Във всяка фирма има служители, които изпълняват определени роли, като тук не говоря за различните роли в екипа, а за хората, които са се идентифицирали напълно с хобито си или с някакъв типаж. Забелязвал съм ги и през останалото време, но на коледното парти те се очертават още по-ясно.

  Ако още не сте разбрали, за какво става въпрос ще ви въведа в обстановката. „Домакина” посреща гостите с усмивка, прави лек комплимент за облеклото и насочва колегите си към тяхната маса (или поне им казва кои маси са вече резервирани). По време на самото парти се изявява като водещ на програмата, раздава награди, грижи се всичко да е наред. Този „Домакин” може да е от различен отдел, но в по-големите фирми работи в маркетинга, рекламата или PR-а.

   „Домакинът” не може без една чаровна „Асистентка”. Тя му помага в различните задължения, раздава коледните късмети и се „грижи за доброто настроение на гостите”.

   Ето пристига и „Шефа”. Единствено неговата роля се припокрива със служебните му задължения. Шефът е шеф – няма нужда да играе друга роля. Прави коледно-новогодишното приветствие, награждава най-заслужилите и се смесва с тълпата. В неформална обстановка пита „Как вървят нещата?” и „Какво стана с онзи случай?”.

   През това време „Фотографът” е извадил своя професионален (или полу- професионален) апарат, направил е необходимите настройки и започва да обикаля по масите. Застава неподвижно за няколко секунди в една поза, светкавицата светва и снимката е готова. За по-сигурно прави още една (нали така правят професионалистите). На следващата маса Рапашев от счетоводството го прегръща свойски и с лек алкохолен дъх му казва: „И да няма после компромати, ей!”. Чак когато „Фотографът” се отдалечава и отива да направи следващия си шедьовър (…ъъъ снимка) плахо неговите бледи копия изваждат своите „сапунерки” или GSM-и с N-мегапикселови камери и започват да „щракат”.

   Един от гостите се опитва да мине незабелязано през входа на залата и да си намери свободно място, но Карабашев от продажбите го спира – „Жорка, как свърши мача?”. Жоро е „Спортния фен”. Как ще го познаете ли? Няма да ви е трудно. Сутрин носи по две спортни вестника, а през деня страницата на някой букмейкър е непрекъснато отворена. Той се интересува от всички видове спорт. Знае дори как е завършил вчерашния мач по хокей на трева за жени между два норвежки отбора (не за друго, а просто беше заложил на този двубой в един сайт).

   Дансинга още е празен, когато „Чичко Паричко” вече запалва първата си пура за вечерта и поръчва бутилка уиски. Всяко негово движение демонстрира финансовото му състояние. Той е един от най-желаните събеседници тази вечер.

   Ето, певицата е изпяла двете си песни и трите на „колежки” и е време за първото хоро. Тук на сцената излиза „Хоро-мен”-ът и повежда хорото, чиито стъпки трябва да си поне старши научен сътрудник II степен за да схванеш. Човекът-хоро обаче ги владее до съвършенство, като от време на време вкарва някаква импровизация за радост на публиката. За да е по-близо до нея той рязко сменя посоката и насочва хорото между масите, като подканва част от дамите да се включат. Те обаче му отвръщат срамежлво: „Ми нье, туй не гу знам”.

    Като стана въпрос за дамите, конкуренцията за ролята на „Красавицата” е най-голяма. Тази роля е разделена в три възрастови категории – млада, средна възраст и малко по-голяма. Младата красавица е облечена с прилепнала рокля, която завършва доста над коленете. Прическата е на кичури, вафли или там както се казва. Доста е ангажирана, води приятелски разговори, които завършват на дансинга в ритъма на някой блус.

   Облеклото на „Красавицата от средната възраст” и „Малко по-голямата красавица” е подобно на по-младата им конкурентка, като задължително имат някакъв аксесоар, които ги отличава от останалите претендентки за ролята.

   Човекът-хоро вече е във вихъра на танца, когато „Фитнес маниакът” търси огледало да се огледа. Избрал е най-тесния костюм и най-тясната риза, които са му станали и се опитва леко да ги разшири с по-резки движения. Не му се отдава. На левия ръкав на сакото му има дискретен етикет с надпис „Security”. Ако имате някакви въпроси, свързани с хранителен режим, упражнения или програма за фитнес, това е вашия човек. Той е изпробвал всички вредни и безвредни вещества върху себе си и ще ви даде точния съвет.

   Идва ред и на „Диско Човекът”. Минали са само няколко акорда от известно парче от 80-те години и фенът на диско-стила вече е на дансинга. На някого движенията му могат да се сторят странни и леко некоординирани, но този някой сигурно е роден преди 40-та или след 90-та година. Те и без това нищо не разбират от музика. За останалите „Диско Човекът” е много готин (редактора ми подчертава думата „готин” – явно го е правил някой от поколението Фонетик). А когато започне да мята въздушни топки в пода, две-три девойки на дансинга почти припадат от вълнение.

    Това не остава незабелязано от масата на „Клюкарките”. Те веднага му обръщат нужното внимание, облечено в доволно много коментари, най-безобидния от които е „Глей го тоя как се излага!”.

   Тук едно леко отклонение – На коледно парти по какво разбираш, че вече си стар? Ами когато в чинията ти не остава нищо 🙂

   Каква роля имам аз ли? Не мога да кажа. Знам две хорá и ги играя с променлив успех. Диското не го владея много, защото хванах последните му години. Имам хубав фотоапарат но винаги снимам на автоматичен режим (тук чувам неодобрителното цъкане от „Фотографа”). Какво друго? Сравнително рядко ходя на фитнес и съм умерен футболен фен. Мда…май ми трябва роля 🙂

А да, забравих да кажа – всяко съвпадение с действителни лица и събития е случайно.