петък , 2 декември 2016

ТОГАВА И СЕГА: 10 неща, които научих от първия ми бизнес

Аз съм един обикновен човек и както много други хора станах една сутрин с мисълта, че трябва да направя нещо ново, нещо различно. За разлика от други сутрини този път знаех точно какво искам – Да! Точно така! Исках да изградя своето бъдеще и независимост. Исках да стартирам собствен бизнес. Това бе ТОГАВА, така е и СЕГА.

Всичко това започна преди 6 години. Тогава бях на 24, дипломиран млад инженер, вярващ че може да промени света. Тази вяра, беше замъглила съзнанието ми. Но именно тя ме накара да действам, използвайки парите, които бях събрал докато работех през студентските години. С тези пари (около 6,000лв), костващи ми много труд и лишения, аз издадох електронен подпис и регистрирах фирма с начален капитал от 5,000лв в обедната почивка. Всичко това ми отне около 3 дни – четене в интернет за това какви документи трябват и за това как и къде се регистрира фирма. Вярата в мен ме накара да действам ТОГАВА, тя ме кара да действам и СЕГА.

В този момент това, че не знаех какво не знам, работеше за мен. Ако знаех всичко за бизнеса щях да се потопя в безкрайното море от причини и да попадна рано или късно във водовъртежа на отлагането. За последните 6 години срещнах десетки, а може би стотици хора, които знаят много, но правят малко, клонящо към нищо. Защо ли? Защото живеят с изкуствени страхове, които избягват чрез отлагането.

Те са чели статии и са дискутирали с приятели на по чашка, колко трудно е да регистрираш фирма, как трябва да се редиш по опашки в институции и куп други глупости, които аз наричам оправдания. Това бе ТОГАВА, така е и СЕГА. Все още срещам такива хора и все още се боря със собствените си оправдания. Само мога да ви уверя, че не съм чакал на нито една опашка по-страшна от тази за карти в билетния център на метрото.

Ето какво направих в същия месец докато все още ходех на тогавашната си работа:

  • Подписах договор за наем на помещение.
  • Купих си касов апарат.
  • Направих ремонт и освежаване на помещението.
  • Купих мебели и оборудване.
  • Взех 3 карти с 3 телефона от мобилен оператор.
  • Намерих си партньор (познат, който успях да убедя).
  • Бях на път да наема първия си служител.
  • Намерих си счетоводител.
  • Много други неща, които не си спомням в момента.

ТОГАВА не знаех кое от тези неща беше правилно и кое не. СЕГА, след 6 години, гледайки назад във времето осъзнавам грешките си и допускам нови, които избягвам в следващото начинание. Предприемачеството не е спринт, а маратон, който никога не завършва. По пътя всички ние се учим от собствените или от чуждите грешки. Второто излиза по-евтино. Затова в тази статия ще ви разкажа за реални ситуации, случили се ТОГАВА и ще ви представя каква е гледната ми точка СЕГА.

Урок № 1 Трябват пари

Още преди да отворя врати официално от моите пари бяха останали едва половината. Дори се наложи да взема назаем за да допълня минималната сума за регистрация на фирмата (5,000лв). Това бе ТОГАВА. СЕГА, можете да регистрирате фирма с капитал от 2 лева, но трябва да имате предвид, че ще ви трябват доста повече. Това важи особено, ако бизнесът ви изисква помещение, някакъв материален инвентар, покупка на стоки, инструменти или машини.

Моят бизнес изискваше да имам помещение, което да е разделено на две части (в края на статията ще разкрия дейността, така че продължавайте да четете). Голяма част от парите бяха похарчени за латекс, ПДЧ прегради, рафтове, столове, кутийки, лепящи листчета, тефтери, тиксо, кламери, ножички и куп други дреболии (да не кажа глупости). По този начин само месец след стартирането започнах да отделям от заплатата си за да спонсорирам бизнеса. Добре, че запазих работата си! Това бе ТОГАВА, така е и СЕГА, но се научих

Урок № 2 Да инвестирам, а не да харча

Признайте, че не можете дългосрочно да харчите повече от заплатата си, нали? Така е и в бизнеса. В момента не е останала и стотинка от началния ми капитал. От онези пари, изкарани и спестени с мъка. Това е защото не ги инвестирах, а ги изхарчих. Купих много ненужни неща. Неща, които не ми носеха приходи ТОГАВА както не ми носят пари и СЕГА, докато събират прах на тавана. Създавайки този финансов хаос бях на минус доста преди да дойдат първите ми приходи. Бях придобил основно пасиви като наем, 3 договора към мобилен оператор, договор за интернет, ежемесечна такса за счетоводител, осигуровки за служители, всичко около 1,000лв. Въпреки това аз отново останах фокусиран върху грешните неща, а не…

Урок № 3 Да търся клиенти

Колкото и тривиално да звучи, за да съществува един бизнес, той се нуждае от пари на входа. За да има пари трябва да има клиенти – просто е! Без клиенти бизнесът не може да съществува. Това важеше ТОГАВА… а как мислите, че е СЕГА? За мое щастие аз вече имах клиенти – цели 3-ма, които бяха ползвали моята услуга 2-3 пъти за изминалата година. Това бяха приятелите, които ме светнаха, че трябва да предлагам услугата си не от общежитието, а като виден бизнесмен. Страхотно маркетингово проучване, нали?

По това време имаше Facebook, но той беше нещо, което много малко хора използваха. Макар и да бях един от първите регистрирали се, аз принадлежах на същата тази група. Въпреки това реших, че е крайно време да си направя сайт и да пусна реклама в известен браншови форум. Речено – сторено. Още 1000 лева разход. За щастие това ми доведе клиенти – още цели 3-ма. Това бе ТОГАВА, така е и СЕГА, защото в стартиращия малък бизнес…

Урок № 4 Хората имат доверие на други хора

Хората не вярват в лого, лъскава визитка или уебсайт. След качествено извършената работа за тези 3-ма клиенти те ми доведоха още 3-ма, които още трима и т.н. Добре звучи, а? Разбира се нещата не се развиха точно така така, защото всеки недоволен от услугата носеше по 10 негативни. Слава Богу почти нямаше такива, но системата от „уста на уста“ работеше адски бавно, а пускането на брошурки в пощенските кутии съвсем не. Бизнесът постепенно растеше, но…

Урок № 5 Нямах ясна визия

И тук идва трудната част. Аз бях отговорен за това да намеря клиенти. Да! Аз! ТОГАВА прехвърлях вината и отговорността на другите, изтъквах причини и обстоятелства, търсех вината в другите, в хората, в брошурките, в интернет. Това е валидно и СЕГА. Беше трудно да призная, че ми липсва план. Работехме хаотично. Фокусирах се върху бързото обслужване на клиентите, а не върху взаимоотношенията и връзките с нови клиенти. Имах напечатани стотици визитки, на скъпа хартия с гръмкото „инж.“ пред името, което помагаше единствено на егото, но не и на бизнеса. Работех до среднощ и да нямах и минутка да помисля върху самия бизнес и върху това как да увелича приходите и да оптимизирам разходите на пари и време. А! Време!

Урок № 6 Не ми достигаше време

Това бе ТОГАВА. А СЕГА случва ли ви се да слушате за това как хората нямат време? Липсата на време е всъщност липса на приоритети. Както вече споменах нямах време да мисля, а и продължавах да ходя на старата си работа по 8 часа на ден. И как няма да ходя! Разходите да поддържам бизнеса жив бяха около 800 лева на месец! Очевидно имах време само за едно – да харча. За моя радост след 6-тия месец, имах достатъчно приходи, така че да покрия основните разходи. Дори понякога имах и останали пари. Супер! Но това положение не се промени и в следващите 6 месеца. Добре, че хората с които работех, не се отказаха от схемата да работят на 2 места и да не получават почти нищо от бизнеса. Като заговорихме за хората, въобще не се и опитах…

Урок № 7 Да развия екипа си

Аз бях център на Вселената. Всъщност в опита си да обслужвам бързо клиентите аз нямах време да предавам знания на хората, с които работех. Това доведе до рекламации и недоволни клиенти. Екипът ми никога не можеше да се справя и да взема решения без мен. Имах чувството, че ще полудея! ТОГАВА аз бях ядрото на бизнеса, това се случва и СЕГА в много бизнеси.

За капак на всичко установих, че съм пропуснал да регистрирам търговски обект в общината и дължах сериозна глоба! Незнанието на закона не ме оправдава. Тук отново трябва да спомена името божие, но няма да го направя, защото българската администрация се погрижи за това. Срещу два стека цигари ми се размина. ТОГАВА осъзнах, че ми…

Урок № 8 Трябват счетоводител и юрист

А СЕГА знам, че този човек е изключително важен. По онова време за счетоводител бях наел една лелка, която ще наречем леля Мария. С леля Мария не се разбирахме от самото начало. Тя беше от старото поколение, но единствената, която се съгласи да ми взима само 60 лева на месец. Кулминацията дойде в момента, в който наех служител и трябваше да подам декларация. Аз имах електронен подпис и исках да го направя онлайн в обедната почивка. Вечерта, преди крайния срок, тя ми се обади да отида да ми даде дискетата.

След половин час обяснение по телефона, което премина в крещене, ѝ казах, че от години не притежавам четец за дискети и приключихме съвместната си работа. На другия ден написах и подадох декларацията сам. Седмица по-късно станах клиент на счетоводна къща, на която плащах около 500 лева на година. Изгодно нали? Не чак толкова. Запомнете „Евтиното излиза скъпо“.

След година се наложи да бракувам много голяма част от инвентара, който ми се водеше на склад. Най-болезненото беше, че трябваше да опиша хиляди електронни компоненти. В крайна сметка реших да продам фиктивно целия инвентар, за да спестя време. Относно проблемите, които съм имал вследствие от спестените пари за адвокат мога да напиша цял том. След година и половина агония

Урок № 9 Осъзнах, че трябва да променя нещо

В крайна сметка дойде денят, в който реших, че така бизнес не може да се изгради и започнах да чета. Книги, статии, списания. В този ден попаднах на Робърт Кийосаки. Четенето на книги не ме направи милионер, но ме накара да осъзная, че инженерните ми умения не са достатъчни за да имам успешен бизнес. Основното, което имах нужда да променя е начина на мислене. Това беше валидно ТОГАВА, валидно е и СЕГА.

В онзи ден продадох част от инвентара, а останалото го подарих на моя партньор, който реши да продължи дейността. Не можете да си представите колко позитивно ми подейства неплащането на 1,000 лева. За момент дори почувствах, че ги печеля.

Урок № 10 Един край води до два старта

Умишлено оставих за финал това да разкрия дейността на бизнеса – сервиз за музикални инструменти и апаратура. Да, точно така. СЕГА струва ли ви се гениална идея? Може би по-скоро глупава? На мен ТОГАВА ми се струваше страхотна идея, така е и СЕГА. Ето защо:

Първият старт

В момента моят приятел развива сходна дейност не в София, а в родния си град и то в един от най-бедните райони. Там има собствена къща и достатъчно място за работа. Има и много познати и приятели, които ползват неговите услуги и споделят за тях. Той постоянно комуникира с тях и изгражда клиентска мрежа в условия на ниска конкуренция. Системата от уста на уста работи безотказно. Визията му не е за голям бизнес, но за разлика от мен ТОГАВА, той има такава СЕГА.

Вторият старт

Благодарение на контактите, които създадох, започнах новото си начинание в условия на финансова криза – аутсорсинг компания. Този път имах визия, но нещата отново не потръгнаха както очаквах. Това е друго ТОГАВА, но за него ще споделя не СЕГА, а в някоя от следващите статии…

P.S. За грешки при стартиране на собствен бизнес ще си говорим и на 16 март от 19.00 часа в безплатния уебинар.

За Емил Кирилов

Казвам се Емил Кирилов. В момента съм партньор в zekeng (http://www.zekeng.com) и се занимавам със своята страст да създавам собствени продукти както и да помагам на други хора да го правят като инженер и предприемач. Аз съм човек на действието и безсънните нощи, благодарение на което през последните 6 години успях да стартирам над 10 бизнес начинания в различни области. Основния опит в бизнеса идва от многото ми грешки и най-вече от желанието ми да продължавам напред и да търся забавното във всеки един момент. Вярвам в това, че всеки може да постигне пълен контрол на живота си и да стане финансово независим човек, правейки това, което му харесва. Вярвам, че всеки може да постигне това паралелно с работата, която работи независимо дали я обича или не. Ще се радвам да споделя знанията и опита, който имам както и да науча нещо ново от вашите коментари. Това, което съм постигнал до момента дължа на моята прекрасна съпруга, която е била плътно до мен и ми е помагала за всички проекти и начинания.

9 коментара

  1. Емил Филипов

    Страхотна статия.

  2. Поздравления за статията. Капитала и нужните икономически и юридически знания са от значение, освен това да имаме интересна идея.

  3. Румяна

    Поздравления – страхотен материал, много интересен и много добър стил на писане.Беше ми интересно да го прочета.

  4. Румяна Маринова

    Чудесен материал, и много добър стил на писане.Беше ми интересно да го прочета.

  5. Поздравления за статията!
    Дано да е полезна на всички , които планират да започнат нещо свое.
    Почти всички грешки съм ги допускал, плюс още доста подобни, но в крайна сметка, грешките са неизбежни и не трябва да ни отчайват.

  6. Александър Йосифов

    Браво, Емо!
    В края на статията разбрах, че става въпрос за теб и твоята история 🙂

  7. Емил Кирилов

    Благодаря за позитивните коментари.

  8. Жан Пол

    Здравей! Статията е много хубава поздравления! Но ми направи впечатление, че когато си регистрирал дружество по старото изискване за капитал (5 000). Си го регистрирал целия при положение, че е било необходимо 70% или 3500 за да започнеш дейност и след време да си увеличиш капитала

  9. Емил Кирилов

    Здравей Жан,

    Благодаря за коментара и се радвам, че ти харесва. Прав си, но тогава всички документи си ги подготвих сам без помощ от юрист и счетоводител и не знаех как точно да го опиша и се притеснявах, че може да получа отказ за регистрация.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *