статии. Идеята е намесата ми да е максимално незабележима, за да остане първоначалната идея и послание.
Нямаше да се обаждам, но след като г-н Жеков засегна въпроса, ще си позволя да се включа и аз. С риск да стана банален, ще споделя, че напоследък съм потресен от ниската езикова култура на българина, дори и журналисти масово не познават правилата за правопис, пунктоация и граматика. Предвид сериозността на проблема апелирам поне в един сайт да пишем грамотно. Знам, че това не е на фокус в случая, но ми е болно, когато не се уважава езика и е най-малкото дразнещо магистри (нищо лично) и дори журналисти да допускат елементарни грешки. Знаете ли, че в статията почти няма изречение без грешка? Пак напомням, че пълен член се използва само при подлог (извършителя на действието). Ако пред думата има предлог (“от”, “на”, “с”, “за” и т.н.), няма как тя да е подлог и да е с пълен член. Освен това липсват и запетаи на правилните места. Започвам да си мисля, че съм единственият в България, който е внимавал в часовете по български език от трети до пети клас. На края ще отбележа, че коментарът ми е просто препоръка и не цели изразяване на емоция или обида.
@Владо – принципно съм съгласен с теб и Николай, но нека наистина се съсредоточим върху идеите. Това, което аз съм запомнил от часовете по български език и литература е, че в художествените произведения не е необходимо да се спазват всички правила за правопис, пунктУация и граматика. Това е така, защото автора използва езика по свои начин, за да постигне максимална сила на изразните средства. Например в стиховете много често не се спазват граматическите правила, за да може те да са в рими. Също така, срещал съм в много разкази и романи (български и чужди) неправилно членувани думи, за да се наблегне на тяхната сила и ролята им в действието.
И за да приключа, българския език не трябва да е статичен и затворен в едни дебели речници, писани от академици в БАН, а да се развива (вижте какво става с английския). Всички знаете колко езикови реформи е имало досега в България и какво пречи да се направи още една.
Е, хубаво, добре. Така да бъде.
По предложение на Владо всички статии на гост автори може да намерите в секция Рубрики/Стани автор при Бат’ Тони – http://www.battony.com/category/rubriki/stani-avtor/
Аз също съм склонна да коригирам грешки в правоговора и правописа на хората, но мисля, че е грозно и реших да се въздържам въобще от това. Знаете ли например колко програмисти не знаят къде да сложат пълен член. И какво от това – печелят десетки пъти повече от мен, така че…
@Теди – аз също не съм пример за правилна граматика, така че не мога да давам акъл на другите по тази тема. А твоя пример с програмистите наистина е много на място. Когато отида при автомонтьор, той ми говори доста неправилно и с много неразбираеми “термини”. В тази ситуация последнато нещо, което си мисля е да му правя забележки за граматиката. Просто слушам внимателно и пресмятам наум колко биха ми стрували тези “термини” 🙂
Между другото, за да се върнем на темата, статията на Борис много ми хареса и е реален пример как човек може да тръгне по правилния път. Аз се запознах лично с него тази събота и наистина ми направи много добро впечатление. За разлика от хората на неговата възраст, които горят конституцията и протестират срещу всичко и срещу всички, той е взел живота си в свои ръце и е планирал внимателно пътя си напред.
Имам онлайн еротичен магазин. Статията я написах буквално на един дъх и не съм я проверявал за каквито и да било грешки. За мен винаги съдърванието на една статия е било на първо място и дори ми се е случвало да чета статии в едни от най-големите световни медии, които също са били изпълнени с пунктуационни и правописни грешки. Благодаря за направените коментари! Ще си взема нужните забележки.
@Boris Bachev – И аз да те помоля за нещо – би ли споделил как ти се стори курса в събота? Отговори ли на очакванията ти или нещо може да се добави?
Курсът, както и цялостната му организация бе на изключително високо и професионално ниво. Сигурен съм, че все повече хора ще имат интерес. Бачкайте здраво и резултатите няма да закъснеят. Събрали сте се страхотен екип и се допълвате изключително добре! Искрено Ви желая успех!
Поздравления за статията! Понякога за да бъдем добре финансово е нужно да направим съвсем малка крачка напред- да спрем цигарите или да ходим с градския транспорт. Но на повечето хора, които се оплакват, че не им стигат парите, това е най-грамадната и трудна крачка.Да не говорим за промяна в мисленето….
Успех!
Е, в предишния си пост аз предупредих. Искрено се извинявам на г-н Бачев за написаното по-долу, но той не трябваше да допуска пишман-защитници да ме провокират. Тук не е “Орлов мост”. И така – какво не ми харесва в статията?
1. Формално погледнато, тя е написана на неправилен български език (няма да кажа “неграмотно”, но…) Поне на десет места е ползван пълен член вместо кратък, в друг пост мога да цитирам, ако желаете. Освен това съдържа “шопизми”, на които мястото им не е в професионална статия – например, в литературния български език не съществува глаголът “влезна”. Не можеш да пишеш статии, ако имаш пропуски в граматиката на ниво 5-ти клас.
2. Макар и много вдъхновено, статията е написана крайно небрежно. Нека сравним цифрите:
а/ …аз имах доход 500-700 лв.
б/ …харчех цигари (150 лов.), автомобил (300лв)., кафенета (100 лв.), барове (средно 150 лв.),вноска по кредитна карта (поне 100 лв.)…Дотук са 800 лв. а “списъкът продължавал”…Тоест, нямаме елементарно засичане на цифрите, от което илюстративността се губи.
3. В какво всъщност се състоят съветите? Да харчим по-малко. Ами че то това и баба ми го знаеше и често го е споделяла с мен. Съмнявам се да има човек, който да не знае, че за да спести, трябва да харчи по-малко. Но…Съществува т.нар. “жизнен минимум”, под който не може да се слезе.
Тоест, нека един човек живее сам и получава 800 лв. От тях той има около 300 лв. абсолютно неизбежни разходи (електричество, вода, телефон, транспост до работа/училище, лекарства и т.н.) и примерно още толкова “относително неизбежни” (интернет, храна, облекло, обувки, социални контакти и т.н.). Относително неизбежните разходи могат да бъдат редуцирани, но не и избегнати напълно. Тоест, ние въздействаме върху някаква сума от около 200-250 лв. на база на известната максима “икономията – майка на мизерията”. А ако човек има и семейство?
Статията би била далеч по-полезна, ако казваше как да повишим дохода си – например, като вдигнем стойността си на пазара на труда. Тоест, да разглежда не само разходната, а и приходната част на бюджета. И това е много важно, понеже мнозина от спорещите тук с мен след време ще постъпят в наши частни фирми и ще се сблъскат точно с това – желание да се увеличи печалбата за сметка на намаляване на разходите. Тоест – задържане на заплатите, замяна на кадърни хора с далеч по-некачествени, но готови да работят за по-малко пари, неотоплени помещения и стари компютри, канцеларски материали под бройка и т.н, и т.н. И тогава някои ще споменат майката на съответния “бизнесмен” и ще си кажат – абе, кое у нас ражда подобен манталитет?
А всъщност става дума за абсолютно едно и също нещо, само че в единия случай е просто в личен план (засега), а в описания от мен – пренесено от личния живот в професионалната дейност. Но подходът си е същият.
Отново се извинявам на автора на статията за нелюбезните думи (макар че това за граматиката е факт), но когато неподходящи хора тръгнат да ти помагат, обикновено става точно така. Не биваше да ме предизвикват.
Отново успехи на участниците!
Само ще вметна нещо, което смятам, че интелигентен човек като Вас би трябвало да се досети. Животът на кредит. От там идва разликата в цифрите. Не, от небрежност. Благодаря, за отправените коментари. Желая Ви успех!