Днес попаднах на реклама за онлайн кредити до 399 лева. Разрових се в интернет и видях, че има доста сайтове, които предлагат подобни заеми. Всичко звучеше много добре – „отговор до 30 минути”, „без да ставате от компютъра” и т.н. След като си изберете сума и срок (обикновено до 31 дни) изпращате sms и след още 30 минути разбирате дали сте одобрен или не. Договорът се сключва онлайн, съгласно Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и когато натиснете „Приемам” той е вече валиден.
Запитах се защо кредитите са точно до 399 лева? Ами елементарно. Кредитите над тази сума вече попадат в обхвата на Закона за потребителския кредит. Какво означава това? Когато вземете кредит над 400 лева имате все пак някакви права, които са описани в закона, но ако заема е под тази сума, той не попада в обсега на тази регулация.
След това реших да видя каква е лихвата (те я наричат такса) за кредит от 100 лева за един месец. Явно има някакво картелно споразумение между тези финансови институции, защото в повечето от тях „таксата” беше 34 лева, т.е. вие след един месец ще дължите 134 лева. Това по прости сметки прави месечна лихва от 34% и годишна лихва от 408%. Дали е висока тази лихва? За справка „нормалната” годишна лихва за потребителски кредит е около 10%-12%.
Другото интересно нещо е, че тези компании се рекламират като финансови институции, регистрирани в БНБ. Но това не трябва да ви успокоява. БНБ по-скоро следи за тяхната дейност като цяло, и не би ви защитила при спор за лихва или такса, например.
11 Comments
Тони, не че съм фен на бързите кредити 🙂 Но при положение, че ти дават толкова бързо пари и вероятно само срещу лична карта има голям риск да не им ги върнеш. А и за такива дребни суми до 399лв, ако е по-малка лихвата те нищо няма да изкарат. Тоест, нормално е лихвата да е висока. Също така профилът на хората, които взимат такива кредити, надали е много надежден. Според мен това са съвсем млади хора и/ли такива, които вероятно биха ги отрязали в банката за потребителски кредит.
А това ограничение в закона не го знаех, интересно.
И аз не съм почитател на такива кредити, но нищо не се знае. Ако ми трябва спешно малка сума, няма да гледам толкова лихвата.
Права си, че лихвата отразява риска за кридитора. А при тези заеми риска е много висок. Другото нещо е, ти ако попиташ за цената на нощувка в даден хотел и те ти кажат 18,250 лева, няма да им станеш клиент, нали? Само че, те ти казват цената за една година (в моя пример 408% годишна лихва), а ти ще ползваш стаята (или кредита) за по-кратък период.
Повечето хора си мислят, този телевизор струва 1,000 лева, а ако го взема на вноски за 10 месеца ще плащам само по 130 лева на месец, което няма да ме затруднява и ще имам нов телевизор. И тази логика е ОК. Но аз съм на принципа, ако не можеш да си позволиш нещо в брой сега, значи то ти е извън стандарта. Изключение е само жилището, но то е по други причини.
За плащането в брой сме на едно с теб 🙂
За бързите кредити принципно също. Но понякога се налага спешно да се вземат пари, и има много хора, които нито имат буфери, нито достъп до обикновен потребителски кредит.
Е, има и такива, дето взимат за глупости.
искам само да напомня, че всеки бизнес печели от оборот. Подобно правило важи за фирмите за бърз кредит. Има една максима, за цената на парите във времето. И доходността от предоставените средства, на тези фирми е доста висока, и затова процъфтяват при лош кредитен пазар. Защо не бяха толкова популярни през 2008 година?
Ако не могат да си съберат парите, вадят изпълнителен лист срещу длъжника – струва 35 лева и блокира всички сметки на длъжника в банка. А понеже всички соц. плащания са само по банков път … става много лесно да си гарантираш събираемостта.
Относно стоковия кредит – нямаше да има икономика, ако всички мислеха като вас. В крайна сметка, всичко в съвремието е основано на – ИСКАМ веднага – ЗАПОВЯДАЙ на момента.
Я си представете за момент, че предлагането многократно надвишава търсенето .. ама тук влизаме в една тема за публични финанси, и теории за движенеито на парите ..
Другото интересно нещо е, че тези компании се рекламират като финансови институции, регистрирани в БНБ.
=========
дали са регистрирани в БНБ, може да се провери тук:
http://bnb.bg/AboutUs/AULegalFramework/AULFSearch/index.htm?dRubric=Payment%20System
тази дейност, много стриктно се регулира от БНБ, а споровете се решават в съда … ако има основание за това 🙂
Именно. Това, че са регистрирани в БНБ нищо не означава. Централната банка регулира само тяхната дейност като цяло, а не споровете им с клиенти. Съда е друга тема. Там всеки съдебен състав взема решенията по различен начин.
Стоковия кредит, за който говориш ти, наистина е познат много от отдавна. При него една фирма дава стоката на друга сега, а си получава плащането след един месец, примерно. Ако длъжника закъснее си има лихви за просрочие.
За стоковите кредити за физически лица, аз нямам нищо против тях. Всеки сам си преценява какво да прави. Фирмите, които ги дават, също си имат бизнес модел, и той не е измислен у нас, а действа навсякъде по света.
а не споровете им с клиенти
тц, Правилници
Правилник за дейността на Помирителната комисия за платежни спорове
тя е създадена, за проблеми от Банково естество, но може да се създаде прецедент.
Sparko, не знаех за та тази комисия. А тя всъщност работи ли или е само за да се изпълни някое правило на ЕС?
като я правихме работеше, тя и сега заседава, но точно не мога да ти кажа какъв е крайния резултат от жалбите …
Беше, създадена за да разглежда спорове, възникнали вследствие на банкови транзакции, картови и други сходни …
Коментарът беше изтрит, защото не е на кирилица. Ще ви помоля, ако искате отговор или имате какво да кажете по темата на статията, да оставите коментар на български и на кирилица. Благодаря ви.