Преди около една година се включих в инициативата на Ади и нейния Bucket List, като написах моите 50 неща, които искам да направя. Време е да видим до къде съм стигнал с изпълнението им към началото на 2015 година:
- Да съм модерен татко – втората част от обещанието го изпълних и вече съм татко. Дали съм модерен? След доста изчетени книги по въпроса и практиката до момента мисля, че съм един съвременен и модерен татко на Карина.
- Да живея няколко месеца в САЩ като местен, а не като турист. Тук нямам голям напрадък.
- Да посетя Нова Зеландия. Това също ще го оставя за бъдещето.
- Да имам голямо и щастливо семейство. Първата година от живота на едно дете е доста предизвикателна, както за него, така и за родителите. Със съпругата ми имахме доста стресови ситуации около бебето, но мисля, че намерихме верния тон и градим нашето щастливо (засега малко) семейство.
- Да се науча да плувам. Имам значителен напредък в това обещание 🙂
- Да имам три деца. Засега съм на 33% от тази цел.
- Да изградя компания на световно ниво. Основите са поставени, което е едно от най-трудните неща в бизнеса. След изключително успешната първа година в света на бизнеса, съм си поставил още по-високи цели през 2015 година.
- Да съм финансово свободен. 2014 година беше доста предизвикателна и за семейните ни финанси. След няколко години с кредити, през миналата година ги изплатихме до последната стотинка и сега сме банково независими. Междувременно, успяхме да спестим и инвестираме известна сума, с която да си „купим” няколко години.
- Да презентирам пред 20,000 души, които са дошли заради мен. Тази година мисля, че направих доста за тази цел. Освен двете издания на курса по лични финанси и инвестиране „Какво не ни казва Кийосаки?”, имах и доста други презентации (най-голямата беше пред около 100 души в УНСС), които ми дадоха увереност, че ще се справя и пред 20,000 души. Това, обаче, е дългосрочна цел и се постига стъпка по стъпка.
- Да посетя Куба. 0% изпълнение, ако не се броят кубинските пури и кубинския ром J.
- Да помогна на комунистите веднъж завинаги да отидат в историята. Съкрушителните загуби през 2014 година на изборите за Европейския парламент и на извънредните парламентарни избори у нас на бившата комунистическа партия поставиха началото на края за тази партия, която имаше 25 години да се реформира и разграничи от миналото си, но не го направи.
- Да науча испански и да разбера какво означава думата „трабахо“. Разбрах, че „trabajo” означава работа, така че 50% от целта е постигната.
- Да отида на море all-inclusive в Турция. Оставих тази цел за друга година.
- Да помагам на хората да подобрят финансовата си грамотност. Това обещание е на 100% през 2014 година. С курсовете, безплатните презентации и услугите по финансов коучинг помагам на много хора да подобрят финансовата си грамотност и да живеят по-добре. Особено се гордея с финансово-образователната си игра „Умни пари”, в която само за няколко часа децата научават основите на личните финанси и инвестирането, което е повече от цялото им начално, основно и средно училище, взети заедно.
- Да казвам поне по веднъж на ден „Благодаря“. Имам голям напредък в това отношение. Дори и да не е по веднъж на ден, много често започнах да казвам „Благодаря” на хора, които са ми помогнали, оценяват това, което правя или просто са били до мен в трудни моменти.
- Живота ми да има смисъл. Тази цел не е някаква крайна точка, а пътуване и състояние. През миналата година, за първи път от доста време, животът ми имаше наистина смисъл. Роди се едно малко русо човече с искрящи сини очи, което буквално те размеква, когато казва „тата”, и осъществих две от най-дългогодишните си цели – да организирам цялостен курс по лични финанси и да стана предприемач.
- Да съм готин пенсионер, а не като сегашните. Направих доста през тази година за тази цел, като продължих да изпълнявам финансовия си план за пенсиониране.
- Да прочета всички световни класики. Да си призная, тази година наблегнах на бизнес литературата и най-вече на тази за предприемачеството. Освен всички електронни книги и такива на хартия, влязох и в топ 5% на най-четящите хора в Pocket с прочетени близо 250,000 думи или около 5 книги.
- Да живея здравословно и това да не е свързано с диети. Направих много леки, почти незабележими, стъпки към тази цел.
- Да се науча да карам мотор без да се пребия. Засега предпочитам карането на МПС-та с 4 колела.
- Да мина през центъра на Благоевград в розов кадилак и да казвам „Peace“. Още не мога да навия приятелите, с които да го направим.
- Да стана доброволец. Станах, но и тази цел не е еднократен акт, а състояние на ума. През 2014 година участвах в много инициативи, но тази, която намирам за най-вдъхновяваща и полезна е на ABLE Mentor, в която станах ментор на ученичка, с която заедно ще осъществим проект в областта на образованието и личните финанси. Очаквайте повече подробности в сайта и на Facebook страницата ни.
- Да напиша световен бестселър с минимум 50,000 бройки тираж. Това ми е наистина една от най-големите цели. През миналата година не съм спирал да пиша и статиите в сайта наближават 500, което си е едно добро начало. Но, за да напишеш бестселър с такъв тираж, това не е достатъчно. Трябва да промениш мисленето на хората, поне малко (или да очакват с нетърпение да разберат кой е убиеца). През 2015 година планирам да започна писането на книгата, а завършването ѝ да е през следващата година.
- Да не ставам като хората, които си мислят, че разбират от вино. Не станах. Нямам нищо против хората, които харесват виното, но много от тях прекалено се вживяват в ролята на експерти без никакво покритие.
- Да разбирам и да произвеждам най-добрата ракия в България. За Сърбия не мога да се преборя. Там вече има такъв човек 🙂 . Засега се ограничавам с пиене на качествена домашна ракия на тъста.
- Да стана детски учител по предприемачество или лични финанси. Мисля, че тази цел е по-близо сега, откогато и да е било.
- Да живея в огромна къща с басейн в планината. Да живея в къща е моя мечта още от 6-годишна възраст, когато трябваше да тръгна на детска градина и да се преместя от къщата на баба ми и дядо ми в апартамента на родителите ми. През 2014 година желанието ми да си купим или построим къща на някое живописно място се увеличи и сега, когато пиша тази статия, гледам оферти.
- Да счупя класическа китара на някоя сцена – това ми е от студентските години. Не съм напреднал много в тази цел :).
- Да живея в хармония със себе си и да се усмихвам повече. През миналата година имаше доста поводи да се усмихвам, но не мога да кажа, че живях в хармония със себе си. Това, което разбрах е КАК да го постигна и след като знам ЗАЩО, изпълнението на тази цел е близо.
- Да се науча да карам сноуборд. Това беше някаква моментна цел от миналата година. Всъщност, това, което искам е досега с природата да стане част от моето ежедневие.
- Да се науча да готвя някакви гурме неща и да ям всеки ден такива. Имаше няколко проблясъка тази година (включително и уникалната банска капама, която направих за Нова година), но тази цел се „бие” и с тази за здравословното хранене и с липсата на време, но съм сигурен, че един Мастър шеф се крие дълбоко в мен.
- Да се науча да играя Дунавското хоро. За 5 минути слава на Нова година струва ли си, немузикален и не особено пластичен човек като мен, да насочва енергията си в тази посока?
- Да имам хотел с хубава механа в някое балканско село, където да си каня приятелите. Това е една дългосрочна цел и е някъде след купуването или строежа на къща, в която да живеем. Това не ми пречи да каним гости в уникалната ни битова стая на вилата, нали?
- Когато стана на 70 години и се обърна назад да не съжалявам за нищо. Всяка година слагам по едно тикче на тази цел. Досега, не съм пропускал и не съм съжалявал за нищо. Надявам се така да е и за напред.
- Искам да организирам голямо благотворително събитие. В тази посока, бяхме част от няколко благотворителни събития и дадохме своя принос за обществото, в което живеем с надеждата то да стане по-добро. А и какво значение има кой организира дадено събитие? Важното е да участваш с цялото си сърце в него.
- Да разберем, че не сме сами във Вселената (иначе е загуба на пространство). Надеждите ми за 2014 година бяха в Розета, но и от нея не дойдоха никакви доказателдства.
- Да отида на Луната. Засега само събираме пари, с които да финансираме пътуването до Луната.
- Да науча всички граматически и пунктуационни правила в българския език. Има известен напредък, за което съм благодарен на съпругата ми Ади.
- Да си поговоря с Ричард Брансън (със Стив Джобс вече е невъзможно. Нали?). Ричард Брансън е човек като мен и вас. И той е тръгнал от дъното. Въпреки, че е един от най-натоварените хора на света, предполагам, че ако се видим, няма да откаже кратък разговор.
- Да завърша MBA програма. Мислех, че като стана мениджър и понатрупам опит, ще е полезно да завърша такава програма. Сега разбрах, че ако не си изградил компания от самата нула, няма какво да споделиш и да научиш от останалите в твоя курс. За няколко месеца научих повече неща в някои области, отколкото за 11 години в корпоративния свят и продължавам са се уча с всеки изминал ден.
- Да направя едно мачле с правнуците. Работим по плана с правнуците и мачлето.
- Да изкача връх Мусала. Няма напредък по тази цел.
- Да изрека поне веднъж през живота си „I think this is the beginning of a beautiful friendship“ в подходяща ситуация. Миналата година ме срещна с изключителни хора като Христо Попов, Щелян Калчев, Иван Христанов и още много други. Благодарен съм на съдбата, че в моето обкръжение има все повече успешни хора, които не се оплакват и са взели живота си в ръце.
- Да започна отначало. 2014 година беше тотален рестарт и много неща започнах отначало. След 11 години в корпоративния свят, го напуснах и се отдадох на проект, с който започвам отначало – нови хора, нови продукти, нови правила на играта. С раждането на дъщеря ни, също започнахме отначало и се учим всеки ден. Това, което знаехме с жена ми за отглеждането и възпитанието на деца не ни върши никаква работа. Затова, изпразнихме чашите си и оставихме Кари да ни учи.
- Да не се тревожа за дребни неща. Имам голям напредък в тази посока. Знам, че всичко е временно, а ние сме просто едни дребни човечета в една огромна Вселена. С тревогите си за наистина дребни неща, положението няма да стане по-добро, а само ще се покажеш като слаб характер със слаба воля.
- Да помогна поне на един човек да постигне мечтата си. Семената са засети през 2014 година. В началото на всеки курс или обучение питам хората какви са им мечтите. С това, което правим в bg, вярвам че много хора ще постигнат мечтите си, защото виждат техните първи крачки към тях.
- Да отида на риболов с кума в Гърция. Поканата от него я има, но нещо не се виждам като човек, който цял ден седи и гледа една плувка. Сега кумът се е запалил по мухарския риболов, което ми звучи малко по-динамично.
- Да се науча да съм по-търпелив. Търпението е велико качество в точния момент. Всеки играч на покер ще ви го каже. През миналата година разбрах (благодарение на моя коуч), че не винаги нетърпението е лошо качество. Повечето предприемачи се нетърпеливи – искат всичко тук и сега, а не след 10 години. Много изобретатели не са чакали някой друг да реши даден проблем. Така, че това си е моя, уникална черта и тя ме е довела до тук. Не мисля, че трябва да се променям, като съм готов да платя цената за това.
- Да съм доволен от това, което правя. Сега като го чета ми звучи без особен смисъл, за разлика от миналата година, когато съм го писал. Ако съм доволен от нещо, това ще е края. Винаги има начин нещо да стане по-добре или аз да стана по-добър в дадена област. Доволен съм от това, че правя каквото искам – така ми звучи по-добре.
- Да съм свободен… Това е чувство, което трябва да е с теб всяка минута и всяка секунда. От сегашна гледна точка, не мога да си представя, че съм правил нещо, което тотално вече не ми харесва и не ми доставя удоволствие, само защото така трябва и не може нищо да направиш. Това е робство. Не знам на вас как ви звучи, но за мен това е модерна форма на робство…
Това бяха моите 50 неща, които искам да направя до края на живота си и до къде съм стигнал в началото на 2015 година. Направете си и вие такъв списък. От него ще разберете много за себе си и за това, което ви движи напред.
7 Comments
Тони, супер е, че имаш напредък. Аз още списъка не съм заформила. Малко е хаотичен.
Ама да ти кажа със Стив Джобс не бих желала да се срещна приживе. Харесва ми да чета за него, интересен е и оценявам приноса му за развитието на бранша, в който и аз работя, но не е от хората на чиято човешка ценностна система се възхищавам….
Списъкът е лесната част от задачата 🙂 От това, което съм чел и гледал за Стив Джобс, той е притежавал умения и визия, към които се стремя и аз. Откривам много сходни черти с него в характера и отношението към света. Не съм го познавал толкова добре, за да да знам каква е точно ценностната му система.
Да, може в автобиографията му авторът да е прекалил с нарцистичното разстройство и зарязването на децата 🙂 Не трябва да се връзваме на всичко написано, предполагам 🙂
Успех желая, само дано да не чупите китарата буквално, горкият инструмент не заслужава лошо 🙂
50 е много вярно.
Здравей Стойне,
преди година и аз си направих подобен списък. Наистина, направата е лесната част.
Скоро го ревизирах.
Твоята ревизия искрено ме зарадва поне по 2 причини. Първата – списъците ни си приличат по същество (само че, аз мисля за Мексико, п-в Юкатан и Япония, а не за Куба) и второ – изпълнението ми е близко до твоето.
Третото общо – и аз, като теб гледам на нещата откъм забавната страна ;)))
Пък и ако изпълним всичко… ?!
Здравей Пламен,
Вчера гледах The Bucket list с Морган Фрийман и Джак Никълсън. Разказва се за двама възрастни господа, на които им остава малко живот и искат да изпълнят всичко от техните списъци. Филмът е готин, но някак си, аз не го разбирам така – всичко да се направи защото трябва и да стане в кратки срокове. Ами, ако го изпълня, тогава какво. Подобен случай – последният път, когато бяхме в Лондон имахме време или за Британския музей или за Окото. Можехме и да ги съвместим, но доста трудно, затова решихме с жена ми, че ще има нещо за което да се върнем пак. Британският музей си заслужаваше 🙂
Кратките срокове в The Bucket list се диктуват от един друг непреодолим фактор, който те кара неистово да бързаш. Зе съжаление, не само времето и разстоянието са непреодолим фактор.