В предишната статия „Франчайзинг – предимства и недостатъци” описах основите на франчайзинга и разговорите ми с потенциални франчайзодатели.  Тази статия е за причините, които ме накараха да се откажа от тази схема и защо е по-добре да изградим собствена марка, а не да развиваме чужда. Като това се отнася за почти всички български градове, с изключение на, може би, София, Варна, Бургас и Пловдив.

Както каза Рая Христова от Лични финанси в малкия град личният фактор влияе много повече от някакъв абстрактен бранд. Напълно съм съгласен с това. Дори да отвориш McDonalds в центъра на града, хората ще го свързват много повече със собственика или управителя, отколкото със световно известната търговска марка. Точно затова в родния ми град няма McDonalds, KFC или Subway (може би, както казват икономистите, пазарът още не е узрял за тях).

Но има верига за fast food, която се развива много добре дори в кризата. Предлагат най-вече сандвичи на тостер с различни видове салати. Непрекъснато се предлагат и някакви нови неща. Някои от тях се налагат и остават за постоянно, на други им минава модата и отпадат от менюто.  Собственикът на веригата е много предприемчив. Като отиде в друг град или в чужбина, първо посещава заведенията за бързо хранене за нови идеи. От големите вериги, като Subway, е усвоил доста неща (без да ги копира напълно). Също така, доста успешно налага и търговската си марка, най-вече чрез радио реклама. И ако попитате някои в този град за коя верига за бързо хранене се съща първо, то това няма да е McDonalds.

Другият голям недостатък на бизнеса под чужда шапка е загубата на контрол над управлението на бизнеса т.е. той хем си е твой, хем не съвсем. А в народопсихологията на българина е заложен стремежа да желае сам да управлява и да си е сам шеф, без някой над него, който да му казва какво да прави. Бързата реакция на промените на местния пазар е много важен лост в условията на криза и свито потребление. Именно това отличава по-малките и адаптивни компании от големите бюрократични структури. А системата на франчайза е по-скоро от втория тип. Трябва да следваш правилата наложени от оперативните наръчници, както и да се консултираш за всяка промяна. Не можеш да предложиш по-ниски цени на редовните си клиенти, без да го съгласуваш с компанията-майка. А това отнема време. Дори отговорът да е положителен, клиента вече се е отказал и е отишъл при вашия конкурент, който е взел решението веднага. Бързия отговор е особено важен при взаимоотношенията в по-малките градове. Там поръчките, обикновено, са по-малки и клиентите не са склонни да чакат заради малко по-ниската цена. Освен това, кой ще иска да работи с теб, ако не можеш да вземеш едно решение сам. Това означава, че бизнеса не е твой.

Разходите за закупуването на франчайзинговия „пакет” и месечните отчисления от оборота са другият фактор, който накланя везните към стартирането на самостоятелен бизнес. А тези разходи не са изобщо малки. В примера с агенцията за недвижими имоти първоначалните разходи достигаха 50 хил. лева. Това е доста добра сума за стартиране на бизнес. Ако предположим, че оборудването и ремонта на наетото помещение ще излязат около 20 хил. лева (това е доста условно и зависи от много фактори), останалите 30 хил. лв. (или някаква част от тях) можете да използвате за доста мащабна рекламна кампания. Гарантирам ви, че за тази сума вашата марка ще стане по-разпознаваема дори от Coca Cola.

Друг момент е, че франчайзодателят обикновено изисква помещението, което ще се ползва да е на възможно най-централно място, което в повечето случаи е и с най-висок наем или с на-високата продажна цена. Да, обаче, на вас не ви трябва помещение на толкова централно място и спокойно може да наемете някое на не толкова централно място, но със значително по-нисък наем. Все пак, франчайзодателя няма да ви плаща наема, нали? Друго задължително условие при тази схема е помещението да отговаря на определени изисквания – обикновено за квадратура и различни строителни елементи, като кв.м. витрина, височина на входната врата, височина на помещението и др.

Като един от подводните камъни на стартиращия франчайзинг е клаузата за закупуване на оборудване, суровини и материали от франчайзодателя, които пък от своя страна вероятно ща бъдат на по-висока цена от тази, на която можете да ги откриете на свободния пазар. Дори и да не са на по-висока цена той ще ви задължи да закупите точно определено оборудване, което най-вероятно ще е във високия ценови клас. А за един стартиращ бизнес техниката и оборудването може да не са от последно поколение с всички екстри. Клиентът няма да се откаже, ако компютрите не са Dell или HP. Същото важи и за ремонта на помещението. Не е необходимо да се избере строителната фирма с най-високите цени и най-скъпия латекс, само за да боядисате стените в световноизвестното „синьо”  или „жълто” на компанията-майка.

След това, всеки месец ще трябва да отделяте от 10 до 15% от получените приходи (не от печалбата) за да покривате месечните отчисления (royalties) и таксата за национален рекламен фонд на франчайзодателя. В много случаи има фиксирана минимална месечна сума. И това още преди да се покрили и един лев от оперативните ви разходи като заплати, наем, ток, води и др. Ако условно приемем, че месечния ви оборот ще е около 10 000 лв. това прави около 1 500 лв. на месец. Доста добра сума, която можете да използвате за други цели, нали? Ако нямате опит в съответния бизнес за тази сума можете да наемете най-добрия готвач или майстор на банички в града. Или най-добрия управител на обекта, който има необходимите контакти и знае как се прави бизнес. Той ще ви е много по-полезен от скъпоструващите съвети на консултантите от компанията-майка. Също така, неговото възнаграждение може да не е фиксирано и да зависи от постигнатите резултати. Когато продажбите се увеличават вие имате повече свободни средства, от които няма да е проблем да отделите за бонуси на най-важните си служители. При спад на продажбите можете да намалите променливата част от техните възнаграждения.

Част от сумата можете да използвате и за реклама на вашата дейност. В по-малките градове за 300-400 лв. на месец ще станете по-известни и от Бойко Борисов. Клиповете в местните радиа са на много достъпни цени, както и рекламата в местните вестници и информационно-рекламни брошури.

В началото на статията споменах, че няколко града (София, Варна, Бургас и Пловдив) правят изключение от общото правило за създаване на собствена марка. В тези градове броя на т.н. „новатори” е много по-голям от останалите градове в България. Това обикновено са млади хора, образовани, пътували или живели в чужбина. Те имат усет за новото и модерното. Когато някакъв нов продукт се появи в техния град, те се първите, които ще  си го купят да го пробват. Ако им хареса, ще го препоръчат на своите приятели, родители, дори баби и дядовци. Така новият продукт набира все повече фенове. Някои от тях остават лоялни на марката, други не, но продуктът вече е започнал своя жизнен цикъл и продължава да привлича нови купувачи. Това е и причината в тези градове световноизвестните франчайз – брандове да навлизат по-бързо и успешно.

В по-малките градове тези „новатори” са твърде малко на брой за да привлекат критичната маса от почитатели на новия продукт, необходима за да може той да продължи да съществува. Всеки от вас е виждал как в неговия град се е появявало нещо ново и оригинално (продукт, заведение, магазин). Но много бързо е изчезвало, защото няма достатъчно хора, които да го подкрепят в началото. Затова, изводът е, че трябва да се съобразите с местните особености. Това, че един продукт е успешен на друго място, не означава, че и във вашия град или квартал ще е такъв.