Всеки ден, докато вървим към офиса или се разхождаме след работа, виждаме десетки малки магазинчета и заведения, чиито собственици стават сутрин рано и се прибират късно вечер, за да сбъднат своят мечта и да осигурят прехрана за семейството си.
Като малък обичах да си играем на „Магазин“, защото всеки печелеше в тази игра – едните си купуваха сладолед, бонбони и всякакви други вкусни неща, а другите бяха щастливи, че са създали радост за своите другарчета и са изкарали пари в същото време.
Доста години след това, нямам магазин, но помагам на малкия бизнес в България – работя с много предприемачи и съдействам тези бизнеси да стават още по-добри, да имат още по-добро обслужване и да предлагат още по-добри продукти. Правя го и по чисто „егоистични“ причини – да има повече готини бизнеси в България, а да не срещаме само навъсени продавачи, на които им пречиш да си вършат работата.
Има много причини да подкрепяме малките магазинчета и уютни заведения. Когато си купуваме от тези бизнеси, ние не помагаме на CEO-то на голямата компания да си купи яхта, а помагаме на някой млад човек да остане в България, помагаме на малко момиченце да се запише в курса по моден дизайн, или помагаме на малко момченце да си купи екипа на любимия си футболен отбор.
Аз не съм от най-големите привърженици на кампаниите „Купувай българското“ или „Купувай от бабата на тротоара“, защото мисля, че всеки трябва да купува от там, където получава най-голяма стойност за парите си. Ако даден малък бизнес не се справя добре или е на прага на фалит, явно има причина за това. В тази статия ще ви дам моите причини да съм фен на добрите малки магазини и заведения.
Ще се радвам и вие да откриете вашето „Защо“ да подкрепите малките бизнеси в България, за да продължат те да се развиват, а не да изчезнат напълно и да се налага да пазаруваме само от големите (но стерилни и без душа) хипермаркети.
Според статистиката на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, над 99% от всички регистрирани бизнеси у нас са малки (под 10 души персонал и под 3,900,000 лева годишен оборот или активи, като законодателството у нас дори ги нарича „микро“). Те са основният двигател на икономиката не само у нас, а и в цяла Европа и всички развити страни. Също така, над 75% от всички работещи у нас са заети в малки и средни предприятия, като над 600,000 българи работят за малки бизнеси.
Тези малки бизнеси плащат данъци, с които България става по-добро място за живеене. Тук искам да направя две важни уточнения. Знам, че има много предприемачи, които крият обороти, не издават касови бележки, осигуряват служителите си на минимума (и плащат остатъка под масата), но те ще стават все по-малко (заради активността на НАП), а и ние като купувачи и служители също имаме вина за това – не винаги изискваме касови бележки и се съгласяваме на условия, които ни ощетяват като служители. Също така, на всеки от нас му е ясно, че нашите данъци не се използват по най-добрия начин, но това е друга тема, която ще коментирам в някоя от следващите статии.
Въпреки тези доводи, малките бизнеси плащат данъци, за разлика от доста големи фирми, които със счетоводни трикове си намаляват печалбата и приходите от тях в бюджета са десетки пъти по-ниски от реалното. Всеки може да провери как една от най-големите фирми в България винаги е на загуба и плаща данъци, колкото оборотно заведение в София. Да не говорим, че почти всички вериги за хранителни стоки у нас са чуждестранни и печалбата им отива в чужбина.
Парите, които оставяме в кварталните магазини отиват за заплати на служителите и в предприемачите, които ще си купят нещо от вашия бизнес, а няма да ги изнесат в чужбина (или поне много по-малка част ще оставят по хотелите и заведенията в Гърция по време на поредния „дълъг“ уикенд).
Всеки у нас си е мечтал да си отвори малко магазинче, в което да продава любими неща като кафе, сладкиши или риболовни принадлежности. Много хора са постигнали тази мечта и вече са годни собственици на страхотни малки магазинчета и заведения. Те работят по цял ден, за да се преборят с огромните възможности на големите вериги от хипермаркети и техните маркетингови бюджети.
Сега може да подкрепим тези смели хора като пазаруваме от тях. За вас 10 или 20 лева може и да не са много пари, но за тези предприемачи те може да разликата между „Отказвам се“ и „Има смисъл“. Често си говоря със собственици на малък бизнес и ги разпитвам как са стартирали, какви проблеми имат и как ги решават. Има и много песимисти сред тях, но повечето са позитивно настроени и не са станали предприемачи за пари, а за да сбъднат една своя мечта и да са свободни. Нека им помогнем да го направят.
Всяко правило си има изключения, но отношението, което получаваме от малките бизнеси е по-добро от това в големите магазини. Собствениците и служителите в малките магазини винаги ще ни обърнат внимание и ще ми помогнат в това да изберем най-подходящият продукт за нас. Няма ги изкуствените усмивки и дежурното „Всичко ли беше наред с пазаруването?“, а истински интерес да ни предложат най-доброто. Те ни познават много добре и често се виждаме в квартала. Знаят, че не могат да си позволят да ни загубят като клиенти, за разлика от големите хипермаркети, за които сме просто едни цифри в океана от продажби.
Много често, когато си пазарувам от кварталния магазин, просто казвам, че ще правя домашна пица и продавачката знае точно какви продукти да ми даде – от „моя“ кашкавал, от „моето“ пушено месо, и от „моите“ зеленчуци и подправки. Освен, че се чувствам специален, ми спестява и много време да намеря всички необходими ми продукти. Дъщеря ни също много го харесва, защото често получава дребни подаръци от собствениците на магазина.
Освен да подпомагат с данъците си българската икономика като цяло, собствениците на малък бизнес се грижат и за общността, в която живеят. Сигурно и около вас има градинка, която се подържа от местния цветарски магазин или пейка, която е направена от собственика на кварталния магазин. Това дори не е благотворителност, а грижа за общността. Тази дума все още не е навлязла широко в употреба, но всеки квартал и всяка по-голяма улица е една общност, където хората се познават и прекарват по-голяма част от времето си. Помислете следващия път за това, когато решавате от къде да пазарувате.
Дори предприемачите в квартала да не се грижат толкова за него, те харчат парите си в останалите магазини и заведения. Така, тези средства остават в същия квартал и подпомагат неговото развитие.
Често може да видим как възрастни или социално слаби хора пазаруват „на вересия“ в кварталния магазин и техните сметки се записват в едни големи тефтери. Това е начина на много от тези хора да оцелеят до следващата пенсия или заплата. И ако тези малки бизнеси изчезнат, това обрича на още по-голяма мизерия тези хора. Преди да си кажем, че този проблем е далеч от нас, нека си помислим дали нямаме баба, дядо, далечен чичо или леля в това положение. Не сме ли изпадали и самите ние в подобна ситуация?
Също така, на колко големи магазина може да позвъниш на собственика по телефона в извънработно време и той да дойде, за да може да си купиш нещо? Няма такива, нали? За да запазят клиентите си, много предприемачи са доста гъвкави по отношение на плащане, доставка и работно време. На мен ми се е случвало да си купя нещо по телефона и да ми го доставят вкъщи, без изобщо този бизнес да има такива услуги.
В днешно време е нормално да ядем македонски домати, гръцки краставици, турски лук, бразилски банани и кисело мляко с чуждестранно име (но с „български“ вкус). Знам, че невинаги българските продукти се асоциират с високо качество, но има и много от тях, които са на световно ниво. Никой не може да ме убеди, че лъскавите домати с еднаква големина и форма в хипермаркета са по-вкусни от тези, произведени в близкото село. Защо да ям сирене, направено в Чехия или Германия, като има толкова много мандри с качествени продукти в България?
Колкото и да се хвалят, че подкрепят българското, големите вериги толерират чуждото производство и то преобладава в техните магазини. Има и български производители, но те са много малко на брой и по-големи, за да могат да си позволят всички явни и скрити такси, които хипермаркетите изискват от тях, за да продават техните продукти. Малките български производители или изграждат собствени магазини, или доставят на множество по-малки обекти. Ще се изненадате какво разнообразие от стоки, които не сте виждали досега, може да откриете в кварталните магазини.
И за да не остане този материал само празни думи, стартираме нашият нов проект – Клуб на успешните предприемачи. В него, заедно със собствениците на малък бизнес, ще търсим възможности за развитие на техния бизнес. Целта е членовете на клуба да получават подкрепа от други успешни предприемачи и така да създадат среща за постигане на още по-високи резултати. Ще работим по превръщането на малките бизнеси в устойчиви бизнес системи, което ще увеличи стойността на компаниите, ще освободи време на собствениците за да помислят за бъдещето, както и ще намали значително стреса от оперативната работа.
Клуб на успешните предприемачи ще е в малък формат – до 12 участника, като срещите ще са два пъти в месеца след работно време. Така, всеки предприемач в клуба ще има собствен борд от консултанти, които ще му помагат да се справя с ежедневните задачи и да изведе компанията си там, където иска.
В клуба ще прилагаме специални инструменти и техники за решаване на казуси, като освен мен (Стойне Василев) ще каним и външни лектори по определени теми. Основната ценност обаче, ще е силата и знанията на групата, която ще е съставена от подкрепящи се хора, които искат заедно да извървят пътя. Инвестицията за всеки участник ще е в пъти по-ниска, отколкото да се наеме персонален бизнес консултант или коуч.
Първата среща на Клуб на успешните предприемачи ще е открита и ще се състои на 3 ноември от 19.00 часа в залата на Web Seller Guru в завод Електроника (кв. Шипченски проход 63). Темата е „Проблеми пред малкия бизнес в България“ и на нея ще обсъдим и ще потърсим отговори на най-често срещаните казуси пред предприемачите у нас.
Побързайте да се запишете, защото местата са ограничени до 30.
Снимката е от едно от моите любими заведения (особено за късна закуска в неделя) – Фабрика Дъга в София на ул. Веслец 10. Горещо го препоръчвам.
3 Comments
Има доста да учи и малкия бизнес в България. Да не прави сайтове в хит.бг, да прави хубави снимки на продуктите си, да не казва по телефона “и ся ко прайм” , като се обадиш с проблем. Американските мами правят по-хубави снимки на боклуците които продават онлайн от нашите производители.
Купувам да, и ще купувам от малките, защото ония от веригите изнасят парите с чувалите от България и лицемерничат, че създават работни места. За банките да не говорим как една банка тука има лихва в пъти по-голяма от тази в родната и държава…
Свилен, проблемите са доста. Като се започне от масовата практика да се правят неработещи онлайн магазини и се стигне до фирмен имейл в abv.bg. С тази инициатива ще се опитам да съдействам на предприемачите да си помогнат сами. Не е трудно да направиш бизнеса си по-добър – има толкова много информация. Просто трябват действия и осъзнаване, че вече не може така. Залогът е или се подобрявай, или изчезваш от пазара.
Оня ден гледам едни яки беемвета на една автошкола брандирани със сайт в хит.бг дето го няма вече защото хит.бг реши да прекрати услугата си. Същото ще се случи и с тия с ФБ страниците. Как не разбраха хората, използвай ФБ колкото можеш по-автоматизирано и с нагласата, че е временно. Дори и да го има като услуга, винаги ще се променя ама не в полза на хората.
Иначе отдавна имам идеята за създаване на бизнес от нулата, който да отразявам стъпка по стъпка в реално време. Сааамо дето леко подозирам, че ще е таралеж в гащите и се чудя що да го правя на български, а не направо на английски.