Какъв да стана и какво да уча – Начално и средно образование
Какъв да стана и какво да уча – Началото
18.04.2012
Какъв да стана и какво да уча – Висше образование
20.04.2012Какъв да стана и какво да уча – Начално и средно образование
Един неразделен клас
В Първата част на статията направихме кратка историческа справка за развитието на образованието и обществото като цяло в България от Освобождението до наши дни. Тя беше важна, защото без нея нямаше да стане съвсем ясно какво е довело до сегашното положение на образователната ни система и пазара на труда или, както е казал народът „В миналото се ражда бъдещето”.
Да започнем с основното и началното образование. В него бъдещето на България се учи да чете, да пише и да обича родния край, даже някои учители се опитват да го възпитават. Проблема е, че ако то не е получило това възпитание вкъщи в първите си 7 години, малко по-трудно е след това. И така, учителите с плам и жар преподават на малките ученици нещата от живота, а те чинно си записват в тетрадките и си учат уроците. Това продължава докъм 4-5 клас.
След това, започва пубертета за учениците. Те стават по-буйни и недисциплинирани. Учителите преподават някакви безинтересни неща от преиздадени стари учебници и псуват Министъра на образованието, че заплатите са им ниски. Малките заплати и „нечовешките” натоварвания в училище ги демотивират и те се предават. Да, предават се. Може и да има изключения, но те само потвърждават правилото. Започват да се занимават със всичко друго, само не и с качествено преподаване. Повечето се ориентират към частните уроци (все още има практика да ходиш на частни уроци при преподавателя ти в училище), други стават дистрибутори на козметика (МЛМ един вид), трети въртят геврека като бакшиши, а четвърти се ориентират към експлоатация на детски (ученически) труд за нуждите на частния им бизнес (специални поздрави на учителя ми по Трудово).
Горе-долу по това време учениците трябва да се „ориентират в живота”, т.е. какво ще учат след 7 или 8 клас. Труден избор, наистина. То, дали да жулнеш две големи у вас преди да отидеш на дискотека или да се помотаеш с френдовете, не е лесен избор, та какво остава за това „какъв искаш да станеш”. Тук, важен е въпроса за средата. Ако, твоите родители са били по-настоятелни да ходиш на частни уроци или по-богати да дадат некой лев на правилния човек, който знае „темата”, и си влязъл в IХ английски/немска/испанска гимназия, нещата ще са различни. Ще си заобиколен от мотивирани (или поне не толкова мързеливи) съученици. Това ще те стимулира и теб да се развиваш и след това да кандидатстваш в университет.
Ако не си даваш много зор, и се запишеш в някоя гимназия за подемна техника (нищо лично, просто пример), шанса след това да ти се учи висше, е много малък. Това е заради средата. Ти може много да искаш да вземеш добра диплома и да кандидатстваш след това, но на място, където в часовете се жули белот, а учителя на всяко раздаване има терца-майорна от пики, ще ти е малко трудно (но не невъзможно). Затова ориентирайте се по средата, която е създадена във всяко училище. Тя ще ви помогне в бъдеще.
А какво точно да учите, като си нямате никаква представа какво ви се прави? В тази възраст може да се ориентирате само по знаците на съдбата и съветите на родителското тяло. Аз щях да уча в най-добрата специалност по онова време „Радио и телевизия” или поне „Автомобили с вътрешно горене”, а отидох в Икономически техникум. Съдба. Разбира се, ако имате някаква бегла идея, в какво ви бива – вие сте невероятни щастливци. Но, дори средното образование да е било пълна загуба на време и да съжалявате, че сте избрали точно това училище – недейте. Нищо не е загубено, нали има висше образование, то е важното. Ако се представите добре там ще станете добър хирург, въпреки че сте учили в строителен техникум за зидаро-мазач.
Колко се учи в средното училище, няма да коментирам. Знам само, че се учат супер безсмислени неща. Ти си влязъл в специалност „Счетоводство”, ще ставаш най-добрия оперативен счетоводител в света, а те занимават с някакви сложни химични реакции и биологични ареали. Ще направя група във Facebook „Да се забранят общообразователните предмети след 8 клас”. Вземете един учебник по Физика за 9 клас и ще разберете за какво става въпрос. Вместо учениците да учат как функционира икономиката, какви са им трудовите права (и без това много от тях работят лятото) или поне как да мислят самостоятелно, главите им се пълнят с някакви пълни глупости, който само Ники Кънчев ще ги пита на въпрос за 100,000 лева. В тази връзка винаги ми е било странно колко много хора знаят столицата на Непал, а никога не са излизали от родния им град. Ние сме някаква страна на енциклопедичните знания.
Колко бързо минаха тези 4 или 5 години. „Един нераздееее-леееен клас, с общи тревогиии и мечти… че ни чакат само празници…” се чува от училищната уредба, докато зайците изпращат абитуриентите. Учителите едвам си сдържат сълзите… Завършващите имат само още една вечер заедно – абитуриентската. За нея са се подготвяли последните 3-4 месеца. Подлагали са се на неща, които в Средновековието са считани за мъчения, само и само да са красиви и неотразими тази вечер. Тати е купил цици и е уредил Майбаха на неговия шеф или поне Зил (да, и това съм го виждал). Вечерта и нощта са наистина незабравими. „Кълна се, никога да не забравям теб…. пет години всичко съм делил” пее Кирил Маричков, а всички са прегърнати и се поклащат. За повече подробности от това паметно събитие, потърсете пича с видеокамерата, защото надали ще си спомняте нещо след влизането в ресторанта и първото „Наздраве!” :).
Така завърши и тази част. Очаквайте Част 3 за висшето образование.
Допълнение: С думите “да жулнем” (две ракии) и “жулиш” (белот) поздравявам целокупното население на град Кюстендил 🙂
12 Comments
Интересно е, че повечето младежи не са много ориентирани и нямат конкретни желания в днешно време…
Симпатична статия. Напипал си пулса на събитията в училище 🙂
Това за жуленето и на моето село го има – Търновско.
Най се радвах, като ме приеха след 7ми клас, не че много учих, беше чист късмет и естествено абсолютна манипулация от моя страна. Бях назубрил 2-3 теми. Падна се някаква тема за Хъшове май за 5-6 глава, аз бях научил обаче май 3-4 и за тях писах…да помислят, че съм се объркал, а не че не зная :), съответно проверяващия ми писал някаква тройчица по милост и така се уредих….
Ех, какво дебилитетни типове оставих зад гърба си в началното не е честно просто :)…те и даскалиците бяха простачки и дебилитетни, фаворитизираха 2-3 момичета, чиито бащи пътуваха и им носеха подаръци…
В новото училище се ориентирах, че съм попаднал на правилното място по следните признаци:
– никой не те плюеше от по-горния етаж
– никой не дебнеше да ти открадне закуската/парите/каквото-там-имаш
– никой не дебнеше да те набучи с пергел в гърба
– даскалите можеха да съставят цяло изречение
– всички вървяха нормално по коридорите, а не се криеха из ъглите
– никой не пикаеше в кошчето в час
– никой не псуваше даскалите
– някой даскали бяха симпатични хора
Горе-долу и при мен това бяха признаците, че съм попаднал на цивилизовано място, макар че съм учил до 8 клас в най-елитното училище в града ни с интензивно преподаване на руски език.
За темите се сетих една история. В първи курс на университета, един приятел (да го наречем Бат’ Иво) реши да се явява на конкурс за платен летен стаж в някаква организация в Германия. Изпита беше само есе на немски език по някаква тема и първите трима отиват на стажа. Дотук, всичко добре с малката подробност, че Бат’ Иво никога не е учил немски, дори „шнеле” и „вундаба” ги произнасяше с грешки. Но той имаше цел и беше решил лятото да праща картички от Германия. Оставаха две седмици до изпита. Неговата подготовка беше на няколко етапа:
– Първи етап – намери една колежка (в университета всичко беше лесно. Не се помнеха имена. Всички бяха „колеги” и „колежки”), която беше много добра по литература. Пишеше есета за „добро утро”, финал на олимпиада по литература и т.н. Той отива при нея и й казва „Искам да ми напишеш едно есе от 4 страници. Да има всичко – за Гьоте, за мира, за войната, за приятелството, за свободата и всичко, каквото се сетиш. Ясно. После ще те водя на кръчма”. Имаше сделка. Есето беше много добро.
– Втори етап – Отива Бат’ Иво с есето при една колежка (явно е бил много контактен тип) от специалност „немска филология” и й казва, че ще я отведе на кръчма, ако му преведе есето. Вече има и превод.
– Трети етап – Вече остават няколко дни до изпита. Бат’ Иво се заключва в квартирата с една огромна кутия нес-кафе и започва да учи есето. Дума по дума, изречение по изречение – наизуст. Пише го непрекъснато, докато накрая няма нито една грешка.
Явява се на изпита. Има около 40 кандидати. Пише си есето „за Гьоте, войната, мира, свободата, приятелството и….” и си излиза. Виждаме се след около седмица. Питам го за резултата, а той усмихнат ми казва „5-ти съм в класирането”. А аз – ”Но, нали само първите трима отиват на стажа, защо се радваш толкова?”. Отговора си го спомням дума по дума и до днес – „Какво ми пука. Прецаках цели 35 души с езикова гимназия!” :).
P.S. След това го питах, каква е била темата на изпита. Каза „От къде да знам. Беше на немски!” 🙂
Хахааа, аз така оцелях като се наложи от 8ми клас в немска езикова да се местя в ирландска гимназия, всичко на изуст се учеше първия срок докато понауча малко английски. Съответно анализирах любимите теми на даскалите и те и това даваха по изпити, а аз и това учех на изус…само по английски паднах с 45/100…
От този коментар мога да направя статия за силата на човешкия дух 🙂
Мда, това ако не са майките и татковците, бабите и дядовците, лелите и чичовците и т.н съвсем няма да се ориентират.
Малко извън темата. Екскурзия в Скандинавия ми е следващата цел 🙂
[…] След Историческата справка и статията за Началното и средно образование стигнахме и до статията за висшето образование. […]
Много полезна информация за тийнейджърите с изключение на някои крайности и не изпипани, непроучени добре обобщения като тези от рода на: “…Тези, които все пак завършвали висше образование им се е намирала работа в някоя тиха канцелария, в която да си клатят краката и да решават кръстословици на воля. …”, което изобщо не отговаря на истината. Изключения е имало, но едва ли щеше да бъде на такова високо ниво българската икономика, ако ги нямаше инженерите от всички специалности и едва ли Запада щеше да гълта нашите специалисти като топъл хляб, ако образованието и знанията на завършващите не бяха на ниво. Препоръчам да проследите постиженията на българите- специалисти в чужбина, за да откриете интересни факти. Не бъдете само прагматик. Мислете по-позитивно и милейте малко повече за България!
Колкото до “…Хората започнаха да се учат като първолаци на пазарни отношения, ценообразуване, търговия, борси, мита, акцизи, данъци… ” смятам, че за да оцелееш, трябва да се научиш да плуваш. Тази е и причината с настъпването на Демокрацията хората да се захванат да учат за пазарни отношения, ценообразуване и т. н. Що се отнася до учителите, трябва да кажа, че имате силно изкривена представа за поне 50% от тях. Май сте близо до поговорката “Покрай сухото, гори и суровото”. Днес има толкова много качествени учители и преподаватели работещи всеотдайно и апостолски, колкото не можете да си представите. / но общата грамотност е по-ниска поради семейни, обществени и държавни проблеми/А как иначе ще си обясните големия брой международни отличия и прием на български студенти в чужбина?
Ха постарайте се да проучите само през последното десетилетие, колко млади българи са завършили висшето си образование в чужбина и каква е тяхната реализация, пък защо не и техните постижения. Не правете непроверени и неистинни обобщения базиращи се само на информация от някой приятел или близък почитател на тъмно-синята идея.
Хм..интересно как изкарах и завърших основно и средно без да уча кой знае много,без помощ от родители и без частни уроци…беше така и при матурата ми дори…Може би защото,въпреки че повечето преподаватели бяха скучни и не умееха да предизвикват интерес чрез начина си на преподаване,умеех да запомням още в час най-същественото..(в днешно време децата имат затруднения още от първи клас).Друг е въпроса,колко много време сме изгубили в излишни учения….Ако можех още тогава да го оползотворявам,с финансовата грамотност,която в последствие придобих,колко по-рано можеше да се случат нещата,които днес ми дават това от което се нуждая и които имат смисъл в живота ми,но….какво да се прави,времената бяха други,поне за повечето…Но тогава имах поне интуицията,която единствено ме спаси от омразната матрица.Надявам се дъщеря ми да ме има за добър пример и да не попадне в”омагьосаната въртележка”….
Абсолютно същия случай ката Malinda Кирилова и дано децата се развиват по добре от нас
Също като Малина ,без много зор – по памет и интуиция минах основно и средно специялно. И школа после и висше само започнато и никога незавършено и после на принципа проба грешка в живота , до като се образовам финансово( хипернфлацията я видях на живо в младежките години и разбрах колко безсмислени неща уча и чета) та да си стъпя малко на краката. Та според мен най добрия учител е Животът но с помощта на хора споделящи знания, преживелици и мотивиращи другите( визирам и Стойне в това число)има шанс за всички които желаят промяната в себе си към по добро бъдеще.