Животът „от заплата до заплата“ и покриване на всички непредвидени разходи с кредити е нещо характерно за мнозина в страни с по-нисък стандарт на живот и сравнително ниска финансова грамотност. А онези, които никога не са влизали в този омагьосан кръг или са се докоснали, но са успели да излязат, често мислят, че този проблем не ги засяга. В тази статия ще ви споделя какви са особеностите на бързите и онлайн кредитите, за какво да внимаваме при тях и защо тези проблеми засягат всички граждани.

Какви са разликите между кредитирането чрез банки и кредитирането от небанкови финансови институции?

Банките дават кредити с пари, които са събрани от депозитна дейност, т.е. това са пари на депозантите. Затова регулацията на дейност им е по-сериозна, политиката по управление на риска и профила на потребителите на услугите им е различен от клиентите на небанковите институции.

Небанковите финансови институции нямат право да държат пари на своите клиентите по сметки на клиента или на компанията. Техният лиценз позволява само кредитна дейност. Процесите, кредитната им политика и профила на клиентите им е различен.

Най-важното разграничение при небанковите финансови институции е точно рисковият профил на клиентите. Сред тези компании има и такива, чиято целева група потребители са най-добрите банкови клиенти – висок доказуем доход и сигурна работа. Привличат ги  с  опростени условия, модерни технологии и имиджа на компаниите. Това са истинските „финтех“ (финансово – технологични) компании.

На другия полюс са небанковите финансови институции, които отпускат заеми  при висок риск. Тези компании у нас са по-известни като компании за „бързи“ или „онлайн“ кредити. Характерни за потребителите на техните услуги могат да бъдат едно или няколко от изброените:

• Висока задлъжнялост;
• Лоша кредитна история;
• Доходи от сива икономика;
• Нисък социален статус;
• Ниско ниво на образование;
• Функционална неграмотност;
• Здравословни проблеми.

Няма никаква логика човек, който не отговаря поне на едно от горните условия да използва услуги на компании за „бързи кредити“. Причината е, че заради значително по-високия риск , цената на кредитите, т .е. лихвата, е в пъти по-висока от лихвата при банки и финтех компании.

Разликата в лихвените равнища може да достигне 20 пъти! От около 5 % лихва по потребителски кредит на банкови клиенти с преференции до 100 % ефективна* лихва при небанковите институции. Ефективната лихва е тази, която включва всички разходи, като застраховки, допълнителни услуги, такса поръчителство и други, без които на практика компаниите НЕ отпускат кредити,

Проблемът далеч не е само лихвата! Това е и основната причина за този текст. „Адът“ за потребителите започва, когато не успеят да спазят условията на договора и срещу се предприемат законни действия за предсрочна изискуемост.

Всичко дотук може да не Ви засяга пряко, да нямате финансови проблеми, да нямате близки, които страдат по тази причина, но ако живеете в България, плащате данъци тук, децата Ви учат в държавно училище, използвате здравни услуги покрити от Здравната Каса(вашите данъци и осигуровки), шофирате, поддържате автомобил и т.н., то всички системни проблеми в обществото, казано на жаргон, „бъркат в джоба Ви“!

Защо системните проблеми в държавата ме засягат?

Защото парите, които се „въртят“ в сектори, които не подобряват качеството на живот, чрез качествени и необходими продукти и услуги, биха могли да отидат в друга сфера – например хранителна индустрия, туризъм или друго, което увеличава националното богатство – БВП на глава от населението. Накратко, сектор „бързи кредити“ не увеличава общите ресурси в българската икономика – само преразпределя доходи от най-бедните социални групи към собствениците на компаниите.

За да развия аргументите си ще ми трябват още поне една или две статии, затова ще премина към естеството на проблемите в сектор „бързи кредити“ и какви биха могли да са решенията.

През месец юли 2014 година, бяха приети изключително популистки промени в ЗАКОН ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИЯ КРЕДИТ, с които промени бе наложен „таван“ на ГПР (Годишен процент на разходите) от 50 % , спрямо действащата законна лихва по просрочени задължения от 10%.

Тук ще отворя една скоба. Високият размер на законна лихва сам по себе си е проблем за обществото. Някои от големите длъжници в България са общини. Когато една община бъде осъдена за просрочени задължения, всички данъкоплатци в нея изплащат този дълг. Плащанията по законна лихва, която е значително по-висока от пазарните лихвени равнища се явява загуба за всички нас и сигурен приход и печалба за големите кредитори. Те нямат интерес да търсят предоговаряне на условията и облекчаване финансовото състояние на длъжниците. Така гражданите, чрез данъците си, погасяваме задължения по просрочия и законни лихви лихви, без да се стопява главницата на дълга, върху която се начислява законната лихва.

Да се върна на проблемите в потребителското кредитиране.

Конкретният текст в ЗАКОН ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИЯ КРЕДИТ е в Глава пета ГОДИШЕН ПРОЦЕНТ НА РАЗХОДИТЕ ПО КРЕДИТА, чл. 19

„(4) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.“

Тази законова промяна се заобикаля „като врата в полето“ от всички компании в сектора, чиито лихви преди това бяха от порядъка на 80 – 100 % и повече. За да „спазят“ закона, компаниите извадиха цената на риска от лихвата и прехвърлиха тежестта към редица други такси и неустойки, които могат да представят като плащания извън ГПР.

Промените удариха както потребителите, защото бяха лишени от лесно разбираем показател за сравнение на две оферти (какъвто бе ГПР преди това), така и компаниите, защото увеличиха значително разходите им за поддържане и развитие на сложни софтуерни решения.

Тук е много важно да отбележа няколко важни неща.

Първо, тези компании НЕ са виновни нито за лошото състояние на икономиката, нито за ниския образователен ценз на цели социални и етнически групи!

Второ, тези компании СПАЗВАТ закона!

Проблем са законите!

Проблем са допустимите глоби и неустойки по договорите! Всъщност, точно наказателните лихви, глобите и неустойките при забава са най-големият проблем! Да, всеки трябва да плаща за грешките, но не е нормално вследствие на забава дългът да нараства в пъти и да достига баснословни размери.

Това обрича цели семейства на МИЗЕРИЯ, заради допуснати грешки, здравословни проблеми и т.н.

Още нещо много важно.

Тези компании са по-добрата алтернатива на незаконна лихварска дейност, при която „кредиторът“ събира дълговете си с бухалка, а не чрез запор на заплатата!

Щом сме допуснали, като общество, да паднем до ниво подобна дейност да процъфтява в страната ни, значи проблемът е сериозен и системен. Системни проблеми се решават само ДЪЛГОСРОЧНО!

Какви са възможните решения

1. Дългосрочни решения: 

• Подобряване на условията на живот, за да намалее броя на хората, които имат потребност от подобни услуги;
• Подобряване на финансовата грамотност.

Двете дългосрочни решения изискват време, политическа воля и много, много работа.

2. Краткосрочни решения: 

• Измерване ефекта върху икономиката от този сектор – по данни на БНБ да се определи размера на платените лихви, такси, неустойки и други разходи буквално извадени от джоба на българки граждани и „налети“ в сметките на собствениците на компании за бързи кредити.
• Привличане вниманието на обществото върху този проблем , с цел да се получи гражданска подкрепа и засилили политическата воля за решение на проблема.
• Промени в Закона за потребителския кредит, с цел да се спре възможността на тези компании да увеличават неколкократно дълга на своите клиенти изпаднали в неплатежоспособност.
• Създаване на условия за рефинансиране на дълга към компании за бързи кредити, за онези клиенти, които имат желание да плащат, но вноските при условията на тези компании са непосилни за тях. Не знам дали това решение е добре да бъде политическо, но може да бъде развито като бизнес идея.

Има ли желание, път винаги ще се намери!

Зрелостта на едно общество се познава по-грижата за онези, които НЕ могат да се грижат само за себе си!