Какъв да стана? Какво да уча? Има ли смисъл да уча висше? Коя специалност да избера? Все важни въпроси. Дойде времето всичките ми коментари по сайтовете, въпроси по имейла и разговори с приятели и познати да ги обединя в една статия. В нея ще се опитам да споделя моя опит и разбирания за това, което интересува момчетата и момичета (и бъдещите им работодатели), преди да се качат на омагьосаната въртележка „работа-вкъщи-на вилата” и „повече доходи – повече разходи – повече заеми” :).
За начало, да се върнем малко назад в историята на България. Това е важно, за да разберете как се е стигнало до сегашната ситуация. След Освобождението младата българска държава започва бързо да се развива, но социалното разделение не се променя особено. Само синовете и дъщерите на чорбаджиите са имали възможност да продължат да учат след 4-то или 5-то отделение и да завършат някой университет в чужбина. Особено популярни са били университета във Виена и в някои немски градове. За тогавашните младежи избора на професия е бил сравнително лесен. Ако родителите са ти търговци и ти ще си търговец, ако те работят на полето и ти ще работиш това. Тогава уважаваните професии били, поп, писар и други.
След това идва 1944 година и нещата се променят тотално. Частната инициатива се забранява. Земята и фабриките се национализират и се поставя началото на максимата всички хора да са равни, и като материален статус и като образование. Това естествено, не е точно така и има „по-заслужили другари”. Силата на парите е заменена от силата на връзките. Учените не се ценят особено и затова достъпа до висшето образование е силно ограничен. За да учиш висше трябва най-малкото да си син или внук на активен антифашист (това, може би, на повечето от вас не говори нищо), или поне да си давал кашкавал на партизаните :). Тези, които все пак завършвали висше образование им се е намирала работа в някоя тиха канцелария, в която да си клатят краката и да решават кръстословици на воля. От тук се е родила и поговорката „Учи, мама, за да не работиш” :). Най-уважаваните професии са били заварчик, булдозерист, кранист и всичкото бачкатор.
Спомням си една случка от това време. Някъде бях видял знака за американски долар ($) и започнах да си го драскам навсякъде. Баща ми като видя ми каза, че този знак не е хубав и не трябва вече да го пиша.
Годината вече е 1989-та, спомняте ли си я? Аз – не особено (бил съм на 9 години). Разбрах, че нещата са се променили в деня, в който пощальонката донесе вестника и той вече не се казваше „Работническо дело”, а „Дума” (някъде в началото на 1990 год.). Започна първоначалното натрупване на капитала в пълния смисъл на израза. Павилиончета и будките започнаха да никнат като гъби. Хората започнаха да се учат като първолаци на пазарни отношения, ценообразуване, търговия, борси, мита, акцизи, данъци… По тази причина икономическите специалности (както и правните) в техникумите, гимназиите и университетите станаха много популярни и модерни. Според хората, всеки който завърши такава специалност ще забогатее мигновено.
Какво се случи с образованието, особено висшето? То стана почти безплатно или поне изключително достъпно (говорим само за основните разходи, като семестриални такси, квартира, храна и други без разходите за ежедневните дискотеки). За пример ще ви дам, че когато влязох в университета, таксата ми беше 49 лева на семестър (тогава премахнаха държавната поръчка). В края на следването ми беше около 120 лева. Сегашните такси не са много по-високи, като изключим някои специалности като медицина. Разходите за живот (включително и нощен) се увеличиха, но са десетки, дори стотици пъти по-ниски от разходите за семестриални такси и издръжка в западни университети.
Ниската цена, заедно с ниската летва за влизане в университетите (която става по-ниска с всяка изминала година), доведе до това „куцо и сакато” да е „вишис”. Естествено, ако завършиш „Некаква икономика” или „Право” получаваш бонус точки (или два живота – превод за геймърите). Само, че нещата се промениха. Сега пазарът не търси мениджъри и адвокати, а хора специалисти, които могат да работят и да изкарват пари. Лошото е, че ако питате студенти от произволна икономическа специалност какво искат да работят след като завършат, 9 от всеки 10 ще ви отговорят „Мениджър”, а десетия ще иска да е „Бизнесмен” :). А, че те нямат реална представа, какво се случва и се търси на пазара в момента – то това е ясно.
В тази връзка, знаете ли колко студенти, които са завършили специалност Право стават адвокати? Правилно, колеги! Само тези, чийто бащи и майки са адвокати. Извинявай, Тоше, щях да те забравя – …и тези, на които леля им е адвокат :).
Край на Първа част. Очаквайте невероятни обрати с неочакван край във Втората част на статията за Началното и средното образование.
30 Comments
Много приятно и забавно 🙂 Чакам с нетърпение втора част 🙂
ПС Аз разбрах, че нещата са се променили, когато в детската градина другарката ни събра като пиленца около себе си и каза, че вече ще й викаме “госпожо”, не “другарко”.
Това ми беше едно от най-трудните неща. Дълго време ме беше срам да й викам “госпожо”, вместо “другарко” 🙂
Аха, и при нас беше така 🙂 Някак по детски се противяхме на такава несправедлива според нас промяна. Но в училище вече всички бяха “госпожо” и “гусине” :))
🙂
Много забавна статия! 🙂 А аз си спомням, че 89 година майка ми беше на командировка в СССР и още не знаеше за промените. Брат ми, който е 13 години по-голям от мен, ми каза: “Майка ти вече не е комунистка, а социалистка”. И аз я питах по телефона истина ли е това. Тя много учудено отговори, че не знае за какво става въпрос 🙂 Тогава бях едва на 8 г.
ПС. И мен ме беше срам да казвам “госпожо”
Мразех да съм пиленце..и да бъда сбиран около гусжата…винаги съм бил индивидуалист..заради, което ми викаха “дървен философ”…..смешно ми беше като ми обясняваха да викам на тоя и оня другар …с детския си акъл се противях и казвах, че те не са ми приятели, защо да ги наричам другари… :)…после нещата си дойдоха на мястото…после станах 1.90/100кг почнах собствен бизнес и не съм имал проблеми с индивидуализма си повече :).
Чак, като започнахме да викаме “госпожо” на учителката се замислих, че тя не ми е била никаква другарка 🙂 А иначе в първи клас ми беше супер скучно. Аз можех да чета и да пиша, а другите рисуваха някакви чингелчета, които след това ставаха букви. След въпроса към “другарката” “Защо да рисувам чингелчета, като аз мога да пиша вече буквите?”, тя ме наказа и ми каза “да не се правя на много умен”. В България, от едно време се потиска интелигенцията 🙂
Ооо, горкото Тони 🙂 Учителите хич не са справедливи понякога! Вместо да те похвалят, те…
И аз можех да пиша в първи клас, но печатно, и ръкописните букви ми бяха много трудни. Големи гарги пишех 🙂
При нас не са подтискали интелигенцията (може би защото я е нямало :), но имам една друга случка. В четвърти клас по биология или нещо подобно имахме урок за сърцето, елементарен разбира се. Аз имах енциклопедия “Знание” ли как се казваше и исках да се изфукам, че го знам това. (Лапешка работа отвсякъде 🙂
И какво направих представи си, демонстративно се облягам с един лакът на чина, прозявам се с потупване по устата и заявявам “Оф че скучнооо” :))) Като исках да намекна, че ми е скучно щото вече го знам.
Но моята иначе мила госпожа много се ядоса: “Ами като е скучно, Рая, иди си вкъщи и недей да учиш! Ама само който учи, той ще сполучи! Прави си сметката!” :)))))
“Учи мама, да не работиш… :)”….
Абе потискаха индивидуализма, потискаха и по-умните…спомням си аз, няма да забравя, като слон съм. Изобщо началното ми училище беше една голяма повърня…нямам хубави спомени.
А аз, когато учихме таблицата за умножение, лъжех моите съученици, че знам да умножавам двуцифрени числа. Като ме питаха колоко е “12 по 17”, казвах “327” и те ми вярваха. Добре, че никой нямаше калкулатор или часовник с елка 🙂
Аз от средното нямам нямам чак такива добри спомени. Некакви лелки ми преподаваха “Банково дело” без да са влизали в банка. Аз тогава четях “Капитал”, имах една от първите дебитни карти в града (естествено, не на мое име – нямах 18 години) и изобщо не исках да ги слушам. Имаше и изключения. Учителя ми по “Финанси” имаше частна счетоводна и финансова къща и ни казваше много практически неща.
Хехе хитро :))
Ем Тони, за без пари – толкова. Който не иска – частно училище или частни уроци от практици.
Е как без пари, нали аз сега плащам на държавата и общината с моите данъци да наема свестни учители. Не знам, дали е било само при мен, но още като учех в техникума, всичките ми учители бяха супер незаинтересовани и демотивирани. Че нямаха желанието да научат нещо ново, то това е ясно, но поне това, което знаят да го преподават по някакъв по-интересен начин.
Е, за без пари не го приемай буквално, но да кажем за малко пари. Можеш ли да сравниш мотивацията на един учител с неговата заплата и мотивацията на един практик с неговите пари… И как (с колко пари) ще убедиш втория да преподава на ученици…
То и аз искам по писане да ми преподава Стивън Кинг, ама как да стане 🙂
Като Стивън Кинг причини ПТП и го осъдят на обществено полезен труд. Тогава ще преподава в държавно училище 🙂
Тези практиците с богатия опит на една определена възраст започват да си мислят какво могат да направят за обществото или общността. Дали ще преподава в свободното си време или нещо друго, няма значение. Така е “в другите държави”, но не и у нас. А парите дали са голям мотиватор. В частните училища учителите взимат много по-големи заплати. Дали са по-мотивирани. Май не. Имам познати, които си пращат децата в частни училища и те не са доволни. Проблема при тях, е че всички деца са с богати родители и изобщо не се съобразяват с учителите. Те не им пишат слаби оценки, защото г-н Х другата година ще го прати в друго учлище.
Истината е някъде по средата, но парите не са единственото нещо.
Аз не можех да пиша в първи клас и си спомням, че завиждах на едно момче, което четеше гладко от първия ден.
После двамата с него се конкурирахме на олимпиадите по математика. Според учителките той беше най-добрия от неговия клас, а аз в моя. Харесвах геометрията доста, но изцяло я зарязах от 9 клас нататък.
Тони, практиците и да станат филантропи, няма как регулярно да преподават. За частните училища учителите са по-мотивирани при всички случаи, но там вече учениците като фактор се намесват.
Теди, а защо заряза геометрията?
Рая не си права за даскалите, само за 1 семестър в Канада от 5 предмета се сещам за 2ма практици – единия бил дълги години HR на голяма фирма, сега дедо – идваше да преподава, другия бивш шеф на KPMG сега оттеглил се милионер да гледа коне и деца :), идваше човека редовно. Друг семестър имах пак някакъв бизнесмен беше единия а другия мисля някакъв менижър в Scotia Bank…бат Еди :)…тоя по Международен бизнес преподаваше…ама това може би защото бях в Бизнес училище затова и повечето бяха с бизнеси хора….практици разни…що да не дойде 2 пъти седмично за по час и половина да вземе едни кинти???? Хем забавно хем платено, това за Едито, а другите мисля просто за фън си идваха.
Много ще се радвам, ако греша и доживея да видя моите внуци да се учат от пенсионирани милиардери 🙂
Учителя ми по финанси в техникума беше такъв. Имаше счетоводна къща и преподаваше за кеф и осигуровки 🙂
Райче, за целта трябва да отидеш малко на запад. Тука умен човек ако има пари ги крие, другите дето имат пари пък не са много умни, третите пък направо си имигрират към цивилизацията. Тука е Ориента бе хора…
Не съм се замисляла. По-скоро от само себе си стана 🙂
Училището може да бъде един унищожител на таланти. Моят внук в първи клас умножаваше двуцифрени числа на ум без никакъв проблем. Просто му се отдаваше! Във в втори клас обаче, когато започнаха да учат умножение, като го питахме за нещо такова, той ни отговаряше “Това не сме го учили!” и вече не можеше да смята както преди това. Бяха го вкарали успешно в калъпа!
Аз затова и няма да искам да пращам децата си на училище…не че имам деца де, ако имам един ден…
За началното и средното – не знам, но после ще го пращам в чужбина 🙂
[…] да стана и какво да уча – Висше образование След Историческата справка и статията за Началното и средно образование […]
Много полезна информация за тийнейджърите с изключение на някои крайности и не изпипани, непроучени добре обобщения като тези от рода на: “…Тези, които все пак завършвали висше образование им се е намирала работа в някоя тиха канцелария, в която да си клатят краката и да решават кръстословици на воля. …”, което изобщо не отговаря на истината. Изключения е имало, но едва ли щеше да бъде на такова високо ниво българската икономика, ако ги нямаше инженерите от всички специалности и едва ли Запада щеше да гълта нашите специалисти като топъл хляб, ако образованието и знанията на завършващите не бяха на ниво. Препоръчам да проследите постиженията българите специалисти в чужбина за да откриете интересни факти. Не бъдете само прагматик. Мислете по-позитивно и милейте малко повече за България.
Колкото до “…Хората започнаха да се учат като първолаци на пазарни отношения, ценообразуване, търговия, борси, мита, акцизи, данъци… ” смятам, че за да оцелееш, трябва да се научиш да плуваш. Тази е и причината с настъпването на Демокрацията хората да се захванат да учат за пазарни отношения, ценообразуване и т. н. Що се отнася до учителите, трябва да кажа, че имате силно изкривена представа за поне 50% от тях. Май сте близо до поговорката “Покрай сухото, гори и суровото”. Днес има толкова много качествени учители и преподаватели работещи всеотдайно и апостолски, колкото не можете да си представите. / но общата грамотност е по-ниска поради семейни и обществени и държавни проблеми/А как иначе ще си обясните голямият брой международни отличия и прием на български студенти в чужбина?
Ха постарайте се да проучите само през последното десетилетие, колко млади българи са завършили висшето си образование в чужбина и каква е тяхната реализация, пък защо не и техните постижения. Не правете непроверени и неистинни обобщения базиращи се само на информация от някой приятел или близък почитател на тъмно-синята идея.
Здравейте Детелинка,
Благодаря Ви за коментара. Когато бях малък, в училище ни говореха, че България е една от най-развитите икономически държави в света, по-развита дори от Япония, за която бяхме чували, че добре се справя. Това, разбира се, беше само пропаганда (и изкуствено поддържане на икономиката от СССР) и падането на комунизма го потвърди. Сама казвате за българите в чужбина. Задайте си въпроса защо не в България, а навън.
Това, че младите хора отиват да учат и да работят в чужбина само показва, че в България не намират нужното качество и мотивация.
Като убеждения може да се каже, че съм от дясната страна на политическата сцена. А тъмно-червената идея и комунизма наистина мразя, защото той е отнел нещо много съществено на българите – инициативността и предприемаческия дух. За съжаление, и сега много хора страдат по тези пагубни 45 години от историята на България. Построило се това или онова (повечето са губещи заводи, които вече фалираха), а капитализма на запад нищо не е построил и са си стояли 45 години със скръстени ръце. Често дават за пример гърците – те нищо ли не направиха за тези години?
За мен отговорът за едно дете трябва да е следния :
– Какво мога да правя добре (примерно по-добре от останалите съученици) ?
– Как бих могъл да печеля от това ?
– Бих ли се чувствал добре да го правя непрекъснато?
Тези въпроси може да си ги зададе всяко дете. А много често отговорите се виждат в действията.
Ако ходиш на олимпиади по математика е много вероятно да си добър в това и да работиш нещо свързано с тази наука. Втория въпрос е свързан с конкретната професия. Добре математика, ама какво да правя с нея? Чиста математика ли (учени, преподаватели в университетите и т.н.), приложна математика ли (статистици, застрахователи, брокери, програмисти), учителска математика ли (учител) или някоя свързана с математиката наука и професия – счетоводство, икономика, информатика.
Малкото дете може да има различни хобита, но когато пораства се вижда къде са му талантите. А в един момент се замисля и какво би правил като професия. Все още си спомням една разходка с баща ми, когато ме пита “добре бе Тошко, като станеш програмист какво ще работиш?”. Тогава си мислех, че ще пиша игри. Е не познах 🙂 Но все още харесвам това, което правя.
И тук искам да вметна за учителите. Условията за преподаватели са много особени. Дори в университетите. Преди време завърших докторантура именно с идеята да мога да преподавам или поне да асистирам в университета. Е, оказа се, че не става. Дори да има свободно място, не искат да наемат преподавател на 2 или 4 часа. Искат да си заемат целия щат. Е да ама аз няма да си напусна добре платената работа само за да работя в университета за 5-600 лева месечно. Това е – просто липсва гъвкавост.