Авторът на тази статия е Адриана Манолова. Тя се представя като „юрист по образование и пътешественик по душа”. В момента работи в държавната администрация. Ето и нейния отговор на въпроса „Къде да почиваме това лято?”
Много мои приятели ме питат защо подкрепям чуждестранния бизнес, като пътувам из Европа-та, а не си харча парите тук и да развивам по този начин българския туризъм. Причината за това не е, защото отричам всичко родно и хуля за щяло и нещяло Държавата, управляващите и т.н. Напротив! Обиколила съм България и по двата диагонала и знам колко е прекрасна Родината ни. И точно поради тази причина искам да видя нещо различно.
Любопитството, търсенето на нещо ново, различно и непознато, на нови изживявания и нови места и „психологическо” отдалечаване от обичайната реда са водещи причини, за да пътувам в чужбина. Както обичам да казвам, така си “сверявам часовника”. Виждам хора, които в много отношения се различават от нас, българите. И в интерес на истината, благодарение на екскурзиите в чужбина разбрах, че не е престъпление, ако цветът на чантата се различава от цвета на обувките, защото хората на Запад са много по „небрежни” към външния си вид. Виждала съм какви ли не модни недоразумения, като кецове с копринена рокля.
Другата причина, поради която обичам да пътувам в чужбина, е съотношението цена-качество. Преди две години трябваше да организирам пътуване по повод Св. Валентин. Алтернативите бяха Велинград с 2 нощувки, 2 закуски и вечеря (със строго определено меню, от което нищо не можеше да се промени!!!) срещу 400 лева или Карнавалът във Венеция за същия брой дни, закуски и вечери и разходка до още няколко италиански градчета. И всичко това срещу 450 лв. Познайте кое избрах?!
Понякога по-ниските цени са водещ фактор да избера да почивам в България и ако бях избрала Велинград, джобните нямаше да са повече от стотина лева, докато в Италия похарчих около 300 лв, както и за сумата, за която си купих пица в Италия, можех да си взема пет в България, но е съвсем друго чувството да бъде сервирана на фона на антични сгради от млад и похотлив италианец.
Нивото на обслужване също е от огромно значение за мен. Не знам защо, но българите нямат добре развит търговски нюх. В 80% от случаите се чувствам виновна, че съм седнала някъде да се нахраня. Според мненията на бизнеса основната причина за недоброто обслужване е сезонния характер на туризма на повечето места в България, което снижава склонността на мениджърите да инвестират в обучение на персонала поради несигурната възвръщаемост на инвестицията. От мои познати, които години наред ходят на едно и също място в Гърция, знам че персоналът в хотелите и ресторантите (с малки изключения), е един и същ. Именно защото се чувстват като на гости при стари познати, те обичат да ходят там.
Както стана въпрос, прекосила съм България по двата диагонала и много обичам да пътувам с кола. Но още на 5-я километър започвам да съжалявам. Няма какво да си кривя душата – пътищата са в окаяно състояние, особено на север. Дядо ми много протестира срещу Бойко Борисов, защото не му вдига пенсията, но аз като пътешественик, подкрепям идеята му да прави магистрали, а не да увеличава пенсии и социални помощи.
Скоро се разходих до Вършец. Реших първо да мина през Искърското дефиле, защото пътят е много живописен. Но…. дупка до дупка. Много се издразних, около 70 км се минават за 3 часа. На връщане минах през прохода Петрохан. За съжаление – същата работа. Докато в чужбина, след Сърбия удоволствието да пътуваш с кола или автобус е огромно – широки магистрали, покрай мантинелите има цветя, които се поливат чрез създадена за тази цел напоителна система. За съжаление при нас от храсталаци не мога да видя дали има ли или няма коли в насрещното платно.
Когато тръгна на екскурзия, винаги търся информация за местата, които трябва да посетя, ресторанти, традиционна кухня и други подобни. Била съм в почти цяла Европа и винаги, когато ми е трябвала информация, съм я откривала от раз. За съжаление за нашите курорти и туристически обекти не е така. Макар че напоследък има лек напредък. Сайтовете на някои от хотелите дават информация и за местата, които могат да се посетят от туристите.
На Запад местните хора са по-отзивчиви и винаги помагат на туристите. Във Виена един човек дори ни предложи да ни откара с автомобила си, а в Лондон при всяко наше спиране, за да погледнем картата, се намираше човек, който сам да ни предложи помощта си.
При почти всичките ми пътувания в България, които са с продължителност два или повече дни, спя в палатка. От една страна, защото е много по-евтино. А от друга, защото легловата база, която да е на народни цени, не е в най-доброто състояние. Макар че, и в някои хотели в чужбина съм имала кофти преживявания, едното от които беше в Париж. Обзавеждането беше като на баба ми, обстановката беше мрачна, миришеше гадно. А другото беше в един хотел в Прага, където имах чувството, че всичко (дори стените) е направено от ученици в час по трудово.
Разбира се, почивката в България има мнооого положителни страни. Например не е необходимо да си обменяте валута, а когато искате да си купите нещо не се опитвате да го обръщате в левова равностойност, за да прецените дали е изгодно. Друга положителна страна е, че кухнята ни е позната, защото съм яла доста неща с неприятен вкус извън България. Познати са ни и манталитета на хората и традициите и не се налага да изпадаме в неловка ситуация. И най-хубавото е, че ни разбират какво им казваме и езика на тялото не е нужен, за да си купим нещо (за разлика от Франция, например, където местните освен на френски на друг език не говорят).
За това състояние на туризма в България са виновни нагласите на хората от туристическия бизнес. Някои от тях разчитат на “автоматизъм”, т.е. че българските туристи сами ще се върнат, когато се наситят на чуждестранните курорти. От друга страна, има тенденция за прехвърляне на топката – за неуспехите е виновен някой друг: държавата; кадрите, които работят сезонно; туристите; медиите; климатът и т.н.
Един от важните положителни ефекти на увеличаването на пътуванията в чужбина е натрупването на по-голям “туристически опит”, което води до промяна в критериите и повишаване на изискванията по отношение на туристическия продукт, предлаган в България. Аз смятам, че българският турист не е конфликтна личност и не е труден за обслужване. Доброто отношение към клиента и любезността на обслужващия персонал могат в голяма степен да компенсират слабостите на туристическата инфраструктура у нас, защото той все повече придобива самочувствието на желан гост, който изисква покритие на своите очаквания и на вложените пари.
29 Comments
@Адриана – “Дядо ми много протестира срещу Бойко Борисов, защото не му вдига пенсията, но аз като пътешественик, подкрепям идеята му да прави магистрали, а не да увеличава пенсии и социални помощи.” – хм, това е защото ти самата никога на си била нито на пенсия, нито на социални помощи.
а може би, чрез инфраструктура, икономиката генерира повече приход, респективно има за соц. помощи и пенсии.
макар, че пенсиите са отделна песен …
Да, първо трябва растеж, повече приходи и чак тогава пенсии и помощи, но наистина пенсиите са друга тема.
Ами хайде изцяло да ги спрем пенсиите и помощите, за да има за магистрали?
Колкото до евентуалния приход за държавата… дори и да го има, прихода за държавата не е приход за народа. Тоест той няма да стигне до обикновените хора под никаква форма.
И освен това най-рентабилната инвестиция е тази в човешкия потенциал: образование, здравеопазване, нормални условия за живот. Това носи растеж, а не магистралите. (Добре де, и те носят, ама е… качествено различно.)
Но всъщност мен ме впечатли самото изречение, прозвуча ми някак егоистично. Има хора в много тежко положение, за които размерът на пенсиите/помощите е въпрос на живот и смърт. Толкова много възрастни хора живеят в унижение – не мисля, че го заслужават!
А социалните помощи… познавам един човек, чийто баща е починал отдавна, а майката е в инвалидна количка. Знаете ли какви мъки са дори ежедневните дейности? Знаете ли за такова семейство колко са важни социалните помощи? Ако няма кой да подкрепи финансово това семейство – и да ви кажа, те са интелигентни хора – въпросният човек никога няма да разгърне потенциала си, а вероятно и децата му няма да могат. Защото ще са прекалено заети в битка за оцеляване.
Така че да сравняваме магистрали и хора… просто няма база за сравнение.
ПС Това не е конкретно към Адриана, въпросът е принципен.
Не е въпроса да ги спираме, а кое е наистина важното. За да сме социална държава е доста скъпо удоволствие. Такива са например Швеция, Норвегия, Дания и др. Те, обаче, първо са си построили пътищата, дошли са инвестициите и чак тогава са стигнали до идеята да дават големи пенсии и социални помощи.
България сега не може да си позволи да вдига пенсии и социални плащания. А от къде идват пенсиите? От мен, от теб, от всички работещи. Ако има инфраструктура ще има повече предприятия и заводи, в които ще работят повече хора. А ако дадем тези пари на пенсионерите какво ще стане.
В същото време, има много пенсионери с ниски пенсии, които има 4-стайни апартаменти в центровете на големите градове. Защо не ги продадат и да отидат в по-малки градове или села. На село и 150 лева пенсия стига. Да не говорим, че най-измъчените пенсионери са на тавана от 700 лева, а стартовата заплата в държавната администрация е 350 лева.
Аз нямам нищо против да се инвестира в образование и здравеопазване, но не в пенсии и социални програми като “От социални помощи към заетост”.
Да, има и хора в тежко положение, но въпроса е принципен. Кое е първото – условия за бизнес – по-високи приходи – по-високи данъци – по-високи пенсии или обратното? По-високите пенсии до какво ще доведат?
Аз не казвам да не се подпомагат болните и социално слабите, но да се строи инфраструктура е по-важно.
Както и да е, отклонихме се малко от темата, но въпреки че съм безпартиен, това което прави сегашното правителство за инфраструктурата е добро и ще остане и за следващите поколения.
Швеция, Норвегия, Дания – да социални са, безпорно.
Ама сумарния данък на приходите е към 60 процента …
Аз пък не искам да издържам цигани .. ми не искам, толкоз …
Това, че си безпартиен изобщо не значи, че не трябва да имаш мнение 🙂
Не говоря да сме социални като тези страни – техния стандарт няма да го стигнем скоро.
Кое е първото ли? Хората. Бизнесът се развива с кадърни хора. Ти къде би инвестирал – в държава с магистрали, където са останали само пенсионери и нискообразовани хора, или в държава с не толкова добри пътища, но много квалифициран персонал? (Спомни си и примера, който ти сам даде с луксозния хотел и сервитьорката.)
Въпросът с пенсиите не е до какво ще доведат. Конкретно пенсиите не са инвестиция, а наш дълг към тези хора! Освен това, когато на тях не им стигат пенсиите, кой им помага? Пак ние. Пак вадим ние пари от джоба си.
Конкретно пенсиите не са инвестиция, а наш дълг към тези хора!
==========
Аз нямам дълг, към никой, освен към себе си – това са мои пари, които аз изкарвам,и държавата любезно ми прибира всеки месец, без да ми гарантира нищо. Много моля, да не се бърка социална държава, с благотворителност …
Разбира се, че имам мнение. Написах, че съм безпартиен в смисъл, че не съм адвокат на ББ и не членувам в ГЕРБ.
Да, но ти говориш за образование, а не за социални помощи и пенсии. Въпреки, че връзката е по-далечна, добре развития бизнес помага на образованието. За качественото и практическо образование съм с две ръце, но да издържам безработни с нито един ден трудов стаж, не мерси.
Това за дълга към тези хора, не съм съвсем съгласен. Както писах и малко по-нагоре, всеки трябва са се опита да си реши проблемите първо сам и после да иска от Държавата (тук изключвам болните, инвалидите и хората, които поради здравословни проблеми не могат да работят).
Ти представяш нещата много едностранно. Не всички пенсионери са гладни, бедни и боси. Ако ти е ниска пенсията, продай апартамента си, отиди на село, купи си къща за 5 хил.лева и с останалите пари може да живееш доволно още дълго време. Но, не. Те искат да завещаят този апартамент на децата, които също няма да работят и ще се оплакват, че Държавата не им помага.
Сама казваш, че в по-малките градове е по-евтин живота. На село е още по-евтин. Там можеш да отглеждаш плодове, зеленчуци, животни от които можеш да се храниш, дори да нямаш други доходи.
“Въпреки, че връзката е по-далечна, добре развития бизнес помага на образованието.” – не, обратното. Добре развитото образование (разбирай човешки потенциал) помага на бизнеса.
Пак казвам, инфраструктурата също е важна, но хората според мен са най-важни.
“Не всички пенсионери са гладни, бедни и боси.” – еми не всички, така е – зависи дали има кой да им помага.
Това, дето го говориш тук, би ли го казал на майка си – “мамо, продай апартамента и иди на село”? Нейната пенсия ще й бъде ли достатъчна, без ти да й помагаш?
“Продай апартамента и иди на село” – теоретично го има като вариант, ама как един човек дето е живял 50 години там да си продаде дома и да иде на майната си? И дето през живота си не е хващал мотика, да иде на село да копае и да гледа животни? Не става така, Тони.
Да, права си. По-добре е да живееш в 3-стаен апартамент в центъра на София, да получаваш 200 лева пенсия (защото никога не си работил или си си клатил краката цял живот), да се оплакваш колко е тежък живота, да тропаш с тиган на всеки митинг на БСП. Мда, идилия. И аз искам така, но въпреки това, аз работя здраво и ако доходите не ми стигат бих отишъл в по-малък град.
Това дали ще го кажа на майка ми или не, не съм аз човека, който ще вземе това решение. Но, ще ти дам един пример. Вуйчо ми е млад пенсионер (бивш военен) и сега заедно с леля ми (не може да си намери работа) живеят на село, а не в града, където са били през целия си живот. Често им ходим на гости. Не се оплакват, щастливи са и отскачат до града от време на време. Можеха да се оплакват как не им стигат парите, за да си платят парното, но не го правят. Ако повечето хората са като тях, България ще се “оправи”.
Не става въпрос кой е финансово по-добрия вариант, а че човек не е само финанси – има и емоции. Ти би отишъл в по-малък град – а жена ти? А детето? А ако по някаква причина нямаш възможност да отидеш в по-малък град?
Много са сложни нещата. Да, човек не трябва да чака наготово, но и далеч не всичко в живота зависи от теб.
Ти просто никога не си изпадал в наистина тежка позиция и дори не си се сблъсквал с онеправдани хора, затова мислиш по този начин. То това написах и на Адриана в първия си коментар… Ама дето викат, “Nothing worth knowing in life can be taught” – В живота нищо от това, което си струва да се знае, не може да бъде преподадено.
Спирам с офтопика 🙂 Иначе материалът е хубав, поздравления.
Да, не съм изпадал в такова състояние, но и да изпадна, първо ще се опитам да се оправя сам и после да искам от Държавата. А за нас е важно да не стигаме до състоянието на сегашните пенсионери и да си подсигурим старините от рано.
Ако ми позволите, нека да изразя скромното си мнение. Както написа Тони и аз мисля, че социалните плащания и пенсиите са от джоба на работещите. Но ако ние работещите имаме работа и печелим добре, не е никакъв проблем да издържаме бабите и дядовците си (друг е въпросът че този модел не е правилен), дори ще го правим с удоволствие, поне аз. Но ако ние самите не работим или работим за символични заплати, дори да искаме ще ни е трудно да им помогнем. Как да имаме работа ли? Като привлечем инвестиции. Това няма да стане с по-големи пенсии. Аз ако съм инвеститор не бих инвестирал, защото пенсиите са високи. Каква инвестиция е да инвестираш в пенсионер след като той вече няма потенциал? Ако съм голям производител на стоманени изделия как да инвестирам в Бг ако няма инфраструктура? Та аз дори не мога да транспортирам тази огромна продукция. Друг е въпросът, че само инфраструктура не е достатъчна (макара да е 1 от условията за просперитет). Трябва прозрачност, добра съдебна система, ниски данъци, добри кадри, малка бюрокрация, политическа и икономическа стабилност и др. Това са критериите на инвеститорите. Колкото до скандинавската социална политика, тя е много добра, но не е приложима тук в този и вид, най-малкото заради манталитета. Защото много бълг. граждани биха злоупотребявали – с фиктивна инвалидност, с умишлено нетърсене на работа и тн.
Основната ми идея е, че ако се работи в посока увеличаване на заетостта, пенсиите ще си дойдат почти от самосебе си. Така ще имаме и добри заплати и добри пенсии. Ако се увеличат пенсиите, ще имаме само добри пенсии, които няма да доведат до нищо повече освен до малко по-висок оборот на стоките от първа необходимост.
Владо, както писах по-горе, пенсиите не са инвестиция и не съм твърдяла това. И не казвам да станат 600лв, но не може човек като навърши 65 да го изхвърлим на боклука като мръсно коте да умира от глад. (Впрочем не ги обвинявайте в мързел – има сред тях хора, които искат да работят, но разбира се никой не ги взима.)
Магистралите, както и ти пишеш, сами по себе си няма автоматично да доведат инвеститори (“Хей, в БГ има нова магистрала, бързо да инвестираме няколко милиарда!!”), макар че са плюс да ги има. Съгласна съм, че въпросът с инвеститорите е сложен.
И макар чуждите инвеститори да са хубаво нещо, още по-хубаво е ако имаме вътрешни български инвеститори. Пътят към това е, повтарям се вече, развитие на човешкия потенциал.
То ясно, че крехка икономика като нашата не може да предложи кой знае каква социална политика… но пък малкото ресурс трябва да се разпределя разумно.
Конкретно пенсиите не са инвестиция, а наш дълг към тези хора!
==============
мдам, за съжаление с лаици не може да се спори конструктивно … отказвам се да коментирам повече по тази тема
И как точно увеличаването на пенсиите ще развие човешкия потенциал? С риск да се повторя: Аз не казвам да ги захвърлим пенсионерите, а че ако има достатъчно бизнес, ще има както заплати, така и пенсии. Ако пренасочим бюджетни пари към пенсии, ще има само високи пенсии.
Конкретно за пенсиите не съм казала, че са инвестиция и че ще развият човешкия потенциал. Ама трябва да се грижим за хората, нали така, иначе какво – дайте и на раковоболните да спрем парите? Сума ти магистрали са това 🙂
Тук се хванахме за пенсиите, но в текста пише “подкрепям идеята му да прави магистрали, а не да увеличава пенсии И СОЦИАЛНИ ПОМОЩИ”.
Та просто според мене е неуместен тоя паралел, който направи Адриана и който се появява и в коментарите – хора vs. магистрали. Това са си две отделни неща.
Разбира се, всеки е свободен да си избира позиция. Поздрави! 🙂
Здравей Рая,
Въпреки че извади от контекста тези думи, защото все пак статията е за почивка, а не за пенсии и социални помощи, ще кажа какво мисля по въпроса. В България не всички са социално слаби и макар населението да е застаряващо, пенсионерите не са толкова много. Има и хора, занимаващи се с бизнес, които неистово се нуждаят от добра инфраструктура, за да развият по-добре своята дейност.
Има и такива като мен – които работят под стрес и които искат в края на изтощителната седмица да отидат и да починат някъде. Но както получават в замяна? Лош и неподдържан път, който им “къса нервите”. И в крайна сметка вместо отпочинали и ведри в понеделник се връщаме на работа отново уморени и напрегнати (например защото се е откачило гърнето на колата от лошия път, както се случи при моето пътуване до Вършец).
@Адриана – По принцип харесвам този сайт, уважавам автора му и по тази причина този сайт е едно от малкото места в които НЕ бих си позволил да си изпусна нервите под формата на вербална агресия спрямо коментар и/или статия на някой човек, но… няма как да се сдържа да кажа: личи ти че работиш в държавната администрация… въобще не ти пука за бедния и окаян народ, въобще не те интересува какво става “там долу”. Та по темата – въпросните “хора искащи да се занимават с бизнес”, ами ако те си плащат данъци, когато и КОЛКОТО трябва, вместо да правят разни “врътки” за да скатават ДДС-та и прочие, ще има по-добра инфраструктура. На мене не ми понася мисълта че ще си карам трошката по “съдраните кожи” на старци и бедняци… ако ми схващаш намека!
Със здраве,
Пламен Пенев
Голяма заблуда е, че една гола транспортна инфраструктура със съмнително качество ще ни донесе икономически растеж и по-добър стандарт на живот.
А по темата, няма смисъл да се сравняваме с Франция, Италия, Австрия и т.н., защото просто нямаме потенциал (нито като природни ресурси, нито като човешки ресурси) да достигнем туристическото развитие на тези страни. У нас идват ниско платежоспособни туристи от Западна Европа (и някои страни от Източна Европа), защото няма с какво да привлечем богатите европейци, почиващи на Френската Ривиера, Хаваите, в Сейнт Мориц и т.н.
Макар и малко късно, искам категорично да подкрепя Тони – инфраструкутрата е като кръвоносната система за една държава, и да, тя е изначалието за развитието й. Извинявай, Рая, но с пенсии и социални помощи няма да се постигне цялостен растеж – това означава да подкрепяме мързела и мрънкането, че “държавата ни е длъжна за всичко”. Вярно е, че има хора, които са се трепали цял живот и сега разчитат на едни никакви пари (конкретно родителите ми – и двамата със стаж над 40 години, и пенсии около 250лв), но пак ще подкрепя Тони – със сигурност имат и други активи като жилища, вили, земи и др. подобни, чиято продажба би им осигурила приличен живот. А че не можели да си сменят манталитета – ами ще им се наложи, както и на всички нас, да се адаптираме към новите условия, това си е част от промяната, при това изборът е изцяло техен.
А относно образованието – при дилема магистрали или образование – те са си независими. При образованието могат да се направят изключително много неща, при това изключително евтино. Обаче Бюрокрацията и нежеланието са много по-голямата пречка (казвам го и като работещ в системата). А магистралите освен, че са мащабна инвестиция, създават и множество работни места, така че ефектът им е наистина мултипликативен.
@Иванов – Подобни популистични коментари само задълбочават проблемите ни. След повече от 10 години в туризма мога със сигурност да кажа, че и ресурси си имаме (и то много по-качествени от споменатите), и потенциал си имаме. Проблемът е в комерсиализацията на тези ресурси – изграждане на достъп до тях, среда, рекламни материали, цялостна маркетингова стратегия, цялостна туристическа инфраструктура…. и пак опряхме до магистралите 🙂
Не мога да се съглася, че имаме по-добри условия за туризъм от посочените страни (и не само от тях). Нито като природни ресурси, нито като човешки ресурси (тук проблемът е още по-сериозен). Като се започне от най-ниските нива на обслужващия персонал и се достигне до хората, отговарящи за “цялостната маркетингова стратегия” и “цялостната туристическа инфраструктура” (пояснявам, че туристическата инфраструктура не са магистралите :)) в страната ни се забелязва сериозен недостиг на високо квалифицирани кадри. Между другото, можеш да разчиташ на маркетинга само когато предлагаш продукт/услуга с добро качество. 😉
А относно значението на инфраструктурата за развитието на една държава, то е безспорно. Само че много хора пропускат една “малка” подробност – магистралите и пътищата са само една част от техническата инфраструктура, а техническата инфраструктура е само един от видовете инфраструктура.
@Иванов – съгласен съм, че техническата инфраструктура е само един от видовете инфраструктура, но според мен доста важна. За това дали имаме природни ресурси като Италия и Франция – не мисля, че стани като Франция и Италия имат по-красива природа от България, а и всичко е в презентацията. Една гола скала може да е просто скала или “историческа местност, в която според легендите е акостирал Ноевия ковчег след Потопа…”
@Тони – напълно съм съгласна с теб!
[…] Предишната статия завърших с идеята, че българският турист не е конфликтна личност и не е труден за обслужване. Доброто отношение към клиента и любезността на обслужващия персонал могат в голяма степен да компенсират слабостите на туристическата инфраструктура у нас. […]
работя в италия и искам да попитам автора на статията колко струва транспорта до венеция където офартата е 450 лв.
Накрая ако автора е пътувал по магистрали трябва да е забелязал че е сам те са заградени и отцепени от другия мир. Сам си нищо не виждаш и чустваш .
Искарското дифиле или лошите пътища ти давот възможност да погледнеш природата да я почустваш.
Така се чуства човек в Швеицария открити пътища магистрали сред природата но аз пожелавам на автора да отиде в швеицария за да почуства цената на услугите и цената на живота да разбере как се работи и много други работи.
Накрая като пообиколи човек прекрастни места разбира че там е прекрасно но да има кои да ти плаща сметките . Така е ив българия някои ни плаща за да плюем природата която имаме и да възпитаваме хората в потребителско чуство Да имаш на всяка цена.