неделя , 25 юни 2017

Защо да ставам предприемач, след като печеля добре като служител?

Следващият въпрос, на който ще отговоря в рубриката „Задай въпрос на Стойне“ е на Симеон, който ми пише „Защо да съм собственик на бизнес, ако съм добре печелещ нает работник?“, както и на няколко други читатели, които имат подобни терзания. Това дали да работим за себе си или за някой друг, е много сериозно и отговорно решение, защото за тази дейност ще отделяме съществена част от нашето ежедневие и то ще определи до голяма степен бъдещето ни. Ако и ти искаш да станеш свободен предприемач, а не наемен служител, но още финалното решение не е взето, тази статия е за теб,

Трябва да станеш…

Аз съм от хората, които изобщо не обичат да им казват какво трябва да правят. Всъщност, от малък не вървя с талпата (май всички сме така като деца), а търся свой, собствен път. Когато всички тренираха футбол, аз и няколко приятели играехме бейзбол. Когато всички се чудеха как точно да си изхарчат парите, аз си мислех как да изкарам още, когато всички четяха фентъзи и исторически романи, аз прелиствах книги за продажби, маркетинг и реклама, и когато почти всички момчета от моя клас влязоха да учат в Механотехникума, аз отидох в Икономическия техникум. Дали всичко това е било за добро или за лошо, не знам, но аз станах това, което съм сега, благодарение на тези избори.

Да се върнем на въпроса на Симеон „Защо (трябва ли) да ставам предприемач, след като на заплата съм си добре?“. Ако трябва да дам кратък отговор, то той би бил „Не, разбира се. Няма нищо задължително на този свят“. Във въпроса на читателя има и допълнение, че сега си печели добре като нает работник. Защо да прави нещо различно, като (очевидно) сегашното му положение го устройва напълно? Няма смисъл, нали?

Често споделям на моите презентации, че за мен в бизнеса и личните финанси, няма нищо задължително, няма правилно и грешно, а само такова, което работи за нас, и такова, което не работи. Ако си намерим от първия вид, продължаваме да го правим. Ако то престане да работи за нас, преставаме да го правим и търсим нещо друго. Толкова е просто, но изобщо не е лесно. Защо?

Да си предприемач е яко и много куул

Да, ние не живеем изолирани в пещера, а сме част от модерно социално общество, в което има значение какво мислят другите за нас. А това общество ни налага определени стереотипи, които се разпространяват със скоростта на светлината (или на глупостта във Facebook, зависи от гладната точка). И аз бях част от тази пропагандна машина, като убеждавах всичките си приятели и роднини да станат предприемачи. За щастие, този (романтичен) период отмина и сега гледам малко по-трезво на нещата. Израснах, един вид.

Коучингът, срещите с много различни хора и няколко години повече, много ми помогнаха да осъзная, че нещата не винаги са черни и бели, а имат много нюанси. Другото нещо, което разбрах е, че всеки човек прави най-доброто за себе си в конкретната ситуация, макар и да изглежда глупаво отстрани.

Един от стереотипите, които са приети в обществото (или поне в моята среда), е образът на предприемача – смел войн, който ходи по вода (може и да я бутилира и продаде с надценка от минимум 63,564%), и по цял ден си пие коктейла на някой плаж, докато изкарва пасивни доходи. Наскоро четох, че най-желаните професии от завършващите студенти са били „предприемач“ и „мениджър“. Преди ми беше смешно на подобни новини, но сега ми е тъжно.

Да си чистач – това звучи гордо  

Няма да съм първия човек, който ще ти каже, че едно от най-важните съставки, за да се чувстваш щастлив, е да обичаш това, което правиш. Миналата седмица излезе поредната класация за индекса на щастието, където сме на 105-то място от 155 държави по света. На върха са гражданите на скандинавските страни, Швейцария, Холандия, Германия, Белгия и други. Защо те са по-щастливи от нас? Докладът е доста дълъг, но една съществена част от него е свързана с щастието на работното ни място. В страните на челните места по този индекс, хората са доволни от работата си и искат да стават все по-добри в нея.

Дори рецепционистите в хотелите, камериерките, продавачите в магазините, чистачите по улиците, вършат съвестно работата си и се чувстват щастливи от този факт. На юг нещата са малко по-различни. Италия, Испания, Гърция, България и други южни народи са далеч от първите места. Ние обичаме живота и една глупава работа не може да ни развали кефа от него. По правило у нас работата е скучна, нископлатена, за малко, колегите са идиоти, а ти си демотивиран, защото другите не работят. Освен всеизвестното „Човек – това звучи гордо!“, Максим Горки е казал и „Малкият човек, когато иска да работи, е непреодолима сила!“. За съжаление, желаещите да работят у нас са все по-малко, а силата им е на друго място (основно в триене на лотарийни билети).

Изводът е ясен за мен – прави това, което обичаш и ще си щастлив.

Симеон, аз не мога да отговарям от името на други хора, затова ще ти кажа защо аз реших да съм предприемач, въпреки че печелех добре като наемен мениджър.

Кой си ти? Какви са твоите ценности и вярвания?

Ценностната ни система се формира до голяма степен още като деца. За мен, свободата да правя това, което искам, е висша ценност. Ограниченията и чуждите заповеди (особено, ако са безсмислени, според мен, разбира се) не ми допадат. Това ме прави по-скоро индивидуалист, отколкото екипен играч, но пък мога да мотивирам много хора да работят в името на една идея. Щом на дадено работно място съм усещал, че започват да ме ограничават и това не е от полза за работата, е било началото на неизбежния край. А, когато започнат да определят с някакви корпоративни политики и какво да правя в свободното си време, пътищата ни се разделят много бързо.

Това съм аз, но има и хора, за които свободата не е толкова важна. Те са свикнали някой друг да определя дневния им ред – какво да правят, къде ще ходят, какво ще ядат и т.н. Разбирам ги. Те ми казват, че се чувстват добре и сигурни, когато знаят какви са им задачите за деня, а не ги измислят, и винаги могат да разчитат на някой друг, ако нещата се объркат.

Второто ми много силно вярване е, че съм човек, който действа и кара нещата да се случват, а не чака някой друг да го направи. Като служител не винаги имах възможност да се изявя като деен човек, а средата, в която работим е много важна. Ще цитирам пак безсмъртните слова на класика Максим Горки „Ако през цялото време на човек му говорят, че е „прасе“, то в края на краищата той действително ще заквичи“.

Другото, на което много държа да го има на мястото, където ще прекарвам по-голямата си част от деня, е възнаграждението ми да е в пряка зависимост от постигнатите резултати. Звучи просто, но не е така. Наскоро, един приятел се ядосваше защо е получил годишен бонус, който е много по-малък от този на онази натегачка Силвето, която никой не е виждал да работи (за останалите неща се носят само слухове).

Като обикновено, бях тактичен: „Мдаааа, трябва да се примириш, че живота е несправедлив. Когато си подписал трудовия си договор, ти си се съгласил, че някой друг ще определя субективно твоето възнаграждение и то няма да зависи от постигнатите резултати. Това е част от играта, няма как. Айде сега да ходим да почерпиш с бонуса. Ще стигне поне за по бира, нали?“.

При мен нещата са ясни – работиш и изкарваш, не работиш – не изкарваш. Имам и пасивни доходи, но те пак са правопропорционални на усилията и времето, които съм вложил. Договорът е ясен и го сключих със себе си. Още не мога да разбера как някой очаква служителите да работят повече, като им плаща твърдо възнаграждение и неясни бонуси, които се изчисляват по тайна фирмена формула, нямаща нищо общо с постигнатите резултати.

Симеон, всички тези предпоставки ги намерих като предприемач – свобода, екшън, ясно възнаграждение и неограничени възможности. Ако за теб са по-важни сигурността, колективната отговорност, корпоративните благинки и заплатата в края на месеца, не ти трябва да ставаш предприемач. Ти казваш, че печелиш добре, но това е относително и временно. Гледай дългосрочно на нещата. Пожелавам ти успех и не ги слушай онези хора, които те карат да станеш като тях. Изборът е твой и той кове съдбата ти.

И ще завърша с безсмъртните думи на моя приятел с малкия бонус „Всеки ден, когато стана сутрин, си купувам лотариен билет. Ако в него няма голяма печалба, отивам на работа“.

Независимо дали искаш да си служител или предприемач, е критично да управляваш добре парите си. Каня те на най-големия практически семинар за финансова грамотност „Машина за пари“ на 20 и 21 май. Ако се регистрираш до 31 март, получаваш отстъпка от 10% с промокод RANO. Остават по-малко от 20 места, така че побързай!

Машина за пари 2017

За Стойне Василев

Казвам се Стойне Василев и съм ентусиаст и мечтател. Основател съм на най-популярния сайт за собствен бизнес и лични финанси в България - SmartMoney.bg. Вярвам, че знанието е най-голямото богатство и то трябва да се споделя, за да може повече хора да се възползват от него. Имам повече от 11 години опит на ръководни позиции във финансовата сфера в големи международни компании. Моята мисия в живота е да помагам на хората да постигат целите си и сами да определят бъдещето си като подобряват финансова си грамотност.

One comment

  1. Защо не и двете?

    Защо не и двете?

    Защо да не работим на две места?

    Едното ходим защото го харесваме и ни е забавно, а второто сме си го организирали защото освен че ни е забавно, но и даваме възможност и на други близки, специалисти, или бъкащи от идеи да се се изявяват всеки ден, като ние само ги насочваме административно!
    Винаги може да се работи на половин работен ден или два дена в седмицата във финансов офис/банков клон, или в фирма за транспорт, а през останалото време да си си организирал бизнес, в който не е длъжно да седиш денонощно а само да си правиш седмичините/месечните сводки и да направляваш внимателно назначения отговорник за проекта.
    Винаги можем да споделяш идеи, мнения и концепции между двете, без да пречиш разбира се (от етична гледна точка) на работното място, от където не получаваш основните приходи.

    С удоволствие наблюдавам и млади и възрастни, които вечер например работи барман, денем такси, а всъщност е съсобственик във фирма за софтуер/представителство за уникални продукти на пазара ни (като наприемер строеж на къщи със сламени бали или къщи на вода, или пък защо не: „Дронове под наем за рисуване по фасади“).

    Идеите са златното дърво а бизнес ангелите летят ниско над тях и ги „поливат“ редовно..

    Сполай Ви

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *