понеделник , 5 декември 2016
ot-lichen-opit-kak-da-napravim-skoka-mejdu-slujitel-i-predpriemach

От личен опит: Как да направим скока между служител и предприемач?

Сигурно сте чели много материали в SmartMoney.bg и в други сайтове как да изградите бизнес или как да се справяте по-добре в работата си, но като че ли статиите за прехода от служител към предприемач липсват или поне на мен не ми бяха много полезни, когато стартирах дейността си. В този материал ще ви разкажа за този скок от личен опит и как аз преодолях всички трудности, свързани с него.

Направих го по моя начин

Преди малко повече от една година, когато идеята да стана предприемач буквално изпълни всичките ми мисли, започнах благородно да завиждам на младите и ентусиазирани студенти от start-up събитията, които искаха да стартират бизнес още докато учат или веднага след като завършат. Виждах ги като мечтатели и визионери, като българските Стив Джобс или Ричард Брансън, и съм сигурен, че някой ден те ще успеят или ако не го направят, поне ще са „заразили” с ентусиазма си много други хора.

Да си призная, корпоративната среда буквално те смачква, особено ако останеш там по-дълго време. Някои го осъзнават, други – не. Тя е като Матрицата – болшинството от хората нямат шанс (или по-скоро не искат) да излязат от нея. Просто с течение на времето се научават на правилата (и бъговете) в нея и започват да се идентифицират с мястото си там. Аз също съм го правил – „Здравейте, аз съм Стойне Василев и съм Главен вътрешен одитор”.

Какво означава това? Какъв съм аз? В какво вярвам? Каква ми е мисията в живота? Тези неща не са важни за хората, те искат да знаят твоята позиция и ако звучи внушително, те зачитат, иначе – не. Как звучи само „Вицепрезидент по стратегическите въпроси”, а на човека са му дали тази титла без реална власт, само за да не пречи, или „Президент на ЕТ Георги Петров – Гошо”. Мина доста време преди да разберем, че в България има само един президент, нали? Сори, Гошо.

Точно тази среда ти взима мечтите или поне ги трансформира за нейните си цели. Каква ви е мечтата? Да станете CEO? Това ми беше втората мечта, веднага след тази поне веднъж да се прибера на време от работа.

Да се върнем на моите размисли. Не съм ли стигнал прекалено на далеч след 11 години в тази игра, за да се връщам отново на старта? Не е ли късно да се уча на нови принципи в нова игра? Тези въпроси ме мъчеха, докато не разговарях с няколко от младите предприемачи. Техните истории си приличаха – „Имам гениална идея – новия Facebook (YouTube, Google, Windows) с повече фичъри, обаче. Имам и екип – Лъчката и Саня. Получавам финансиране 100,000 евро от някой фонд, наемам хора, давам половината от парите за заплати, а другата половина за маркетинг и превземам света”.

Чували ли сте тази история? Аз доста често. Сигурно една част от тях ще успеят да си осъществят идеята. Вече има освен финансиране и менторски програми, в които успешни предприемачи помагат на начинаещите. Тази история не беше моята история.

Моят начин е различен. От работата ми като одитор се научих, че освен да поемаш рискове, трябва и да ги управляваш. Има един начин да ги минимизираш – като знаеш повече за тях, и имаш знанията и опита да ги преодолееш. Такова ми е и разбирането за бизнеса. Може да е много куул да стартираш на 18 години, да прекъснеш образованието си и да нямаш никакъв опит, но това не е за мен. Аз искам да знам дали е студена водата, преди да скоча.

Сега осъзнавам колко полезни са ми знанията от 6-те работни места и 3-те професии, които смених за 11 години. Вярно, придобил съм и доста грешни модели, като „цени се времето, а не ефективността”, „грешките се наказват”, „може да получиш повишение само, ако си смениш работата”, „шефа винаги е прав”, „ако свършиш нещо повече от другите си натегач”, „ако закъснееш сутрин всеки го забелязва, но ако работиш до 10 вечерта, никой не го вижда” и други, но сега се опитвам да ги изкоренявам (донякъде успешно).

Затова аз започнах да изграждам бизнеса си трезво и без много емоции – като добра комбинация между корпоративните практики и предприемаческите принципи. А какъв е вашият начин?

Защо да напускам работа?

Може би сте си задали този въпрос, докато четете тази статия или си го задавате по принцип? Разбирам, че искате сигурната заплата в края на месеца и това ви кара да се чувствате защитени по някакъв начин. Но, ако се огледате наоколо, ще забележите, че не живеем в сигурен свят. Бъдещето принадлежи на малките, бутикови, фирми и хората, работещи от вкъщи. Защо още чакате да ви уволнят, за да вземете живота си в ръце и да правите това, което искате?

Наистина е страшно и за мен още е такова, но без риск няма награда, нали? От вас зависи къде точно ще стигнете и какво ще си вземете от живота. Аз съм далеч от мисълта, че всеки иска да е предприемач. Има хора, които се чувстват много добре там, където са в момента. Дори, ако нещо не им харесва, те си сменят работата и така минават още няколко години. Ако вие сте от тях, продължавайте в същия дух – това е вашата съдба. Но, ако нещо ви стяга под лъжичката и се питате „Ами, ако…”, четете нататък.

Как да разберете от кой тип хора сте? Христо Попов има лесен критерии, които напълно подкрепям. По време на лекцията му от курса по лични финанси той ни разказа една случка. Когато веднъж си взимал душ след фитнеса, в една от съседните клетки влязло момче и пуснало водата. Да, обаче, слушалката на душа била насочена към стената. Той се отказал и се преместил в друга клетка. Така още няколко човека. Най-накрая един мъж просто се пресегнал, завъртял слушалката и се изкъпал. Ако и вие сте като този, последния човек, предприемачът спи във вас и просто трябва да го събудите. Ако сте като предишните – събудете се, че шефа ви гледа.

Преди да напуснете работа

Не скачайте от самолета без парашут. Преди да напуснете работа, си напишете домашното. Вижте дали вашата идея би работила в реална среда. Много сме спорили дали може да се стартира бизнес, докато работим за друг. Аз мисля, че може, като тук говорим само за стартиране. Ако искате да изградите стабилна дейност и бранд, ще трябва да отделите цялото си време, а не само по няколко часа на ден.

Съзнателно или не, аз започнах да изграждам бизнеса си още с първата си публикация в безплатна блог платформа преди повече от 3 години, докато работех на трудов договор. Не ми беше лесно. Апетитът идва с яденето. Първоначално пишех материали, когато ми се пишеше и ги публикувах без много оформяне. Но, когато видях, че има много хора, които ги четат, пишат коментари и ме насърчават, започнах да правя тази дейност по-организирано. Постепенно, се родиха много рубрики, събития и страници в социалните медии. Нещата станаха сериозни.

Поддръжката на блога и писането ми отнемаха доста време. Ставах в 6.00 часа сутрин, отивах в градинката пред Народния театър (много хора са ме виждали там, даже някои ме съжаляваха) или в любимата ми Onda през зимата и пишех, докато стане време за работа. Вечер, след като съпругата ми се легнеше, продължавах да пиша.

Така, логично, се стигна и до следващата стъпка – курсове по лични финанси. Първият го направихме с през 2013 година, а вторият – в началото на тази година. При това, аз продължавах да ходя на работа. Това ми даде увереност, че тази идея има бъдеще. За тези три години, аз изградих доверие в себе си и в SmartMoney.bg, което сега ми помага да направя силен старт.

Разбира се, когато ходиш на работа си много ограничен, независимо от позицията и мястото, на което се намираш. Ако искаш да постигнеш нещо велико, много трудно ще съчетаваш двете неща.

Преди да напусна работа направих още нещо – изплатихме напълно всички видове задължения, които имахме, включително и ипотечен кредит, и събрахме фонд, който да покрие разходите ни за известен период от време. Най-глупавото нещо е да стартираш с пари назаем. Това, че изплатихме кредитите си преди да стартирам беше по-скоро за собствено, и това на жена ми, успокоение. Не беше проблем вноските по тях да се изплащат още няколко години, но това щеше да ме притеснява и да си мисля какво ще правя, ако няма пари за месечната вноска към банката. Както се казва „Започнах на чисто”.

За тези от вас, които продължават да четат и още не са се отказали от идеята, ще ви дам няколко съвета.

Съвет № 1 Научете се да казвате „Не”

Само една дума и само две букви, но е ужасно трудно да ги изречеш. Аз по природа съм ентусиаст и почти винаги казвам „Да” на всяка нова идея или проект. Работата ми в корпоративния свят също спомогна да не отказвам, но по други причини. Там се гледа лошо на хора, които казват „Не”. Ако го направиш няколко пъти, компанията ще те освободи, защото на нея и трябват хора, които са съгласни с всичко и с всички. А и какъв екипен играч си, ако отказваш нeща, които не са ти работа? Но този подход няма да ви отведе далеч като предприемач. Аз вече съм с двата крака в „милион и едно желания” (защото просто не казах „Не” на много от тях), при това без кака Лара.

Лесно е да се каже и да се даде съвет, но е трудно да се направи, нали? Как аз се опитвам да се освободя от този навик? На първо място, веднага след като чуя предложението, автоматично изстрелвам „Ще си помисля и ще ти отговоря”. След това си давам малко време за размисъл. Защо да го правя? Какво ще спечеля? С какво този проект ще подпомогне стратегическите ми цели и насоки?

За да ми е по-лесно да си отговоря на тези въпроси, съм си направил график по дни с основните направления, по които работя. Например, вторник е за обученията, сряда е за финансовия коучинг, четвъртък е за събитията на живо и петък е за статиите в сайта. Когато някой ми предложи нещо, поглеждам в Google календара основните области и ако не се вписва в някоя от тях, го отказвам. Все още ми е трудно, но се опитвам да казвам „Не”, когато е необходимо, защото времето ми е ценно и доста ограничено за странични неща.

Съвет № 2 Забравете за перфекционизма

Знам, че всеки е чел за хора като Стив Джобс, който е преправял неговите продукти хиляди пъти, за да станат съвършени. Може би и вие сте имали шеф (аз съм имал), който преглежда доклада ви от 80 страници и ви прави забележка за един пълен член или липсваща запетайка. Това може да върши работа в голямата компания, където има хора и време за всичко, но като предприемач не може да си губите времето с незначителни детайли, освен ако не произвеждате оборудване за АЕЦ или спортни коли за по 1 милион евро всяка.

Как аз стигнах до това прозрение, което сега споделям с вас? На първото издание от курса по лични финанси, както и сега на второто, има анкети след всеки модул, както и една в края на курса. Въпреки че оценките за събитията и за лекторите са високи, в полето за препоръки има доста интересни неща. Част от участниците искат по-дълги почивки, а друга – по-кратки. Едни искат повече теория, други – повече практика. Част от участниците предпочитат работа в по-малки групи, я други – колективни задачи. Няма дори да казвам какви коментари има по отношение на топло/студено (познахте, говорим за климатика), светло/тъмно (да виждаме слайдовете или лектора) и други, като няма две съвпадащи мнения.

Сами разбирате, че няма как всеки да получи това, което иска, защото повечето желания са в конфликт помежду си. Оценявам обратната връзка на участниците и подобряваме много неща в движение, но въпреки че се стараем да направим уникален за България, цялостен курс (а не еднодневен, където се засягат само 2-3 теми) курс по лични финанси, с над 15 лектора, 3 работилници, зала в топ центъра на София, нетуъркинг събития за опознаване на участниците и още много други неща, няма как да постигнем съвършенство за всички, при това на разумна цена.

Съвет № 3 Подгответе се за повече от една длъжност

Като служител всеки е специализиран в нещо. Ако ви се развали принтера, се обаждате на някой от ИТ отдела и ако са се върнали от обяд, ще дойдат след половин час да ви го оправят. Когато на мен ми се развали принтера (или по-точно не се разбираха с лаптопа), познайте кой трябваше да го оправи? След едночасови мъки и ровене във форуми и сайтове за съвети, намерих драйвера, който ми трябваше и принтера започна да печати.

Като предприемач ще имате много такива случаи. Ако досега не сте се замисляли дали фактурите на клиентите са изпратени, дали парите са получени по сметката и не сте участвали в подбора на служители, свиквайте. Вие ще сте HR мениджър, ИТ мениджър, Маркетинг мениджър, секретарка и всички останали длъжности, за които се сещате. Дори да имате хора, които да ви помагат (както при мен), всичко зависи от ВАС и ако вие не сте ангажиран, всичко ще рухне, преди да сте го създали и да е заработило.

Това е една от основните причини много предприемачи да се върнат в корпоративния свят – просто искат да се съсредоточат в това, което правят най-добре, а не да са човекът-оркестър. Разбирам ги. Аз, обаче, все още съм ентусиаст и най-важното – искам да разбера как се прави всяко едно нещо, за да не ми обяснява някой бъдещ служител как това няма да стане или ще отнеме повече време (както ми се е случвало, докато бях на трудов договор).

Това бяха трите основни съвета, които мога да дам от опита ми досега като предприемач. Ако вие имате други, ще се радвам да ги споделите.

За Стойне Василев

Казвам се Стойне Василев и съм ентусиаст и мечтател. Основател съм на най-популярния сайт за собствен бизнес и лични финанси в България - SmartMoney.bg. Вярвам, че знанието е най-голямото богатство и то трябва да се споделя, за да може повече хора да се възползват от него. Имам повече от 11 години опит на ръководни позиции във финансовата сфера в големи международни компании. Моята мисия в живота е да помагам на хората да постигат целите си и сами да определят бъдещето си като подобряват финансова си грамотност.

9 коментара

  1. Здравей Тони,

    Интересна статия, защото е истинска. Съгласен съм с точка 1 и донякъде 3, не съм съгласен с 2. Освен това, на база на моя опит, не бих извел точно тези три неща, но аз стартирах със съдружник, който имаше повече опит от мен.

    Точка 2 ме озадачи, защото за мен перфекционизма винаги е бил водещ, макар и често да правя компромиси. Това, което разбирам е, че за парите, които можеш да дадеш за организирането на курса, не успяваш да удовлетвориш клиентите. Да, едното решение е да кажеш, че за толкова пари – толкова. Но другото е да продължиш да търсиш по-добри варианти. Ако имаш едновременно оплаквания, че е топло и че е студено, това означава, че някъде в залата има топли места, а другаде студени. Светло/тъмно – същото, залата има проблем. Ето, аз например още помня неудобните зелени столове в Бетахаус и това е нещо, което разваля иначе много доброто ми впечатление за тях.

    За другите два примера, за това какво предпочитат участниците да правят по време на обучението и какви да са почивките не мисля, че това има значение, обучението е нещо което ти структурираш на база на твоя опит и участниците не могат да влияят.

  2. Стойне Василев

    Здравей Galarad, „за толкова пари – толкова“ е последното, което ще чуеш от мен. Просто не съм такъв човек и постоянно търся начини за подобряване на продуктите и услугите, които предлагаме. В момента търсим нова зала за събитията, а от вчерашните анкети виждам, че сме се справили с топло/студено, светло/тъмно и почивките. Аз също ходя често на различни събития и не искам странични фактори да ме разсейват или да ми пречат, но аз отивам винаги с положителна нагласа и желание да взема максимума от съответното събитие. А кусури винаги ще се намерят, ако ги търсиш. Въпросът е стойността, която получаваш за себе си. Ако тя е по-висока, от цената, която си платил, това е добра сделка. Ако се върнем към събитията, това, което промени доста от възгледите ми за работата, бизнеса и света беше преди години. На него стоях прав в продължение на 3 часа в дъното на залата, въпреки че пропуска не беше с ниска цена. Това ми е идеята – да не позволяваш малките неудобства да те лишават от това, което получаваш.

    Колкото за перфекционизма, поне за мен, важното е нещо да е направено, а не перфектно. Няма перфектни неща. Майкрософт първо пусна Windows 1.0, а не Windows 8.1. Ако искаш твоя продукт да стане съвършен, никога няма да стигне до пазара. Много предприемачи никога не стартират, именно по тази причина.

  3. Мая Иванова

    Здравей Тони!
    С голям интерес и възхищение следя стъпките и възхода ти като предприемач! Още от решението да се напусне „топлото местенце“ на корпоративната работа.
    До голяма степен споделям преживяванията ти – аз също съм минала по пътя на самостоятелното изграждане на фирма, но не бях сама – съдружничката ми беше много по-опитна от мен, затова може би доста от нещата ми бяха спестени. Но така или иначе, дори и сега, отново съм на път да „изляза навън“. Според мен, не бива да се отстъпва от стремежа да продаваш най-доброто, разбира се, в съответствие с цената. Колкото до последната точка – мога да се съглся, но само за самото начало. За мен една от най-големите грешки на начинаещите и по-опитните предприемачи, е именно стремежа да свършат всичко сами на всяка цена. После това централизиране продължава, докато след време се стига до абсурдни ситуации секретарката да пита Управителя кога да презареди принтера или коя точно фирма да използа за поддръжката. Да, в начлото поемаш доста задължения, но мисля, че точно ти беше започнал изграждането на технология на обслужване с процедури и т.н. – именно това според мен е правилната стратегия – делегиране на отговорностите и гаранция за правилното изпълнение на процедурите според вече начертани правила.

  4. Тони, прав си ако говориш за продукт, но не и ако говориш за услуга. Най-лесно ми е да ти дам пример с ресторант – ако храната е вкусна, мястото е чисто и цената е приемлива, това е достатъчно… или не? Има сто неща, които отличават отличния ресторант от ОК ресторанта. Ако готви добър готвач, но има течение и се разболея, надали ще повторя.

    В случая не разбирам какво те е накарало да изведеш този извод и защо той е един от топ 3 съветите за стартиращ бизнес. Ако ти не си перфекционист и съседът ти по бизнес е перфекционист логиката е, че той ще предоставя по-добра услуга на клиента.

    При примера с Бил Гейтс – Apple имат графичен интерфейс от началото на 1984, докато Windows 1.0 излиза ноември 1985. Тоест, първо са имали нужда да го пуснат, защото иначе изостават в иновациите и също така доста време са се мъчили да достигнат нивото на Епъл, но така и не са успели. Виж, първия графичен интерфейс на Епъл е феноменален успех, точно заради перфекционизма на Джобс.

  5. Тони, “да започнеш на чисто” е логичната идея. Да имаш изплатено жилище зад гърба си е огромно предимство и наистина дава голямо спокойствие. Кийосаки може да нарича жилището “пасив”, но то е един необходим пасив. Също, разбира се, да имаш и спестявания, на които да се облегнеш в началото.

    Освен това има и нещо друго – ако бизнесът ти не потръгне, или не достигне нивото, което искаш, винаги можеш да се върнеш на работа. Мисля, че в твоя случай това няма да е никакъв проблем. (За програмистите пък е съвсем никакъв проблем 🙂

    Не мисля обаче, че “най-глупавото нещо е да стартираш бизнес с пари назаем”. (Макар че аз самата не съм най-добрия пример, защото точно така започнаха моите проблеми с парите – е, поне имах за какво да пиша после! :).

    Но, все пак, за много бизнеси е невъзможно да се финансират сами. Дори да имат някакъв собствен капитал, обикновено се налага той да се допълни с кредит.

    Да започнеш бизнес с малко пари е възможно само в определени сфери. В момента ти предлагаш услуги (обучения и консултации), и за да намалиш началната инвестиция, си правил и продължаваш да правиш много неща сам, което пък ти струва време. Но поне е възможно.

    Ако обаче искаш да започнеш търговия? А ако искаш да започнеш производство?

    Действително колкото повече пари можеш да вложиш от себе си, толкова по-малък е риска. За съжаление обаче много често това е невъзможно.

    Колкото до това, че като работиш за себе си трябва да разбираш от повече от едно нещо, така е. Но и като работиш за друг също се “очаква” от теб да правиш повече от едно нещо. Включително да разбираш от фактури, принтери, email настройки и какво ли още не. Не че е правилно, ама на, така си е. 🙂

  6. Здравей Тони! Поздравления и успех в бизнес начинанията! Така, напълно се съгласявам с твоя втори съвет, че в бизнеса е необходимо да казваш „Не“. Има си време за всичко и всеки и все пак ти си някакъв „шеф“, а не момче за всичко.

    По отношение на топлото и студеното винаги ще има недоволни. Нека не забравяме, че на жените кожата е 10 пъти по-тънка от мъжката 🙂 На един му е студено на друг топло. Някои хора предпочитат по-светло, други по-тъмно и т.н. Но важно е, да се съобразяваш с по-голямата си част от аудиторията(групата). Също така, доста е хубаво, че си стартирал със собствени средства и с премерен риск, а не си се хвърлил в „дълбокото“, просто за страстта и емоцията.

  7. Радина Иванова

    Поздрав, много интересна статия.

    Внимателно я прочетох, прочетох и коментарите и си признавам, че съветът за перфекционизма ме накара да се замисля най-много. Преди години още ми се наложи да се науча да казвам НЕ, когато имах възможността да стана „човека-оркестър“ на работното си място след масови съкращения. Но винаги съм приемала перфекционизмът като еден от най-важните елементи за постигане на успех. С времето започнах да осъзнавам, че може би по-важен е урока за компромиса.

    И аз вярвам, че стремеж към идеалното е правилната посока, но ако го комбинираме с умението да казваме НЕ, мисля че стигаме до един много близък родственик на „перфектното“, а именно „достатъчно добър“. Продължавам да се боря с думата „достатъчно“, която се оказа голям капан за съзнанието, защото за един перфекционист никога не е достатъчно, но се убеджавам, че това е начина – понякога да казваш НЕ и на себе си.

  8. Борислава

    Съгласна съм с Рая Христова.

    Може би има значение за какъв вид бизнес говорим…

  9. Тони, темата е много интересна и я чувствам изключително близка. Поздравления за искрения и обективен материал и успех в начинанието!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *