Как минава работния ви ден? Идвате на работа. Преглеждате списъка със задачи за деня и имате огромното желание да ги свършите всичките най-късно до 15.00 часа. Преглеждате си имейла набързо, отговаряте на по-важните писма и започвате първата задача за деня. След около 5 минути ви звъни телефона. „Гоше, погледна ли бюджета? Айде, ще дойда след малко да го обсъдим”. Не чака отговор. Как да му кажете, че това беше последната ви задача за този ден.

Колегата ви идва. Гледате опулено някакви цифри и накрая нищо не решавате, защото нито вие, нито колегата ви е „погледнал” бюджета. Разбирате се утре пак да се видите. Вече са минали около 40 минути и вие решавате да минете на втората задача от списъка. Тъкмо я започвате и шефа ви се сеща, че е „хубаво” да „подготвим” доклада до еди-кой си Комитет 3 месеца по-рано, за да не бързаме после :). Така минава целия ви ден и вие не сте свършили нито една от задачите в списъка и всичко се прави „на пожар” в последния момент. Звучи ли ви познато?

Миналата седмица, докато разказвах горната ситуация на един приятел (и се оплаквах, общо взето), той ми каза, че от скоро прилага една техника, която е много ефективна. Тя се изразява в следното – работите по една задача точно половин час, без да се разсейвате с разни клипчета от youtube и безсмислени разговори с колеги. След това почивате „малко” и после пак половин час работа.

Реших да пробвам. Най-трудна ми беше нагласата, но започнах. Първия половин час мина добре. След това 10-ина минути подреждах някакви папки и после пак. Започнах да ставам все по-добър. Когато някой колега ми се обажда по телефона, му казвам „Сега правя нещо. Ще ти звънна след 20 (или колкото там остават до края на 30-те) минути”. Така процедирам и с имейлите. Ако не са супер важни и спешни, ги оставям за „почивката на полувремето”. Тогава, най-често върша неща от раздел „Разни”.

На една от тези почивки реших да потърся в интернет за тази техника. Оказа се, че не моя приятел, а някой си Франческо Кирило я измислил през 1980 год. и се казва Pomodoro. Името идва от италиански и означава домати. А защо точно домати? И аз си зададох този въпрос. Отговора беше няколко реда по-надолу в текста – г-н Кирило използвал кухненски таймер с формата на домат, за да си отмерва времето.

Прочутия кухненски таймер на г-н Кирило

Другото нещо, което разбрах е, че задачите се разделят на отделни „pomodoro”-та от по 25 минути (а не 30 минути, както правех аз). След това следва 5-минутна почивка. Всяка задача може да я разделите на колкото си искате 25-минутки. След всяко „pomodoro” отбелязвате с Х, че сте го приключили успешно, без някой да ви прекъсва. Според официалния сайт, за да овладеете тази техника ще са ви нужни между 7 и 20 дни, но усилията ще си струват. За по-голяма мотивация, сайта предлага освен прочутите кухненски таймери (само за €9.99), също и тениски.

За да приложите тази техника може да ползвате функцията за напомняне на GSM-а ви (както правех в началото), но аз ви предлагам нещо по-добро – специален софтуер за тази цел. Той се казва myPomodoro и може да го изтеглите от ТУК.

Естествено, тази техника има, както привърженици, така и противници. Но най-доброто, според мен е, че тя е безплатна и няма да ви струва нищо да я опитате. А усилията ви ще се възнаградят.

Ако, все пак, в рамките на 30 дни не настъпи очакваната от вас промяна може да ми я върнете, без да рискувате нищо :).