четвъртък , 8 декември 2016
Klusteri Obedineni mojem poveche

Обединени можем повече…или защо ни трябват клъстери

Днес много хора живеят с манталитета от годините на комунизма, когато държавата беше всичко. Тогава тя беше тази, която взимаше бизнес решенията и тя наистина е била отговорна за всичко, което се случва в икономиката ни по това време. Ако имало дефицит на някоя стока, то държавата е била виновна, тъй като не го е планирала правилно. Да, централно-плановата икономика е имала своите предимства, но е доказано, че вместо да насърчава развитието и усъвършенстването на хората, ги е предразполагала към мързел. Работиш много, работиш малко, получаваш едно и също.

Пазарната икономика обаче е нещо съвсем различно. Тя насърчава предприемачеството и свободното развитие на хората. Всеки, независимо от своя произход, може да повиши своя обществен статус и да живее много по-добре, след като се е потрудил достатъчно и се е възползвал от своята креативност и решителност. В България има много такива хора, като основна част от тях са мениджъри в големи компании и собственици на малки и средни предприятия (МСП).

Успешните предприемачи и мениджъри (т.е. гръбнака на средната класа) не се оплакват от външни фактори, а работят всеки ден и искат да се развиват и да се подобряват чрез усвояване на нови знания и умения. Има и друга категория – такива, които се оплакват от държавата, общината, международното положение…

Не е ли дошло времето да разберем, че държавата – това сме ние и нашите действия (или бездействие) градят бъдещето ни и това на нашите деца? Не е ли време да се запитаме не какво държавата може да направи за нас, а какво ние можем да направим за собственото си развитие? А, може да я променим само ако сме обединени, знаещи и можещи, а не при първия провал да обвиняваме някой друг.

Да, държавата не ни е идеална и има много неща, които могат да се подобрят, за да може предприемачите да са по-спокойни за своето бъдеще. Липсата на благоприятен законодателен климат за развитието на МСП,  неефективната държавна администрация,  проблеми с достъпа до нужната за бизнеса информация са някои от тези ограниченията

Повечето предприемачи, обаче, са фалирали не защото данъчната или осигурителната тежест е висока, не заради липсата на кооперативно кредитиране или заради неуредиците около единното платежно нареждане, а защото не са се приспособили към условията. А те се променят непрекъснато, особено в последните няколко години.

Кризата промени правилата на играта. В условията на икономически растеж всичко беше по-лесно – продажбите се увеличаваха, фирмите се разплащаха помежду си, инвестициите бележеха ръст, банките отпускаха свободно кредити. Това време, обаче отмина и скоро няма да се повтори (или поне не в близките 15-20 години).

Какво могат да направят българските фирми, за да бъдат конкурентни на националния и международния пазар? Да се обединят. Така, както ние сме обединени в един съюз от 27 страни-членки, така и фирмите от един регион или един бранш могат заедно да продават своите стоки или услуги. Варианта, който е доказал своята ефективност, но у нас все още не е много популярен са т.нар. клъстери. Това са местни бизнес обединения от фирми със сходен предмет на дейност или обединени в някой сектор (т.е. компании от различни нива по веригата за продажбата на стоки или услуги).

Най-важното предимство на клъстерите е, че конкурентоспособността му не е механична сума от тази на неговите членове, а възможността за коопериране и партньорство в мрежа поражда синергичния ефект. Ето други предимства на тези обединения:

Obedineni mojem poveche

Напоследък, много се говори за тази форма на обединение, главно заради възможността те да се финансират по Схема „Подкрепа за развитието на клъстерите в България” от Оперативна програма „Конкурентоспособност“, но тяхната роля излиза много извън рамките на тази схема. Участието на фирми в такива бизнес обединения, спомага за по-доброто управление на процесите в тях и улеснява достъпа им до нови технологии и пазари.

Другого важно предимство на такива обединения е споделянето на знанията, защото както е казал народа „Знанието е сила“. Но, само по себе си то не е сила. Прилагането на знанието и внедряването му в живота и реалността е същински важно. Иначе само знанието е продукт, като всеки друг, който има потенциала да бъде продаден. Това как то е организирано, пакетирано, оделяно и доставяно до другите е всъщност най-важното, което го прави толкова силно.

Вместо да ви давам някакви определения и предимства на тази форма за обединение на предприемачи, ще ви дам няколко примера за клъстери. Първият е „Пътят на Дионисий“ и неговия маршрут започва от разклона на магистрала “Тракия” при с. Калугерово, минава през района на общините: Пазарджик, Кричим, Перущица, Родопи, Куклен, Асеновград, Кърджали – към Перперикон и Хасковските минерални бани и отново се влива в магистрала “Тракия” при град Хасково,откъдето продължава към Свиленград и Истамбул.

Целта на този проект е да се популяризира природните и културни забележителности, бита и  традициите на хората от населените места, през които преминава маршрута, както и съвместяване на културното богатство с поминъка на хората и създаване на нови, модерни и интересни форми на бизнес. В този клъстер участват освен общините, през които преминава пътя на виното, и много изби, винарни, хотели, магазини за сувенири и много други обекти, свързани с културно-историческото наследство в тези земи. Повечето туристи от България и чужбина ще спомогнат за решаването на един от най-наболелите проблеми през последните години, а именно – повишаване благосъстоянието на местното население.

Другото обединение, за което искам да ви разкажа е Индустриален клъстер „Електромобили“ (ИКЕМ). Членове на това обединение са освен много фирми производителки на части за електроавтомобили, така и нестопански организации, изследователски центрове, университети и други. ИКЕМ е инициатор за създаването на  „Национална програма за електрическа мобилност – България 2025 год., като основната му цел е проста „електромобилността в България (която ще се развива така или иначе) да бъде с българско участие“. Сайта на клъстера се е превърнал в своеобразна платформа за всички, които се интересуват от тази тема, като дори има секция продукти, в която се продават два електрически автобуса, произведени от китайска фирма.

Да забравим за момент за клъстерите. Защо да няма обединения на фирми от един град или дори един квартал, без да се подписват документи? Няма ли да спечелят всички по този начин? Големи туристически градове като Лондон, Рим, Виена и други вече го правят. Те ви предлагат една пакетна услуга като „Посетете Рим“, например. Срещу една карта, която може да купите почти навсякъде в тези градове, получавате няколко безплатни посещения на музеи или галерии, както и намаления за много културни забележителности, ресторанти, кина, обществен транспорт и други.

За финал ще кажа, че само обединени малките фирми могат да устоят на влошените и бързо променящи се пазарни условия, както и на конкуренцията от страна на големите международни компании.

Signature

За Стойне Василев

Казвам се Стойне Василев и съм ентусиаст и мечтател. Основател съм на най-популярния сайт за собствен бизнес и лични финанси в България - SmartMoney.bg. Вярвам, че знанието е най-голямото богатство и то трябва да се споделя, за да може повече хора да се възползват от него. Имам повече от 11 години опит на ръководни позиции във финансовата сфера в големи международни компании. Моята мисия в живота е да помагам на хората да постигат целите си и сами да определят бъдещето си като подобряват финансова си грамотност.

10 коментара

  1. Борис Бачев

    Това е един от най-големите проблеми в страната. Нуждата от силна хоризонтална и вертикална интеграция. Но ходи му обяснявай на всезнаещият и просветен български търговец, че трябва да отиде до конкурентът му и да обединят знания и сили, в решаването на проблемите. Тук винаги хората си мислят, че искаш да ги излъжеш. И това не идва от фактът, че всеки втори е измамник ( е може би всеки трери :)), проблемът идва от невежеството на хората. Докато успелите чуждестранни фирми се оглеждат за някой кадърен и можещ човек, нашите се чудят как да махнат кадърният и да оставят не толкова кадърният. Който ще се съгласи да работи повече (но много по непродуктивно и некачествено) за по-малко пари. Но реалността в България е такава.

  2. За съжаление си прав. Предприемачите от стария тип у нас създават кръвна вражда с всички търговци около тях, независимо дали са им конкуренти или не. Присъствал съм на такива комични ситуации, че не е за разказване. Собственичка на малък хранителен магазин изпраща „агенти“ в друг магазин, за да видят какви са цените и какви стоки са заредили.

    И една лична история. Като малък имаше два магазина в нашия квартал и хората избираха само един от двата и там си пазаруваха. Аз, обаче, купувах хляба от единия, а бонбоните от другия. Тази практика ми донесе доста неодобрение в квартала, дори продавачките във втория магазин често ми казваха „Момче, какво идваш тук. Защо не си купи това в другия магазин!?!“. Дори сега, когато вляза в някой магазин с нещо, купено от друго място, продавачките ми се цупят. Те не могат да разберат едно просто правило – хората, които вече са купили нещо, има по-голям шанс да си купят и нещо друго (тръгнали са на пазар, все пак), отколкото хора, които влизат (и излизат) с празни ръце и „само гледат“. Манталитет, какво да се прави. Не може да се отървем от миналото си.

  3. Владимир Узунов

    Тези обединения обаче понякога се наричат „картелни споразумения“. За съжаление в България май преобладават не клъстери, а картелни споразумения. Из „Кръстникът“: „Като всеки добър бизнесмен, той се стремеше към спечелването на монопол, като принуждаваше своите съперници да напускат тази сфера или да се сливат с него.“ Колкото до клъстерите, първата ми асоциация е охлювъдният клъстер, който между другото е пълна измама и почти всеки, който си е имал работа с него, се е опарил. Абе, пак хубава работа, ама българска работа. Иначе за тези, които са споменати в статията, не бях чувал – научих нещо ново. Дано да са полезни на развитието на българския бизнес.

  4. Владо – много е тънка границата между клъстер и картел или другите форми на обединения що се отнася до общите пазарни дейстивя като ценообразуването, например. Затова, според мен, тази форма е по-приложима, не при конкуренти, а в допълващи се фирми. Един такъв пример е „клъстер“ от ресторант и цветарски магазин. Взаимно се рекламират, магазина осигурява зеленината и цветята в ресторанта, а той от своя страна – храна за служителките на магазина.

  5. Владимир Узунов

    Много добър пример – един вид комбинация между бартер и реципрочна реклама.

  6. Теорията е хубаво нещо, но практиката е съвсем друго.
    Това, че направиш една туристическа пътека нищо не е, аз почивам само в България поне два пъти в годината си правим с приятели маршрути и от тебе научавам този маршрут- къде я информацията, къде е клъстера, в какво се изразява тяхното обединение- има ли пакет за целия маршрут/за ен броя дни ви осигуряваме спане храна и атракции/ иначе и розовата долина може да се каже, че е клъстер, черноморието може да се каже, че е клъстер и т.н.
    Относно ЕС виждаме до къде доведе малоумната свръх регулация.
    Нека не бъркаме клъстера с други форми на сътрудничество, партньорство.
    Клъстери, който са работещи са на френските производители на пенливо вино и на френски производители на сирена- няколко производителя под една марка.

  7. @Елиян – Само се надявам тази помощ от ЕС да не се изроди в някакви местни монополи, както обикновено се случва.

  8. Тъй като всеки ден влизам тук в любимия ми сайт и не мога да не прочета поне една статия сутрин с кафето ,защото просто обичам бизнеса и всякаква такава литература си мислех. Нещо,което няма общо с статията горе ,но със сайта има! Та си мислех толкова ми харесва тази статия искам да я складирам някъде за да си я прочета пак или ,ако искам да я покажа на някои да я намеря лесно и бързо но няма ,къде… това място не съществува и внезапно ми хрумна една идея ,която може да бъде полезна не само за сайта и на хората изобщо ,който влизат тук да направите опция любими статии или нещо подобно ,където мога да си ги преглеждам отново и отново лесно и достъпно.Приятен ден или вечер.

  9. Интересна статия и също така интересна дискусия. Бих желал все пак да добавя следното:

    Целта на бизнеса е печалбата, която строго математически е свързана със загуби на други, тъй като нарастването на паричната маса е много по-бавно от нейното разпределение. Да се отрича това е или глупаво, или недобросъвестно, или и двете. Предвид на казаното, както клъстерът, така и картелът намаляват неравенството между участниците в тези обединения и създават условия за по-висока конкурентоспособност спрямо извънклъстърните (извънкартелните) пазарни участници. Механизмът отново е печалба на клъстъра (картела) за сметка на загуби на „другите“. Ако тези другите са извън-национални участници, може да се говори за някакъв морал, макар и спорен. Но ако „другите“ са наши съграждани, тогава и двата вида обединения (клъстър и картел) са си чиста проба грабителски капитализъм, какъвто по принцип е частнособственическият свободен пазар.

    В крайна сметка клъстърът не е по-морален от картела. В света на конкуренцията, морал по принцип няма. За да спечели един и прославен като „умен“, друг трябва да загуби и набеден за „глупав“.

  10. Значи,
    аз да спечеля повече от теб, не е морално?
    а обратното дали е?

    Доколкото разбирам
    морално е ,ако печелим повече от чужденци и е неморално, ако е повече от „наши съграждани“?

    Колега,
    здраво си се объркал.
    А това
    „са си чиста проба грабителски капитализъм, какъвто по принцип е частнособственическият свободен пазар.“
    просто трепе рибата.

    Кой пазар е свободен тогава, според теб?
    Държавно регулирания ли?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *