Историята започва преди малко повече от 10 години. Един колега ми каза, че има някаква програма за студенти, с която можем да заминем за Америка. Веднага се записахме на курсове по американски английски, за да не се изложим пред чужденците (то нали имало разлика с английския английски). Отидохме до офиса на Usit Colours, като най-доверена агенция (а и една от малкото по това време). Момичето ни обясни всичко за Wortk&Travel програмата и така решихме…ще заминаваме.

За съжаление, тогава нямаше т.н. Job fair (много работодатели събрани на едно място, които взимат големи групи от студенти). Единствената възможност беше сам да си намериш работа. Дават ти една книжка с хиляди работодатели вътре и ти започваш да им пишеш по имейл, че искаш да работиш при тях, за програмата и т.н. Накрая, ако някой те одобри „по документи” се прави телефонно интервю.

Търсенето не вървеше много добре. Повечето любезно отказваха. Накрая, малко преди крайния срок, собственичката на едно заведение в щата Мейн ми писа, че си търси хора за лятото. Направихме телефонното интервю, хареса ме, обясних и й какви документи трябва да ми изпрати, при това сравнително спешно. В последния възможен ден получих имейл от нея, в който любезно ми обяснява, че се е отказала от програмата. Sorry!

Звъня аз на моя колега и му обяснявам ситуацията. Той ми каза, че също не си е намерил работа, но един „негов човек” му е дал фалшиви документи, с които ще замине и там ще си търси работа. Ако искам и на мен щял да намери. Ами сега…Какво да правя? Тогава не си се представях да сляза на летището в Ню Йорк и да си търся работа в непозната страна. Така и не заминах. Америка си остана мечта…

Но, няколко години по-късно едно 19-годишно момиче на име Рая (или както е по-известна в САЩ – Rya) e заминало за Америка. И дори се е върнало, за да напише книгата „Едно лято в Америка – Бизнес уроци и мемоари”. Както повечето вече се досетиха, това момиче е Рая Христова, автор на сайта за Лични финанси и собствен бизнес. Да си призная честно, доста преди да започна да пиша, аз следях нейния сайт (дори не съм коментирал) и той ми послужи като вдъхновение по-късно и аз да направя нещо подобно.

Няма да ви разказвам за успехите на Рая. Всеки, който желае може да види какво е направила и какво е постигнала на нейния сайт. Аз само ще спомена за двете и статии в един от най-известните сайтове за лични финанси Get Rich Slowly, както и най-значимия й успех (поне според мен) – световно известното списание за бизнес Forbes публикува нейна статия в секцията за лични финанси, което е голямо постижение не само за нея, а и за България.

Но, да се върнем на историята за Америка. Rya се озовава в едно малко градче в щата Айова, в къщата за гости Ламонет на една възрастна дама (May Cohen) на хиляди километри от дома и всичките й приятели и близки. Отгоре на всичко тази дама има доста странни за всички българи правила и разбирания за живота и бизнеса, но на мен още от началото ми стана симпатична. Тази жена е преживяла една война, оправяла се е доста години сама и всеки от тези (както ги нарича Рая) Бизнес уроци го е научила по трудния начин, на база на много грешки и повторения. В това отношение May много ми прилича на моята баба. Тя също е преживяла, войни, глад, мизерия, комунизъм, промяна и капитализъм. Някои от нейните разбирания са ми странни, но ги приемам. Като например пестеливостта й. Нищо не се губи, дори вече използвани найлонови торбички и празни пластмасови бутилки.

Едно лято в Америка от Рая Христова

Но, да се върнем на Бизнес уроците, които Рая (която е работила като помощник в къщата за гости) е научила от May. Те звучат като „Кой дава парите?”, „Лично отношение”, „Детайли” и други. Те са много ценни за всеки, които иска да се занимава с някакъв вид бизнес и този бизнес да е успешен.

Историята продължава с ежедневните задължения на Рая да почиства къщата, да приготвя закуска, да пазарува и всички други дейности, които са необходими за да може Ламонет да функционира и клиентите да са доволни от престоя си там. Всичко това става под вещото ръководство на May, разбира се.

По-нататък в книгата се появява старата приятелка на May – Инге, която се е омъжила за американец и се е преместила да живее от Германия в Америка. Тя не е много щастлива в страната на неограничените възможности, но вече е свикнала и не и се разделя с децата и внуците й.

Разказа продължава с различни случки от работата на Рая в Ламонет и Бъргър Кинг. Читателят проследява вътрешната й борба, носталгията, любопитство към новите неща, умората и броенето на оставащите дни до връщането й в България на едно старо календарче.

Книгата я прочетох само за 3 обедни почивки (само тогава ми остава време за четене), което си е своеобразен рекорд за мен. Обикновено, чета една книга доста време, но тази наистина ме накара да не спирам. Бизнес уроците, които научих от нея са много ценни и не могат да се научат от нито един учебник.

Края е малко тъжен. Сбогуването на Рая с May, неловкото мълчание и спомена за всички онези случки ме накараха да се върна в детството. Така се чувствах в края на всяка лятна ваканция. След като съм прекарал едни невероятни 3 или 4 месеца в игри с приятели, е дошло времето да се прибера вкъщи и да се готвя за училище. Тези моменти на моето село при баба и дядо, не мога да ги забравя и до днес и често се сещам за тях.

Така че, ако искате да „изкарате” едно наистина незабравимо лято в Америка, да се потопите в живота на едно малко градче там и да разберете как се прави бизнес в Америка – прочетете книгата на Рая „Едно лято в Америка – Бизнес уроци и мемоари”.