Седмична питанка – Резултати 25.04.2012 год.
Цената на кредита – можем ли да си я позволим?
17.04.2012
Стартиране на собствен бизнес – Идеята
26.04.2012Седмична питанка – Резултати 25.04.2012 год.
Всички искат да са предприемачи
Въпросът от последната Седмична питанка беше „На какви теми желаете да са статиите в сайта?”. Резултатите доста ме обнадеждиха.
На първо място с 32% са темите за собствения бизнес. Явно има много млади хора, които искат да започнат (или вече) имат някакъв малък или по-голям собствен бизнес. Това не е изненадващо. След поредната криза у нас, много хора останаха без работа. Друга част, когато завършиха средно или висше образование се оказа, че няма работа за тях. Така се стигна до една група от предприемачи „по неволя”, които много бързо трябва да научат основни въпроси за пазара и за продуктите, които могат да се реализират на него.
Хубавото е, че напоследък има много организации и инициативи, които помагат на тези предприемчиви хора. Такива са фондация StartUP, Институтът за предприемачи на Сиско, Телерик и други. Аз също се стремя да им помагам с проекти като „Препоръчай бизнес книга” и статии в тази насока. След резултатите в тази питанка ще продължа да добавям сатии в тази секция на сайта.
На второ място с близък процент (27%) се нареждат темите, свързани с личните финанси. Този резултат също е нормален. След като 45 години на парите се гледаше като на нещо мръсно, последните 20-ина години ни се наложи да се учим много бързо как се управляват личните финанси. Имаше и доста хора, които се учеха по-бавно и загубиха доста пари в рискови инвестиции в акции, недвижими имоти, взаимни фондове и други.
Напоследък, все повече хора се замислят и за някакъв допълнителен доход към основния от заплата или пенсия. В тази връзка, в развитите страни дохода на населението се поделя по равно между заплата (пенсия) и други източници, като доходи от акции, застраховки, недвижими имоти, собствен бизнес, банкови депозити и други. В България на заплатата и пенсията се падат около 95%. Останалите 5% са от други източници, но те са разпределени доста неравномерно в населението. Само най-богатите инвестират и получават допълнителни доходи.
Темите за инвестициите са на трето място с 18% (аз очаквах да е по-висок процента). Но както споменах, обаче, в България само хората с доходи доста над-средните инвестират. Останалите могат да се възползват от банковите депозити. Това не е лошо. В най-тежките години на кризата, банковите депозити се доказаха като ниско рисково (и съответно ниско доходно) средство за инвестиция. Тепърва другите форми на влагане на излишни пари ще се развиват.
Около 14% от читателите искат за има повече статии за мениджмънт, което контрастира с високия процент за собствен бизнес, а те са неразривно свързани. Не може да имаш собствен бизнес и да не разбираш от човешки ресурси или финанси, например. Другата предпоставка е свързана с народопсихологията. Всички мразят чорбаджиите, богатите и шефовете (но всички искат да са на тяхно място).
За мен, управлението е като футбола – независимо дали си нападател (шеф) или десен бек (обикновен служител), ако „пипаш топката” ще може да организираш играта и да влияеш на останалите ти съотборници, независимо от твоята позиция. Но, за да станете такъв не е лесно. Трябват усилени тренировки в офисните сплетни. Ако оцелеете в тях, може да си напишете на визитките „Иван Петров – Играч” (моя приятел Жорé има вече такава).
С банките и застраховането всички са запознати (общо 10% за двете). Ако е така много ще се радвам, че читателите на този сайт нямат въпроси, свързани с тези две области. Но, прави ми впечатление, че най-честите търсения в Google са свързани с банкови продукти (най-вече кредити и депозити).
Ето всички резултати, представени графично:
[polldaddy poll=6123709]
Новата Седмична питанка е свързана с новия ми проект „Препоръчай бизнес книга” и тя е „В коя област са Бизнес книгите, които четете?”.
0 Comments
“Не може да имаш собствен бизнес и да не разбираш от човешки ресурси или финанси” – ааа, може, може 🙂 За малките бизнеси особено. В една баничарница какво има да му разбираш на човешките ресурси…
Все повече си мисля колко странно животно е то частния бизнес и как в най-различни условия може да оцелее. Наистина се учудвам и даже се възхищавам как най-обикновени хора изкарват едни доста сериозни пари на месец. Ама усет трябва за тая работа. Образованието и успеха в частния бизнес нямат връзка. Даже често са обратно пропорционални.
Докато работиш сам в тази баничарница, няма нужда да разбираш от човешки ресурси, но когато искаш да ни наемеш човек, който пече баничките, ще се наложи да научиш това-онова за трудови договори, УП-та, подбор и т.н.
Първия ми досег с частния бизнес беше доста запомнящ се. На първата ми работа като кредитен експерт в банка, дойде една баба и искаше малък кредит за да си “оправи” сергията на пазара. Бабата беше завършила трето отделение и трудно четеше и пишеше.
Отидохме до нейната сергия. Беше от онези, на които се продават плодове и зеленчуци. Само че, тя продаваше дрехи. Бизнес-модела й беше доста прост – купуваше дрехи от Илиенци и ги продаваше. Зареждаше два пъти в месеца. Дрехите не бяха нищо особено.
Оказа се, че на бабата й остават по 1 000 лева на месец от този бизнес. Говорим за 2004 год. Моята заплата тогава беше около 400 лева. Мислех си колко е несправедлив живота. Аз образован, бабата не може да чете и да пише, а изкарва 2.5 пъти повече от мен.
От тогава, разбрах че истината е в собствения бизнес.
Хех 🙂 Ами да, не е въпроса какво си учил. А какво даваш на хората. Дай им това, което искат, и нищо друго не ти трябва.
А за баничарницата по-скоро собственика казва на счетоводителя да ги оправи. Имам една позната, има бизнес с гуми, автомивки и пр. и бъкел не разбира нито от финанси, нито от човешки ресурси. И не желае да се занимава. Тя разбира от гуми и от продажби, а това е много по-важно.
Права си за счетоводителя. Ако има възможност по-добре да се довериш на хора с опит, вместо сам да се оправяш.
Аз бях писал някъде, че една близка – собственичка на магазин, си мисли, че касата е някакво физическо чекмедже в магазина. Тя записва за начално и крайно салдо в Касовата книга, това което е налично в чекмеджето, независимо, че от там взима и за лични неща. Всяка сутрин салдото е 20 лева, защото с толкова започва за дребни. Добре, че данъчните не са забелязали това. Така, че колкото и да разчиташ на професионалисти, трябва малко да се научиш на икономика.
Според мен никой не може да направи ВСИЧКО правилно в един бизнес. Но важното е бизнесът да работи. Защото това, което го храни, са продажбите; оттам-нататък дребните малки гафове не са фатални. Фатално е ако няма продажби 🙂
Така е, но продажбите не идват без да си направил куп други неща. Не и сега. През 90-те години може и да е било така – каквото и да продаваш ще върви, но сега е различно. Дори хляб да продаваш, няма гаранция, че ще имаш продажби.
Сигурно и ти си забелязала, че две на глед еднакви кафета, едно до друго, едното е винаги пълно, а другото празно. Защо е така? Аз си задавам този въпрос и се мъча да открия отговора. Много често разликата между двете кафета, измерена в пари е под 20 лева (за wi-fi, например).
Възможно е.
Аз съм привърженик на теорията, че най-простото обяснение обикновено е вярното. В случая с кафетата може и да е от Wi-Fi, а може да е заради самото място (локацията) или удобството входа да е една крачка по-близо до улицата. Специално при хранителните магазини съм забелязала, че това е решаващ фактор.
А Wi-Fi с достатъчен трафик за кафенето дали наистина е 20лв?
И е така, и не е така. В нашия квартал всички ходят до един малко по-отдалечен хранителен магазин, защото нещата там са “пресни”. Всеки, който питам ми казва това, а не че е по-евтино (всъщност е малко по-скъпо от другите).
За wi-fi, ако повечето ти клиенти са тинейджъри със смартфони 20 лева е цената.
Е, съгласна съм, да е прясно е друг голям фактор при магазините. Аз затова се разкарвам цели 50 метра по-далече, защото ми писна да купувам развалеи стоки и да ги връщам.
Да, ще достигнем до общ извод 🙂
Но, каквото и да си говорим, не е достатъчно просто да отвориш кафе или магазин и да чакаш клиентите да се блъскат на входа. Трябва и малко усилия да положиш, иначе всички щяха да са собственици на бакалийки и кафенета.
О да, да, никой не говори да чакаш на готово 🙂 Просто мисля, че образованието не играе такава голяма роля в частния бизнес.
Образованието играе огромна роля в частния бизнес, но не и академичното образование 🙂
Ахам 🙂
Аз лично не се изненадвам от тази статистика и по-конкретно от темата с водеща позиция. По-скоро ме изненадва, че темата за мениджмънта е толкова назад при наличието на толкова интересуващи се “предприемачи”.
Да, и аз съм изненадан. Току-що пуснах една статия за стартиране на бизнес, и по-конкретно за първоначалната идея. В нея име един пример за хранителен магазин.
Може ли, да разкажен накратко какъв е бизнес-модела на Supermag.bg, какви са клиентите и т.н.? Мисля, че ще е много полезно на читателите.