7 грешки при инвестиране в акции

Автоматизирана стратегия за инвестиране в ETF-и и как да се възползваме от нея [видео]
08.03.2022
Какво трябва да знаем за инвестирането в р2р платформи
19.04.2022

7 грешки при инвестиране в акции

Инвестирането в акции на отделни компании носи най-висока историческа доходност. Вече всеки има възможност да инвестира в компании като Google, Amazon, Tesla и други дори със 100 лева. В тази статия ще ти споделя 7-те най-често срещани грешки на начинаещите инвеститори в акции и как да ги преодолеем, за да имаме добри печалби от този актив.

Грешка №7 Нямаме план за инвестицията в акции

Преди да инвестирам и един лев в някоя компания, си правя финансов план. В неговата основа стои целта, която искам да постигна с тази инвестиция. Да приемем, че индивидуалните акции ще представляват 20% от твоето портфолио и доходността, която ти трябва да постигнеш заложената цел е 15% (за по-ниска доходност бих избрал други инструменти като пасивни борсови или активни взаимни фондове).

За да минимизираш вероятността от загуби, може да избереш дългосрочна инвестиция (над 10 години) в няколко компании от различни сектори. Така ще имаш и известна диверсификация на портфейла. Ако добавиш и стратегията за осредняване на цената, може да инвестираш в 3 компании (не е добре да прекаляваш с бройката) всеки месец (по едно и също време) по 100 лева и така да купуваш различни дялове от тази акция (т.нар. fractional shares).

Ако имаш подобен инвестиционен план, много лесно ще преодолееш временните спадове на пазара. Също така ще знаеш кога е най-подходящото време за продажба на акциите. В единия случай ще е, ако не постигнеш средногодишна доходност от 15%, а в другия когато постигнеш дългосрочната си цел.

Не знам дали ще те изненадам, но под 1% от хората си правят такъв финансов план за своите инвестиции и допускат елементарни грешки, които могат да им струват много пари. Аз съм правил този пропуск години наред преди да разбера за силата на личното финансово планиране.

Грешка №6 В грешната игра сме

Това ми е една от „любимите“ грешки, която съм допускал често в миналото. Правя си някакъв план и идеята ми е да инвестирам дългосрочно, но продължавам да следя всеки ден котировките на моите акции и се опитвам да хвана някой удобен момент, за да купя още или да продам на печалба. Разбира се, това е аматьорска грешка, която осъзнах доста по-късно. Вместо в играта на дългосрочните инвестиции, аз бях влязъл в тази на спекулативните сделки. Резултатът беше много загубени часове и доходност по-ниска дори от пасивна инвестиция като S&P500.

Друг вариант на същата грешка е да купя дивидентна компания като Coca-Cola и да очаквам нейната цена да се повишава като тази на Apple, например. Ако искаме да инвестираме в компании, които раздават дивиденти, трябва да разполагаме с огромни суми и да разчитаме предимно на регулярните доходи от тях. Ако съм инвестирал няколко хиляди лева при средна дивидентна доходност от 4%, то 200-300 лева на година няма да ми свършат особена работа.

Грешка №5 Не разбираме какво представляват акциите

Преди да започна да инвестирам в акции си мислех, че ставам съсобственик (или съдружник) в компанията. Това, разбира се, не е така. За разлика от ООД-тата, например, при акционерните дружества притежателите на акции имат само определени права. Най-важните от които са: право на дивидент (ако се разпределя печалбата), право на ликвидационен дял (след като всички кредитори и държавата са удовлетворени), право на информация, право на допълнителни акции, право на участие в Общото събрание и други. Акционерите имат само едно задължение – да си платят акциите.

Също така е добре да знаем, че това е инструментът с най-висока историческа доходност, като при някои компании (включително на развити пазари като САЩ) годишната доходност може да е милиони проценти. Разбира се, това е свързано и с по-висок риск.

Да не забравяме и че някои компании имат различни класове акции, които са насочени към различни инвеститори и/или имат различни права. Пример за това са преференциалните акции, които често дават право на гарантиран дивидент.

Грешка №4 Слушаме грешните хора

Когато започнем за се интересуваме от темата за инвестирането в акции и станем членове на няколко групи в социалните мрежи, ще започнем да виждаме всякакви хора, които дават своите съвети за инвестиране в една или друга компания. Преди това се случваше в онлайн форумите, а сега главно в социалните мрежи.

Подведени от желанието ни за бързи печалби и с мисълта, че щом даден човек дава акъл, значи е по-умен от нас и има повече опит (а освен това ни мисли само доброто), избираме акции, които в огромен процент от случаите ни носят само загуби (ако някой е на печалба, го поздравявам, защото е част от малка група хора).

Защо се случва така?

Аз ще ти споделя за 3 групи „експерти“:

Първата са хората, които имат интерес да ни продадат някоя инвестиция. Те получават солидни комисионни, ако успеят да продадат дадена платформа или инвестиция. При тях нещата са ясни – правят го за пари.

Втората група са т.нар. „финансови анализатори“, които работят за инвестиционен посредник или управляващо дружество и продават техни инвестиции, като за тях винаги се очаква „сериозен ръст“ и „трудностите са временни“. Обикновено те не са инвестирали и един лев в тези активи и „играят“ главно с парите на техните клиенти.

Третата група са най-многобройни. Те го правят с чистото намерение да помогнат и ти да се включиш в „далаверата“. Те казват нещо от сорта на „Купувай Tesla, сега е на дъното. Аз инвестирах преди година и вече съм 100% нагоре!“. С малки изключения, това са YOLO инвеститори на по 20-30 години, които са вложили в предлаганата компания до 1000 лева и си мислят, че са уцелили джакпота. Ако ти си семеен мъж с две деца и спестявания от 50,000 и повече лева, няма да е много разумно да слушаш подобни „съветници“, нали?

Разбира се, има и хора, които си струва да следваш и да приемаш съвети от тях, но крайните решения трябва да са твои. Аз следвам инвеститори като Рей Далио, Уорън Бъфет и други, като те нито веднъж не са казали „Купувай това или онова“. В България също има специалисти, които споделят инвестициите си (аз го правя рядко) и най-важното казват каква е тяхната финансова ситуация и стратегията, която следват.

Грешка №3 Опитват се да уцелят момента за покупка и продажба

Тези стратегии носят общото име Market Timing, като една част от тях се базират на различни технически показатели (50-200 Days crossover, Moving Average Convergence Divergence, Shiller Price/Earning Ratio и други). При тях се търси определен модел или фигура, които са се повтаряли в миналото. За да прилагаме тези технически анализ се изисква доста години практически опит и дори тогава успеваемостта да прогнозираме бъдещето не е толкова голяма.

Друга част от стратегиите се базират на фундаментален анализ, при който се търсят събития в световен, регионален или секторен мащаб, които ще повлияят положително на цената на дадена акция. Например, началото на пандемията беше добро време да се купят акции на комуникационни компании като Zoom.

За съжаление, всички тези стратегии са много трудни за изпълнение, несигурни и изискват да анализираме огромен обем от информация. Много хора се опитват да уцелят някое дъно или връх, но малцина успяват и това се дължи предимно на късмет, а не на някакви задълбочени знания.

В началото и аз следях всички политически, икономически и социални трендове и събития, за да ми помогнат да прогнозирам пазара. Нямаше особен смисъл. И сега виждам много хора, които четат новини по цял ден с надеждата това да им помогне да намерят точните акции. Аз вече не го правя. Това ми отнемаше страшно много време. Сега избирам такива дългосрочни стратегии и акции, които малко се влияят от това кой какво е казал или направил.

Грешка №2 Емоциите определят нашите решения

Поведенческите финанси през последните години си извоюваха специално място в инвестирането, а Даниел Канеман взе нобелова награда за икономика с разработка именно в тази област (тя е описана в книгата му „Мисленето“, която горещо препоръчвам). В основата на тази наука са ефектите, които оказват емоциите ни върху инвестирането и вземането на финансови решения.

За съжаление, продължаваме да допускаме тази грешка отново и отново. Едно от направленията е, че се привързваме прекалено много към дадена компания и въпреки, че вече не отговаря на първоначалните ни критерии за избор, продължаваме да я държим. Също така не искаме да продаваме наши акции на загуба с надеждата, че все някога те ще се възстановят. В повечето случаи, това не става никога или отнема много време. В същото време продаваме добри акции, за да си приберем печалбите, вместо да ги оставим да се развият и да ни донесат още по-висока доходност.

Специално място искам да отделя на т.нар. FOMO (Fear of missing out) ефект. При него купуваме акции на дадена компания, защото всички около нас го правят и ние не искаме да изпуснем момента. Това е проявление на стадното мислене, при което искаме да сме част от „колектива“, защото „той не може да греши“. Разбира се, това не е така и Густав Льобон го е обяснил много добре в книгата си от 1895 година „Психология на тълпите“.

В тази грешка ще спомена и продажбата на акции, когато пазарът пада. В тези моменти емоциите взимат връх и искаме да се отървем от обезценяващите се активи. Ако помислим разумно, точно при спад е най-добре да се купуват подценени инвестиции.

Грешка №1 Не познаваме компанията и нейния бизнес модел

Представи си, че далечен познат ти предлага да му станеш съдружник в неговата фирма. Инвестицията е 40,000 лева, срещу която ще получиш 40% от дяловете. Ще се съгласиш ли веднага и ще преведеш ли парите на моманта? Или ще искаш да разбереш с какво се занимава фирмата, какви стоки или услуги продава, какви приходи има, какви са печалбите, след колко години ще си върнеш инвестицията, каква доходност ще получиш за твоите пари, какво може да се обърка, кога как може да продадеш дяловете си? По-скоро второто, нали?

Тогава защо толкова много хора инвестират в акции на компании, които познават бегло или знаят само един или два техни продукта?

Това се питам от много години и не намирам разумен отговор.

Когато инвестирам в акции на някоя компания за над 500 лева (за по-малки суми правя по-кратък анализ) правя т.нар. Top-Down анализ. Започвам с основните икономически, социални и политически фактори на световно ниво. Продължавам със ситуацията в конкретна страна или регион. След това се фокусирам върху сектора, в който искам да инвестирам и се интересувам от трендовете в него и основните играчи. За финал намирам няколко компании и правя съпоставка между тях или с пазара като цяло.

Когато стигна до 2-3 потенциални инвестиции, чета техните последни годишни финансови отчети. В тях намирам над 90% от информацията, която ми трябва. Освен финансовите данни и коефициентите, които са свързани с тях, внимателно разглеждам бизнес модела на компанията и до колко той е устойчив. След това определям по някой от методите т.нар. „справедлива цена“ и каква е тя спрямо пазарната в момента.

Следващата стъпка е да ги добавя в т.нар. Watch list (списък с компании за наблюдение) или да купя акции за малка сума като 50 лева, например. След това, минава период от 2-3 месеца (случвало се е той да е и между 6 и 12 месеца), в който следя тези компании и при някой спад или друг добър момент за вход, да закупя по-голям обем от акции. В повечето случаи тези акции стават част от основното ми портфолио и започвам да купувам от тях всеки месец, за да осреднявам цената.

Покупката на акциите е само първата стъпка. След това, чета всеки тримесечен и годишен отчет, както и анализи на компанията или индустрията като цяло. Това ми помага да следя основните показатели, както и маркерите по пътя на развитие (тук не включвам спад на пазара). Ако те са добри, инвестицията продължава да е част от моето портфолио.

Ще ти дам пример. Компанията Tesla e в моя списък за наблюдение. Основните показатели, които следя са продажбите на автомобили и основно производството на седмична база. Друг важен фактор е изграждането на мрежата от зарядни станции, както и разработките на батерии от различни материали. Не гледам всеки ден цените ѝ, а чета анализи за сектора като цяло и финансовите отчети на компанията.

Към тази грешка бих добавил и, че много акционери не ходят на Общи събрания на компанията (ако са в България) и не участват във вземането на решения дистанционно (ако тя е със седалище в чужбина). Ако се върнем на примера за предложението за дяловете във фирмата, то ние ще искаме да разберем как се развива тя, нали?

За финал

Стана малко дълга статия, но се надявам да ти е полезна. В нея съм синтезирал над 22 годишен опит в инвестирането в акции и грешките, които съм допуснал за този период. На теб ще ти отнеме само 10-15 минути да я прочетеш и да си ги спестиш. Ако в началото някой ми ги беше казал, щях сега да имам поне 5 пъти по-голямо инвестиционно портфолио, но нямаше такъв човек, а дори да имаше, най-вероятно нямаше да го послушам. Изборът е твой. Успех!

Материалът не е препоръка за покупка или продажба на ценни книжа и финансови активи, а отразява личното ми виждане и опит.

Стойне Василев
Стойне Василев
Казвам се Стойне Василев и съм независим личен финансов консултант, инвеститор и собственик на най-популярния сайт за лични финанси в България – SmartMoney.bg, автор на бестселъра „Умни пари“, както и председател на Управителния съвет на Българска асоциация на личните финансови консултанти (БАЛФК).

1 Comment

  1. Диана каза:

    Добре!Има толкова много сайтове за инвестиции дори и чрез банки как да сме сигурни къде точно да инвестираме?В коя платформа,банка или сайт?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.