петък , 2 декември 2016
micromanager

Приказен микромениджър

Въпреки че, тази история е измислена, проблемът е съвсем истински: През девет планини в десета, в една далечна приказна страна живееше един момък на име Боби. Той нямаше бял кон, но разполагаше с чисто ново (на 5 години) бяло комби от престижна западна марка. След като завърши университета, Боби започна работа за една международна компания с традиции. Шефът на отдела – Дворянски хареса в него скромността и изключителната му педантичност. Ден след ден, Боби се труди упорито и изпипваше всичко в най-малките подробности. Не беше от най-бързите, но крайния резултат винаги беше впечатляващ.

След по-малко от две години, Дворянски реши да потърси своето щастие на съседната ливада, на която тревата му изглеждаше доста по-зелена. А и винаги беше мечтал оградата да е боядисана в червено, а на портата да има малко звънче. Тези придобивки липсваха на сегашното му поприще. Веднага глашатаите на компанията започнаха да разпространяват вестта, че се търси негов заместник. Те обикаляха села и градове, къщи и паланки, за да намерят идеалните кандидати за високия пост. А такива не липсваха.

Кандидатите за приказната позиция

През квадратния кабинет на най-големия шеф в тази приказна фирма г-н Царски започнаха да се изреждат знайни и незнайни кандидати, като накрая останаха само най-добрите от най-добрите. Общо трима. Житията им бяха доста впечатляващи, а уменията им – приказни. Първият можеше да накара слънцето да изчезне, а втория да вдигне цял небостъргач във въздуха. Имаха и солиден опит при управлението на проекти, хора, животни и зверове. Третия не говореше много, но другите двама му казваха „Ваше благородие”.

Срещу тези невероятни умения и впечатляващ опит, тримата кандидати поискаха и съответното възнаграждение – около 300 жълтици в брой (колкото на г-н Дворянски, а и това беше нормална сума за тази позиция) и няколко човещинки като служебна каляска и BaiPhone с невисок лимит. Г-н Царски, обаче, беше от стара коза яре и тези пари му се видяха много. Не че бяха негови лични, но той го удари на чест. А и от кандидати с толкова приказни умения и непокорен дух можеше да се очаква всичко – я да закрият някое слънце (или звезда) във фирмата, я да вдигнат във въздуха не каквото трябва.

Кой е най-добър от най-добрите

След като се консултира със своите съветници и везири, г-н Царски взе своето мъдро решение. Той повика в кабинета си Боби и директно го попита дали не иска да стане наследник на напусналия господин… там както се казваше. Предложи му 100 жълтици заплата без допълнителни глезотийки. Нашия герой не мисли дълго и прие. Това беше с 30 жълтици над сегашното му възнаграждение, а и щеше да стане ШЕФ – полубожествено митично създание в тази приказна компания.

Върховният наместник на звено „Управление на хора и животни” разгласи благата вест със скоростта на препускащ жребец. Тя гласеше „Благодарим на г-н Едикой си за усилената работа и му пожелаваме успех. За неговото място се бориха много хора, зверове и други приказни герои. Нито един от тях не беше „Достойният”, който да поведе народа към обетованата земя. Но ние открихме този човек сред нас. Да, добре чухте! Той е един от нас! Ааааалилуя, братя! А и както знаете, нашата компания подкрепя служителите си. Представям ви новия шеф на направление „Връзки с приказната общност” – г-н Боби „Нашия човек” Петров”.

Как нашия герой премина на тъмната страна

Тази нова позиция започна постепенно да опиянява нашия герой и в един момент той усети, че е по-различен от останалите. Бюрото му беше по-голямо, химикалката му беше по-различна, дори кошчето му за боклук, му изглеждаше някак различно от това на останалите. Чувството му хареса и той правеше всичко възможно да се обгражда с повече такива „различни” предмети, символ на високия пост. Така започна да живее в негов измислен свят, в който бялото комби беше бляскава карета теглена от 101 бели коне (заради данък МПС, знаете как е), кабинета му по-голям от царски мезонет, а всеки, с който се разминава му прави дълбок тържествен поклон.

Скоро, г-н Царски го привика в кабинета си. Боби досега не беше влизал в него. На бюрото имаше снимка на някаква планина, а на върха й блестеше ярка светлина. Нашия герой се беше загледал в нея, когато г-н Царски го подкани да му докладва. Боби му каза, че има един клиент на име Батманов от фирма „Супергерои” ООД, който закъснявал с плащането, а и има доста съмнителни неща от „данъчна гледна точка” в сделката. Вече го бил обсъдил с финансовия гуру г-н Нагоденко.

Големия шеф го изслуша внимателно и накрая, малко изнервен, му каза: „Мдааа. Забрави за този случай! За в бъдеще искам да докладваш директно на мен за подобни неща, ако не искаш да береш шишарки по програма „Красива гора”. Разбра ли? Освен това съм ти подготвил един малък списък с основните правила, който трябва да спазваш, ако искаш да нямаш проблеми”.

Боби излезе от кабинета му, седна на бюрото си и се зачете:

10 златни правила за щастлив и безпроблемен мениджърски живот

Правило № 1 Аз съм твоя Кумир, който те изведох от земята на мишоците и те направих ШЕФ. Да нямаш други кумири, освен мене.

Правило №2 Не се кланяй на други мениджъри и не им служи, защото аз съм върховния Кумир, и който не ме почита ще напусне земята райска без обезщетение, а тези, които ме обичат ще получават бонуси во веки.

Правило №3 Не изговаряй напразно името ми, защото годишен бонус няма да видиш.

Правило №4 Помни петъчния ден, за да го почиташ. Той ти е даден за почивка, а не за работа.

Правило №5 Почитай предшествениците си и не издавай техните грешки, за да живееш дълго на райската земя.

Правило №6 Не убивай желанието на другите за работа, но сам ти не работи, защото на теб ти е дадена власт да ръководиш.

Правило №7 Не прелюбодействувай със секретарката си, защото здравната осигуровка не покрива болести, предавани по полов път.

Правило №8 Не кради от фирмата без моето знание и разрешение.

Правило №9 Не лъжесвидетелствувай против друг мениджър, освен ако нямаш моето позволение и изгода от това.

Правило №10 Не пожелавай заплатата на друг мениджър; не пожелавай бонуса му, нито кабинета му, нито служебната му кола.

Пътят към тъмната страна е кратък

Тези правила му изглеждаха познати, но не можеше да си спомни откъде. Тъй като, той си имаше собствени разбирания за света, а и за да е в духа на корпоративната култура, започна да си измисля сам разни правила. Те бяха доста, но повечето се изразяваха в това, че никой от неговия екип няма право прави каквото и да е без да го попита предварително. Когато един от колегите го нарече Микромениджър, той го прие за комплимент и му благодари.

Когато не беше зает с измислянето на нови правила и контрола върху изпълнението им, Боби чертаеше светлото бъдеще на компанията и по цял ден четеше какво се случва в други близки и далечни страни по света. От всичко това, разбира се, започна да страда текущата работа, но Боби не го забелязваше. Той имаше по-важни задължения…

Изводът от тази история е:

За Бога, братя, не назначавайте за мениджъри хора, които нямат нужните качества, само за да си спестите някоя и друга жълтица и да имате един послушко в повече. Така не изграждате силна компания, а сбирщина от летящи в небесата подмазвачи. Нека добрите експерти си останат такива, а само изключителните с определени ръководни качества да стават мениджъри. Амин!

Накрая да завършим с една фраза на Учителят Йода от Епизод I на Междузвездни войни: Страхът е пътят към тъмната страна.

Правете добро и нека силата бъде с вас!

За Стойне Василев

Казвам се Стойне Василев и съм ентусиаст и мечтател. Основател съм на най-популярния сайт за собствен бизнес и лични финанси в България - SmartMoney.bg. Вярвам, че знанието е най-голямото богатство и то трябва да се споделя, за да може повече хора да се възползват от него. Имам повече от 11 години опит на ръководни позиции във финансовата сфера в големи международни компании. Моята мисия в живота е да помагам на хората да постигат целите си и сами да определят бъдещето си като подобряват финансова си грамотност.

No comments

  1. Приликите с приказни лица и събития изглежда не са случайни:)

  2. Да кажем, че образите са събирателни.

  3. Владимир Узунов

    Принцип на Питър

    от Уикипедия, свободната енциклопедия

    Наречен на името на своя откривател Лорънс Дж. Питър, Принципът на Питър е публикуван за пръв път през 1969 година в едноименната книга на Лорънс Дж. Питър и Реймънд Хул.

    В общи линии Принципът на Питър гласи:

    В една йерархия всеки се стреми да достигне своето ниво на некомпетентност.

    Един от многото примери за действието на принципа е този с учителя, който е много добър педагог и бива повишаван в йерархията, докато не става училищен съветник. На този пост той не върши никаква работа, защото тук не се изисква педагогически опит, а съвсем други — управленски — качества. Учителят е достигнал своето ниво на некомпетентност.

    Друг пример е този с офицера, който бива непрекъснато повишаван за успехите си на бойното поле. Накрая той бива назначен на дипломатическа мисия, където има пълен неуспех — с другите дипломати той се държи така, както е свикнал да общува с войниците си на бойното поле. На този си пост офицерът е достигнал своето ниво на некомпетентност.

    От принципа на Питър произтичат два основни извода:

    работата се върши от хората, които още не са достигнали своето ниво на некомпетентност;
    след известно време всяка позиция в дадена йерархия се заема от сътрудник, който е неспособен да си върши работата.

    На произтичащия от втория извод въпрос: Кой тогава върши работата в една такава йерархия, Питър отговаря, че не всички достигат едновременно своето ниво на некомпетентност и работата се върши от тези, които не са достигнали още своето ниво на некомпетентност.

  4. Владо, коментара ти е много на място. Лошото е, че у нас много бързо се достига до това ниво на некомпетентност и прекалено дълго хората се задържат там.

  5. Владимир Узунов

    Иначе конят с емблемата на VW много ме кефи.

  6. Николай Жеков

    А защо „у нас много бързо се достига до това ниво на некомпетентност“?
    Причината и друг път сме я разисквали тук. А именно, че много хора не искат да се развиват. Свикнали са някой друг да мисли вместо тях, да взема решенията вместо тях и да определя живота им. Така им е по-лесно и това ги устройва…

  7. Николай, прав си, че има много хора, които не искат да се развиват. Но, в конкретния случай, причината е друга. И тя е, че топ-мениджърите искат да се обградени от слабохарактерни подмазвачи, а не от можещи ръководители. А когато намерят такъв „Боби“ някъде долу в йерархията и го издигнат с бързия асансьор е нормално, той да стане такъв. Не случайно страха и зависимостта е пътят към тъмната страна.

  8. Николай Жеков

    Тони, топ-мениджърите не знам какво искат…
    Аз имах в предвид за „нивото на некомпетентност“, което може да не бъде достигнато, ако има желание за учене, за развиване и за използване на ония орган между ушите. И малко правилна самооценка е нужна.

  9. @Николай – това не знам дали може да бъде избегнато изцяло, но наистина малко учене и развитие, съчетано с точна самооценка доста ще помогне.

  10. Станислав

    Много интересна история, отразяваща истинската действителност в много компании, където е пълно с комплексирани мениджъри.
    Много готин сайт!!!

  11. Самооценка – много точно казано! Лично ме устройва някой друг да мисли вместо мен, само че преди това трябва да се помисли кой да е този някой.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *