четвъртък , 8 декември 2016
zdraveto-e-bogatstvo-no-dali-bogatstvoto-e-zdrave

Здравето е богатство, но дали богатството е здраве?

Има ли връзка между държавните разходи за здравеопазване и продължителността на живот в различните държави? Направихме това изследване за да проверим, какви са ефектите от здравните системи по света. Не сме изследвали качествени показатели като, удовлетвореност на пациентите или оценка на здравната система, като цяло. Насочихме се направо към количествения показател: продължителност на живот при мъжете (знаем, че мъжете живеят средно по-кратно от жените).

Та взехме данните за настоящото изследване от http://kff.org

А самите данни са :

  1. Разходи за здравеопазване на глава от населението в USD
  2. Продължителност на живот (мъже)

За нагледност визуализирахме данните. Всяка точка е държава, като по абсцисата са разходите за здравеопазване на глава от населението в USD, а по ординатата е средната продължителност на живот при мъжете. Така подредени данните изглеждат по следния начин:

Графика 1

На пръв поглед доста хаотични. Изглежда няма връзка между парите, които държавите харчат и средната продължителността на живот  на населението. Най- дясната точка на графиката е САЩ, които харчат по 8,400 USD на човек, а живеят средно по 76 години.

Много изследвания, са показали, че когато става въпрос за пари връзките не са в пъти, а в степени (power laws). Поради тази причини представихме визуално разходите за здравеопазване по абсцисата  логаритмично. Изведнъж точките придобиха очертание, но дали могат да се вкарат в някакъв модел?

Моделът би била линия която минава най-близко до всички точки (черната линия на графиката). Разбира се този модел е достатъчно неточен, защото има много точки, които лежат далеч от линията. И все пак ето уравнението на нашия модел:

Продължителността на живот = 4.768 х ln (Разходи за здравеопазване на глава) + 38.738

Статистически погледната обяснителната сила на това уравнение е 60% или с други думи, различията в средната продължителност на живот при мъжете между държавите може да се обясни на 60% от разходите които те правят за здравеопазване. Останалите 40% са или други фактори или статистическа грешка.

Графика 2

Къде е България (жълтата точка). По стечение на обстоятелствата ние сме в средата. Нещата не са толкова черни, колкото се описват, но не са и толкова розови. Има десетки държава (доста от които и балкански), които живеят по-дълго от нас и харчат в пъти по-малко за здравеопазване (точките над червената линия и в ляво от жълтата точка). Как постигат това за сега не мога да ви кажа.

Вписани в нашето средно уравнение ние би трябвало да живеем средно по 72 години (в момента 71) за 1,050 долара, които Държавата ни харчи на човек за една година за здравеопазване.

Ясно е че хората, които управляват разходите за здравеопазване не се справят задоволително с тази си задача.

Друг извод, който можем да направим е че всички държави (без лилавата точка), които харчат за здравеопазване над 2,500 долара, има средна продължителност на живот над 76 години (точките в дясно от зелената и над червената линии). С други думи, само ако харчим 2.5 пъти повече за здравеопазване има вероятност да си подобрим продължителността на живот.

Здравето е богатство, но до колко богатството е здраве?

За Иван Петков

Иван Петков е дипломирам експерт счетоводител (ДЕС), регистриран одитор и бизнес консултант и още много неща НЕзабранени от закона. Опитва се да търси и изследва скрити и важни икономически зависимости. Застава зад нещата, които пише и говори, въпреки че са на шопски диалект. Работи за пари в : www.petkovandpartners.com Работи за по-възвишени цели в: www.blog.wealthoz.com

4 коментара

  1. Здравната система дължи на българските мъже – една година живот.

  2. Въпросът е колко от парите, отпускани за здравеопазване, наистина достигат до нуждаещите се.

  3. Беатриче

    Не знам колко пари стигат до нуждаещите се, но знам, че когато имаш по-добри финансови възможности можеш да си позволиш по-добро лечение. Освен това невежеството играе много голяма роля за доброто здраве, а желанието да си здрав не е свързано с богатството, а с познанието за здраве. Двама възрастни си говорели в градинката и като се разделяли на тръгване единият казал на другия „Е ХАЙДЕ ДА СИ ЖИВ И ЗДРАВ“, а другият му отговорил „вече има друго пожелание и то е „ДА СИ ЗДРАВ ДОКАТО СИ ЖИВ“
    Колко много мъдрост има в последните думи нали?

  4. Смесването на парите и здравето е трудна задача. Организма може да се само-лекува и само-възстановява , а парите не. Говорим са здраве много емоционално, а парите би трябвало да инвестираме рационално. Ето ви един въпрос. Вие управлявате държавни средства за здравеопазване (които разбира се са ограничени) на стойност 1мил. За кого ще ги дадете за 50 000 души болни от бронхит или за 5 души болни от левкемия?

    Парите в здравеопазването са гадна работа. Ето една история. Връщам се от командировка аз сам с колата и виждаме един стопаджия – мъж на средна възраст, нямаше проблем с хигиената, и го качих. Заговаряме се в колата и аз го питам с какво се занимава. Имал фондация с която информирал обществеността за конкретен вид много рядка болест. Само 1-2 човека в страната били болни от нея ( нещо свързано хем с кръвното хем с дробовете). Той самия бил болен от тази болест, бившата му жена била доктор и държавата му отказвала лечение в чужбина, но той успял да осъди здравния министър и да се оперира в Австрия за 100 000 евро. Сега бил вече добре. Питах го, кой му финансира фондацията, каза че получава пари от по-голяма европейска фондация. В последствие си призна, че фармацевтичните компании му дават парите.

    Та ти си фармацевтична компания, която има лек за много рядко заболяване – 1 на милион. Каква цена ще му сложиш? В някой държави тези лекарства се купуват от здравната система, затова си наемаш един доказан „мрънкач“ прикрит зад пациентска организация, който да мрънка за пари за това лекарство. Та бизнес модел „грозна картинка“ е готов и това е на всякъде по света.

    За дистрибуцията на лекарства тип „ухажване на лекари“ няма да ви разказвам.

    Последен въпрос. Ти си фармацевтична компания и знаеш, че 2% от населението държат 50% от парите, а по бедните 50% от населението едва 2% от парите. Та за каква развойна дейност ще харчиш- за лекарства за малария или за лекарства за отслабване?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *