събота , 19 август 2017

Предприемач или служител – хайде да избегнем клишетата!

„Да си наемен служител, означава да си роб от 9.00 до 17.00 часа“, а „да си предприемач, означава да си свободна личност, която реализира велики идеи, докато лежи на плажа“.

Всичко това според мен е принципно неправилно.

Познавам предприемачи, които са толкова претоварени и затормозени от бизнеса си, че според мен тайно го мразят и мечтаят за спокойствието на трудовия договор и сигурната заплата.

Познавам и служители, които работят на определено ниво в определени компании и разполагат с време и възможност да реализират идеите си, за което получават признание и отлично възнаграждение. Кой се чувства и живее по-добре в тези примери?

За мен най-важният критерий за успешна кариера не е видът договор, на който работиш, а свободата, която имаш.

Да дефинираме свобода. Ще дам моето определение:

  • Да харесвам това, което правя.
  • Да научавам нови неща в области, които са ми интересни.
  • Да реализирам идеите си.
  • Да получавам желаното от мен възнаграждение.
  • Да имам възможност да определям работното си време – както в рамките на работния ден, така и в рамките на годината.
  • Да вземам решения за бизнеса, дори с риска да допусна грешки.
  • Грешките да бъдат приемани като възможност за опит и развитие, а не като окончателна оценка на способностите.
  • Да харесвам хората, с които работя.
  • Да получавам признание за успехите си.

Всичко това са нещата, които получавам от моя бизнес. Те ме мотивират да продължавам да съм предприемач. Наскоро ме питаха дали бих станала отново наемен служител. Първосигналният ми отговор беше: „Дано не се налага!“, но обективната истина е друга. Ако предложението отговаря на горните критерии, но е значително по-добро от това, което имам сега, със сигурност бих го обмислила.

Затова ви предлагам: направете си малък тест – можете ли да отговорите с ДА на всяко от горните твърдения? Ако е така, то вие сте свободен и няма никакво значение, дали сте предприемач, или сте наемен служител. Със сигурност вие работите за най-важния работодател в живота ви – вас самите.

За Мая Атанасова

Мая Бобева-Атанасова е съсобственик на издателство „Клевър Бук“ и един от създателите на онлайн софтуера за предприемачи „ПланЧек“. През 11 от 16-те си години трудов стаж е била наемен служител и по-точно: мениджър човешки ресурси на „ВМ Финанс Груп“, оперативен мениджър на „НЕТ ИС САТ“, изпълнителен директор на сп. „Мениджър“. Последните 5 години създава, издава, забавлява се и печели в собствената си компания „Клевър Бук“.

4 коментара

  1. Имам щастието при мен нещата да са се развили така: Наемен работник като студент и веднага след това, собствен бизнес, наемен служител на висока позиция, собствен бизнес. Може би защото първия ми собствен бизнес беше много лесен и постигнах нещата за дни, то не го оценявах. При него имаше сезонност, разни неуредици от сорта на паркиране, разни зависимости и ми се струваше, че като цяло запада. Вместо да положа усилия и да работа върху вече готова основа, аз приех много хубаво предложение да оглавя фирма в област, която много ми допадаше. Собственика беше културен човек, с възгледи които бяха като моите. Изкарах там три години. Запазихме си отношенията, даже дискутираме съвместна работа, но като цяло работата като наемен служител си има своите ограничения които не ми допадат – тя е малко като брака – съобразяваш се с този, оня, хрумвания, идеи, колеги, играеш една малко или много политическа игра. Много креативна енергия се губи в цикли които ги няма ако ти си си шефа. И най-добрия ти приятел да ти е шеф, пак се променя динамиката на отношенята – получава се някаква чувство на зависимост, има моменти на фрустрация, на мен лично не ми допада като чувство. За мен да си наемен работник, ако имаш предприемачески характер е оправдано само ако учиш нещо, създаваш връзки. Така и казвам на моите служители – не очаквам от вас да работите вечно за мен, покрепям инициативата и като решите даже бих помогнал. Така, че каквито и гадости да ми се случват като предприемач, те са си моите гадости, а като наемен служител, тъпото чувство че съм пионка в чужда игра, подчинен на чужди виждания, воля не ми допадат.

  2. Статията ме провокира да седна и напиша ей това:
    http://smelonapred.com/startirasht-biznes/zaplata-ili-biznes/
    Моето виждане за нещата.

  3. Стойне Василев

    Свилен,

    Страхотна статия и се радвам, че Мая те е провокирала за нея.

  4. Напълно съм съгласен с Мая Атанасова! Човек трябва да взема удоволствие от това, което прави за себе си или другите. Важно е също да ти харесва, в противен случай просто няма да имаш възможност за издигане в каквато и сфера да е. Било бизнес или обикновена работа, без желание и мотивация трудно е да се постигне нещо.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *