четвъртък , 21 юни 2018

Биткойните не са швейцарски франкове

Днешната статия на Тома Петров е за любимите ни криптовалути и неговото мнение дали те са истински пари и дали ще се наложат като разплащателно средство. Отделете 10 минути, за да я прочетете и да сте с една идея по-информирани по тази гореща тема.

Ето и самата статия: Без съмнение, криптовалутите (най-известната от които е биткойн) бяха една от най- горещите теми на изминалата 2017 година. Виртуалните пари успяха да излязат от маргиналната зона на хардкор привържениците си и за тях заговориха всички – от кръшни попфолк диви до продавачката в кварталната бакалия. Криптовалутите обаче имат един често подценяван проблем.

В началото искам да направя уточнението, че тази статия не следва да се възприема като съвет – всеки е свободен да инвестира (или пък не) в каквито и да било активи, които намери за подходящи. И въпреки, че интернет е пълен с ресурси, от които човек може да се самообразова, консултацията с финансов консултант или икономист е добра идея, за да не се „удави“ човек в това море от информация.

Написаното е просто моето мнение на човек, който се интересува от лични финанси, но стои в страни от биткойн ентусиазма. Написаното се отнася и за криптовалутите като цяло, но съм използвал на някои места примери с биткойн като най-разпространена и влиятелна към момента валута от този тип, но написаното би могло да бъде отнесено към която и да било от другите виртуални валути.

Има десетки български фейсбук групи (и сигурно хиляди международни) пълни с ентусиасти, които обсъждат всякакви теми свързани с криптовалутите – от цената на всяка една от тях към момента, къде и как могат да бъдат купени, техническата част по криптирането им и т.н. Има много хора, които успяха да направят и значителни суми, търгувайки и инвестирайки в някои от тях. Разбира се, има и такива които загубиха. През последната година стойността на биткойна например се покачи над хиляда процента.

Истински пари ли са криптовалутите?

За да отговорим на този въпрос трябва да разберем какво са парите всъщност. Идеята на парите е на първо място, че те са нещо, което можеш да похарчиш. Те са едно обещание – че лист хартийка, с изписана конкретна стойност на него може да ти осигури предмет или услуга с еквивалентна стойност. Парите съществуват защото не се развалят с времето, за разлика от суровините и са малко или много универсални.

В днешно време паричната система на света е много сложна. Всяка държава на света има собствена валута, която е утвърдена и подкрепена от съответното национално правителство. Дори еврото, което има амбицията да бъде обща валута за държавите-членки на Европейския съюз няма как да съществува като такава без да има подкрепата на националните правителства, които са го одобрили по една или друга причина.

Както и на всичко останало, стойността на валутите се определя на първо място от принципа на търсенето и предлагането. За да открием търсенето и предлагането на дадена валута, можем да проверим броя на протичащите в нея транзакции. В следствие от политическата и икономическата стабилност на някои държави, валутите им са предпочитани пред тези на други държави. Разликата в абсолютната стойност между една или друга валута ясно можем да видим във валутните им курсове.

За разлика от националните валути, криптовалутите не е обвързани с никое правителство. Това е и нещото, което най-много привлича хората, които инвестират в биткойни. За разлика от националните валути, където правителствата се намесват и дори регулират по някакъв пряк или косвен начин стойността им, при криптовалутите такава намеса няма.

Стойността на биткойна се определя на изцяло пазарен принцип – спрямо търсенето и предлагането. Това го прави привлекателен за много хора, които по една или друга причина не харесват правителствата – например анархокапиталистите, или сред онези, които търсят универсална стабилност отвъд държавната власт. Но това е именно и най-голямата слабост на виртуалната валута.

Биткойнът функционира подобно на инвестиционна стока. Такава например е златото. Такива са също диамантите, зърното, петрола и още много други. Ако някой иска да заобиколи правителствените пари традиционно може да инвестира в тях. Например, може да купи инвестиционно злато и да се опита да извърши всичките си транзакции в него.  Неслучайно златото и златното покритие на една валута е по някакъв начин психологически маркер за стабилност. Но това е само на пръв поглед.

Има причина поради която хората не използват инвестиционни стоки вместо валута и това е тяхната голяма волатилност. Това означава, че цената им се очаква да варира много за кратък период от време. Може да се сравни с инфлацията при валутите. В една здрава икономика подобно нещо не се случва с парите и ние очакваме средството, с което разплащаме да има такова свойство. Ако имате някаква сума под дюшека или пък в банковата си сметка, е нормално да искате стойността на тези средства да бъде стабилна.

С един лев да може да се закупи приблизително същото нещо и днес и след една година, и в обозримото бъдеще като цяло. Това ни дава предвидимост, която е много важно условие, за да функционира паричната икономическа система въобще. Човекът е прибегнел до парите като средство за размяна и е заменил натуралната икономика преди хиляди години, а златото е било дълго време валута, именно защото не загнива като платовете или не вехне като плодовете и зеленчуците, нито се разваля като месото. За това едно от най-важните свойства, които трябва да има една валута, е възможността да е устойчива във времето и така да позволява натрупване на стойност.

Една от идеите на това да има централна банка, освен всичко друго, е и да следи броя на парите в обращение и чрез различни лостове и механизми контролира точно това. Цените на инвестиционните стоки обаче винаги се променят нагоре или надолу (волатилни са), заради промените в търсенето и предлагането им. Например да разгледаме петрола. Ако се случи нещо – например терористичен акт, гражданска война или друго непредвидено събитие като преврат в някоя страна-износител (и на международните пазари достига по-малко количество петрол), цената му ще се повиши.

Поради това петрола не е удобен да се използва като валута за разплащания. Виждаме нещо подобно в биткойна. И въпреки това, тази аналогия не е напълно вярна, тъй като инвестиционните стоки са нещо, за което винаги има търсене и винаги имат някаква стойност – ниска или висока. Това се дължи на факта, че те са физически налични и се използват често като суровини за изработка на други стоки. Може тази година диамантните пръстени да не са на мода, но един диамант винаги ще има опцията и да бъде декорация за някакво бижу, и от там винаги ще има и някаква сравнително устойчива стойност.

Друга причина поради която инвестиционните стоки не са предпочитани вместо държавните пари е фактът, че те не притежават универсалността на парите. Това се дължи както на волатилността им, така и в липсата на стандарт за стойността им. Ако сте собственик на фитнес зала, например, и дойде клиент, който носи кюлче злато с което желае да заплати месечната си карта за вашата фитнес зала, ще бъдете изключително затруднени, първо да установите точната стойност към момента на това злато, и второ да отделите точно онова количество, което е необходимо според вашия собствен ценоразпис.

Криптовалутите, за разлика от инвестиционните стоки обаче, са изцяло виртуални. Стойността на биткойна, например, както и на останалите крипто- или национални валути, се определя от действителните сделки, който се случват посредством него. И тук идва интересната част. Има много търговци, който приемат разплащане в криптовалута. Няма нито едно място на света обаче, където търговците да са длъжни да приемат разплащания в криптовалути – нали не са обвързани с никое правителство. А дори и да приемат някаква криптовалута, остава въпросът дали ще приемат точно онази, в която сте решили да инвестирате. Всичко това, в комбинация с волатилността на тези валути ги прави изключително неудобни за разплащания.

Никой не би искал да държи спестяванията си в валута, след като не знае утре каква ще бъде стойността й. Нещо повече – дори човек да има определена (неясно каква) сума в биткойн например, то остава въпросът къде би могъл да я похарчи. Естествено, има много търговци, които приемат биткойн, но всички те не се намират физически на едно и също място. И ако искам да отида, например, на екскурзия във Франция, на мен ще ми бъде абсолютно необходимо да имам евро, но не и биткойни.

Ако искам все пак да похарча някакви биткойни там, то трябва да проуча предварително къде може да се случи това. И често може да ми се наложи да попътувам доста, за да стигна конкретното място, където ще приемат тази валута. Дори и да платя нощувката в хотела, където ще отседна, в биткойни, то в магазинчето отсреща може и да не мога да си купя нищо. Ако междувременно, стойността на дадената криптовалута падне с някакъв значим процент (да речем с 20%), това би изнервило ентусиастите и е вероятно те да започнат да продават бързо.

Може да се окажете в ситуация, в която парите ви се стопяват, а например нямате лаптоп или интернет и по-трудно можете да следя какво се случва. А при динамиката на пазарите на криптовалути, говорим за огромни разлики за буквално часове. През изминалата година станахме свидетели на много подобни моменти. Въпреки това, доверието в биткойна (като водеща към момента криптовалута) се възвръщаше и цената отново се покачваше. И така до декември, когато цената удари 20,000 долара и по-съобразителните инвеститори прибраха печалбите си за сметка на по-бавно адаптиращите се на пазара.

Днес цената отново бавно се качва. Биткойн и останалите криптовалути се доказват като неудобни за харчене или съхранение на спестявания. И ако повечето инвеститори са си научили урока, то по-малко хора ще държат спестяванията си в биткойни и сатошита. Волатилността на биткойна и на останалите криптовалути ги прави изключително неудобни и дори опасни. Никой, особено търговец, не би искал да има валута, чиято стойност всеки един момент може да се обезцени практически до безкрай. Особено когато има много други, стабилни и официални валути.

Този проблем би могъл теоретично да бъде преодолян, като се добави някаква „твърда“ стойност в криптовалутите, отвъд онази, която е заключена във виртуалния им код – например като се обвържат със златно покритие или като някоя държава ги подкрепи и приеме като официално разплащателно средство. Ако този проблем не бъде преодолян, съществува риска след отмиране на ентусиазма по виртуалните валути, криптобалона просто да се спука и иначе чудесната идея за универсално и независимо от държавите платежно средство, да остане в историята.

Стани част от над 11,500 имейл абонати и получи подарък 2 електронни книги

За Тома Петров

Казвам се Тома Петров Ушев и живея в родния си град Пещера. Обичам да чета и имам интереси в множество области, сред които са и личните финанси и тяхното разумно управление. Бакалавър съм по "Медии и журналистика" от Университетът за Национално и Световно Стопанство и в момента следвам магистратура по "Счетоводство и контрол", отново там. Имам опит в търговията с книги и луксозни стоки и в банковия сектор. В момента работя в семейна счетоводна кантора. Автор съм на текстове с публицистична, историческа и икономическа насоченост.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.