От коментарите на една от предишните ми статии се сетих за една поучителна история от университета. В първи курс, един приятел (да го наречем Бат’ Иво) случайно беше видял реклама за платен летен стаж в някаква организация в Германия и реши да кандидатства. Изпита беше единствено с есе на немски език на случайно избрана от комисията тема и първите трима в класирането отиват на стажа.

Дотук добре, с малката подробност, че Бат’ Иво никога не беше учил немски, дори така популярните по това време немски думи „Шнеле”, „Я Я Вундаба” и „Шприц ми” ги произнасяше неправилно. Но, това не можеше да го спре, защото той имаше цел и беше твърдо решил лятото да набива вурсчета, да пие бира и да праща картички от някой китен град в Германия. Оставаха около две седмици до изпита. Неговата подготовка беше доста сериозна и протече на няколко етапа:

Първи етап – намери една колежка (в университета всичко беше лесно. Не се помнеха имена и всички бяха просто „колеги” или „колежки”), която беше много добра по литература, някакъв невероятен талант. Пишеше есета за „Добро утро”, финал на олимпиада по литература в 10-ти клас и т.н. Той отива при нея и й казва „Искам да ми напишеш едно есе от 4 страници. Да има всичко – за Гьоте, за мира, за войната, за приятелството, за свободата и за всичко, за каквото се сетиш. Ясно! После ще те водя на кръчма!”. Момичето се съгласи и имаше сделка. Есето беше наистина добро.

Втори етап – Отива Бат’ Иво с есето при една друга колежка (забравих да кажа, че той беше доста контактен тип) от специалност Немска филология и й казва, че ще я отведе на кръчма, ако му преведе есето… Вече има и превод.

Трети етап – Остават няколко дни до изпита. Бат’ Иво се заключва в квартирата само с  една огромна кутия нес-кафе, десетина шоколада Milka и започва да учи есето. Дума по дума, изречение по изречение – наизуст. Преписва го непрекъснато, докато накрая няма нито една грешка.

Явява се той на изпита. Има около 40-тина доста надъхани кандидати. Пише си Бат’ Иво неговото есе „за Гьоте, войната, мира, свободата, приятелството и….”, предава го и си тръгва. Виждам се с него след около седмица. Питам го за резултата от изпита, а той налихен до уши ми казва „5-ти съм в класирането!!!”. А аз, малко неразбиращо – ”Но, нали само първите трима отиват на стажа, що се радваш толкова?”. Отговора си го спомням дума по дума и до днес – „Какво ти пука. Прецаках цели 35 души с езикова гимназия!!!” :).

След това го питах, каква е била, все пак, темата на изпита. Погледна ме доста учудено и каза „От къде да знам. Беше на немски!” :).

След тази случка, разбрах че няма нищо невъзможно за силата на човешкия дух и сега, когато имам някакви трудности се сещам за нея и се усмихвам.