С навлизането на платформи за търговия с ценни книжа като Robinhood и Revolut, които позволяват купуването на части от акции на компании (т.нар. fractional shares) без заплащане на комисиона, все повече дребни инвеститори се възползват от тази възможност. Въпреки това, все още малка част от портфейлите на хората в България са в акции и за това си има сериозни основания. В тази статия ще ти споделя моите 3 причини защо инвестирането в отделни компании не е за всеки.

1. Не е лесно да изберат добри акции

На последното издание на семинара „Машина за пари“, което се проведе преди седмица, когато попитах участниците (близо 200 души) колко от тях са инвестирали в индивидуални акции, имаше вдигнати поне 40 ръце. Разбира се, това може само да ме радва, но реших да задам още един въпрос, за да съм сигурен, че си говорим за едно и също нещо. Попитах колко от тях имат акции за повече от 1,000 лева. Не се изненадах когато видях само 2-3 ръце.

Изводът за мен е ясен. Може да си „поиграем“ с 200-300 лева на фондовите пазари с някое от посочените приложения, но за да увеличим драстично тази сума и акциите да заемат по-голям дял от нашето инвестиционно портфолио, се изискват много знания, умения и опит. Ако имаш 100,000 лева в една или няколко компании, спад от 20% означава, че ще загубиш 20,000 лева само за няколко седмици (както имаше немалко случаи през тази година).

Като организатор и гост-лектор на десетки обучения за личните финанси и инвестиране и администратор на най-голямата и най-активната българска инвеститорска група (Клуб на инвеститора) установих, че има два типа хора, които инвестират в индивидуални акции. По-голямата част (над 95%) избират компаниите на база на чуждо мнение, прочетена статия, защото „продуктите са им върха“ или „Илън Мъск е новият Стив Джобс“.

Под 5% (според мен са дори по-малко) правят някакъв анализ на пазара и съответната компания, четат нейните финансови отчети и знаят какъв е бизнес моделът ѝ (McDonald’s не печели от хамбургери. Не печели и от недвижими имоти. Ако искаш да разбереш откъде идват приходите, прочети годишния им финансов отчет).

Всеки знае историята на Джо Кенеди (бащата на Джон Ф. Кенеди). който се спира да си излъска обувките, преди да влезе в неговия офис. „Как е на борсата?” – пита ваксаджията – „Решил съм да си продам акциите на Дженерал Електрик и да си купя малко на Пулман. Какво ще кажете?”.

Кенеди нищо не отговаря. Качва се в офиса и нарежда: „Продавайте всичко! Щом и ваксаджиите започнаха да играят на борсата, не ни чака нищо добро”. Само след седмица – на 29 октомври 1929 година (“черният четвъртък”) пазарът рухва и това е началото на Голямата депресия.

Не искам да правя аналогия с тази история от преди повече от век, но най-честият въпрос в много американски (а и български) форуми, когато акциите на Tesla от $2,213 „паднаха“ на $443 за един ден беше „Какво се случва?!?“. А най-често срещаният отговор беше: „Не знам, брат, но ще си купя евтини акции“. Повечето от тези Robinhood-овци и Revolut-ионери дори не бяха си направили дори труда да прочетат, че има разделяне (split) на акциите на Tesla в съотношение 5 към 1, т.е. всеки акционер към определена дата (28 август в случая) ще получи 4 допълнителни акции.

Разбира се, това не означава, че ако човек си купи акции от дадена компания без да знае нищо за нея, не може да спечели от инвестицията си. Има много компании, които се радват на голям интерес и цените на техните акции вървят нагоре, независимо че повечето от техните дребни акционери не разбират точно какво правят те.

Проблемът е, че тези инвестиции се доближават много до определението за „хазарт“ („залагане на пари, ценности и други върху изхода от бъдещо събитие с неясен изход с цел печалба или преимущество, с възможност да се изгуби залога“). Аз не обичам случайностите и не искам да разчитам (само) на късмета си.

По тази причина не играя тото и не търкам лотарийни билетчета (дори съм забранил на роднини да подаряват на Кари и Ема такива). От друга страна, в покера и залагането на спортни събития също се разчита на известна доза късмет, но водещото е добрата стратегия, правилната тактика и още куп други умения, за които ще ти разкажа в някоя друга статия.

За мен, инвестирането в индивидуални акции е сериозно занимание, на което отделям доста часове всеки месец, за да правя анализ на нови компании, в които искам да вложа част от спестяванията си. Разбира се, когато вече съм ги избрал, не отнема толкова много време, за да ги следя, но поне годишните и тримесечните отчети ги чета задължително, а когато има резки движения в техните цени, им обръщам по-голямо внимание.

В същото време, инвестициите ми в големи борсови индекси през ETF-и ми отнемат между половин и един час на месец. Причината е, че много трудно бих направил анализ на 500 големи американски компании от различни сектори. Освен това, тези борсово търгувани фондове се обновяват автоматично и лошите компании се заменят с по-добри, без да правя нищо. Така, тези инвестиции ми носят изцяло пасивни доходи за разлика от индивидуалните акции.

2. Трудна диверсификация

Много хора са чували, че трябва да диферсифицират инвестициите си и да не държат „всички яйца в една кошница“, но не всички разбират истинското значение на тази стратегия и как да я приложат в личните си финанси. В ситуация като сегашната, разпределението на риска придобива още по-голямо значение.

Диверсификацията е стратегия за управление на риска, при която в портфейла от инвестиции се включват различни видове активи. За баща на този метод се счита Хари Марковиц и неговата модерна теория на портфейла, публикувана през 1952 година. Целта на разпределението на инвестициите е да се редуцира риска и да се намалят евентуалните загуби. При тази стратегия т.нар. специфичен риск за всеки актив (акции на отделна компании, например) на практика се свежда до минимум.

За да следваме тази стратегия при инвестиране в акции, трябва да изберем в нашия портфейл достатъчно на брой некорелирани (без връзка помежду си) компании и така ще намалим общия риск. Разбира се, това на практика не е много лесно, защото светът става все по-глобален и проблемите на един пазар могат да се пренесат към останалите. Добре е да знаем, че диверсификацията ще ни донесе по-малка доходност при бичи пазар (възходящ) от фокусираното инвестиране само в един или няколко актива.

Също така, не е достатъчно да имаме голям брой акции, за да разпределим риска. Както и при други стратегии, качеството е по-важно от количеството. Ако вложим спестяванията си само в американски акции на големи компании, например, то разпределението на риска няма да е много голямо и сътресенията на пазара могат да засегнат всичките ни позиции.

Подобен ефект имаше при хората, които бяха инвестирали в акции на британски компании (пряко и през фондове) след обявяването на резултатите на референдума за напускане на ЕС. Избирането на случаен принцип на голям брой активи с равен дял се нарича „наивна диверсификация“ и с нея не се постигат добри резултати. Ако купим 20 компании, може да направим опит за секторна или географска диверсификация, но като цяло ще увеличим риска ни 20 пъти, защото всяка компания си има специфичен риск.

3. Трудно е да биеш пазара

Инвестирам от доста време на българския и на международните пазари. Доходността ми за последните близо 10 години е с почти 50% над пазарната, но това изобщо не е лесно да се постигне. Ако говорим за развиващите се страни, е относително по-лесно да направим доходност над пазарната, защото при тях ликвидността на борсата е по-ниска, няма пълна прозрачност, а и инвеститорите са доста по-малко.

Ще дам пример с България. У нас не е толкова трудно да биеш SOFIX и повечето портфолио мениджъри на взаимни фондове го правят. Достатъчно е да избереш 2-3 добри компании, които доказано се представят по-добре от индекса (или се „шуми“ около тях) и нещата ще се получат. Не така стоят нещата в САЩ, например. На най-големия фондов пазар с трилиони долара инвестиции, милиони участници от целия свят и хиляди малки и големи свободни медии, е почти невъзможно да постигнем по-висока доходност от традиционни индекси като S&P500, NASDAQ и Dow Jones Industrial Average. Дори да го направим, това ще е с цената на много усилия и вложено време.

Има и история с Уорън Бъфет, която потвърждава написаното от мен. През 2007 година той предизвиква всички инвестиционни корифеи да изберат кошница от взаимни и хедж фондове, които да победят пасивен индексен борсово търгуван фонд, който инвестира в S&P500 (индекс, който следи 500-те най-големи компании в САЩ). Залогът е 1 милион долара. Въпреки огромните суми, които управляват и отправеното предизвикателство, само един фонд се съгласява да участва в този облог –  Protégé Partners.

На 2 януари 2018 година са представени финалните резултати и Оракулът от Омаха печели баса. Неговият фонд е реализирал 7.1% средногодишна доходност, докато активно управляваните фондове са донесли само 2.2% доходност на година. За Уорън Бъфет спечелената сума е само прашинка от богатството му, което се равнява на близо 80 милиарда долара, но изводът от този облог е ясен – най-добрият начин, за да постигнеш добри резултати от инвестиции, е да не правиш нищо. Ако искаш адреналин, скачай с бънджи, а не рискувай твоите пари.

Друга причина, поради която е трудно да бием индексите на развитите пазари е, че влагаме много емоции при инвестирането в акции. Те не са просто поредния актив, който придобиваме, а част от нас и от нашата философия. Особено, ако харесваме продуктите на компанията, нещата стават сложни. Аз се старая да не смесвам личните ми предпочитания с това какви акции купувам. Има логика да притежавам акции на компании, които предлагат добри продукти и хората ги търсят, но не искам това да ми влияе, защото има голяма опасност аз да живея в (социален) балон.

Инвестирането в акции, тяхното анализиране и следене, ще ни помогне да придобием много ценни знания и умения за бизнеса и икономиката като цяло, но ако нямаме нужното време и не искаме да поемаме необмислени рискове (само защото някъде сме прочели, че дадена компания е добра и има потенциал за растеж), по-добре да изберем борсово търгувани индексни фондове или други инвестиции. Както всеки актив, и акциите не са подходящи за всеки и във всички ситуации. Успех!