петък , 9 декември 2016
Svetut se promenq a ti

Светът се променя. А ти?

Миналата седмица, след като обявихме второто издание на Академията за стартиране на бизнес СтартБизнес.bg, получих няколко писма от читатели, които са се почувствали обидени от написаното в статията.

Те ми писаха, че много си обичат работата и ще останат в сегашната си компания, докато се пенсионират или поне в близките 10-15 години. Според част от тези читатели, само „мързеливи некадърници“ с професии като чистачки, хамали и продавач-консултанти, биха се заинтересували от това да станат предприемачи.

Отговорих лично на всеки един от тези читатели и в тази статия няма да коментирам тези писма, а ще ти споделя моето виждане за това, което се случва в света и как ние може да се адаптираме към него, за да не останем да си живеем в едно отминало време.

Образователната система на XX век

Сегашната ни образователна система не се е променила много през последните 150 години, въпреки многото „реформи“ правени от всички правителства след 1989 година. В основата си тя е взела модела на пруската система, която създава „работни пчелички“ и добри войници, които следват сляпо заповеди.

Да си припомним как беше в училище. Влиза учителят, „изпява“ си урока, ние си записваме, учим вкъщи и следващия път „изпяваме“ същия урок на учителя. Колкото повече неща сме запомнили, толкова по-висока оценка са ни писали.

Всички ученици сляпо следват това, което казва „авторитетът“, т.е. учителят и няма място за дискусии и несъгласие.

Все още си спомням как в един от часовете по литература, един съученик каза, че „Хамлет е дивак“. Всички се подсмихвахме, докато той обясняваше защо мисли така. Накрая госпожата си свали очилата и каза „Имаш интересно виждане по въпроса и съм съгласна с повечето неща, които каза. Ще ти пиша 2-ка обаче, защото не си работил по написаното в учебника“. Точка.

Аз и повечето ми съученици имахме 5-ци и 6-ци, защото бяхме научили наизуст мнението на някакъв литературен критик за Хамлет, който е „работил по учебника“.

Този същият „авторитет“ може да създава свои правила, на които учениците трябва да се подчиняват. Може целият клас да бъде наказан, ако само един ученик се провини.

И кои бяха добрите ученици?

Тези, които се подчиняваха сляпо на учителите. Тези, които не създаваха проблеми. Тези, които „топяха“ останалите. Всяко мнение и действие извън „учебника“ беше наказвано.

Проблемът в образователната ни система не е какво се преподава, а как се преподава. Нашата система, както и много други подобни, по света подготвят послушни работници и служители, които следват заповеди.

И ако това е било ефективно в големите фабрики и заводи от XIX и XX век, където хората са извършвали еднообразни дейности по цял ден, през 2016 година нещата са малко по-различни.

Компаниите от миналото

Организацията, в която стотици или хиляди хора се събират на едно място и вършат една и съща работа, възниква преди около 250 години с началото на индустриалната революция.

Преди това, големи групи от хора са правили нещо заедно само в два случая: робство или война.

Възникването и развитието на капитализма има много положителни страни. Рязко се повишава производителността на труда, а от там и жизнения статус на хората. Това позволява за относително кратко време да се премине от аграрно общество към съвременната градска цивилизация.

През ХХ век бурно се развива промишлеността, откриват се много нови материали, които заменят в голяма степен естествените материали. Фабриките и заводите бълват милиони еднакви изделия.

Бързото развитие налага и създаването на много нови професии, които да обслужват производството и търговията като счетоводители, финансисти, администратори, плановици, анализатори, а малко по-късно и IT специалисти с навлизането на персоналните компютри.

Хората са ходили на работа от 9 до 5 часа в техните офиси, разположение в големи сгради. Върхът на манията по ефективност са били т.нар. кюбикъли – пространства от 2 квадратни метра, оградени с прегради на нивото на очите, в които всеки прекарва между 8 и 10 часа на ден със забит в компютъра поглед.

Те много приличали на клетките в птицефермите за производство на яйца, в които всяка кокошка живее в клетка, получава малко количество храна и вода с една единствена цел – да дава яйца за своя работодател.

(Почти) всички в тези компании били доволни, че могат да си позволят по 2 седмици почивка в годината, собствено жилище и кола на кредит. В замяна те давали своето време и труд, и така докато се пенсионират.

След това държавата се грижила за тях. Срещу осигуровките, които внасяли в продължение на 40 години, тя им осигурявала пенсия за 10-ина години (средната продължителност на живота в България е 74 години, а възрастта за пенсиониране е 63 години).

Бъдещето е сега

Появата на персоналните компютри и развитието на интернет промениха предишната система из основи. И ако през миналия век придобитите знания и умения са служили на хората до края на живота им, то сега знанията ни остаряват за период между 6 и 12 месеца.

Развитието на технологиите позволи на хората да работят по общ проект и да живеят в страни, разположени на различни континенти. За разлика от миналия век, сега офисът ни може да се побере в ръчна чанта.

Всичко, което ни е необходимо, е на екрана на нашия лаптоп, таблет или телефон – от видео срещи до обработка на големи масиви от информация.

Машините ще заменят хората

Когато машините започнали да заменят хората, първата реакция на работниците била да ги чупят, за да не отнемат те работните им места. Опасенията им се оказали напразни. Машините извършвали първоначално тежките и опасни дейности, като така освободили хората от тях.

Постепенно, хората започнали да вярват, че роботите и компютърните програми ще ги заменят изцяло и светът ще стане един истински Рай, в който само машините ще работят, а хората ще си почиват, ще творят и ще правят това, което наистина им носи удоволствие.

Това не се получи. Нашият свят става все по-сложен и създаването и потреблението на информация е със скоростта на светлината. Вместо хората да имат повече свободно време, те работят все повече. Вече е напълно нормално (особено след 2008 година) да работиш по 10-12 часа на ден, както и някоя и друга събота или неделя.

Технологиите оставиха милиони хора без работа по две основни линии. Първата е аутсорсингът, който позволи на компаниите да изнесат част от работата в икономически по-неразвити страни с по-ниски заплати. В тази графа попадат и стотици фабрики и заводи, които бяха преместени от Западна Европа и САЩ в страни като Чехия, Мексико, Индия, Бразилия и други.

Втората причина е че технологиите заменят човешкия труд (познато, нали?). Според наскоро публикувано изследване, до 20 години над 50% от сегашните работни места ще изчезнат и тяхната работа ще се върши от машини. В по-дългосрочен план, нещата са още по-плашещи (или оптимистични, зависи от гледната точка).

Не е нужно да чакаме, за да видим тези ефекти. Те се случват и сега. Ще ви разкажа една история:

В една от компаниите, в които работих, заварих екип от 7 души, които бяха почти на 100% от времето в командировки в страната. Работата им беше да проверяват различни клонове на компанията-майка. Причината беше, че почти всички документи бяха на хартия и можеха да се проверяват само на място.

Постепенно, всички документи станаха електронни и работата на този екип намаля драстично. Сега тяхната работа може да се върши от 1 или 2-ма души с IT опит.

Това се случва в редица сектори и компании. Едно от малкото изключения е държавната администрация. Там има десетки хиляди (да не кажа стотици) работни места, които спокойно може да се заменят от подходящ софтуер. И това ще стане рано или късно.

Сега ми е много трудно да обяснявам на чужденци защо за елементарна справка, трябва да минавам на няколко гишета, на които служителки ми искат една и съща информация и ми слагат различни входящи номера.

Различни поколения, различни нрави

Ние (родените до 1980 година) сме последното поколение, което приема за нормално да пътуваш по един час до работата си (и още един обратно), за да стоиш на едно място по 8-10 часа на ден със забит в екрана на компютъра поглед, и работата ти да се оценява от това кога идваш на работа и кога си тръгваш, а повишенията и бонусите да се раздават по това дали си симпатичен на шефа и дали си „слушкал“ през годината (хо-хо-хо).

Защо трябва да ходиш в офис след като той може да се побере в джоба ти?

Как бихте отговорили на този въпрос? Аз не мога. Винаги, когато са ми задавали този въпрос кандидати за работа, съм се оправдавал с корпоративната политика.

През XXI век хората ценят свободното си време и не искат да го пропиляват в задръствания и кюбикъли. Те искат сами да решават кога, къде и как да работят. Искат да имат СВОБОДА и право на избор.

За тях финансовата свобода е на първо място, а не апартаментът на кредит или колата на лизинг. Не се задоволяват с две седмици на море (фиксирани още в края на миналата година), а искат да могат да пътуват и почиват по техния начин.

Технологиите са приятел на хората на новото време, а не враг.

Те им помагат да работят не повече, а по-умно. Това ще им позволява да се справят със задачите не за 8 часа, а за по-малко 2 часа. Останалото време е за тях или за нови проекти.

Звучи твърде добре, за да е истина, нали?

За да живеете такъв живот, не е достатъчно просто да си намерите нова работа, а нов начин на работа и нов начин на живот. Говоря от личен опит, като човек сменил 6 работни места и 3 професии, преди да намери „своето“ нещо.

Ако пуснем една жаба в тенджера с гореща вода, тя веднага ще изскочи, за да се спаси. Ако обаче сложим същата тази жаба в хладка вода и постепенно увеличаваме температурата, тя ще се свари и дори няма да разбере.

Какъв е изводът?

Ние не забелязваме малките промени около нас и живеем, все едно всичко си е по старому, докато един ден не прегорим.

Искаш или не, светът се променя.

Ако ти не се промениш с него, един ден ще се обърнеш назад и ще установиш, че си живял живота на друг, а не твоя собствен.

Аз ти предлагам един вариант, който не е за всеки (както видя в началото на статията). Той е да работиш и да живееш по най-добрия възможен начин – ТВОЯ НАЧИН.

Запиши се на Академията за стартиране на бизнес СтартБизнес.bg, за да направиш първата крачка с помощта на топ български предприемачи.

Това събитие се случва само веднъж в годината. С промокод RANO получаваш и 12% отстъпка от редовната цена.

За Стойне Василев

Казвам се Стойне Василев и съм ентусиаст и мечтател. Основател съм на най-популярния сайт за собствен бизнес и лични финанси в България - SmartMoney.bg. Вярвам, че знанието е най-голямото богатство и то трябва да се споделя, за да може повече хора да се възползват от него. Имам повече от 11 години опит на ръководни позиции във финансовата сфера в големи международни компании. Моята мисия в живота е да помагам на хората да постигат целите си и сами да определят бъдещето си като подобряват финансова си грамотност.

8 коментара

  1. Бай Аврам, един мързелив некадърник

    Бачкайте роби, бачкайте! По 16 часа бачкайте, че трябва да изплащате апартамента, колата, телевизора, гъзарската почивката, която платихте с кредитната карта…….
    Мързеливия некадърник Бай Аврам ще мине през един клиент да вземе една поръчка. Ще си поприказват приятелски, току виж от дума на дума се роди някоя идея. После ще отиде да нагледа как върви работата. Ще вземе дъщеря си от училище да обядват вкъщи. Вие яжте сандвичи на крак и после по една Активия хапнете, против запек. Мързеливия Бай Аврам ще си поприказва с щерката, ще се посмеят. Може да направят една 30 минутна дрямка или да си поиграят с кучето на двора, каквото им е кеф. Ще минат после през магазина да си вземат десертче, малката ще отиде на занималня доволна и щастлива, Бай ви Аврам михлюза ще поработи. Вероятно от вкъщи, интернет бол навсякъде. Ще си надъни упадъчна музика от колоните без да има кой да му мрънка. Ще проведе няколко телефонни разговора. Ако му бръмне главата може да се поразходи. После ще отиде да види как върви работата, ще свърши някои други задачи и когато всички си тръгнат ще остане на спокойствие да си свърши текущата работа без да го прекъсват. След това може да отиде да потренира, ако му е кеф. През почивните дни може пак да работи, но не защото трябва, а защото иска. А може и да не работи. Той ще си реши според настроението.
    А като се стопли още малко ще си извади колелцето и ще си бръмчи с него по задачките. Хем по-бързо, хем-по здравословно, хем си правиш кеф, особено като излезеш сутрин и те духне хладния вятър. А Вие си висете по задръствания в лъскавите коли всеки ден. Бръснете се всяка сутрин. Обличайте се като пингвини. Бай ви Аврам ще си кара колелцето, ще се бръсне когато му е кеф, ще се облича както си ще. Вие го мислете за какъвто си щете, на него не му дреме.
    Бачкайте роби, бачкайте, че вече излезе новия модел и ТРЯБВА да го имате на всяка цена.

  2. Бай Петран

    Бай Авраме, не лъжи народя! От написаното се вижда, че ходи да пъти да надзираваш и остана да работиш след всички други, половиния час съм не ми го хвали те някой лелки по гишетата спят по-повече на работа. Освен това и куриер го играеш…Да може и да не ти се събират 8 часа работа, но тия дето търкат бюрата по статистика и те повече от 5 часа ефективно не работят. Екстрата ти е че ти решаваш как кога и какво правиш и няма нужда да правиш мили очичики на някой. Аре отивам да пия.

  3. Бай Аврам

    ЕЕЕ Бай Петкане, хвана ме. Всъщност бачкам повече от 8 часа. Истината е, че когато се захванеш с нещо свое трябва да забравиш за 8 часов работен ден и 5 дневна работна седмица, поне първите няколко години. Както го каза, екстрата е, че сам си решаваш какво, кога и как и няма нужда да се подмазваш на някой гъз. Провокираха ме думите – „само мързеливи некадърници с професии като чистачки, хамали и продавач-консултанти, биха се заинтересували от това да станат предприемачи“. За мен срамна работа няма и човек може да извлече ползи от всяка професия. Работил съм какво ли не- хамалин, продавач, барман, сервитьор, строител, рекламен агент и какво ли още не. Като погледна назад, всяка професия ми е дала нещо – контакти, умения, знания, време за размисъл и т.н и всичко това ми помага днес. На хората с „хубава работа“, които по цял ден търкат бюрата ще цитирам думите на един мой бивш шеф, който между другото беше голям гъз, но изключително умен и способен гъз и изгради бизнес за милиони. Та веднъж след като ме мъмреше ми каза – учи се на нови неща, развивай се, защото за мен най-голямото наказание е да трябва всеки ден по 8 часа, цял живот да правя едно и също нещо. Та този тип, колкото и голям гъз да беше, даваше пълна свобода на отдела ни и насърчаваше творческото мислене.
    Бай Петкане, като се замислих, има и още екстри – удовлетворението от работата и това, че може да реализираш идеите си.
    Ха, кажете сега честно, мразите ли понеделниците? Аз не ги мразя. Днес е понеделник и нямам търпение да изпробвам, това което ми хрумна през почивните дни. Може нищо да не излезе, но може и да ме храни няколко годинки.

  4. Бай Петран

    Байно, за понеделниците ши кажа….аз най-обичам неделя вечер….има една градинка до нас, пия си бирата там в два посред нощ и си мисля за това, как се чувствах едно време неделя вечер и как се чувствам сега….опивам и се замислям, че докато всички бързат в понеделничкия ужас и задръствания, аз дори няма да разбера какво се случва докато спя, отпивам глътка и се замислям, че понеделник може изобщо да не излизам до обяд, защото мразя стреса…

  5. Бай Аврам

    Освен да те поздравя, друго не мога да кажа. Завиждам ти благородно. Явно ти си стигнал там, където се опитвам да стигна и аз.
    Наздраве!

  6. Бай Петран

    Не съм стигнал никъде защото за мен пътят е целта, не самата цел. Животът и щастието ми се определят от това как извървявам пътя и колко компромиси правя със себе си и душата си. И пак се замислих за безмислието на нашите градове, в които сме се натъпкали като бройлери за едната заплатка. За това когато в неделя среднощ улиците са само мои и не трябва да бързам за да бъде и аз един угаснал прозорец в нечий дом в който някой усилено трябва да спи защото работа го чака, на семейство което ще се събуди със сърцебиене понеделник сутрин за да бърза да впряга хомота, и детенце което ще му се свива стомахчето в детската градина защото са го натикали с масата далеч от хората които им пука за него. А, същите тези хора ще работят за да осигурят същото това дете, което е поверено на хора, които не им пука за това дете. Същите тези хора ще робуват за да имат пари за лекарства за да лекуват болести които същата тази работа им причинява. Под лекарства, освен буквално може да се разбира и коли, парцалки, алкохол, наркотици, почивки. И всичките тези хора биха могли да обърнат нещата просто ако започнат да използвате технологията в своя полза. Уви…

  7. Владимир Каролев

    Здравейте! „С промокод RANO получаваш и 12% отстъпка от редовната цена“. Как разсъждавам аз, средностатистическия? Реалната цена е Х минус 12 %. И при тази разлика сметката Ви излиза! Вие пак печелите! Всичко преди минус 12 % е било горница, нали така! Любопитно ми е да чуя мнението Ви!

  8. Стойне Василев

    г-н Каролев, отстъпката се дава за определено желано действие, т.е. ако се регистрираш в началото получаваш отстъпка. Какво означава реална цена? Ние сме заложили всички видове разходи и съответна норма на печалба. Тя (печалбата е минимална) при различните видове отстъпки, но така награждаваме участниците в други наши обучения, например, като целта е да изградим дългосрочни взаимоотношения с тях.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *