Ти „чукаш” ли на частно през работно време?
Поколения и нрави
24.09.2011
Полезни ли са HR-ите (или Наръчник при кандидатстване за работа)?
12.10.2011Ти „чукаш” ли на частно през работно време?
За тези, които не са чували този израз („да чукаш на частно”) той означава, че си вършиш някаква твоя работа през работно време (а вие какво си помислихте). Тази дейност може да ти носи приходи т.е. да е нещо като втора работа, а може да е например да изгубиш няколко часа за да си организираш пътуването през уикенда (търсене на дестинация, резервации на хотел, купуване на самолетни билети и т.н.). Общото в случая е, че правиш нещо друго, а не това за което работодателя ти плаща и по тази причина му носиш загуби.
Сега ще ви разкажа как аз разбрах какво е да “чукаш” на частно. През една от летните ми ваканции, докато учех в техникума ме „уредиха” да поработя няколко месеца. Бях назначен за помощник в работилницата на едно (тогава все още) държавно предприятие. За мен щеше да отговаря един оксиженист на който всички казваха Киро „Частното”. Когато попитах откъде идва прякорът му, всички се подсмихваха и ми казаха, че скоро ще разбера.
След като закъсня около половин час за работа Киро се появи. Каза, че досега е събирал поръчки за печки тип „циганска любов” (или „пернишко чудо”). Да, той по цял ден това правеше – печки, които след това продаваше. Печките му наистина бяха произведение на изкуството. Той ги правеше с много желание от метални тръби с дебелина поне 2 см и диаметър около 50 см, които бяха от бракувани парчета. С оксижена отрязваше тръбата и изрязваше отвори за комина и вратичките, които заваряваше след това. Полираше ръбовете и продукта беше готов за продажба. На ден произвеждаше по една печка – ръчна изработка. Докарваше си добри пари с този страничен бизнес. Дали правеше нещо друго през деня ли? Много рядко. Само ако стане някаква сериозна авария. Колегите му бяха свикнали сами да се оправят ако се наложи нещо да се среже. И така часпром-а на Киро „Частното” работеше на пълни обороти.
Преподавателите ми в средното училище също бяха царе на страничните занимания. Те приемаха преподаването като някаква ниско платена работа за по няколко часа на ден. Истинската им работа (тази в която влагаха малко повече страст и желание) беше обикновено друга. Това бяха частни уроци, продажбата на козметика или други занимания.
Случвало ми се е няколко поредни часа учителката ми по Биология да ни разказва за козметичните продукти на Орифлейм, на който беше представителка. Нямам нищо против това да става в междучасието, но да те занимава с „уникалните” им продукти, вместо да си разкаже урока е малко прекалено. По този начин тя и нейните колеги пилеят моите и вашите пари (ако са останали все още хора, които си плащат данъците).
Знаете ли че само във Великобритания загубите от „кражба” на работно време са за почти 17 милиарда евро на година. Като най-честата причина за това са социалните мрежи като Facebook и Twitter. У нас във фирмите, в които са разрешени тези мрежи хиляди хора всеки ден си копаят доматите (btw: ако получа още една покана за Farmville ще ви заколя прасето), хранят рибките, адват френдове, шерват, туитват и др. Ако същата страст те влагат в основната си работа (тази, за която получават превод в края на месеца) България щеше да цъфти.
Другия виновник за кражбата на време са онлайн платформите за търговия с акции и валута. В моите среди това е широко разпространено занимание. Пропиляното време на ден е между половин час и 2-3 часа. Но тъй като в природата нищо не се губи, загубените пари за работодателя се връщат при служителите под формата на печалба от онлайн търговията (е не винаги, има и загуби някой път). Може би ще кажете, че това развива служителите и те получават допълнителни знания и умения. Може би, но с какво ще помогне на основната работа на един служител в отдел „Доставки” следенето на цените на акциите на Токийската фондова борса.
Най-безобидното е (а и на всеки се случва) да се обадиш от служебния телефон до сервиза за да видиш дали е готова колата и майстора набързо (за двайсетина минути) да ти обясни какъв е проблема и колко ще ти струва за да се оправи или да звъннеш на някоя приятелка за да се разберете за събота и неусетно да мине половин час в приказки.
Знам, знам. „Няма нищо лошо да си свършиш някоя и друга работа”, „За тази заплата – толкова” и т.н., но помислете от гледна точка на работодателя. Нали всеки от вас се е замислял за „нещо свое”. Дали ще е малко магазинче или консултантска фирма, няма значение. Как ще реагирате ако хванете ваш служител да „краде” от работното време за негови си неща?
Тук не става въпрос за някаква стресова ситуация, като например да си намериш нова квартира до две седмици, защото хазайката те е изгонила от старата или да отделиш време за някакви медицински прегледи и изследвания. На всеки му се е случвало и го разбирам, но Главен счетоводител на голяма фирма с висока заплата да води счетоводството на няколко други фирми през работно време без работодателя му да знае – това е вече нагло.
23 Comments
>Хахаха, тази статия ми звучи като поговорката "крадеца вика дръжте крадеца"…
Бат Тони и ти бая крадеш от работното време, което се полага на твоя работодател и незнам защо си тръгнал да пишеш по този въпрос и как не разбираш хората, като ти правиш същото – крадеш работно време… А защо човек го прави – може би отново опираме до въпроса за мотивацията и мързела… Ще кажеш пак – заплатата та заплатата… да ама като заплатата ти не е достатъчна, за да те мотивира – търсиш мотивацията другаде или просто "чукаш частно".
P.S. Според мен си заравил и сайтовете за запознанства – доста хора "чукат доста частно и там"…. Хихихих
Мартин
>@Мартин – а на мен твоя отговор ми звучи като поговорката „Гузен не гонен бяга”. Не знам защо реши, че и аз крада от работното време. За съжаление, дори да искам да го направя нямам достъп до описаните сайтове, а и не ми е любимо занимание да отглеждам зайци и прасета във виртуална ферма. Естествено, случва ми се някой път да прочета някоя статийка, но не повече.
За мотивацията и заплатата има друга поговорка „Които иска да направи нещо намира начин, който не иска – намира си причина”. Разбрал съм, че дори да получаваш висока заплата, пак ще си мислиш, че ти е недостатъчна и ще искаш още по-висока. А причина за да „чукаш на частно” винаги ще се намери.
Да, сайтовете за запознанства са добро попадение. Признавам си, че ги забравих.
>Е, Тони, с теб пак сме в различни лагери 🙂
Първо,абсурдно е някой да работи плътно 8 часа и да е 100% фокусиран (особено за интелектуална дейност). Просто не е по човешките възможности. Работодателят следва да си го знае.
Второ, как се оценява кой "работи" ? В някои случаи това е лесно измеримо, ако произвеждаш нещо. Обаче ако пишеш статии или сценарии или изобщо се занимаваш с творческа работа?
Трето, хората си позволяват да се отплесват, когато не са достатъчно натоварени. Ако влезе шефа и ти каже да му направиш 50 справки за днес, няма да имаш "свободно" работно време.
Четвърто, работа на работодателя е да те държи зает и като те види че нямаш работа, да ти намери.
Пето, конкретно за примера ти с бай Пешо – във всички стари държавни предприятия е така. Те не се подчиняват на пазарните принципи, те са спонсорирани от държавата и на никой не му дреме дали е ефективно предприятието…
Според мен шефа затова е шеф, да държи работите изкъсо. Не може да разчиташ на хорската съвест.
>@Рая – Няма лошо да имаме различни мнения.
Съгласен съм, че плътно 8 часа никой не работи, а и не е необходимо, особено когато работата ти е свързана с интелектуална или творческа дейност. Аз мога, когато не е толкова натоварено да се разсея за десетина минути и после да се концентрирам и да свърша работа за четири часа за по-малко от един.
Ако си в отдел производство или продажби твоята работа се оценява лесно – броя на произведените или продадените продукти. Но ако си във финансовата или административната сфера е малко по-трудно да се прецени ефективността на всеки служител. Има годишни оценки, но те са доста субективни.
Естествено, че шефът трябва да ти намери работа и да държи хората изкъсо. Но ако той се превърне в някакъв цербер и започне да дебне всички повечето служители започват да се оплакват и тогава се демотивират и ефективността им спада още повече. А и не винаги е възможно мениджъра да следи хората отблизо. Някои път те са в друг офис или дори в друго населено място.
Статията ми е по-скоро всеки да се замисли до къде стига допустимата граница за кражба на работно време. Дали е нормално и коректно да използваш активите (компютър, принтер и др.) на основния си работодател за да си докарваш допълнителен доход или да прекарваш половината си работно време в сайтове за запознанства. А това е масова практика. И защо тези, които го правят да са по-тарикати от останалите, но всеки сам си решава и си има шеф, който да го следи…
>Да, в производството е лесно, в администрацията горе-долу също, но оттам-нататък де да знам… примерно в отдел продажби аз днес мога и един телефон да не завъртя. Но ако вместо това работя по някакъв скрипт, който после ще ми спести сума ти време и ще имам успеваемост с нови клиенти не 2%, а примерно 30%? А ако ме удари вдъхновението в събота следобед и цял следобед + неделя сутрин работя по него вкъщи? Накрая като ида на работа, само някой да ми каже нещо що си проверявам пощата в работно време!! :))
За шефа,не казвам да дебне като цербер 🙂 Идеята не е да минава по стаите и да пита "Ти що си гледаш пощата сега". Идеята е като види някой по-свободен, да го викне и да му даде задача – а не да го разпитва що е в абв-то. Не сме ученици все пак 🙂
И накрая, ще се съглася с теб за това, че все пак наистина всичко си има някакви граници. Примерно да си пуснеш 10 стр на принтера за мен не е големия проблем. Сега да си пуснеш 100 страници е друго.
А съвсем трето е да гледаш как компютърно неграмотни колеги погрешка пускат за принт доклад от 100 страници, ти добре че си в стаята и го спираш на осмата 🙂 И после какво, че си си пуснал 10 страници ще те гризе съвестта ли?
>Ох,забравих най-важното да си кажа 🙂
Трябва да се гледа крайния резултат, а не часовете и минутите на работното място.
>@Рая – Така е, но обикновено крайния продукт е резултат от усилията на много хора. Добрия мениджър забелязва какво е участието на всеки един от екипа, но такива ръководители в България са голяма рядкост. Най-често шефовете товарят допълнително тези служители, които и без това работят най-много.
>"Най-често шефовете товарят допълнително тези служители, които и без това работят най-много. " – еми ето виждаш ли 🙂 Още една причина да се скатаваш и да си чукаш часпром :))
Да ти кажа Тони в много от твоите възгледи виждам себе си преди година-две. Иска ми се повече хора да мислеха така, но реалността е друга. Ако ти си идеалист в една изкривена реалност, много бързо ще отпаднеш от играта. Все пак граници трябва да има, тук си прав, защото пък със своето поведение ние даваме пример на останалите. Ако един се скатава, това е изключените; ако десет се скатават, това е тенденция; ако всички се скатават, това е традиция. Балансът е труден.
>Не, аз не съм някакъв идеалист или моралист, който сочи с пръст другите. Просто искам нещата да вървят – и в работата, и в живота. А за да стане това всеки трябва да си върши неговата си част от работата, а не само да мрънка и да скатава. Да, нещата така сигурно са по-лесни така, но рано или късно всеки си получава, това което е заслужил. И затова не разбирам хората, които не полагат никакви усилия за нищо и после се чудят защо не ги повишават или защо нещо не върви.
Интересна статия и коментари! Такива са реалностите при взаимоотношениятя работодател-служител. Това си е дуалистичен закон. Работодателя, ако иска да има успешен бизнес, би трябвало да вземе пред вид това и да си създаде система, която да редуцира подобни прояви, от една страна, и да има компенсиращи загубите механизми, от друга. Но това си е работа на работодателя – не е сериозно да се разчита на морала на служителите. А що се отнася до това, че ние сме съвестни изпълнители и се дразним от наглите – не можем да променяме другите хора! Това, което можем да направим, е личният ни избор дали ни изнася или не да работим по този начин и за този работодател, който не си е създал справедлива система на работа! Преди време и аз бях в такава схема, не ми хареса и си намерих друг път – за което съм безкрайно благодарна на Вселената!!! Защото тази промяна ме тласна към сериозно личностно развитие – с много труд, но и с много удовлетворение (то не е спряло и ще продължи цял живот, разбира се)! И така, изводът е, че не можем и не е необходимо да променяме хората, а можем да потърсим и намерим начини да работим с хора, който си заслужават усилията! Както има една приказка : “Не хвърляй бисерите на прасетата!” Здравословно е да имаме стратегия за селекция на хората и обстоятелствата, от които зависи собственият ни просперитет!
Съгласен съм, че работодателят трябва да е активната страна и да създаден необходимата организация, но и служителите трябва да имат необходимия морал.
Аз, например, в Австрия или Германия не съм видял някой да контролира хората, които почистват улиците. Всеки от тях е достатъчно съвестен да си уплътнява работното време.
А в България, кафето и цигарата през половин час на терасата е част от работната дейност.
И аз никъде в чужбина не съм видяла “уплътняване” на работното време с кафе, цигари, семки и тем подобни. Не се виждат и контролиращите органи, но това не значи, че ги няма! Зная разкази на българи, работили на запад и които без да искат са пренесли “трудовите си навици” от България и как бързо и любезно са били уволнявани. Явно в капиталистическите икономики имат традиции, които са били създадени постепенно с времето, с контрол и с “бъркане” в джоба. Имат си и ясни правила за работа и поведение, които се казват предварително и служителят е запознат какво да очаква. Но ти можеби знаеш това по-добре от мен! Така че изибщо не се разчита на някакъв си личен морал – този “морал” е създаден постепенно с времето и с помощта на рестрикции. Вярвам, че и в България някога ще стане така – хората да си вършат съвесно работата, но процесът е бавен.
Ааа, момент! За това дето работниците в Австрия примерно били просто много съвестни… не съм съгласна. И аз преди време си виках, брей, англичаните какви културни шофьори са. Ама не – просто имат много затегнат контрол и големи глоби.
Докато при нас не че няма правила, но не се спазват. Защото за да контролираш и наказваш, трябва да си “лошия”. А никoй не му стиска.
И още нещо – тук при нас на едно централно кръстовище все по-често има полицаи. Като има полицаи – хехе! – шофьорите са супер търпеливи, изчакват се, не свирят, като минава пешеходец – само дето не слизат от колата да му преметът пътеката.
Лошото е като улучиш ден без патрулката. Тогава по навик тръгваш спокойно да си пресичаш обаче изненадааааа – свирни, псувни, всичко по старому…
Някои шофьори посвикнаха и дори без патрулката са добри, но все пак тя често е там – макар не винаги.
В заключение, не може да се разчита само на съвест, трябва КОНТРОЛ.
Както каза Калина този морал и тази съвест са създавани с годините. Ти сама казваш, ме някои шофьори са посвикнали с времето. Ами ще мине още време и всички ще са така.
Това се е случило в Австрия, Белгия, Англия, дори в Унгария. В тези страни сега няма затегнат контрол, както ние го разбираме (например полицаи да те спират за щяло и нещяло), но има правила и големи глоби.
В офиса никой не те контролира, но мине ли някой шеф, а теб те няма и си отишъл да си свършиш някаква лична работа – режат ти 5% от заплатата.
Рая, ти най-добре трябва да знаеш как се работи. В Щатите имаше ли 10-ина почивки по половин час за кафе и цигара през деня? Съмнявам се.
Тони, никoй не спори, че в чужбина са затегнати нещата. Аз просто казвам, че това не е някакво вродено качество на работника; а че то е функция на това как работодателят си е направил нещата.
За шофьорите – да, някои посвикнаха, но ако патрулката изчезне за цяла седмица, всичко ще е по старому. Тоест пак не е от съвест, а от контрола.
Впрочем в Америка пък работих и в Burger King и там нещата бяха съвсеееем различни. Там беше почти като при нас.
В Америка също не си мисли, че всичко е много стегнато. И там има големи компании, частни, дето хората се скатават и то яко. Част от тази практика е иронизирана от Scott Adams в неговия комикс Dilbert.
За движението по пътищата – нека има патруки, така и пешеходеца е хрисим и не ти пресича по диагонал или да ти се движи на 1мм от колата по платното, като има тротоар, изобщо не си дават сметка, че така изнервят шофьорите…
За работата в чужбина, имах късмета да работя в 2 държави – Холандия и Швейцария.
1. Контрола се извършва от самите работници – има йерархия и хората си държат на нея, а си мръднал да са те изкодошили самите ти колеги, никой не иска да ти върши работата, както примерно в БГ ( явно някакъв Стокхомски синдром имаме подвид някакъв ),можем да страдаме че някой е скатал, ама няма да го изпортим, даже ще се усмихваме съучастнически.
2. Работата сама е простроена така, че ти делегират задължения лично на тебе и няма измъкване, или си вършиш работата или следва такова фиаско за фирмата, че ти си знаеш, че позволиш ли го летиш веднага, и не го позволявам, пазиш лозето :), щото няма кой друг. В Холандия имаше хайлязи си спомям, ама тогава работихме почасово и може би затова, ама в Швейцария беше мамата си трака…още се събуждам облян в пот при спомена за това какво беше…
В Швейцария – дават ти един лист в описание какво имаш за деня, зачисляват ти 2ма заека да ги управляваш и айде оправяй се…добре, че имах малко управленски опит от БГ, че да си въобразя първите 2 минути, че имам някакъв опит…уви…е, научиха ме, търпеливо и отначало на всичко.
Наистина, комикса е доста забавен 🙂
Именно. Пак опираме до самосъзнанието на всеки.
В България нещата са на двете крайности. Или няма никакъв контрол или има един идиот, който се мисли за шеф и ти диша във врата.
🙂
В нашата фирма известно време емаше нещо като “момче за всичко”. Работата на въпросния колега беше да върши страничната работа на останалите. Примерно налага ти се да закараш колата на ремонт или на преглед в КАТ и вместо да загубиш половин ден за тази дейност, казваш на въпросния младеж какво ти е належащо и той го върши. Всички печелят така – колегите защото не си губят времето и работодателя, защото работниците правят по-малко странични неща в работно време.
Сигурен съм, че в предприятията, обща собственост на всички служители, като Мондрагон, например, подобни прояви са редки – там печалбите и загубите в крайна сметка се разпределят между собствениците – т.е. между самите работници.