Това е втората статия на Владимир Узунов. Първата му статия беше за това как едно средностатистическо българско семейство може да се пенсионира с много високи за стандарта ни пенсии, само отказвайки алкохола и цигарите. Тази статия е посветена на кредита – Каква е неговата цена (в буквален и преносен смисъл) и дали може да си го позволим?

Напоследък постоянно се върти една ТВ реклама на потребителски кредити. Един мъж с мацка под ръка са на почивка и й обяснява как си прекарват хубаво, защото са му дали пари на заем от еди-коя си банка. Когато гледах рекламата за пръв път, бях възмутен. Банките така добре манипулират хората, че са способни да ги направят свои роби за цял живот. По-късно обаче си помислих: „Добре де, банките имат интерес да дават кредити и затова прибягват до търговски трикове. Това до някъде ги оправдава. Но има ли толкова глупави хора, които да теглят заеми, за да отидат на море (кой всъщност е лудия – който яде баницата или…)?”.

За съжаление житейският ми опит показва, че такива индивиди има под път и над път. Дори веднъж мой съсед (някак примирено, но и леко ядосано) ми сподели следното: „Миналата година направих основен ремонт на апартамента и сега не мога да се отърва от кредити!”. Е, кой те е карал да ги теглиш? Това беше въпросът, който беше на езика ми. Не го зададох, защото възпитанието не ми позволяваше, а и държа да съм в добри отношения със съседите (най-малко за да не се гледаме на криво в асансьора, пък и не знаеш в кой момент по Законите на Мърфи ще ти свършат яйцата от щастливи кокошки или захарта). Освен това щях да рискувам да остана неразбран предвид ниската финансова култура, витаеща сред обществото (ако има изобщо такова).

Как очаква при положение, че с години не е успял да спести пари за ремонта, да го направи точно сега, а на всичкото отгоре допълнително да плаща и лихви? Чувал съм да се прибягва до такива банкови (и не само банкови) услуги с цел покупка на златен ланец, маркови маратонки, смартфон, скъп автомобил (който е за хора далеч над класата на кредитополучателя) и какво ли още не.

Чудя се какво за Бога се е случило с пирамидата на Маслоу за потребностите. Май тази пирамида, както почти всичко, в България се обърнала на обратно и стои някак неестествено с основата нагоре. Не само е обърната, но и отделните и нива са разместени, а някои дори липсват, извън нея са или са деформирани. Ако по света пирамидата изглежда така:

Пирамидата на Маслоу

то в България при много екземпляри изглежда така:

Пирамидата на Маслоу в България

Дори народът някога е описал това положение с думите „На гол тумбак чифте пищови”, без да е задълбавал в описанието на пирамидата и нейните странни разновидности по родните земи. Друг е въпросът, че логично обяснение има и то се корени в едно типично за нашите географски ширини явление, наречено със звучното словосъчетание „Избиване на комплекси”.

Това е едната страна на нещата. Предвид факта обаче, че съм финансист ще наблегна на другата страна, а именно как това се отразява на семейното благосъстояние.

За целта най-напред ще разгледаме как точно функционират банките.  Най-ключовото понятие в този бранш е „лихва”. Още от първи курс в Икономическия университет (Варна) най-често повтаряната фраза на даскалите беше: „Лихвата… Това е цената на парите”. За неикономисти е малко странно да си представят как и парите могат да имат цена. Та нали цената си е в пари? Пък и парите не са стока, че да имат и цена.

Цената е това, което плащаме в замяна на нещо друго (стока, услуга, пари, просперитет, уважение и други). В по-широк смисъл цената може да е не само финикийски знаци, но и услуга, стока, труд, време, та дори и неща като спокойствие, авторитет и т.н. Но, да се върнем на парите. Те могат да са както нещото, с което плащаме, за да получим друго, така и нещото, което получаваме и за което си плащаме цената. Какво плащаме, за да получим пари от банка? Лихва, нали? Ако парите са дефицитни, цената им расте. И обратно – ако има много желаещи да дават пари, а няма кой да ги вземе, цената им пада, за да са по-привлекателни.

Ако кварталният магазинер купува стоки за 100 единици пари и ги продава за 120 единици, той евентуално (не е задължително) реализира положителен паричен поток (ППП). По същия начин банката купува пари (не стоки) и ги продава с надценка. Може да се каже, че банката е магазин за пари – купува пари с единствената цел да ги препродаде. В известен смисъл кварталната бакалия също може да се разглежда като магазин за пари. Купуват се пари от банката на някаква цена и след серия операции, свързани с покупко-продажба на стоки, се получава по-висока цена за тези пари. Положителната разлика между продажната и покупната цена на парите би могла да донесе ППП за магазинчето.

Това е идеален случай. Какво би станало обаче, ако собственикът на бакалията не купи парите, за да ги препродаде, а за да отиде на почивка с тях? Той би ли получил продажна цена за тези пари? Не. А би ли платил покупна цена? Разбира се. Това умно ли е от негова страна? Очевидно не. Ако беше умно, всички банкери щяха да привличат депозити, само за да използват средствата за почивка. При това положение със сигурност няма как паричният поток да е положителен. Извод: Почивката ни прави по-бедни, ако е финансирана със заем.

Още по-фрапиращо би било, ако изтеглим кредит, за да си купим скъп автомобил. Тогава освен разходи за лихви, ще имаме и непосилни разходи по поддръжката. Е, ако държите да сте „гъзаря” в квартала, то тогава цената, която ще платите – влошено материално положение  – би била твърде незначителна и приемлива за вас.

Всъщност бих оправдал тази покупка, ако тя по някакъв начин генерира ППП. Това може да стане в случай, че се използва за бизнес – за превоз на пътници или товари или се използва за бизнес срещи. Някак не върви да отидеш на бизнес среща с 20 годишна каруца, несериозно е. В този смисъл скъпата кола би могла да ти донесе повече продажби и да се превърне в актив.

Сега усещам, че ще се намери някой, който да ме апострофира с думите: „Ама тя колата не е ли актив по принцип?” Винаги, когато споменавам думите „актив” и „пасив”, влагам в тях онзи смисъл, който влага и Робърт Кийосаки. Абстрахирайте се от счетоводните значения. Знаете, че според счетоводството колата няма как да е пасив. Но от инвестиционна гледна точка виждате, че автомобилът може да е и пасив, и актив. За да не се бъркате, ще посоча истинските значения на думите според споменатия автор.

Актив – това, което ти слага пари в джоба

Пасив – това, което ти взема пари от джоба

С други думи активът те прави по-богат, а пасивът – по-беден. Не само автомобилът е актив/пасив, а всичко, включително и заема.  По-горе видяхте два примера – как заемът ни прави по-богати (бакалията) и  как заемът ни прави по-бедни (почивката, ремонта). В тази връзка  Кийосаки е казал: „Не е рискован кредитът, рисковано е това, което правиш с него.”

Ако искате да сте по-богати, купувайте активи. Всъщност това е разликата между бедните и богатите. Тя не е в материалното състояние, а в това, че бедните купуват пасиви, за да стават още по-бедни.

Давам си сметка, че критиката ще каже: „Ама какво сега – да не ходим на почивка ли?” Отговорът е: „Ходете, но не си я купувайте вие, а оставете активите да го направят вместо вас”. Какво имам предвид ли? Вместо да си изхарчите спестяванията за последната година за почивка, купете си актив, който ще ви купува почивки всяка година до края на живота. На практика може да не са спестяванията само за последната година, но въпросът е принципен.

Към края искам да добавя за кредита, че той е актив, само когато се влага в актив и то в актив, който генерира ППП след лихвените плащания. Иначе какъв е смисълът да изтеглим кредит, чиято месечна вноска е 800 лева, а наемът, който ще ни носи имотът, закупен с кредита, да е 500 лв. Всеки месец ще обедняваме с 300 лв. Разбира се, банкерите няма да ви представят нещата по такъв начин, но пък и главата, която стои на раменете ни, не е само за украса.

Ще завършва с няколко съвета към читателите:

1. Спестявайте възможно най-много, за да купувате възможно най-много активи.
2. Теглете кредити, но само за да купувате активи, които слагат пари в джоба ви, дори след като банката си е взела полагащото и се.
3. Помнете, че купените активи носят пари, които купуват нови активи.
4. Ако купите актив, защото според вас след 20 год. ще струва повече, то това не е купуване на актив, а хазарт. Актив е, ако през тези 20 год. ви осигурява ППП.
5. Не купувайте пасиви, оставете активите да го правят вместо вас.

И ако на някого всичко това му се вижда утопично, бързам да отбележа, че идеята е по-скоро да се формира начин на мислене. Иначе съм съгласен, че понякога е трудно да се спазват съветите, особено на фона на „умопомрачителните” доходи в милата ни татковина.