четвъртък , 8 декември 2016
sudbata-na-malkiq-biznes

Съдбата на малкия бизнес

През 80-те години на ХХ век бащата на Петър – чичо Мишо работел за голямо промишлено предприятие, но страстта са му били автомобилите (предимно западни, доколко ги е имало) и техния ремонт. Тъй като е нямало много книги как се ремонтира Пежо, например, чичо Мишо с часове е стоял в неговия гараж и е разучавал устройството му.

Постепенно, неговите приятели научили, че може да ремонтира коли и започвали да му карат техните. Парите, които изкарвал от тази странична и дефицитна тогава дейност му носили добри пари, често повече от заплатата му в държавното предприятие. След падането на комунизма чичо Мишо решил да разшири дейността си и освен ремонти по двигателя и ходовата част, започнал да внася и различни резервни части от Македония, Сърбия и Турция.

Неговия син – Петър, още като малък се увличал по карането и ремонта на автомобили. Някъде в края на 90-те години започнал да помага на баща си. По това време, те вече имали 2 гаража и с парите от тях издържали цялото семейство, както и успели да съберат достатъчно, за да разширят дейността си и за построят през 2003 година цял мини-комплекс с 3 клетки за ремонт на автомобили, една за смяна на гуми и автомивка с 2 клетки.

Чичо Митко отначало управлявал комплекса, но след две години се отдал на почивка и прехвърлил бизнеса на Петър. Той работи почти денонощно, за да може да обслужи всичките си клиенти и те да са доволни. С времето наема един главен автомонтьор, един помощник и едно момче за автомивката. Въпреки това, той продължава лично да поръчва всички части и да следи за ремонта на всяка кола.

Някъде преди около 5 години един приятел ми препоръча сервиза на Петър, с който са били съученици и така аз станах негов клиент. Винаги е бил коректен, изпълнявал е обещанията и ми е давал повече, отколкото съм очаквал. Като клиент ползвах различни отстъпки и безплатна смяна на някои консумативи. Доколкото виждах, бизнеса се разширяваше, Петър работеше много и лично се грижеше за всичко. До преди около две години това действаше, но увеличената работа и честите отсъствия на  Петър, свързани с лов и почивки, започнаха да се отразяват на работата.

Въпреки, че виждаше, че не може сам да се оправя, предприемача искаше сам да ръководи нещата, сам да поръчва частите и сам да определя цената на ремонтите. Това доведе до забавяне при различни ремонти, чакане с дни Петър да поръча дадена част, определяне на различни цени от неговите служители за един и същ ремонти и т.н. Изобщо, работата се върши, когато шефа е там. Когато го няма е пълна анархия. Отчетността също е под всякаква критика. От време на време, майката на Петър е в сервиза и следи за ремонтите и заплащането, но когато я няма – всеки монтьор сам си определя цената и си прибира парите в джоба без документ. Дали след това се отчита – никой не знае.

Тази ситуация започва да ме дразни и сериозно започвам да се замислям дали да не сменя сервиза. Много от клиентите мислят като мен и видимо потока от коли намаля през последните месеци.

Какво бихте препоръчали да направи Петър в тази ситуация?

Аз виждам основния проблем в този бизнес (а и в много други) в липсата на доверие. Ако предприемача вече не може или не иска да ръководи оперативно бизнеса, той трябва да се довери на някой друг, който да поеме неговите функции. Ако в сервиза на Петър има управител или главен монтьор, който да е отговорен за дейността със съответното заплащане и отговорности, нещата биха се подобрили. А сега, има колективна безотговорност – ако искаш нещо да се свърши, трябва да намериш Петър. Ако него го няма – никой няма да ти съдейства.

Втория проблем е в липсата не елементарни контролни механизми като това един да прави ремонта, а на друг да се плаща. Другото основно нещо в тази връзка, което липсва е ценоразпис. Знам, че ремонта на кола е „изкуство“ и няма как да има фиксирана цена, но това да получиш бележка „Смяна на лагер – 100 лева“ не е сериозно. Какво включва тази цена? Колко струва лагера и колко е за труд? Има ли нещо друго сменено или не?

Вие как мислите? Това ли са основните проблеми на този предприемач? Това ли е съдбата на много малки предприемачи? Няма ли така малкия собствен бизнес в България да изчезне?

За Стойне Василев

Казвам се Стойне Василев и съм ентусиаст и мечтател. Основател съм на най-популярния сайт за собствен бизнес и лични финанси в България - SmartMoney.bg. Вярвам, че знанието е най-голямото богатство и то трябва да се споделя, за да може повече хора да се възползват от него. Имам повече от 11 години опит на ръководни позиции във финансовата сфера в големи международни компании. Моята мисия в живота е да помагам на хората да постигат целите си и сами да определят бъдещето си като подобряват финансова си грамотност.

15 коментара

  1. Станислав Георгиев

    Добър ден !
    Това са основните проблеми !!
    Най-важното е , че липсата на доверие води до липса на бизнес система !!!
    Петър би трябвало да назначи управител на сервиз , да определи ценоразпис и да назначи човек който да отговаря за поръчките на части ! Плащанията да стават при управителя на сервиза !!! Петър да си бъде управител на бизнеса и да взима само най-важните решения !
    Малките предприемачи в страната няма да изчезнат ! Делегирането ще бъде проблем при тях и за в бъдеще !
    В крайна сметка , бизнеса е отборен спорт !!! Има малки и големи отбори !

  2. Здравейте,
    въпроса има две страни, едната – да въвежда се система на управление и отчетност с точни разбивки на услугите и цените за тях – монтьорите извършват ремонта, дават отчетния лист за свършената работа на касиер, снабдителя дава цените на вложените части и всичко е ОК.
    НО, това голямо и непреодолимо НО, в съседния гараж бай Иван върши същите услуги, но без да ги отчита някъде = -20% ДДС – осигуровки и т.н.
    Според мен в конкретния случай, а и по принцип проблема идва от минал период, ако Петър беше инвестирал по малко в системи на работа и беше подготвил своето частично отдръпване от част от задълженията нямаше да пострадат клиентите и от там сервиза
    най-ценното е доверието на клиента, лоялните клиенти ще преглътнат леко увеличение на цените/заради разходите по-нова организация на работа/, но няма да преглътнат немърливо и некачествено отношение.
    Малкия бизнес няма да умре, просто на мястото на едни ще застанат други който предлагат по-качествена услуга и обслужване.

  3. Може би Петър трябва да реши дали да има почивки и лов или да работи. Явно е реши да почива, което е важно в живота.
    Едва ли може да намери хора, които биха давали на него вместо на себе си.
    Затова може би да ги направи съдружници, при което те пак ще слагат в джоба си, защото е 100% техен, а фирмата частично.

    Ето опитал е да прати майка си, но и тя явно не е редовна.

    От друга страна монтьорите ако не прибираха в джоба отдавна да са се преместили

    Петър си знае какво иска

  4. Проблема с хората е голям, но не е невъзможно да намериш читави хора стига и ти да си читав към тях, а за контрола- въпрос на малко инвестиции – камери за наблюдение, програма за отчетност и ясно разпределение на задълженията.
    За почивката- това е много важно, ако не съчетаеш работата с почивка ще ти куца и работата стига да направиш такава система, че докато почиваш работата да върви
    Българите не сме по-крадливи от другите, просто на тях им е по-трудно и знаят, че като ги хванат няма да им се размине.

  5. Най-лесният и интуитивен път за малък бизнес от този род е преминаването от едноличен към семеен. Даже много големи компании (пример Jonson & Jonson, и много други) са семейни. Доверието в семейството е по-голямо. От семейния, може да си остане семеен, може да премине към друга структура.
    Изключително важна е системата, организацията. Така да е направена, че да няма мърдане. Мърлячът или да се промени или за си бъде изхвърлен от системата. Системата и превъзпитава , и променя работещите. Това е основният проблем в БГ не само за малкия бизнес. Няма я системата, или я има само тук-там и то не съвсем.

  6. За мен най-големите проблеми са липсата на отчетност и бавенето на частите. В повечето случай хората няма да откажат да платят малко по-скъпо за качествена работа, но само ако е ясно за какво точно плащат. Ако всеки път една и съща услуга струва различно или пък не е разбито кое колко струва и как е формирана крайната сума, няма как да убедиш хората, че си струва да плащат за труда ти. Също така качествената работа включва и да се върши максимално бързо, не да чакаш сума време, защото някой се бави с поръчването на частите.

  7. Стойне Василев

    Това съм забелязъл, че колкото по-голям става един малък или семеен бизнес, толкова по-лошо качество и обслужване предлага, т.е. те не могат да управляват растежа и промяната. Когато един бизнес стане голям или е дошъл голям от чужбина, личното се губи и всичко е една голяма машина с много елементи, много от които не работят. Каква мотивация има една продавачка в магазин на Виваком, да кажем. Ако не може да ти продаде това, което и е в плана за този месец, изобщо не се занимава с теб. Казва – оправяй се, има телефон 123, питай тях. И това, въпреки факта, че тя може да ти помогне, но просто няма интерес за това, нищо няма да спечели от мен. А така бизнес се прави трудно – продавача и купувача имат различни интереси.

    Купувача иска да купи, а продавача иска да му мине времето по-бързо, да се чуе с гаджето, да изпуши цигара, да отиде на обяд, да напише sms за именния ден на нейна приятелка и още хиляди неща, но не и да продаде на човека срещу нея. Тъжно, но е истина. Затова предпочитам да пазарувам от малки, семейни магазинчета, или малки фирми за услуги, които все още държат на личното отношение и качеството на продукта. Дали ще изчезнат – надали. Вече има световна тенденция към единичното, малкото, уникалното, личното…

  8. Като стана въпрос за продавачки, искам да споделя скорошно преживяване. Исках да купя кутия с различни чайове за подарък, проверих в Интернет и намерих сайт на фирма, която има няколко магазина. Пристигнах пред един от тях 10 минути след края на работното им време, малко магазинче колкото половин гараж или по-малко – явно фирмата е по-скоро малка.

    Продавачката чистеше пода, стъклената врата беше заключена. Стоях отпред и разглеждах, докато в един момент тя вдигна глава и троснато ми каза, че е затворено. Вън беше шумно и се опитах със знаци да й обясня, че искам да попитам нещо. Нервността на жената се засили и тъй като не ме разбра, се принудих да викам през вратата. Целия разговор продължи 20 секунди и отношението беше изключително враждебно, „не виждаш ли, че съм затворила, защо ме занимаваш“.

    Мислех си да пусна един унищожителен мейл на сайта, но честно казано след като успях да купя подарък от друго място ми беше все едно.

    Що се отнася до сервиза – решения много, но явно Петър не е подходящия човек за тази работа. Трябва да си назначи мениджър или сервизът ще западне – този бранш е много конкурентен.

  9. Стойне Василев

    Galarad, а защо ти е било все едно? Библията ни учи да прощаваме, но така не помагаш на никой. Ако беше написал онзи имейл, можеше нещо да се промени (или да те заплашат със съд, както мен). Някой път дори тествам системата им за продажби и обслужване. Скоро имах случай с една детска кошарка, за който ще напиша статия. Много е поучителна историята, въпреки че нищо не се промени.

  10. Беше ми все едно, защото това е случаен магазин, където няма да стъпя повече, там дори нямаше стоката, която търсех. Моето писмо можеше да доведе до уволнението на това момиче, а това е доста сериозно наказание за това, че не си бил любезен към клиент след края на работното ти време.

    Ако беше някаква услуга или продукт, който ползвам и който искам да подобря, задължително щях да пиша. Например, аз съм регистрирал всичките си фирмени мейли в регистъра на нежелаещите да получават спам и когато получа спам, пускам писмо към КЗП и следва глоба към съответната фирма. Ако се обадят да се извинят – оттеглям оплакването и им спестявам глобата.

    По този начи постигам няколко неща – показвам на фирма Х, че спама е лошо нещо; показвам, че КЗП работи; показвам, че като правиш нещо, трябва поне да си погледнеш предварително законовата уредба; демонстрирам, че ИТ хората, които са им организирали мейл кампанията са пълни аматьори и т.н.

  11. И в нашия квартал имаме „чичо Мишо и сина му Петър“ 🙂

    Аз пък разбирам недоверието му към персонала. Наистина е много трудно да намериш свестни хора.

    Една позната продава гуми, има автомивка и някакви машини (май за гуми?), както и да е, та нейната счетоводителка я замъкна с десетки хиляди лева. Защо? Ами защото може… После се съдиха, ама какво стана накрая, май нищо не стана, както обикновено…

    Колкото до това един да прави ремонта, а плащането да е при друг, какво пречи двамата да се разберат помежду си и пак да прибират пари в джоба си. „Чичо Мишо“ мисля не е първия случай, където някой използва „шапката“ на чуждия бизнес (и клиентелата и оборудването му) да си работи за себе си. Така че това с разширяването на бизнеса – в частта с наемането на хора – си е проблем.

  12. Стойне Василев

    Galarad, това е много добра практика с регистрацията в КЗП и има дисциплиниращ ефект.

  13. Стойне Василев

    Рая, колкото и малък да е бизнеса трябва да има някакви контролни процедури, които да предпазват от кражби, дори да се разберат двама души. А и е доста по-трудно да участват двама или трима, отколкото някой сам да си прибира парите.

    От професионална гледна точка ще ти дам един пример: наблюдавах, че в Макдоналдс, когато стане грешка в касата, идва супервайзер и я тоключва. В KFC продавача сам си отключва касата и коригира грешката. Къде е по-вероятно да стане кражба, според теб?

    Всъщност, това ми е основната работа като вътрешен одитор да оценявам тези контролни процедури и да давам препоръки как може да се подобрят. Ако системата е направена както трябва, ще е трудно някой да работи под чужда шапка. Просто на малкия бизнес му липсва онова знание как да го направи, а и не иска да пита или да послуша някой, който знае как да стане.

    В конкретния случай със сервиза, кажи на клиентите си, че само с Протокол за ремонт (или документ с друго име) ще им важи гаранцията за частите и труда, един да прави ремонта, друг да издава този документ, а трети – да прибира парите. Пак може да стане издънка, но много по-трудно, най-малкото, защото клиента ще си иска документа с вярно съдържание и ще плати това, което пише в него. Ако усложним задачата, ремонти над 1,000 лева се одобряват само от собственика и така нататък…

    Това, разбира се, води до бюрокрация, но само така се решава проблема на голямата компания. Докато една фирма е малка, нещата се контролират лесно от собственик или управител. Служителите са надъхани, защото те са почти собственици във фирмата. Колкото по-голяма става тази компания, хората са само наемници, които изобщо не ги е грижа за печалбата и гледат да скатаят или да откраднат, ако могат. Тогава вече има нужда от Вътрешен одит 🙂

  14. Здравейте,

    Да изкажа мнение.
    Всичко опира до манталитет, възпитание и от двете страни(работодател-работник)+ресурс на работодателя.Говоря за България за малки и микро фирми.
    Знаеш, веригата е точно толкова силна, колкото е най-слабото й звено. Можеш да имаш 20 звена в тази верига от най-яката стомана на света, но само едно да е „пластмасово“ и веригата вече ти е здрава, колкото всяка друга, пластмасова. Именно това става и там.
    Затова на първо място е личния пример-работи повече от персонала.Бъди човек с тях и създавай положителна атмосфера,поощрявай финансово лоялните и трудово дисциплинирани.С другите които се скатават първо говори да подобрят дейността си и им дай пример със себе си и те ако са на твое място как биха изисквали.Ако са разумни ги поощрете ако не си променят поведението си стискате ръцете и без нерви кой от къде е.После естествено ставате лошия и малко плащащ работодател:))))
    И от двете страни има шмекери и който се прави на голям тарикат рано или късно се удря в „стената“ ,единия губи клиенти др.работата си.Но съм виждал и такива където се засилват по няколко пъти в „стената“ и пак не разбират какво им се случва и защо.Тези са трагичните случаи.
    Ако и от двете страни(работник-работодател) има лоялност и човещина нещата ще вървят,клиентите доволни а доволния клиент води още клиенти.
    Др.фактор е ресурса с който разполагаш.Зависи и колко е голям пазара на който се намираш,едно е Павликени др.е София.Парите които изкарваш отиват да покриеш всички разходи и за теб мн.малко или 0.Липсата на ресурс не позволява наемането на доп.персонал,просто няма с какво да му платиш.Омагьосан кръг,креташ докъдето може и крепиш това което си постигнал.Да кажа и един актуален лаф:
    -То ,че занулихме(печалбата),занулихме ами поне да не офазим.:)))
    .Това да уточня е за малки и микро фирми в рамките на едно населено място.Ако естеството на бизнеса обхваща територията на БГ или дори извън нея тогава има фактори които биха донесли добър ресурс и фирмата би се стабилизирала даже ще има растеж.Тук пък фактора ЛАКОМИЯ помага за бързото засилване в „стената“,ако не си прецениш капацитета и готовността на персонала и се награбиш с огромна поръчка която не изпълниш в срок,загубите са жестоки.

    Извод:
    Както в природата има естествен подбор и най-слабите,болните,лакомите не оцеляват така и в бизнеса.

    Лек ден.

  15. Тони, с въпросните проблеми се сблъскваме ежедневно. Наистина има много нелоялно отношение например от продавачи в офиси на мобилните оператори, както пишеш по-горе. Те гледат да си продадат услугата, да подпишат договора с теб и до този момент са мили и учтиви, защото си искат комисионната, а като след това отидеш при тях с проблем те отпращат най-брутално. Това е синдромът на голямата фирма.

    Харесаха ми тези редове:

    „Затова предпочитам да пазарувам от малки, семейни магазинчета, или малки фирми за услуги, които все още държат на личното отношение и качеството на продукта. Дали ще изчезнат – надали. Вече има световна тенденция към единичното, малкото, уникалното, личното…“

    Нашият магазин за компютри може да се опише точно по този начин. Заповядай при нас, ако ти трябва нещо 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *