Съгласно законодателство, основното и средното образование в държавните и общинските училища в България е безплатно. Но дали е така на практика. Да започнем от първи клас. Племенника ми миналата година беше първокласник. На първата родителска среща, класната вади един списък и започва да изброява нещата, които не са безплатни и за които всеки родител ще трябва да ги заплати.
Започва се със занималнята. Класната „рекламира” частната занималня, в която тя самата „преподава”. Цената за тях е специална и е „само” 250 лева на месец, но децата им ще усвояват по-добре материала от училище. След секунди размисъл, десетина родители се записват и внасят първата такса. Срещу всяко име на родител класната записва с молив и името на първокласника. След това тя продължава с друга занималня, в която нейна колежка обучава децата и на театрално изкуство (знае ли човек, може вашето дете да е следващия де Ниро). Продуктовото позициониране и „скритата” реклама продължават с други частни занимални. Накрая, класната споменава между другото, че има и държавна (безплатна), но не я препоръчва. Въпреки това, няколко родители избират тази форма за техните деца.
Следват разходите за ремонт на класната стая. Ако искат отрочетата им да учат в свежа и приветлива обстановка, родителите ще трябва да се бръкнат с още 20 лева. Следващото перо са екскурзиите. Първата е до Зоологическата градина. Това ще ви струва само 15 лева (за транспорт). Класната чете на глас плана за пътешествията и съответната сума. Добрата новина за родителите е, че парите ще трябва да се дадат „по-натам”.
Когато всички тези разходи се прибавят към вече дадените пари за облекло и учебни помагала на първокласника, се получава една не малка сума. Периодично през годината класната иска по двайсетина лева за различни „мероприятия”. Направо се чувствам щастлив, защото когато аз бях в първи клас ни искаха само хартия и шипки (който не е чувал за това, да пита родителите си).
Но, първи клас вече мина и е време родителите да помислят за чуждоезиковото обучение на своите деца. Да, в училище се преподават различни чужди езици, но щом класната ви препоръчва детето ви да ходи на частни уроци, по-добре е да я послушате. Тези курсове изобщо не са безплатни. Средната цена за курс по английски е около 500 лева за една учебна година и това при положение, че детето ви няма други интереси. Разходите за „подготовка за училище и писане на домашните” си вървят.
Така неусетно стигаме до 7-ми клас. Всеки уважаващ себе си родител има тайната надежда неговия син или дъщеря да влезе в „престижна” езикова гимназия или в някое друго „престижно” училище, но това не е лесно. И определено не е безплатно. Около 100 лева е цената на месец за подготовка по математика в група и около 200 лева за индивидуални уроци по български език и литература (защото тази оценка се удвоява при кандидатстването). Като теглим чертата се получава следната сметка: 9 месеца х 300 лева = 2,700 лева. От един приятел, който е класен на седмокласници разбрах, че само трима ученици не са ходили на частни уроци. Причината е, че техните родители не могат да си позволят тези средства.
Стигаме и до последния курс на гимназията, който е най-важния за бъдещето на всеки ученик, който иска да учи в престижен университет или поне в някакъв университет. Справка в интернет показва, че цените на курсовете по основните предмети като литература и математика, варират между 15 и 25 лева на учебен час/урок. Всеки сам преценява от колко урока има нужда, за да усвои необходимите знанията, които ще му позволят да се представи добре на кандидат-студентските изпити и да влезе в една от най-желаните специалности като Право, Психология, Финанси, Счетоводство, Европеистика или Компютърни науки. Ако ученика е средно интелигентен (нали все пак учи в „престижна” гимназия) ще му трябват по два урока на седмица в продължение на 9 месеца (от септември до май). Простата сметка показва, че при средна цена от 20 лева на час, общия разход за родителите е в размер на 1,440 лева. Ако включим и „специалните” уроци при преподавател от желания университет, сумата може много лесно да нарасне двойно.
И какво излиза, гарантираното със закон безплатното образование в България не е толкова безплатно. Даже никак. Едно постоянно перо разходи на всеки родител на ученик е „частни уроци”. Не знам каква е била образователната система, когато аз съм бил ученик, но не съм ходил на частни уроци. Моите родители също не са ходили, а бабите и дядовците ми – съвсем. Когато съм говорил с познати чужденци, не съм чул да споменават, че техните деца ходят на частни уроци, за да могат да влязат в по-добро средно или висше училище.
Стигаме до стандартното оправдание на учителите, които водят и частни уроци през свободното си време, че заплатите са им ниски и затова са принудени да работят допълнително. Това оправдание негласно се споделя и от обществото. А тези учители знаят ли, че родителите на тези деца също получават ниски заплати, но въпреки това трябва да отделят космически суми за частни уроци, защото учителите не си вършат работата в „държавното” училище.
Скъпи учители, не мислите ли, че трябва да оставим далеч в историята принципа „Работя толкова, за колкото ми плащат”. Не трябва ли промяната в образователната система да тръгне от вас, а не от поредния министър-парашутист? Всички говорим как учениците ни стават все по-неграмотни и с по-ниски оценки от външни (независими) оценявания, но никой не казва, че голяма част от вината е и в учителите. С тези „търговски” извънкласни занимания, те спомагат за упадъка на образователната ни система. Родителите, също са принудени да участват в „схемата” на частните уроци.
Имам чувството, че образователната ни система се е превърнала в джунгла със свои собствени закони, най-важният от които е „Всеки се оправя сам, както може” – учителите с частни уроци, а родителите с подкупи и наливане на пари в образованието на техните деца. Учениците просто са напуснали училище, ако не физически, то поне мислено – със сигурност. В едно изследване публикувано наскоро, 80% от запитаните ученици приемат, че училището е само добро място за общуване, нищо повече.
За да приложим законите на джунглата докрай, а и за да дадем път на истинските пазарни отношения (а не да се въртят под масата милиони левове за частни уроци), нека закрием веднъж завинаги „безплатното” ни държавно образование, което ни излиза твърде скъпо. Така ще се получи истинска конкуренция между частните училища и таксите ще намалеят драстично. Тези училища ще дават пълни стипендии на надарените си ученици, за да привличат други, които си плащат.
В тази истинска пазарна среда по-добрите ученици ще блеснат и вече училището няма да е място, където всички влизат различно умни, но излизат еднакво тъпи. С приходите ще се назначават наистина качествени учители, които ще преподават с желание. Сивия сектор на „частните уроци” ще изчезне и държавата ще увеличи приходите си от данъци. В тази ситуация всички печелят.
13 Comments
Много голяма вина имат и родителите. Те не обръщат достатъчно внимание на децата. Не се интересуват какво се случва в училище. Ходи ли, не ходи ли детето. Пише ли си домашното. Каква е причината за двойката. Те директно обвиняват учителите. Директорите също носят огромна заслуга. Не управляват правилно финансите. Да не говорим за дисциплината.
Поздравление Тони, много добре си нарусивал реалната ситуация. Вече се замислям, къде ще учи моето дете един ден, въпреки че е още на 4 месеца. Ако сметнеш, колко пари се дават за допълнителни уроци, май е ще е по добре да го запиша в частно училище. Напълно съм съгласен с изводите на г-н Бачев. Не знам колко е заплатата на един учител в държавно училище /600- 900 лв. предполагам/, на в България много хора работят по 6 дни в седмицата за тези пари от 8 до 18 часа????? Друг въпрос е че училището започва на 15 септември до 30 юни /за по големите/, т.е юли, август какво прави един държавен учител? Ако се занимава с дейност която е свързана с преподаване на “закъсали” ученици съм ОК, иначе се получава имат си 2 месеца отпуск в годината. Подкрепям напълно идеята да има конкуренция между държавните и частните училища.
Не пиши за образование. Не си подготвен! Нима е нормално ти да вземаш 2000 лв. заплата, а учителят да се назначава с 500 лв. ако има бакалавърска степен и учителска правоспособност?..Нима учителят е учил по-малко от теб и е по-слабо подготвен?…Съдейки по икономическото състояние на държавата и фирмите, финансистите са също толкова добри колкото учителите, инженерите и лекарите. А заплащането е различно.
Замисли се как за 40 минути се преподава нов урок и се отделя време на 25 ученика /по 2 минути на човек са 50 минути/? Колко време се отделя за подготовка на уроците всеки ден от учителя? …Ако прочетете малко педагогическа психология ще разберете на какво е подложен учителя всекидневно!
Branimir, професията на финансистите, инженерите и лекарите изобщо не е отговорна и те не са подложени на напрежение и стрес, така ли? Как се чувстваш, когато отиваш в болница и доктора ти казва да отидеш в частния му кабинет? Обясняваш ли му на него колко е тежка и напрегната твоята работа или го псуваш наум и си плащаш? Не искам да влизам в спорове, но не приемам мислене от типа “България не ме обича, а аз съм е*ати и пича”. Всеки сам кове съдбата си. Ако мислиш, че е по-добре да си финансист – заповядай, има работа колкото щеш за качествени кандидати.
Перспективна работа за млади хора с образование. Възможност за допълнителни доходи!
http://vid.btv.bg/vod/2012/09/01/7409b0a43c_61000344.mp4
Пък и даването на уроци е проста работа. Виж – да драскаш в блог, за неща от които може би не разбираш, е къде по-сложно… 😉
Разделяй и Владей!
Коментарът беше изтрит, защото не е на български и на кирилица.
В него Ganka казва, че в чужбина една учебна година е в пъти по-скъпа, отколкото в България. У нас е безплатно и само трябва да си спечелиш мястото, което е справедливо.
Ganka, имам представа колко струва образованието в чужбина. Знам колко струва и частното образование у нас. Също така, знам какво получава един ученик и на двете места.
А какво дава “безплатното” образование у нас и какво е неговото качество, а то се вижда от външните (независими) оценки, които получава то. Те не са никак добри, което се вижда и с просто око.
Аз не съм съгласен с тезата “Дай да си мълчим, нали е безплатно”. Само, че то не е. Аз и още няколко милиона все още работещи издържат българското образование и не съм доволен от резултатите, които се постигат с моите пари.
pirates, даването на уроци не е проста работа изобщо, ако се прави по правилния начин. Сигурно има и учители, които си обичат професията, а не се оплакват непрекъснато колко малка заплата получават, но те са единици на фона на всички останали. Ако се върна назад, в икономическия техникум (сега гимназия), в който съм учил, имаше само двама учители, които бяха подготвени и преподаваха с желание. Всички останали си “изпяваха” урока от преди 10-ина години и си тръгваха. Сега положението е по-зле. Дори тези двама учители са напуснали, защото им е писнало да се борят със системата и общото безхаберие.
За жалост в последните години се наблюдава подобна система където учителите с частни уроци, а родителите с подкупи и наливане на пари в образованието на техните деца. Учениците просто са напуснали училище, ако не физически, то поне мислено – със сигурност. Не бях попадала на това изследване където…’ 80% от запитаните ученици приемат, че училището е само добро място за общуване, нищо повече…” място където спокойно мога да си уредят среща да се видят с приятели и да се поразходят малко, но не и място където ще научат нещо съществено, което ще им е от полза. В главата им е само нощни излизания и пари от богатите си родители.Което не е добре за тях самите, но явно няма кой да им го обясни вкъщи.
Рядко си позволявам да коментирам публикации в интернет пространството, така че – поздравления за това, че ме провокирахте да се включа тук с коментар.
Доста късно попадам на тази статия, но случайно се натъкнах на сайта и се заинтересувах от публикациите в него. Само ще кажа, че работя в тази система, макар и на друго ниво и че опитът ми е по-скоро теоретичен, отколкото практически 🙂 Но мисля, че има какво да се научи и от теорията.
За някои от тезите на автора съм съгласна – безплатното образование не е напълно безплатно. Но няма и как да бъде. Колкото и да не ни се иска, образованието има своята финансова цена и тя е неизбежна. .Родител съм на две деца – едно в училище, едно в детска градина, описаните от автора ситуации са ми до болка познати. Несъмнено, обаче, финансовата цена на “безплатното образование”, включително частните уроци и всички други плащания под или над масата, със сигурност е по-ниска от финансовата цена на частното образование. За справка – таксите за една учебна година в различни частни училища в столицата и в някои големи градове тръгват от 1500 (по изключение) и 2500 евро и стигат до 4000 и повече евро на година.
Същевременно тезата за “пазарни механизми и конкуренция” в образованието е много болна за мен. И не е лошо икономистите, финансистите и другите специалисти в този изключително уважаван от мен сектор да понаучат повече за образованието, преди да се опитват да прилагат тези механизми в него “на кило”. Така както аз се уча, когато става въпрос за образование в други сектори. Това, че разбирам от обучение в една област не означава, че съм също толкова специалист по обучение в друга, нали? И от друга страна – това, че някой е специалист по математика, не го прави автоматично добър учител по математика, за съжаление.
Не отричам нуждата от промяна, всички ние я виждаме и усещаме, но бих подкрепила по-скоро тезата, че нещата започват от нас – от родителите, от учениците и тогава идва училището. И да, някои нямат възможност да плащат за частно образование и за частни уроци (аз също съм в тази група и, както се казва, проблемът си е лично мой). Но се опитвам да обясня на детето си, учещо в обкиновено общинско училище, че ученето зависи от него и само от него. И че ако иска да успее, в каквото и да било, първо идват неговите усилия, умения да мисли и да оценява нещата, а останалите фактори са подкрепящи. В образованието – училището дава възможности да учиш в подкрепяща среда, с рационални и ефективни методи. Не ти налива знанията и уменията с маркуч от бензиноколонка. Условията в училището са жизнено важни, но не са единственото ключово нещо за крайния резултат.
Заменянето на “безплатното” в момента образование с пазарна образователна среда едва ли е решението на тези проблеми на този етап. Поне по мое лично мнение. Да не забравяме обаче, че личната гледна точка винаги е обусловена от “камбанарията”, от която гледаме. А в полето има и други камбанарии и е добре от време на време, поне теоретично, да се качваме и на тях. Затова с удоволствие бих чула и други аргументи по въпроса.
Между другото – сайтът много ми харесва, благодаря за интересните статии на тема “Лични финанси”.
Платеното образование ще дава по-добра възможност в живота на онези деца, които имат богати родители. Така ще има две загуби за обществото – талантливи хора от бедни семейства, които не могат да се реализират и посредствени хора от богати семейства, които успяват въпреки недостатъците си. Това ще задълбочи социалното разделение породено от други неконкурентни фактори като наследство, и пр. В крайна сметка основна характеристика на пазарната икономика е конкурентността. Можем ли да имаме истинско състезание между хора, които не започват от една и съща стартова линия? В миналото, преди задължителното държавно образование, обучение са получавали само децата на благородници и индустриалци, защото само те са могли да си го позволят.
Само да вметна, че в почти всички елитни частни училища в София в 7ми клас децата ходят на уроци. Както се казва да си максимизират шансовете, защото ако си дал 8000-10000 лв за година, дали ще те спрат още 2000 за уроци в 7 ми клас? Едва ли. А именно затова кой къде влезнал след 7 клас, дето мамите в БГмама въздишат няма никакво значение. В смисъл не е резултат от доброто обучение в частното училище, а по-скоро от уроците. В частните училища масово се ходи за да се осигури по-добра и култивирана среда. Е има и там изцепки, но са в пъти по-малко
Dude, и аз съм далеч от мисълта, че всички частни училища са добри, но вярвам, че образованието трябва да се постави на пазарен принцип и да се премахне монопола на държавата. Такова “безплатно” образование е подходящо за богати страни с правила и закони, които са осъзнали значението на това да имат мислещи граждани, не и за България, където повечето хора могат да се купят с две кебапчета и бира.