Всеки от нас търси мястото, на което ще се чувства най-добре в светлата част от деня – за някои това е при работодател, за други – в търсене на правилния начин да изразят себе си посредством собствен бизнес, а за трети (към които спадам и аз) – дори и двете. Поне до един момент.

В рамките на това търсене, поглеждайки към професионалното си развитие до момента, моят път включва няколко работодателя, както и няколко собствени проекта, като всеки един от тях ми е донесъл знания, умения, контакти – все неща, които човек очаква да получи.

Причината да пиша тази статия обаче е нещо, което изобщо не очаквах да получа, заедно с последната смяна на работодател, която направих преди около два месеца – физическата ми форма.

Живея и работя в София и в последните години съм ходила на работа с:

• Метро – бързо, удобно и сравнително приемливо като цена, преди да увеличат цената на еднократния билет и в случай, че живееш и работиш близо до метростанции.

• Трамвай – близостта на спирките до дома и офиса остава ключов фактор, но преживяването далеч не е толкова бързо или приятно в сравнение с метрото, като изключим липсата на задушевна близост с непознатите спътници.

• Автобус – използвах го по-малко от два месеца, заради основно правостоящите места, когато не се качваш от първа спирка, както и заради неоправданите забавяния в задръствания основно дължащи се на липсата на шофьорска култура у водачите у нас.

• Личен автомобил – въпреки че не съм привържаник на разглезената употреба на автомобила ежедневно, след като ударих на камък с автобуса, той остана единствената ми възможност. Тук разделях пътуването с още двама човека, които работят в същия район, което го правеше освен по-приятно и по-рентабилно, но лошата шофьорска култура, задръстванията и затрудненото паркиране си оставаха налице.

Защо ви разказвам всичко това и как то има връзка с физическата ми форма и здравословното ми състояние?

От средата на май тази година работя в нова компания и съответно на нова локация. Едно от нещата, които ме притесняваха при започването ми, беше придвижването до новия офис. Той се намира съвсем недалеч от мястото, на което живея (ако трябва да сме прецизни малко под 3 км), но липсва удобен градски транспорт и вариантите, които опитах или отнемаха неоправдано много време, или струваха твърде много, заради липсата на по-евтин билет за градски транспорт при по-кратко пътуване.

И ето така започнах а ходя пеша на работа.

По 30-35 минути на посока, което прави малко повече от час разходка на ден. Пет пъти в седмицата. Нито е ужасно много, нито струва пари, нито пък коства кой знае какви усилия. Може да се комбинира с кафе или закуска, а аз вече така се усъвършенствах, че мога да чета статии, докато ходя, въпреки че най-често използвам времето за размишления върху проектите, по които работя.

В София така или иначе (освен ако не си невероятен късметлия и работиш на минутки пеша от дома или не си предприемач/фрийлансър, който работи от вкъщи) прекарваме средно същото време в градския транспорт или в колата, за да стигнем до работа. С разликата, че това по никакъв начин не влияе положително на здравето ни. Даже напротив.

За краткия период, в който ходя пеша до работа и обратно, отчитам следните ползи, които получих за себе си, като съм сигурна, че има още много, които ще оценя с времето:

• Енергичността и тонуса ми са се повишили съвсем осезаемо.

• Тялото ми се чувства изключително добре от това елементарно движение и усещам подобрение в метаболизма и скоростта на обмяна на веществата.

• Имам нужда от повече вода, която преди забравях да пия, особено в натоварените дни, в които скачаш от среща в телефонен разговор и обратно.

• Имам нужда от още и още физически натоварвания – започнах два пъти в седмицата да посещавам групови спортни занимания, но обмислям да започна и да тичам в парка, тъй като тялото ми продължава да иска още.

• Времето преди работа е чудесно за план на деня, структуриране на задачите, а както споменах по-рано и закуска и/или кафе, със или без любима музика за фон

• Времето след работа пък дава прекрасна възможност за очертаване на стратегия за бъдещи проекти, генериране на идеи, оценка на изминалия ден и др.
• Няма нужда дори и да споменавам естетическото отражение на това ходене върху тяло, което от години е закотвено по цял ден пред компютър.

Наясно съм, че локацията не е определяща при избора на работно място, но винаги можете да подредите така деня си, че да имате час неинтензивна физическа дейност в графика си – при мен това се случи поради стечение на обстоятелствата, но оттук нататък със сигурност ще ги подпомагам целенасочено, за да имам своя час разходка на ден – подарък за мен и за тялото, което искам да ми служи вярно още дълги години.

Не забравяйте, че човекът не е животно, за което е естествено да стои в покой 24 часа и физическата дейност е част от начина да се запазим здрави, продуктивни и щастливи.