понеделник , 5 декември 2016
pensiite prez istoricheskiq pogled 2

Пенсиите през историческия поглед – част 2

В първата част на статията започнахме разказа на Стефан Велев (или дядо Стефан) за икономическата история на България след 1944 година. Сега представяме нейното продължение, което поразително прилича на сегашната ни действителност. Четете внимателно, защото неговата история е нашата история:

Като свидетели на всичко това (цялата стопанска дейност, от която живее и се издържа един народ мина под пълния и безапелационен контрол на компартията) видяхме как един свободен народ със свое имущество, със свои работа и занимания, със своя прехрана, със свое развитие, със свое виждане как да се развива и управлява, изведнъж се оказа безправен и като се огледахме, разбрахме, че сме се превърнали в осем милиона наемни работници.

Гигантската битка, за която стана дума по-горе се нуждае от неограничени финансови средства. Това са тези средства, които нашия народ е натрупал в годините след освобождението във всякакъв вид активи, но и от тези които един осем милионен народ може да изработи в идващото бъдеще време.

Използвайки опита от така наречената Октомврийска революция, освен всеобхватната съветизация на българската действителност, българските граници бяха затворени и на българите им беше забранено да напускат страната. Опитите на онези, които искаха да го направят завършваха със затвор или фатален край. Така, когато свободните хора от Европа, в т.ч. турци и югославяни се втурнаха да възстановяват разрушената от войната Европа, българите се озоваха, фигуративно казано, в един огромен затвор.

Това също не беше достатъчно на комунистическата власт. Съветският опит им подсказа, че за да се осуетят опитите за мълчалива съпротива и да се накарат хората да изпълняват безпрекословно всичко, което им се нареди, ако искат да оцелеят, властта осъществи няколко допълнителни мероприятия. Бяха иззети ценности, на които човек евентуално може да разчита за оцеляването си.

Бяха направени три смени на парите, при условия при които фактически бяха конфискувани по-голямата част от спестяванията. Освен това трудещите се бяха принудени три пъти да дадат на държавата заеми от заплатите си срещу облигации, които в крайна сметка не се изплатиха напълно. На всичко отгоре властта одържави и всички взаимоспомагателни каси, дялов капитал и разни фондове.

Видяхме как в продължение на едно десетилетие, комунистите майсторски изземват ценности, създадени от хора извън техните редици. До 1953 година само „Фонда за обществени осигуровки” остана незасегнат от мероприятията на народната власт, в който бяха внесени и натрупани в продължение на близо 30 години, вноските за здраве и пенсии на физическите и умствени наемни работници и в по-малка степен на търговците, занаятчиите и доброволно осигурените.

Този фонд, организиран и функциониращ под вещото ръководство на своите създатели, експерти в осигуряването, беше едно забележително постижение, предназначено да се грижи за здравето и старините на хората на наемния труд – социални цели, за които са мечтали много минали поколения.

Всичко казано по-горе бе подкрепено и от пожертването  на „Фонда за обществени осигуровки”, т.е. на практика бе конфискуван срещу поетото задължение вноските за обществени осигуровки и изплащането на пенсиите да се поеме от Държавния бюджет като компенсация. Всъщност такава компенсация нямаше защото, междувременно беше гласуван и функционираше и „Закон за данък върху общия доход” какъвто преди 09.09.1944 година не съществуваше.

Тогава сумата, която бе отнета от фонда не беше огласена и тя си остана завинаги „табу” дори и през времето на прехода. Само веднъж някой в изявленията си се беше осмелил да я спомене и да каже, че се касае за 53 милиарда лева.

Аз като бивш служител в Института за обществено осигуряване (ИОО) , смятам че изземването на фонда и използването му не по предназначение е фатално за осигурените и по същество представлява един гигантски обир в полза на световния комунизъм, който няма аналог в световната история. До колкото съм информиран подобно действие с пенсионни фондове в останалите сателити на СССР в източна Европа не е предприемано.

Като краен резултат трябва да се каже, че съществуващата до 09.09.1944 година „Капиталонатрупваща система” във Фонд Обществено Осигуряване, при която  зад името на всеки осигурен фигурираше лична сметка с натрупан от вноски и лихви капитал, му осигуряваше безпроблемното получаване на пенсията беше ЗАМЕМЕНА с порочната „Приходно-разходна система”, при която отпускането на пенсия зависи от редовните вноски на работещите.

Тази система по времето на Социализма работеше нормално, и която наследена в прехода, с всяка настъпваща година се натъква на трудности и  проблеми, решението на които за сега не се вижда.

Предстои да разгледаме, как функционираше пенсионната система през времето на социализма.

За Стефан Велев

Дядо Стефан е на 93 години и се е занимавал с търговска дейност към ЦКС, а в последствие дълги години е бил счетоводител. Има завършена Първа мъжка гимназия и средно специално образование в бившия техникум "Сталин" (на Стамболийски и Опълченска), но през целия си живот се е образовал допълнително и е чел много специализирана странична литература. Предприемаческия дух и любознателност е наследил от своите предци завършили висшето си образование в Европа и Америка.

6 коментара

  1. Миналия път хейтнах нещо от типа „тази статия е за история, не за финанси“. Втората част обаче ме опроверга. Чакам с нетърпение третата 🙂

  2. Стойне Василев

    На мен специално ми е много интересно. Няма да има 3-та част, но има статия за училищната реформа, която вярвам, че също ще намери почитатели.

  3. Останах с впечатлението, че ще има и следваща, заради последните редове:

    „Предстои да разгледаме, как функционираше пенсионната система през времето на социализма.“

  4. Стойне Василев

    Извинявам се за пропуска – да, ще има нови статии, но те няма да са части на тази статия, а нови материали.

  5. Трябва да не забравяме историята си и колко много ни е отнел този строй, по който толкова хора бленуват. Той не може да се върне и не е работещ в днешно време, когато пазарите са отворени, няма желязна завеса и хората могат свободно да разполагат с живота си. Точно това е и проблема ни. Продължават да ни управляват хора с комунистически възгледи. И под това имам предвид не идеологията на социалистите, а начина по който тя се изкривява и трансформира в нашата действителност на корупция и безхаберие.

  6. Много интересно. Виждала съм от тези облигации в документите останали от дядо ми и не разбирах за какво са служили. Сега се изясняват доста неща

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *