петък , 9 декември 2016
smart-predpriemachi-iliya-yordanov

Smart Предприемачи: Илия Йорданов

Илия Йорданов е основател на четири успешни компании, а пътят му на предприемач започва още на 15-годишна възраст. Кои са качествата, които му помагат да успее във всичките си начинания, кои са успешните модели, които следва, и кои са предизвикателствата, през които е преминал като предприемач? Нека разберем…

Защо избра да тръгнеш по пътя на предприемача?

Историята ми започва с Деян Витанов, когато бяхме на 15 години. По онова време искахме да се занимаваме с програмиране, но бяхме на мнение, че това, което училището ни дава, не е достатъчно. Затова решихме да използваме интернет, за да намираме повече информация и да се учим. Тогава си казахме, че така и така ще използваме интернет, за да си набавяме цялата тази полезна информация, би било хубаво да публикуваме това, което намираме в уебсайт. Така се зароди първият ми startup, който беше сайт за C++ програмисти. Предполагам, че това бяха първите стъпки.

Имаше и втори етап на вземане на решението да се занимавам с предприемачество, който дойде доста по-късно през годините. Завърших училище, учих в университет, работех в българска фирма като програмист – за период от няколко години, докато в един момент не осъзнах, че ми е омръзнало да работя за някой друг и искам отново да се захвана с предприемачество. Вторият път, в който се обърнах към предприемачеството, беше по-съществен, защото вече бях в една много по-зряла възраст. Осъзнах, че искам да имам свободата да осъществя собствените си идеи. Дали те ще са добри или лоши няма как да се предвиди, но исках да имам свободата да осъществя собствените си идеи и това беше второто ми решение да стана предприемач.

Говорейки за идеи, как валидираш идеите си, преди да се хвърлиш изцяло в проекта?

Последните 2 startup-а създадох съвместно със своята съпруга Мария и концепцията, която използваме, за да валидираме идеите си, се базира на няколко стъпки. Първо  правим онлайн проучване, за да се види има ли някой, който вече работи по тази идея. Ако някой вече разработва същата идея, кой е той и има ли смисъл да се конкурираме. След такова проучване ако се окаже, че виждаме как можем да се диференцираме или никой не работи по съответната идея, минаваме на следващия етап. Изграждаме малък сайт и рекламна кампания и по този начин разбираме дали има интерес към идеята ни, без да сме направили никакъв продукт. Това, което отчитаме, са показателите на самата рекламна кампания и как те се сравняват с предишен наш опит, за да оценим има ли интерес. Съответно още преди да започнем кампанията, сме проучили какъв е пазарът ни, т.е. имаме малко маркетингово проучване преди това. Ако данните от проучването и една такава кампания съвпадат с нашите очаквания, тогава вече разработваме идеята.

Защо избра да се занимаваш със серийно предприемачество и да основеш 4 различни компании, а не просто да се съсредоточиш върху 1, която да скалираш нагоре?

Решението да се откажем от първата ни компания и да я продадем дойде, когато трябваше да завършим училище. Решихме да се откажем, защото тогава искахме да преследваме друг път в живота си. И двамата се ориентирахме към университети – той в Германия, аз в България, и пресметнахме, че нямаме достатъчно време, за да доразвиваме това, което правим, и затова просто продадохме сайта. Вторият бизнес, който основах, отново беше сайт. Той беше подобен на първия, но беше насочен към C# програмиране, което на онзи етап тепърва ставаше актуално като тема. Него го продадох много бързо, след около 2 години от създаването му. След това последва прекъсване от 5 години, през които работих в чужда компания и нямах startup-и. Точно затова има и трети и четвърти startup. Първите два напълно натурално приключиха за мен, после имаше прекъсване и след толкова дълъг период, третият и четвъртия startup се явяват като първи и втори.

Създал си два идентични startup-а. Кой е печелившият модел в двата?

И двата бяха crowdsourced content свързан с програмисти и при двата моделът за монетизация беше реклама. Опитахме много модели за монетизация, но рекламата беше единственият, който работеше успешно. За първите два startup-а това беше успешният модел – crowdsourced content. Хората допринасяха за изграждането на съдържанието на сайта, а с реклама монетизирахме.

Има ли някаква философия, която следваш?

До този момент всичките ми startup-и са насочени в изграждането на софтуер, занимавам се с това от 15 години и обмислям възможността да се прехвърля към разработването на хардуер занапред. В момента съм в период на преосмисляне и обмислям това, което правя, и се чудя дали да не започна нещо ново, което е радикално различно от всичко, което съм правил до сега. Затова може би отговорът на този въпрос би бил един вчера и друг утре. Това, което правехме досега, е, че винаги сме се опитвали (с изключение на третия startup) да разрешим проблем, който никой не е решил преди това. Т.е. това, което сме правили, е софтуер или услуга, като винаги сме се стремели да правим нещата по-добре от начина, по който са правили нещата другите. Това е била философията ни за това, с което се занимаваме – да правим нещата по-добре, да ги изпипваме, да сме перфекционисти. За в бъдеще предполагам тази част от философията ще се запази.

Кои са били най-големите предизвикателства, които си срещнал по пътя си?

За да развие човек startup, се сблъсква с много проблеми. Една от големите трудности беше скалирането, особено на сегашната фирма, защото допреди да имаме четвъртата фирма, никога не се е налагало да скалираме. Винаги се е държал минимален екип. Скалирането със сигурност беше нещо, което ни отне време, както да изградим инфраструктура, за да може повече хора да работят по един проект, така и да наемеш правилните хора, да ги обучиш на собствената си философия, да поддържаш интереса им към това, което правиш, да ги управляваш. Най-големите предизвикателства винаги са били свързани с управлението на хората.

Другото голямо предизвикателство е да балансираш растежа на продукта си. Да развиваш продукта по правилния начин, а не просто на база обратна връзка, предоставена от потребителите ти. Когато човек работи по продукт, който се разработва в продължение на години, и непрекъснато го доразвива, в един момент е много трудно да прецениш, кои са правилните неща, които трябва да правиш. Това дали ще се развива продуктът ти, или не, изисква решение какво да правиш и също толкова важното решение какво да не правиш. Това са две от нещата, които най-много са ни затруднявали.

Кои са важните качества и умения, които трябва да притежава един предприемач?

Смятам, че поуките от лична гледна точка са по-важните. Повечето предприемачи успяват или не в дългосрочен план заради лични качества, а не заради бизнес умения. Бизнес уменията се придобиват. Като лични качества мисля, че един от най-важните уроци е да не се предаваш, защото в живота на предприемача има много изкачвания и много спадове. Деян Витанов веднъж го беше описал така: предприемачеството е като да се возиш на влакче на ужасите – радваш се, когато отива нагоре, и крещиш, когато отива надолу. Това е много специфично за живота на предприемача. В ранните стадии на един startup това отиване нагоре и надолу е непрекъснат процес, то е ежедневно събитие и тази издръжливост, да съумееш да издържаш на този стрес и да не се предаваш, мисля, че е едно от най-важните неща.

Какво те поддържа мотивиран и не ти позволява да се откажеш?

Вярата ми, че правя нещо,  което има смисъл. Вярата, че не си губя времето.

Какво е твоето послание към останалите предприемачи?

Да не се отказват и да вярват в себе си. Смятам, че без това нямат напълно никакъв шанс.

За Стеляна Луизова

Вярвам, че всеки е продукт на собствените си избори. За себе си избрах да гледам на света откъм слънчевата му страна, да уча по нещо ново всеки ден и да запазя частицата любопитство, която е така характерна за мен. В рамките на рубриката SmartПредприемачи ще Ви представям вдъхновяващите истории зад нелекия избор да станеш предприемач и да започнеш нещо ново сам.

2 коментара

  1. Няма ли да кажете какви точно са били продуктите / стартъпите? Колко печеливши са били, на коя година са били продадени, кой е инвестирал в тях и т.н.?

  2. Димитър

    „Смятам, че поуките от лична гледна точка са по-важните. Повечето предприемачи успяват или не в дългосрочен план заради лични качества, а не заради бизнес умения. Бизнес уменията се придобиват. “ това изказване е много на мястото си и нека всеки човек, който мисли, че без бизнес знания няма да може, да се обърне към личностните си и да види с какви принципи разполага и как може да ги използва най-добре в бизнеса 😉 Готина статия за всеки един млад човек, на който му трябва малко вдъхновение 😉

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *