След Освобождението на България през 1878 година и след Съединението на княжество България с Източна Румелия официалният статут на нашата страна е “васална на Османската империя”. Това спъва развитието на България в много аспекти, включително и на международно равнище.

В началото на ХХ век се установила благоприятна почва за решителни мерки за обявяване на независимостта на нашата държава. Великите сили имат по-наложителни дела за решаване – Решението на Австро-Унгария да наруши Берлинският договор, анексирайки провинциите Босна и Херцеговина, поражда се спор за Мароко межди Франция и Германия, а през лятото на 1908 година е извършен младотурски реформистки преврат.

Получават се известни противоречия относно Австро-Унгария и България, които за момент възпират князът да направи решителната крачка и да обяви независимостта, но на 22 септември 1908 година в черквата “Св. 40 мъченици” в старата българска столица Велико Търново, княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на Независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава. Един символичен акт, символизиращ продължението на Второто българско царство. България за независима държава.

Ето и манифеста към българския народ:

“По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна.

От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о’ Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля – да бъде според както той иска.

Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят.

Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.

Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България – свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България!

Да живее Българският Народ!

Издаден в древната столица на Българското царство Велико Търново на 22 септември 1908 год., двадесет и втората годишнина от Нашето царуване

На първообразното със собствената ръка на НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО подписано:

ФЕРДИНАНД I

Провъзгласяването на България за независима страна е голям успех и признание за българската дипломация. България се превръща от васално княжество в царство България, а князът вече се титулува цар.

Това се е случило преди точно 107 години. След това има две световни войни, 45 години комунистически режим и 25 години „преход” към нещо по-добро. Но, свободни ли сме днес? Да, като държава не сме под робство, но свободни ли сме като личности? Можем ли да направим всичко, което искаме? Доброволно ли правим всичко това, което правим или има някаква икономическа принуда?

Ще се радвам да споделите какво мислите по тези въпроси?