четвъртък , 8 декември 2016
pravi-tova-koeto-obichash-mitove-i-realnosti

„Прави това, което обичаш“ – митове и реалности

Дали да правиш това, което обичаш или да избереш някое по-скучно, но по-доходно и сигурно занимание, е казус, който се разглежда в много книги и статии. Може ли да изкарваш достатъчно пари от своето хоби или е по-добре то да си остане само такова? В кой от двата варианта ще се чувстваш по-щастлив? Няма ли някой ден да съжаляваш за избора си?

Задаваш ли си подобни въпроси? И на мен ми отне много време, докато намеря отговорите на част от тях, а на останалите още ги търся. В тази статия съм събрал на едно място всички по-популярни митове за това да преследваш страстта и мечтите си, като съм дал моето мнение по въпроса, както и на много хора, с които съм се срещал през последните няколко години.

На първо място, искам да направя едно важно уточнение – този материал не е за избора между работа като служител и собствен бизнес, а ще погледнем по-общо на нещата. Причината е, че страстта за някой може да е мениджър в голяма фирма, който управлява много хора, а за друг да е готвач в малко заведение. Всеки от нас се зарежда положително от различни неща и това е съвсем нормално.

И така, има плюсове и минуси и на двете алтернативи. Ако избереш занимание, в което влагаш цялата си страст и ще ти е приятно да правиш всичко, свързано с него. За съжаление, не са много вариантите за това, а и често те са ниско платени.

От друга страна, ако избереш скучна, но добре платена работа, ти ще може да се грижиш за семейството си, да си позволяваш повече неща, но няма да има толкова щастливи мигове в живота ти и ще разполагаш с малко свободно време.

Моят живот досега премина в търсене на „идеалния“ вариант и непрекъснато лутане между тези два варианта.

Когато бях на 15 години и трябваше да реша къде да продължа образованието си, исках да уча в специалност „Радио и телевизия“ в Техникума по механотехника. Тогава това беше престижно, особено за момчета. Добре, че не стана. Нищо не разбирам от техника и като малък просто чупех играчките, за да видя какво има вътре, докато „електричарите“ ги разглобяваха и след това старателно сглобяваха. Сега те са много добри в това, което правят и когато нещо вкъщи се развали, им се обаждам. Икономиката и финансите много ми допаднаха и висшето ми образование беше в същата сфера.

Професионалният ми път беше едно непрекъснато търсене на нещо по-добро. Научих много в 6-те компании, в които работих, както и от мениджърите в тях. Там се изградих като професионалист в сферата на финансите, но я нямаше тя – СТРАСТТА. Тя беше изчезнала с времето. Ентусиазираният и искащият да промени света Стойне беше се превърнал в мениджъра, който следва правилата (дори ги създава) и в неговата работа имаше повече бюрокрация и администрация, а не срещи с клиенти и предлагане на най-доброто решение за тях, което го правеше щастлив.

Започнах да усещам, че има нещо различно, което няма да го намеря в друга фирма. Един разговор буквално промени бъдещето ми. На него един приятел ми каза, че аз съм червен домат в буркан със зелени краставички – просто не пасвам в тази среда. Нито едно от двете (домат и краставица) не е лошо, но просто трябва да си сред себеподобни.

Така, преди повече от две години и половина Страстта се завърна в моя живот. Сега правя всичко с кеф и работя с хора, които влагат страст и желание в това, което правят. Ако чуя думата „трябва“ и „другите така правят“ от някой човек, много трудно ще работим заедно.

Това беше моята предистория по темата, а ето и митовете, които потвърждавам или отричам.

1. Може да следваш страстта си и да изкарваш добри пари от това

Много хора си мислят, че най-много обичат да си лежат по цял ден и да обикалят кафетата, а вечер да гледат телевизия. Това им е „страстта“, защото сега са заети по цял ден с някаква скучна работа и нямат време за почивка, за кафе и за гледане на телевизия. Много малко хора биха издържали на такъв живот. През първите няколко седмици (месеци) ще е добре, но ако трябва да правиш това за години напред, няма ли да ти омръзне?

Като ученик в средното и висшето образование, имах дълги летни ваканции и в края на всяка учебна година си казвах, че няма да правя нищо през летните месеци и само ще си почивам. Да, в началото беше супер. Кафета, лежане, обикаляне, море и пак всичко отначало. На втория месец вече не ми беше толкова добре и си намирах работа, за да върша нещо полезно (а и за да изкарам някой лев).

Срещал съм хора с всякакви страсти и мечти в живота – да рисуват, да пеят, да бродират, да пътуват, да организират събития, да помагат на хора в нужда и много други. Когато ми кажат, че не може да изкарват пари от това ги питам дали има хора в България и по света, които го правят. Има, разбира се. Просто ще трябва да си в топ 5% на тази дейност, за да изкарваш добри доходи от твоето хоби.

Когато работиш на доходната и сигурна работа, ти трябва да си по-добър само от 5% от хората в компанията, т.е. да работиш на минимума да не те уволнят. Ще дам пример, за да стане по-ясно. Представи си, че всяка фирма се състои от 100 служителя, 5 от тях са на топ ниво и те взимат големите пари. Също така, 5 служители са най-неподходящите и мързеливи. Те или се уволняват или ги принуждават сами да напуснат. Останалите 90 човека са „златната среда“ и за да се задържиш в нея, ти трябва да си по-добър само от най-лошите 5 служители.

За да си в топ 5% от хората в дадена сфера не е лесно, но те изкарват много повече пари от сигурната работа на други. Най-добрите художници, музиканти, спортисти и други хора, които следват страстта си, са много по-добре платени от средния чиновник, нали?

Ако искаш да си посредствен (защото без страст, ти ще си такъв), избери сигурната работа, но не си казвай, че не може да изкарваш пари от това, което правиш с най-голямо желание. Светът е пълен с хора, които правят това, което обичат и изкарват добри пари от него.

Крайно решение: ИСТИНА (да, може да следваш страстта си и да изкарваш добри пари от това).

2. Има работа, която обичаш на 100%

Преди време чух една мисъл – „Ако обичаш работата си, значи я вършиш неправилно“. Замисли се колко истина има в нея. Няма как да обичаш всичко в една дейност и то за дълъг период от време. В икономиката това се нарича Закон за намаляващата пределна полезност и в основни линии казва, че консумирането на първата единица (част) на стока или услуга носи по-голямо удовлетворение отколкото втората или всяка следваща.

Например, ако ни се яде шоколад, първото парче, което ще изядем ще ни донесе най-голямо удовлетворение, като всяко следващо ще ни носи по-малко. Ами, ако трябва да изядем още 5 шоколада след това? Вече няма да ни е толкова приятно, нали? Даже може да ни се до повръща.

I love my jobТова се отнася и за нашата работа. В началото я вършим с ентусиазъм, но с времето откриваме все повече неприятни нейни елементи. Ние също се променяме и едно нещо, което ни е харесвало в миналото, вече не ни е толкова приятно. И ако се върнем на мисълта от преди малко, ако обичаш на 100% това, което правиш, явно прилагаш някакво творчество и не правиш добре някои от задължителните елементи в работата.

А във всяка работа има не толкова любими неща. Аз обичам да пиша, да търся материали, да пиша имейли, да участвам на конференции, да презентирам, но има и някои „задължения“, на които не се радвам толкова. Едно от тях са крайните срокове за материалите особено. Някой път не идва музата и нещата не се получават, а ти имаш краен срок. Другото нещо са срещите или хората, които ми губят времето. Все още не съм се научил да казвам „НЕ“ на някои предложения и това се превръща в мъчение – срещи, писане на имейли, уточняване и т.н.  Административната и счетоводната част също не са ми любими.

Дори да си предприемач и сам да си „правиш работата“ има някои неприятни неща, които не може да избегнеш (или последиците, ако не ги направиш, няма да са изобщо добри).

Крайно решение: МИТ (няма работа, която на 100% да ни удовлетворява).

3. Добре е да стартираш бизнес, докато работиш

Сегашната ми дейност стартира като странично занимание. Преди повече от 5 години започнах да пиша в собствен блог нещата, които ме интересуват. Минаха повече от три години преди да напусна работа и да се отдам на моята страст, като преди това ги съчетавах с цената на много усилия и голяма част от свободното ми време. Освен писането, преподаването и консултациите също бяха странични занимания.

Това да стартирам бизнес преди да напусна работа ми даде няколко важни предимства. На първо място, тествах бизнес идеята си без риск от загуба на сигурен доход. Дори да се беше провалила, аз щях да продължавам да си работя на същата работа. Това ми позволи да съм по-смел в решенията си за страничната дейност и да събера обратна връзка от хората, преди още да имам реален бизнес, фирма и т.н.

downloadВторото нещо, което се оказа полезно за мен е, че тествах и себе си като предприемач. Оказа се, че това ми харесва и се виждам като такъв, но има и хора, които се отказват, защото това не е за тях. Като положителна страна на този вариант е и възможността да прецениш дали хората са склонни да плащат за твоите стоки и услуги и каква цена. Това се оказа едно от решаващите неща за мен, защото не бях сигурен, че това, което предлагам, изобщо ще се търси.

Крайното решения да напусна работа беше, когато служебните ми ангажименти започнаха да вредят на бизнеса. Все повече хора искаха да се виждаме в работно време, да презентирам и да пиша статии. Това, заедно със забраната да отида в едно телевизионно предаване, което се снима и излъчва в почивен ден, беше капката, която преля чашата и напуснах работа.

Вариантът, който прилагат много хора да стартират „на едро“ – напускат работа, теглят кредит, правят фирма, купуват скъпа техника и мебели, правят си сайт за няколко хиляди лева, наемат маркетингова агенция и други е техника от ХХ век. През 2016 година нещата са lean.

Крайно решение: ИСТИНА (добре е да стартираш бизнес, докато работиш на друго място).

4. Трябват ти много пари, за да последваш страстта си

Много, много, колко много? Когато спомена в разговор за успешни български предприемачи, много често репликата е, че те имат богати родители, чичо, леля, баба, дядо или друг роднина, който са им помогнали в началото.

В действителност, има много предприемачи в България – мъже и жени, които със собствени средства са стартирали техния бизнес и с много усилия, труд и лишения са го развили. Лично познавам и много успешни собственици на бизнес, които са започнали от нулата (дори под нея, с огромни ипотечни кредити), когато са били уволнени от работа.

Аз стартирах с 500 лева за хостинг, домейн и регистрация на фирмата. Всичко останало беше много часове труд, усилия, срещи и безсънни нощи.

И все пак, с каква сума може да се стартира бизнес в България?

Тук има огромно разминаване между цифрите, които ми казват действащите предприемачи и тези, които искат да стартират. Говорил съм с много успешни собственици на бизнес и почти всички ми казват, че са стартирали със суми до 5,000 лева сегашни пари (защото има и такива започнали през 90-те години на миналия век).

От друга страна, на кандидат-предприемачите им трябват минимум 50,000 лева, за да стартират, като повечето от тях ще отидат за маркетинг и реклама + доста високи заплати на основателите и екипа (няма да работят за без пари, я).

Други бъдещи собственици на бизнес казват, че искат да правят производство („стига с тези услуги, на България и трябват хора, които да произвеждат нещо”), а за него си трябват големи инвестиции от рода на 200-300 хиляди евро. Освен, че НЕ познавам оцелели бизнеси, стартирали с подобни суми (всичките фалират, когато свършат парите, а те се харчат лесно), тези хора са заразени с „вируса” на заплатата. Те искат сами да са си шефове, но все пак да имат висока заплата и да разполагат с големи ресурси.

Идеята на предприемачеството е много по-различна. Ако искаш да правиш производство, първо стани комисионер, т.е. посредник между производителите и клиентите. След това си направи магазин (реален или онлайн), за да имаш още по-висока надценка. Чак тогава, след като си събрал малко начален капитал и имаш контактите в бранша, може да мислиш за производство.

Крайно решение: МИТ (не ти трябват много пари, за да стартираш).

5. Нещата са много по-различни от първоначалните ни очаквания

Когато направим рязък завой в живота си и започнем да правим това, което ни харесва, нещата преминават през няколко фази (или поне при мен беше така). В първите дни и седмици си на седмото небе – най-накрая мечтата ти се е сбъднала. Чертаеш планове и виждаш всичко в ярки цветове. Нищо не може да те натъжи и да ти намали оптимизма. Точно това преживях, когато напуснах високоплатената си работа и станах предприемач.

Беше лято, непрекъснато виждах щастливи хора около мен (преди това предимно намръщени) и всичко беше прекрасно. Когато еуфорията премина, се заех с планирането. Айнщайн е казал, че ако има един час да спаси света щял да използва 59 минути, за да разбере и анализира проблема, и 1 минута, за да действа. Реших да го послушам. Направих основния план, в който включих всички дейности на бъдещия бизнес, и започнах да го реализирам – фирма, счетоводство, зали, информация за събития, консултантски услуги.

expectationТук някъде дойде и третия етап – оказа се, че нещата стават, но имаш едно ограничение – времето. Същото, което не си използвал по най-добрия начин, когато работиш за друг, сега не стига за реализиране на всичките ти идеи. А те са много. Всеки ден виждаш нещо ново, което искаш веднага да реализираш. Оказва се също, че има и дейности, които не са толкова яки и изобщо не си ги предвиждал. Този етап съм го кръстил „Среща с реалността“. Още на него разбрах, че нещата, които мислех да станат в рамките на 2-3 години, ще се реализират за 4-5 години.

Четвъртия етап е свързан с ФОКУСА. Вече си установил, че не може да свършиш всичко и се фокусираш върху главните неща. Времето вече ти е достатъчно, но само за приоритетите ти и най-важната задача е да запълваш работния си ден само с тях и да отделяш малко време на нестратегически и оперативни задачи. Това изисква да може да казваш „НЕ“ на проекти, които не са важни, защото те имат способността да излизат много извън рамките на първоначално планираното и да запълват много от най-ценния ти ресурс – времето.

Колкото до резултатите след като се отдадеш на страстта си – те са много по-добри от очакваното. Причината е, че ние сме обмислили много добре какво ще правим, как ще го правим, влагаме много повече енергия, време и усилия, и сме установили, че на пазара няма точно това, което ние предлагаме. При мен, реалните резултати бяха в пъти над тези в бизнес плана. При предприемачите, с които съм говорил, се беше случило същото.

Крайно решение: ИСТИНА (да, нещата са много по-различни от първоначалните ни очаквания).

6. Винаги може да се върнеш на предишното място

Тук, въпросът е не дали можеш, а дали искаш. Представи си, че си бил програмист и по цял ден си писах хиляди редове програмен код, но душата ти е искала да пътуваш и да се срещаш с нови хора. Напуснал си работа и със спестените пари си започнал да водиш туристически блог и да си екскурзовод на българи, който пътуват до екзотични места по света. Доходите са по-ниски от предишните, но са ти напълно достатъчни и ти си щастлив. Годините минават и ти все повече обичаш хобито си, което си превърнал в професия.

В един момент нещата се променят и работата, както и твоите доходи, намаляват. Вече си семеен и трябва да се грижиш за половинката си и децата. Би ли се върнал да работиш като програмист, при това на по-ниска позиция, защото твоите знания са остарели?

Дори да искаш да го направиш, дали работодателите няма да те приемат за „мечтател“, който ще напусне при първа възможност? Срещал съм това отношение, когато съм наемал хора. Някой мениджър над мен или HR-а да ми каже, че най-добрият кандидат според мен е бил предприемач и „кръвта вода не става“ – той няма да издължи дълго в корпоративния свят. Сега разбирам техните притеснения. Когато си усетил свободата, да се върнеш в клетка, не е особено приятно и винаги ще търсиш начин отново да си свободен. Правилата за теб ще са като окови, които те притискат всеки ден.

Крайно решение: ЗАВИСИ (на хората последвали страстта си се гледа като на „мечтатели“ и не винаги може да се върнат на предишното място).

В това да последваш страстта си има много положителни моменти, но и много митове, които по-добре да разбереш сега, отколкото да съжаляваш след това. С тази статия се надявам да съм ти дал поле за размисъл и тя да ти е била полезна, ако обмисляш да правиш това, което обичаш, а не това, което трябва.

Включи се в нашия безплатен бюлетин и получи 2 книги като подарък!

21

За Стойне Василев

Казвам се Стойне Василев и съм ентусиаст и мечтател. Основател съм на най-популярния сайт за собствен бизнес и лични финанси в България - SmartMoney.bg. Вярвам, че знанието е най-голямото богатство и то трябва да се споделя, за да може повече хора да се възползват от него. Имам повече от 11 години опит на ръководни позиции във финансовата сфера в големи международни компании. Моята мисия в живота е да помагам на хората да постигат целите си и сами да определят бъдещето си като подобряват финансова си грамотност.

2 коментара

  1. Според мен, без значение дали работиш нещо свързано със страстта ти или не, ще успееш ако си постоянен, измерваш резултатите, анализираш тях и средата, правиш подобрения и си търпелив с години. Според мен, по-добрия вариант е страстта. А, това за 5% процента най-добри е подвеждащо. Да наистина в някои области, които са много нишови и.т.н. само най-добрите наистина печелят много, но в световен мащаб, а днес ако мислиш си на световния пазар, тези хора могат да се измерят в десетки, дори и стотици хиляди в дадена обалст. Също така разделението не е 5/90/5 ами е много по градуално, тоест тези които са в в 10% процента на най-добрите също правят пари и.т.н.

  2. Има много примери за това как някой изкарва пари от нещо, което на пръв поглед изглежда непечелившо. Ако си достатъчно добър в тази твоя страст, то ти можеш да я превърнеш и печеливш бизнес.
    За пример ще дам стриймър на игри. Повечето хора смятат, че играенето на игри е загуба на време. Но това е била неговата страст. В студентските си години, човекът е прекъснал своето образование и е започнал да продава хотдози, за да има време в къщи да играе игри. Направил е така, че чрез twitch платформата да ги стриймва. Не след дълго, понеже е забавен и хората го харесват, започва да има много последователи и донейтъри, който му правят парични дарения, защото го харесват, докато играе игри, неговите реакции по време на игрите и т.н.
    Не след дълго стриймърът започва да вади много пари от донейти, от канала си в youtube, става известна интернет звезда, използват го за реклами и т.н. Сега е милионер, който вади парите си от стриймове с игри и дарява голяма част от парите си за благотворителност.
    Разбира се, стриймърът притежава качества, които са нужни на хората да преуспеят в тази не толкова известна сфера – едното от тях е да забавлява хората и да бъде шоумен.
    Кой би си помислил, че да бъдеш стриймър на игри може да се превърне във високо доходна работа?
    Той дори не е единствения. Много хорат се издържат от това.
    Така че ако имаш постояннство, следиш развитието си, анализираш и надграждаш, то след време ще пожънеш успех.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *