В първата част на статията разгледахме 4 важни събития в живота на всеки човек и как може да се подготвим финансово за тях като стигнахме до покупката на първото ни жилище и тегленето на ипотечен кредит. Днес продължаваме с останалите житейски събития, като аз съм на № 6.
След като вече живеем заедно с нашата половинка в новото ни жилище и сме се обрекли на общо 30-годишно ипотечно бъдеще с банката, може да помислим и за наследници. При някои хора, този период настъпва през 20-те им години, но все повече двойки отлагат раждането на децата им поради финансови причини. Често чувам от дами, че „има време за деца“ и първо трябва да градят кариера и да си поживеят, преди да се обрекат на сменянето на памперси и безсънни нощи. Мъжете също не бързаме с това важно решение, а го отлагаме за времето, когато ще сме финансово стабилни и в състояние да издържаме семейството.
Времето си минава и все повече жени раждат първото си дете в средата на 30-те си години, а за второ или няма време или то идва някъде в началото на 40-те години. От финансова гледна точка, това може и да е добро решение, но да не забравяме, че високите доходи не са достатъчни, за да сме добре подготвени за това събитие. Също така, доходите на майката падат драстично след първата година от майчинството и е добре една двойка да се подготви за този период.
Разходите по едно дете започват още с раждането му, което много често е платено (дори да е по Здравна каса). Продължаваме с козметика, памперси, прегледи, дрехи, количка, легло и всички останали необходими неща. Ако живеем в София има още един важен момент – дали ще приемат детето ни в държавна ясла или детска градина. Ако сме изтеглили „късата клечка“, трябва да прибавим по 1000 лева минимум всеки месец за частна ясла или градина. Да не забравяме всички допълнителни занимания, езикови курсове, спорт и много други, като тук дрехите и играчките дори не ги смятам.
Има и нещо друго, което много хора забравят или просто не го осъзнават. Всички ангажименти около едно дете (особено при две и повече) водят до промяна в начина на работа на родителите. Много е трудно да се отглеждат деца от двама души, които имат стандартно 8-часово работно време. Ако няма баби и дядовци, които да помагат, или детегледачка, единият от родителите трябва да работи от вкъщи или да е в постоянна готовност да закъснее за работа, да си тръгне по-рано или да си вземе болничен или отпуска (не много работодатели са склонни на такива компромиси).
Всичко това е свързано с финанси и е добре да сме максимално подготвени за раждането и отглеждането на нашите деца. Знам, че човек може да живее „и с две, и с двеста“, но все пак едни добър финансов план за този период е препоръчителен. Ако не може да си го направим сами, може да използваме услугите на професионален независим личен финансов консултант.
Човек и добре да живее, идва момент, в който започва да мисли за една къща на село, на морето или на планина, в която ще прекарва уикендите си, а някой ден да живее за постоянно в нея. Ситуацията от последните няколко месеца доста раздвижи пазара на селски имоти около големите градове, поради опасенията от втора вълна на корона вируса и евентуални нови ограничителни мерки.
Тази мечта не е на нашето поколение, а на нашите родители, които са напуснали родните си селски къщи и са отишли в големия град, където има повече възможности за работа и добър живот. Когато децата вече отраснат, къщата с дворчето и спомените ги теглят към родните им места. Виждаме го всеки уикенд през лятото, когато десетки хиляди коли напускат големите градове (и особено столицата), за да се върнат към корените си и да се наслаждават на природата, а не на новите бетонните комплекси, където живеят през седмицата.
Въпреки че живеем в сравнително тих квартал в малка кооперация с 8 апартамента и сме заобиколени от зеленина, миналата година идеята за къща, където ще прекарваме летните месеци се зароди. Веднага започнахме да преглеждаме обяви за имоти с голям двор на 20-30 километра от нашия дом. Направихме и доста огледи.
Имаше два типа къщи, които отговаряха на нашите критерии. Едните бяха „тотал щета“ с падаща мазилка, течащ покрив, външна тоалетна, често без централен водопровод, на километри от всякаква цивилизация с черен път до тях, без магазин наблизо, а възрастните хора наоколо ни предупреждаваха да не внасяме нищо в къщата, защото има почти ежедневни набези на роми. Цените на тези имоти бяха разумни (между 25,000 и 35,000 лева), но дори от бегъл поглед се вижда, че трябва да се дадат минимум още 20-30,000 лева, за да става къщата за обитаване поне през лятото.
Вторият тип къщи бяха наскоро построени или напълно реновирани. Личеше си, че собствениците се бяха потрудили доста, но всички усилия по ремонта и поддръжката на селски имот им бяха дошли повече и те не искаха да хвърлят още нерви и пари по тази мечта. Всичко това го бяха калкулирали в цената на къщите и цената на квадрат излизаше колкото на апартамент ново строителство в София (цените започваха от 50,000 евро). Някой ден, когато решим да живеем за постоянно в някое село тази цена може и да си струва, но сага не е оправдана нито от финансова, нито от инвестиционна гледна точка. Нашето решение беше да си купим хубав парцел в близко село с добра инфраструктура и да си купим сглобяема или преместваема къща, която да отговаря на нашите изисквания.
Ако сте решили и вие да си купите или строите ваканционен имот, е добре да се подготвите финансово за тази стъпка. Има много елементи, които трябва да се помислят, за да няма неприятни изненади.
Аз не съм от традиционните родители, които отглеждат мамини синове или дъщери и нямам намерение децата ми да живеят с нас до 40+ години, защото така им е по-лесно и финансово по-изгодно, каквито много примери срещам непрекъснато. За мен, 18 години е добра възраст децата да поемат по своя път, а аз и съпругата ми ще помагаме с каквото можем.
За да осигурим един добър старт на наследниците ни, ние сме предвидили определена сума, която те ще получат, когато навършат пълнолетие. Нашата тайна цел е тези пари да се използват за висшето им образование, но не мисля да ги ограничавам и те ще могат да похарчат средствата за каквото решат.
Този фонд, който ще събираме в продължение на 18 години ще им даде възможност да учат това, което искат, без да се притесняват за финансовата част. Дори да го използват за нещо друго като покупка на жилище или пътуване, това ще им послужи като добър урок.
Разбира се, да се намери такава сума накуп е много трудно и много родители чакат до последно, за да продадат имот или да изтеглят голям ипотечен кредит, с който да финансират образованието на децата си. По-разумното е да помислим за тази стъпка колкото се може по-рано. Дори да имаме 10 години до това събитие, може да заделяме сравнително малки суми и да ги инвестираме, за да не се притесняваме, когато „ножът е опрял до кокал“. Просто ни трябва добър финансов и инвестиционен план. Останалото е дисциплина и следване на плана.
Колкото и да спортуваме, да се храним здравословно и да ограничим стреса, идва един момент, в който искаме да си почиваме повече, да намалим темпото и да се радваме на живота, без да пропускаме ценни мигове заради работата или бизнеса ни. Дали ще наречем този период пенсиониране, финансова свобода или нещо друго, той ще дойде рано или късно и по-добре да сме подготвени за него.
Не е нужно да казвам, че най-глупавият план за златните ни години е да разчитаме на нашия работодател или на държавата да се погрижи за нас. Въпреки липсата на кадри в България, най-често се освобождават (или изобщо не се назначават) хората над 50-годишна възраст. Понякога, в това има логика. На едно от работните ми места заварих екип от хора в напреднала възраст. Отне ми много месеци, за да ги науча да ползват лаптоп и екселски таблици. А и с възрастта хората се специализират в някаква професионална ниша и придобиват работни навици, което не е толкова ценно в новата икономика, в която хората трябва да са гъвкави и да разбират от много неща. Всичко това означава, че нашият работодател не може да ни гарантира, че ще работим при него до пенсия.
Държавата също не може да ни гарантира адекватен размер на пенсията, независимо на каква сума сме се осигурявали и колко пари сме давали всеки месец за социални осигуровки. Просто такава е ситуацията и тя няма да се подобри, докато не се направи пълна реформа на пенсионната ни система, а за това няма желание и възможности.
Това, което може да направим ние е да си създадем независим от държавата и работодателя ни частен пенсионен фонд, т.е. портфолио от инвестиции, които ще ни осигурят доходите, които са ни нужни, за да изживеем добре старините си. Разбира се, може и нищо да не правим и да му мислим „когато му дойде времето“, но тогава да сме на мястото на нашите родители, баби и дядовци, е огромен. И ние ще обвиняваме държавата, че не се е погрижила за нас.
Това беше втората част от 8-те житейски събития, които изискват финансово планиране. Ако не може да се справим сами, може да потърсим професионалисти, които да ни помогнат. Каквото и да решим, трябва да знаем, че ние сме единствените, които могат да се погрижат за бъдещето ни и ще останем разочаровани, ако си мислим, че някой друг ни е виновен за нещата, които ни се случват.
1 Comment
Статията е добра, но си задавам следния въпрос:
Според мен да разчиташ на приходи от т.нар. чисто финансов тип като акции, облигации и т.н. означава задълбочено да познаваш материята и определено да имаш нюх.
Що се отнася до бъдещите пенсионери, какъвто съм и аз, с финанси като горните биха могли да се занимават само тези, които имат вече натрупан опит.
Повечето, като мен биха опитали да “изкарат нещо” допълнително със собствен труд.
Аз например купувам модули от Китай и правя с тях дронове от Open source тип. Това не носи кой знае какъв доход, защото той зависи много от това за колко от пратките ти ще минат през митница. Тази дейност, обаче ми се вижда подходяща за пенсионер, защото при заболяване може да я преустановиш временно без особени загуби.
На база горния пример бих искал да попитам как мислите, че би могло да оптимизира такъв тип манифактурно производство (чисто теоретично)?
Когато това се изпълнява само от един човек, мащабите са много малки. Изизква се много труд за развойна дейност, през което време не се произвежда нищо реално.
Разрастването на дейността, при положение че само аз съм “вътре в нещата” ги прави силно зависими от моята работоспособност и увеличава риска.
Къде е според Вас с балансът? Как би могло да се направи анализ на подобен процес?