петък , 2 декември 2016
za da poluchish trqbva purvo da dadesh

За да получиш, трябва първо да дадеш

Напоследък започвам все по-често да задавам този въпрос по различни поводи. Много хора се държат така, все едно някой им е длъжен и трябва веднага да получат това, което искат, без да вложат никакви усилия. Това, няма как да стане. Аз вярвам, че за да получиш, трябва първо да дадеш. Не винаги става въпрос за пари. Може да е усилия, внимание или време. За да не съм голословен, ще ви дам няколко примера.

В последните месеци с мен се свързаха представители на няколко фондации с молба да популяризирам тяхната дейност. Разгледах сайтовете им и се запознах с каузите им. Те бяха в различни сфери – от подпомагане на изоставени деца с различни таланти до събиране на храна за бедни хора, които наистина имат нужда от нея. Съгласих се да представя различни инициативи в сайта, като молбата ми беше да ми изпратят материал, който да публикувам.

След седмица и половина получих представянето на първата фондация и една от техните инициативи. Текста беше буквално копиран от техния сайт и звучеше доста сухо и телеграфно. Помолих момичето, с което си писахме да подготви друг текст за каузата, защото този и да го публикувам, няма да има никакъв ефект. Отговорът беше „Аз да не съм писател. Това имам, това изпращам. Щом не искате да помогнете, добре!”. Обясних й, че един малко по-личен текст ще има доста по-голям ефект. Дадох и дори примери, които може да използва. Нямаше обратна връзка.

Втората неправителствена организация, с която се опитах да работя беше за събиране на храна. Направих няколко срещи и нещата започнаха добре. След това, обаче, започнах аз да съм активната страна. Аз ги търсех, аз предлагах различни идеи, като молбата ми беше просто да ми подават различни сламки като истории или други важни събития, които да представя. Нямаше отговор. Накрая се уморих да предлагам идеи, които не получаваха дори минимално внимание. Имах желание да помагам, но не мога да управлявам и този проект.

Няма пак да повтарям, че всичко зависи от вас и трябва да вложите малко от себе си, за да получите това, което искате. Просто искам следващия път, когато помолите някой съсед, колега или познат за услуга, да помислите какво вие сте склонни да дадете в замяна. Май, сме се научили само да взимаме, без да даваме. Няма безплатен обяд, все някой го плаща. Това се отнася за вашите приятели, вашата половинка, вашата компания, дори вашата държава. Хубаво е само да получавате, но в някакъв момент, ще трябва и да дадете.

Наскоро Христо Нейчев говори за това, че по време на продажбата двете страни трябва да са равнопоставени и сделката трябва да е печеливша и за двете страни. Ако едната страна е губеща, това няма да доведе до дългосрочни взаимоотношения. Мислете за всяко свое действие като за една продажба, независимо на какво – идеи, действия, стойност.

За Стойне Василев

Казвам се Стойне Василев и съм ентусиаст и мечтател. Основател съм на най-популярния сайт за собствен бизнес и лични финанси в България - SmartMoney.bg. Вярвам, че знанието е най-голямото богатство и то трябва да се споделя, за да може повече хора да се възползват от него. Имам повече от 11 години опит на ръководни позиции във финансовата сфера в големи международни компании. Моята мисия в живота е да помагам на хората да постигат целите си и сами да определят бъдещето си като подобряват финансова си грамотност.

11 коментара

  1. За съжаление истина е точно такава. Такава ни е културата. Това е причината повечето фондации и инициативи с „идеална цел“ да не вършат никаква работа , освен някой да ги използва да „изпере“ някой друг лев. Но, аз лично вярвам, че един ден тези неща ще се променят. Напоследък срещам все повече истински предприемчиви хора, които се борят и работят с всички сили за да може страната ни да върви към по-добро, но всичко изисква много време и търпение. Мисленето на хората постепенно ще се променя, независимо дали го искаме или не.

  2. Аз точно вчера разсъждавах по този въпрос. Срещу блока, който си паркирам колата има едни плюшкиновци, които са си изкарали цялата покъщнина на тротоара пред срутената им къща и продават всичко от вилици до книги „по договаряне“.

    Имах няколко книги, които не ми трябваха и исках да ги разкарам да си освободя място и се сетих, да ги дам на плюшкина като отивам на работа, че поне да си изкара за ракия завалийката.

    Отидох и му викам „ето ти тези книги, подарявам ти ги, ако можеш продай ги и си изкарай някой лев“.
    Грубата немита ръка се протегна, нареди ги чевръсто до останалите книги и изфъфли с усилие нещо като „мерси“. Не ме погледна нито мен, нито книгите, които нареди.

    Не съм се трогнала от липсата на елементарна благодарност поне от куртоазия. Но отговора за немотията му е категоричен. Той дори не може да получи, да не говорим за даване. Сигурно и газовете си стиска „да не се хаби“.

  3. Така ,а аз предпочитам да давам пари (малки суми) за бакшиши пред това да давам за благотворителност. Може да звучи меркантилно, но според мен е спорно кое е носи по-положителни ефекти.

  4. Стойне Василев

    Въпросът не е само за благотворителността. Мисля да напиша отделна статия по темата, но тук ще споделя някои неща. НЕ давам на просяци (които вече ми искат да им „услужа“ с 1 лев, вместо обичайните 20 „стинки“), защото в много случаи парите не са за тях, а за доста добре организирани престъпни групи, което съм го виждал с очите си.

    От време на време давам някакви пари на хора, наистина в нужда. Последния случай беше в един голям магазин. Мъж и жена с малко дете стояха пред рафта с вафлите. Всички бяха облечени с евтини и поокъсани дрехи, но чисти. Случайно дочух техния разговор. Момиченцето искаше някакви вафли от 65 стотинки, но родителите ме (след като преброиха стотинките си) му казаха, че имат само 80 стотинки, с които да си купят хляб и няма пари за вафли. Стана ми много кофти и дадох 2 лева на момиченцето да си купи вафлите. То само каза тихо „Благодаря!“. След това, целия ми ден беше усмихнат. Има някаква истина, че когато даваш, също и получаваш.

    Ако говорим за по-организирана благотворителност, дарявам всеки месец определена сума на SOS Детски селища, защото знам (бил съм им одитор и съм ходил на място в с. Дрен), че парите наистина стигат до децата и те живеят в една нормална среда. Цялото село им се радва. Нямате си на представа каква е картинката – забравени баби и дядовци с малки деца около тях.

    Тази статия е по-скоро за това, че искаме всичко да ни се дава даром, все едно някой ни е длъжен да ни го даде. Най-простия пример. Отивате на курс по испански и искате учителят ви да ви научи на езика без да сте редовни, без да си пишете домашните и без да полагате усилия.

    Нещо подобно беше в университета. Щом си плащаш таксата, преподавателите трябва да ти пишат висока оценка, без да си положил никакви усилия. Или в работата – трябва да ти се увеличи заплатата, защото си в компанията вече 2 години, а не защото си направил нещо.

  5. Борис, и аз смятам, че монополното мислене, породено от средата, образованието и т.н. може и да се промени.

  6. Тони, поздравления за статията, съгласна съм с наблюденията ти. Само идеята, че всяко действие може да се разглежда като продажба, ми се струва прекалено крайна – понякога човек е само посредник на доброто и не очаква да бъде възнаграден за това. Някои правят добро от вътрешна нужда, други – по убеждение, а трети – за да имат добра карма :-).

    Има и още нещо, което ми прави впечатление в случаите, които ти си описал. Обикновено хората ти прехвърлят работа, която би трябвало те да свършат, а когато настояваш всеки да изпълни своята част от общата работа, те обвиняват, че не искаш да помогнеш. Подобно поведение съм срещала и у колеги, на които в някакъв момент съм имала желание да помогна – искат от мене да свърша работата вместо тях, а не търсят съвет как сами да се справят с проблема си. Какво правя в такива случаи ли?! И аз вече се научих – винаги съм на разположение да давам съвети, а поемам чужда работа само след разпореждане на прекия ръководител.

  7. Стойне Василев

    За това, че всяко действие е продажба е малко в преносен смисъл. Но, замисли се. Каквото и да правиш има даване и вземане (или размяна на стойности, както казват в продажбите). За случката, която описах, аз също получих нещо – едно вътрешно чувство, че си помогнал, а то не може да се измери в пари. Ето, ти казваш, че някои го правят за добра карма, т.е. те пак получават нещо. Не винаги става въпрос за пари, но принципът е същия.

  8. Напълно съгласен. За всеки успех се иска старание, желание, усилие. Както казва Г-н Василев, винаги има даване и вземане. Садиш нещо, после прибираш реколтата. Садиш и занемаряваш, не прибираш нищо. Искаш да прибереш без да си садил ? Трудна работа :).
    Друг голям проблем с много голям процент от хора в БГ (сигурно и други страни, но казвам за БГ според личен опит) е комуникацията.
    Търся човек в БГ да ми свърши няколко услуги, плащам си без пазарлък, каквото каже. Намирам по телефона, препоръчан от приятел. Казва ще провери всичко и на другия ден ще ми пише. Иска да му пратя на е-мейла документите. Пращам веднага, не получавам отговор дали е получил. Седмица, нищо. Обаждам се по телефона пак, „а, бях зает. Утре проверявам.“ Втора седмица, нищо. Пак се обаждам, пак така …. А бе хора, толкова богати ли сте, че не ми искате парите ?
    Какво е нормалното ?
    -„Благодаря за документите, получих ги.“
    -„Извинете бях зает, ще се постарая да свърша всичко утре и гарантирам, че ще се обадя веднага “
    …….

  9. Здравейте,
    имам чувството, че хората ги е обхванала апатия и нямат сила за самомотивация.
    Най-лесно е да благодариш за всичко, което ти се случва и ще се почувстваш веднага по-добре.
    А що се отнася даването и получаването то много от хората не са наясно за нещата.
    Ако предложа работа на някого, който ми се оплаква, че няма пари или работа, или че му е трудно,
    никой не ме пита „ами аз какво трябва да правя“. Всеки пита колко пари ще получи и ако му хареса цифрата, тогава започва „ами това в офис ли се прави“, „ами аз дали ще мога да го правя“ и т.н.
    Тук съм къгласна с Тони, че в токива случаи „продаваш себе си“. Всичко е продажба, начина по който се представяш, как изглеждаш, имаш ли здрав вид, желанието да правиш нещо, как си облечен, как се държиш, как се изразяваш, какви въпроси задаваш, какви интереси имаш, какво е отношението ти към събеседника ти и много други неща.
    А има и хора, които казват „Благодаря, че ми дадохте ВЪЗМОЖНОСТ да се докосна до това, да имам повече информация в тази област и когато ми се удаде случай да се възползвам от нея“. Случаят случайно не се удава, той се случва нарочно и с желание от самия човек. Първото нещо е да кажат НЕ. Ами това е отказ на самия себе си! Отказ от живота, защо не разбирам. Как ми се иска някой наистина да има желание да прави нещо и да иска да му помагам. Ще го направя с удоволствие, а не да го ръчкам непрекъснато да направи нещо за себе си и да ми казва, как не може да стане. Всичко може само поискай и ще ти бъде дадено.
    Желая много хубав и успешен ден.

  10. Тъжната действителност. За жалост всеки смята, че другите са му длъжни и очаква да му се предложи, да му се даде, да му се поднесе, а когато това не се случи, започва вълната от недоволство. Повечето са свикнали да дават малко, но да очакват много. Така е в работата, в училищата и университетите. Такива са и политиците ни и съответно – това е причината красивата ни, плодородна страна да затъва, а младите да не виждат светло бъдеще в нея. Мога да дам хиляди примери с магазини, фирми, заведения, които не знаят как да поднесат услугите, които предлагат, за да оставят задоволени и дерзаещи за още клиенти.
    Примерът на Стойне Василев с вафлата и 2-та лв. , направо ме просълзиха!
    Действителността може да се промени, само нагласата на по – голямата част от обществото да се промени и да разберат, че никой с нищо не ни е длъжен!

  11. пътник

    До автора: Добра позиция! Само имам една бележка относно писането. Когато искате използвате „ѝ“ в дателен падеж го пишета като такова, а не ‘й’ или просто ‘и’, както е на две места в статията. Истинското се получава, като натиснете комбинацията shift+x при режим Bulgarian Phonetic.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *