За разлика от училище, където ни преподават урока и след това ни изпитват, то в живота е точно обратното – първо сме подложени на тест, от който научаваме важни уроци. За мен, миналата година беше пълна с подобни ситуации, като част от тях потвърдиха разбиранията ми за света, а други ги разбиха на пух и прах. В тази статия ще ти разкажа за тези 5 истини за живота и парите, които научих през последните 12 месеца.

1. Светът не е нито добър, нито лош – той е такъв, какъвто го възприемаме

Изпращам една от най-успешните ми години, през която свърших работа като за поне 3 години преди това. Постигнах много победи, но и много разочарования. Запознах се със стотици хора от цяла България и получих (и отговорих на) хиляди имейли. Чух много истории и се опитах да дам съвет, насока или моята подкрепа. Съдбата ме срещна с хора в различни житейски ситуации и ми показа, че разликата между успешните и не чак толкова, е в начина на възприемане на света около нас.

Не казвам, че всички трябва да сложим розовите си очила и всичко да ни е положително. Познавам отблизо такива хора и те не са особено щастливи, но искат да изглеждат такива пред останалите и непрекъснато търсят външно одобрение. В същото време, не мога да разбера и тези, за които всичко е черно и „нищо не става в тази държава“. Да, има доста проблеми в България, но къде ли ги няма. Ние живеем в една от 50-те най-богати страни в света, а стандартът на живот в Югозападна България е като този в страните от Централна Европа. Също така, българите сме на едно от първите места по притежание на собствени жилища и на коли на глава от населението.

Това е едната гледна точка. Другата е, че сме най-бедната страна от ЕС, че пенсиите са мизерни, а заплатите ниски. Да допълним и че корупцията е навсякъде, политиците стават такива, само заради облагите, а единствения начин да станеш богат в България е да спечелиш от тотото, като и при него нещата са нагласени. Да не забравя, че караме стари коли и въздухът ни е мръсен.

И двете гледни точни са базирани на неоспорими факти, като разликата е само в нашето възприятие за тях. Аз съм реалист. Пътувал съм доста и съм работил малко в чужбина, и на тази база мога да сравня донякъде нещата. Осъзнавам, че у нас има и добри, и лоши неща. Ако се оплаквам по цял ден, нищо няма да се промени.

За моите лични финанси, 2018 година беше добра, защото успях да спестя близо 70% от моите доходи, но инвестициите ми не се представиха толкова добре. Имаше доста сътресения през последните 12 месеца и ако не бяха активните ми инвестиции в акции, бизнес и имоти, щях да изпратя почти нулева година.

2. Съдбата няма други ръце, освен твоите

И друг път съм писал, че поемам тотална отговорност за това, което става около мен. Да, съдбата ме е насочвала в доста ситуации, но не съм получил нищо даром и незаслужено. Винаги съм си плащал цената. Осъзнавам, че може да съществува и друга истина, и да е възможно да получавам всички дарове на Вселената, без да правя нищо, но досега не съм срещнал човек, който да го е направил.

За да преодолея това ограничаващо вярване съм търсил доста „галеници на съдбата“. Сигурно съм ти разказвал за един приятел от детинство, с когото пътищата ни се разделиха преди много години. Бащата на Венци стана един от най-богатите хора в нашия град, след като от обикновен техник на перални, започна да внася по няколко вагона електроуреди втора употреба на месец след 1989 година. Постепенно, бизнесът му се разшири и той направи няколко магазина за нова техника, автокъща, автомивка и други дейности.

Венци започна да ходи на училище с джобни, колкото беше месечната заплата на баща ми. За няколко години похарчи пари за поне един живот. Все по-често го виждах пиян или напушен през деня. Когато мина на по-твърди наркотици, нещата се усложниха. Започна да продава семейни вещи, да взима заеми от лихвари и това, заедно с проблемите на по-големия му брат, доведоха до фалит бизнеса на баща му. Последният път, когато го видях преди около 2 години, изглеждаше като клошар на 50, трудно говореше, и ми искаше 20 стотинки, за да си купи „нещо“, но беше жив, което май е най-положителното от цялата история.

След хората с професия „син“ или „дъщеря“ на мама и тати, следващите кандидати за лесен живот са кифлите (предимно дами, които разчитат на мъжете до тях да осигурят добрия им стандарт на живот). Срещал съм доста такива. На пръв поглед всичко изглежда добре при тях и единственото нещо, което трябва да правят е да ходят на фитнес и да обикалят салоните за красота. За всичко, което получават наготово обаче, те също трябва да дадат нещо. За съжаление, често дават своето себеуважение. Те си „плащат“ за този стандарт, като позволяват на човека до тях да ги обижда, да не ги цени и след време да си намери по-млада и по-красива кифла. Няма какво да се лъжем, при тези връзки сделката е „красота + секс = пари“ и ако някое от тези неща изчезне при един от двамата (или си намали стойността), нещата приключват.

Да се върна към моя урок от тази година – каквото и да правя, разчитам главно на себе си, защото досега не е имало изключение в живота ми от принципа „Дай и ще получиш“. Винаги, когато съм се опитвал да мина „тънко“, да не си платя цената или да разчитам на друг, нещата не са били положителни за мен.

3. Не може да угодиш (помогнеш) на всички

Този урок го уча за поредна година и мисля, че ще се повтаря и в бъдеще, докато не го усвоя напълно. Каквото и да съм правил, съм се стремял да си върша работата добре и да съдействам на всички, които имат нужда от моята помощ. Ключовата дума е „всички“. Преди началото на лятото тази година, когато тъкмо бях приключил поредния спринт от събития, срещи, телевизионни участия и поне по 20 изпълнени задачи на ден, разказах всичко това на един приятел. Той ме изслуша и ми каза „Ако искаш да направиш всички щастливи, стани продавач на сладолед …но дори тогава ще ти е трудно“.

И преди съм го чувал, но в тази ситуация наистина осъзнах до какво ще доведе всичко това, ако не променя нагласата и действията си. В желанието си да помогна на повече хора, пренебрегвах себе си и моите близки. За разлика от преди няколко години, сега обмислям поне няколко дни всяко ново предложение за партньорство или проект, в който да участвам. За личните ми консултации реших да работя само с най-отдадените и мотивирани хора, които ще направят това, което сме говорили, а няма да си губим взаимно времето. На всеки кандидат изпращам предварителен въпросник и на база на неговите отговори, преценявам дали може да работим или не. Ако не е отделил нужното време и внимание да го попълни, явно не му е толкова важно.

През 2018 година осъзнах, че бизнесът си е бизнес, моята мисия си остава, но за да помагам на другите хора, трябва да помогна първо на себе си. Аз съм най-ценния си актив и ако тялото и ума ми не функционират по най-добрия начин, няма да мога да съм полезен на останалите. За съжаление, е по-лесно да го кажа, отколкото да го приведа в действия. Имам голям напредък, но има още какво да усвоявам от този урок.

4. Веднъж е случайност, втори път е съвпадение, но третия е тенденция

Всеки греши и може да подведе останалите с някое свое действие или бездействие. Въпреки че се стремя да съм максимално коректен, и на мен ми се е случвало да попадна в ситуация, в която нося вината за нещо. По тази причина, почти винаги давам втори шанс на хората. Дори си имам една стратегия, която съм нарекъл „Доверие в аванс“. При нея, след като съм преценил човека срещу мен и съм обмислил ситуацията, давам шанс на нашето партньорство.

Сигурно ще си кажеш, че това е глупаво и трябва да се защитя максимално преди да работя с някого по даден проект. Може и така да е, но аз силно вярвам, че ако на човек може да му се вярва, договор не е необходим, ако не може да му се вярва – договорът става излишен. Досега, този принцип ми е бил верен партньор и не мисля да го сменям.

Ще ти кажа какво губя и какво печеля от него. Ако съм се съгласил на партньорство с някого, отделим съм от времето си няколко месеца и съм вложил пари, а човекът насреща си казва, че съм будала и започне да се мисли за голям тарикат, всичко свършва. Да, аз съм загубил малко време и пари, но представи си какво ще стане, ако от този проект започнат да идват милиони левове. Ако тогава ме прецака този човек, ще е наистина болезнено. Когато видя дребните им „игрички“ още на начален етап, мога да преценя, че не заслужава моето доверие. Има хора, които са преминали този тест и с тях работя вече много години.

Да, кофти неща се случват и всеки греши, но когато това стане тенденция, значи има нещо и човекът си е такъв. Дали може да се промени? Не бих разчитал на това. Само в приказките лошите стават добри. В реалния живот тарикатите стават още по-големи тарикати, ако си намерят послушни овце (или шарани, ако предпочиташ).

5. Няма успешен човек с лесна съдба (или всяко зло за добро)

Когато си неуверен в себе си и не си научил важните уроци на живота, всяко лошо нещо, което ти се случва е като знак на съдбата, че има световен заговор срещу теб и твоя успех. Дълги години вярвах в това. Разказвал съм ти за моя опит с акциите на Българска фондова борса в периода 2007 – 2010 година. В началото, всичко беше чудесно. Да изкарам 15-20% на месец не беше толкова трудно. Повярвах си, че съм топ световен експерт по инвестиции (истината беше, че дори да бях избрал акциите със завързани очи, резултатът щеше да е същия или дори по-добър).

Тогава дойде кризата от 2008 – 2009 година. След като загубих над 80% от общия ми портфейл, започнах да се питам „Защо точно на мен се случва това?“ и „Нямаше ли някой да ми каже, че така ще стане?“, последвано от „Много съм зле и повече никога няма да инвестирам“. Близо година и половина не исках да виждам и чувам за акции. Тогава не разбирах, че това са най-ценните ми уроци, които не мога да науча дори в Харвард. Само срещу няколко хиляди лева, получих знание и опит, които след това ми донесоха десетки хиляди левове.

През тази година също имаше няколко не толкова приятни неща. Едно от тях беше атака от лидера на една „патриотична“ групичка (които дори направиха специално онлайн предаване за мен), защото мой клиент от лична консултация беше публикувал в интернет това, което сме си говорили поверително за един инвестиционен проект. Тогава получих подкрепата на толкова много хора, за което им благодаря.

След това, книгата ми „Умни пари“ трябваше да е готова за Пролетния панаир на книгата, но това не се случи и тя излезе в разгара на лятото. Може и да звучи като не толкова сериозно закъснение, но цялата ми стратегия трябваше да се промени. В края на краищата, това се оказа добро време за излизане на книга и тя се превърна в безспорен лидер по продажби през юли, август и септември 2018 година, а след това беше в топ 5.

Последното неприятно събитие ми ангажира почти целия месец декември и ще му отделя поне още 2-3 седмици от новата 2019 година. Това е смяната на офиса на SmartMoney.bg. След като се преместихме в него само преди 3 месеца и той отговаряше на всичките ни критерии (локация, големина, разпределение на помещенията и обзавеждане), в началото на този месец се оказа, че до две седмици трябва да го напуснем, защото синът на собствениците си имал други планове (Airbnb). Грешката, която допуснах още в началото беше, че офисът се преотдаваше, а договорките не бяха директно със собствениците и бях поставен пред свършен факт.

Да си намериш добър офис в центъра на София се оказа не толкова лесна задача. За щастие, SmartMoney.bg си има вече нов дом (скоро ще обявя къде се намира той), който отговаря на почти всичките ни критерии. Престои обзавеждане и пренасяне на много неща, но и това ще стане. Не е най-приятното да го правиш преди Коледа, но всяко зло за добро…

Това бяха моите 5 урока от 2018 година, които научих по трудния начин. Не всички ги усвоих за „Отличен“ и подозирам, че част от тях ще се повтарят през следващите години. Те се превърнаха в част от разбиранията ми за живота и това, което ни се случва. За финал, казват, че най-добрият учител в живота е опитът – взема скъпо, но обяснява разбираемо. Няма как да не се съглася с това.