петък , 2 декември 2016
ot-naemen-menidjur-kum-svoboden-predpriemach

От наемен мениджър към свободен предприемач

Днес статията е за прехода от наемен мениджър към свободен предприемач. Автор на статията е Мая Атанасова, съсобственик на издателство „Клевър Бук“ и един от създателите на онлайн софтуера за предприемачи „ПланЧек“, както и лектор в нашия курс по лични финанси „Какво не ни казва Кийосаки?”.

Никога не съм искала да бъда предприемач. Никога.

Всъщност винаги съм мислила, че на света има 2 типа хора – такива, които работят за себе си и такива, които работят за други.

И винаги съм смятала, че съм от втория вид. Харесвах да съм наемен мениджър. Харесвах това, че в една компания има хора за всичко и аз вършех част от работата и носех част от отговорността. Интересувах се от мениджмънт, лидерство, мотивация, всички модерни теории и практики.

След 11 години се уморих.

Теориите не ме интересуваха , всъщност се оказа, че всяка нова теория е всъщност стара такава, но с нови термини – преди беше мениджмънт, после стана лидършип, първо беше моделът на 4-те P (product, price, place, promotion), сега SAVE (solution, access, value, education), първо беше работна сила, после човешки ресурс, после човешки капитал…

След 11 години се оказа, че колкото по-нависоко се изкачваш по корпоративната стълбица, толкова по-малко решения вземаш и толкова по-голяма отговорност носиш за резултатите.

Оказа се, че в колкото по-голяма организация работиш, толкова повече се засилва вероятността от бюрократизиране и формализиране на работата и отношенията. И толкова по-малко значение имаш за нея.

Оказа се, че понякога уменията ти да комуникираш политически са по-важни от уменията, които си развивал до момента.

Исках да си почина, но мозъкът ми не можеше да спре да работи. И докато почивах говорих с потенциален съдружник. Направихме финансов план, план за действие и стартирахме.

Време ли е да станете предприемач?

Бърз тест:

  • Закъснявате за работа. Всеки ден.
  • Отиването на работа е натоварване и стрес за вас. Дори да няма ясна причина за това.
  • В работата си не виждате бъдеще, което да ви вълнува.
  • Чувствате се непрекъснато уморен, независимо от количеството работа.
  • Често се разболявате.

Какво разбрах, когато станах предприемач:

НЕПРИЯТНИТЕ ИЗНЕНАДИ:

„От какво най-често умират хората в гората?“ – от срам! (цитатът е от филма „Острието“ с Алек Болдуин и Антъни Хопкинс). Неверие, че трябва да правиш такива неща – не, не, аз не правя такива неща!

Регистрация на фирма, заверяване на пълномощни, откриване на сметки – технически, административни работи, които винаги някой друг е вършел. В главата ми все още гърмеше лозунга – Мислете НА ЕДРО! Всъщност като предприемач трябва да мислиш и на едро и на дребно, за всичко и непрекъснато.

Ти си идеолог, практик и хамалин:

Последните 8 години от трудовия си опит съм била административен директор, мениджър човешки ресурси, изпълнителен директор. А се оказа, че предприемачът е отчетник, хамалин, маркетинг специалист, коректор и куп други професии.

Всички знаят повече неща от теб:

Оказва се, че около теб е пълно с предприемачи. Осъзнаваш, че дори човекът, който продава зеленчуци на сергия е предприемач, а ти не си. Разбираш, че собственичката на детското магазинче под блока се е сблъсквала и е запозната с повече проблеми и тяхното решение от теб. Докато си се развивал кариерно в избраната специалност, светът е развивал много различни и нови специалности, технологии, иновации. И ти си изостанал.

ПРИЯТНИТЕ ИЗНЕНАДИ

Лесно е:

Не случайно сте били на позициите, които сте напуснали. Достигнали сте дотук благодарение на инициативността си, отговорността, гъвкавото мислене и абсолютната работоспособност. Можете много и знаете много. След първоначалния шок от разнообразието и количеството непривични задачи вие ще започнете да ги отмятате една по една или десет по десет. Приятния бонус е, че задачите ще са изпълнени с изключително качество.

Бързо е:

Всъщност вие определяте темпото.  Нещата ще се случват точно когато ги искате. Край на безкрайното чакане кога идеята ще се покатери по йерархичната стълбица, ще бъде обсъдена от съответните отдели и най-накрая задействана. Решавате и правите.

Интересно е:

В повечето случаи собствения бизнес предполага гъвкаво работно време. Това не означава, че работите по-малко,  а просто, че можете да разпределяте ангажиментите си според собствените си приоритети. Които между другото вече са се променили. Това води до:

Свободен ум. Парадоксално е: въпреки, че мислите за регистрации на фирми, доставка на стоки и т.н. вашият ум за първи път от години е извън рамките, в които е работил до момента. Вероятно за това помага и досега с нови факти, хора и възможности. Това води до:

Много идеи. Почти всеки от познатите ми, които са започнали собствен бизнес се оплакват от нещо необичайно: липсата на време за да реализират всички нови идеи, които са им хрумнали. Докато работех като наемен служител си мислех, че не започвам бизнес, защото нямам конкретна идея. А сега имам идеи, но просто нямам времето да ги реализирам. Това води до:

Нови хора. Ще се запознаете с много нови хора. Ще оцените по различен начин много от познатите ви.  Това води до:

Нов свят. Нови цветове, нови книги, нови преживявания.

Всичко това води до:

ПРАВИЛНИЯ баланс – РАБОТА – СЕМЕЙСТВО

Не, вие няма най-накрая да намерите баланса, защото според мен баланс между тези две неща не е възможен. Човек винаги избира едното и хвърля повече мисъл, енергия и мечти в него. Ако вашият избор е семейството и вие самия, като част от него – то сега ще имате възможността да му обърнете повече внимание.

БОНУС ИЗНЕНАДИ:

Ще разберете, че 3 души, могат да вършат работата на 30.

Ще разберете, че 3 души, могат да постигат резултатите на 30.

Ще разберете, че сте в състояние да създадете бранд от нулата и то със съвсем скромен бюджет.

За Мая Атанасова

Мая Бобева-Атанасова е съсобственик на издателство „Клевър Бук“ и един от създателите на онлайн софтуера за предприемачи „ПланЧек“. През 11 от 16-те си години трудов стаж е била наемен служител и по-точно: мениджър човешки ресурси на „ВМ Финанс Груп“, оперативен мениджър на „НЕТ ИС САТ“, изпълнителен директор на сп. „Мениджър“. Последните 5 години създава, издава, забавлява се и печели в собствената си компания „Клевър Бук“.

4 коментара

  1. Браво,Мая! Чудесна статия! Припознавам себе си в нея!

  2. Здравей Мария,

    Присъединявам се към написаното от теб.

    Наистина добре си успяла да опишеш чувствата и усещанията, които имаш непосредствено преди да вземеш решение за това да бъдеш предприемач.

    Особено вярно е това заключение:

    „След 11 години се оказа, че колкото по-нависоко се изкачваш по корпоративната стълбица, толкова по-малко решения вземаш и толкова по-голяма отговорност носиш за резултатите.

    Оказа се, че в колкото по-голяма организация работиш, толкова повече се засилва вероятността от бюрократизиране и формализиране на работата и отношенията. И толкова по-малко значение имаш за нея.

    Оказа се, че понякога уменията ти да комуникираш политически са по-важни от уменията, които си развивал до момента.“

    Това е съвсем вярно и вместо да бъдеш ценена заради професионалната си експертиза, оценяват те по това колко умело съгласуваш интересите на отделните отдели, колеги, служители.

    В един момент няма никакво значение какво правиш, по-важното е как го презентираш и репортваш и как успяваш да се нагодиш към силните на деня, в случаите които не си CEO, а мениджър на средно или висше ниво в определена компания.

    В твоя случай може да се каже, че си добила ценен опит в организацията на г-н Мирчев, който е доста опитен инвеститор.

    Поздрави и успех,
    Минко

  3. Поздравления за статията! Нямам какво друго да добавя

  4. Стойне Василев

    Мая, обаче, има 🙂 Очаквайте втората част на статията.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *