петък , 22 септември 2017
nai skupite finansovi greshki praveni ot moi klienti istinski bg istorii

Най-скъпите финансови грешки, правени от мои клиенти [истински БГ истории]

През последните години като финансов консултант станах свидетел на много фрапиращи грешки при управлението на парите от мои клиенти. За съжаление, за повечето от тях беше твърде късно да се реагира и само минимизирахме загубите.

Отделете 10 минути, за да прочетете тази статия, която може да ви спести хиляди левове, изгубено време и нерви.

За да не се засегне някой от тези клиенти имената са сменени, но ситуациите са плашещо реални.

Пенсионер с Порше Кайен

Георги се свърза с мен след като беше прочел в сайта, че имам опит в застраховането. Първоначалната идея на консултацията беше да му „съдействам“ по-бързо да получи обезщетението за откраднатия му автомобил.

След като му дадох някои насоки как да процедира, ми стана интересна неговата история, която той така или иначе, искаше да сподели с някого.

На външен вид беше около 60-годишен и доста младолик. Разказа ми, че работил дълги години в арабските страни, а след това като тираджия. Купил апартаменти на дъщерите си, той и жена му останали в наследствена гарсониера.

Цял живот спестявал и накрая събрал около 70,000 лева, които си държал в банка на депозит. Неговата пенсия и заплатата на жена му стигали, за да се издържат.

Един ден, без да се допита до никой, той изтеглил всичките семейни спестявания, отишъл в една автокъща и си купил Порше Кайен на 3 години.

Оправданието му пред себе си било, че винаги е искал да има джип и сега е дошъл момента за това – има парите и времето да шофира.

Вече сигурно се сещате какво се е случило след това?

След по-малко от месец автомобилът бил откраднат. И тук започват мъките на Георги.

При сключването на застраховка „Каско“ на поршето, застрахователният агент убедил нашия герой да го застрахова на по-ниска от реалната цена, за да не плаща „излишни“ пари, както и да не се прави активна маркировка.

Продължихме да се чуваме с Георги от време на време за някой изскочил казус и така след близо две години, застрахователната компания най-накрая му изплати обезщетението за откраднатия автомобил.

Сумата, която му остана след всички адвокатски хонорари, загубено време, усилия и нерви беше по-малко от 15,000 лева.

Няма да навлизам в подробности защо сумата е толкова ниска, но от този случай има поне два извода.

Първият е, че импулсивните покупки могат да ни докарат доста проблеми, особено когато си купуваме нещо над нашия стандарт.

Да, знам, заслужили сте си го, винаги сте искали този телефон или тази кола. Защо Пешо и Катя да могат да си позволят този круиз по Нил, а ние не?

Всичко това се дължи на стреса и все по-малкото свободно време, което ни остава. Цял живот отлагаме щастието. Нямаме време да изградим истински взаимоотношения и да се наслаждаваме на нещата, които ни носят удоволствие, затова се хвърляме на първата чанта, часовник или телевизор, които струват по две наши заплати.

Вторият е да не си казваме „Пари ми дай, акъл не ща“, а да се доверим на експерт, когато финансовото ни бъдеще зависят от една покупка и не само в този случай.

Дори да не ползвате платен консултант, все имате някой близък или познат, който знае малко повече за финанси, застраховане или инвестиции. Следващият път му се обадете.

Двамата братя и „златната“ компания

В тази история пак ще си говорим за защитата от лошите неща, които ни се случват, т.е. за застраховане.

Преди около две години ми се обади един господин, за да се видим и да поговорим за застраховане – лично и корпоративно. Динко беше около 50-годишен, доста угрижен и се отнасяше в различни теми.

Историята му: заедно с брат му Петър изградили голям бизнес в един от областните ни градове. Започнали през 90-те години с дребна търговия, те изградили компания, която давала хляб на близо 200 души.

Всичко вървяло добре до преди година, когато брат му внезапно починал. Динко платил всички разходи по погребението, защото жената на Петър била домакиня и разчитала само на доходите на съпруга си.

Петър влагал всичко в бизнеса си и нямал почти никакви спестявания. Освен това нямал и застраховка „Живот“, която да подсигури семейството му, ако нещо се случи с него.

Съпругата му била свикнала с високия стандарт и не искала да се лишава от него. Затова отишла при Динко и поискала да ѝ плати 50-те процента, които притежавал мъжа ѝ, защото ѝ трябвали пари, а тя нищо не разбира от бизнес.

Моят клиент нямал много варианти за действие. В дружествения договор нямало подробно описание на действията при смърт на съдружник, освен че неговия дял става собственост на наследниците му.

Динко нямал толкова много налични пари, за да плати дела на брат си. Посъветвал се с адвокати, но и те не му помогнали особено.

Накрая се принудил да продаде част от бизнеса и да вземе кредит при доста неизгодни условия само за да си изплати задължението. Това за малко не довело до фалит на бизнеса.

Когато се видяхме с Динко, той с всички сили се опитваше да стабилизира бизнеса си и да върне заемите. Смъртта на брат му Петър го беше съкрушила, както емоционално, така и финансово.

Изводите са ясни – освен да сме подготвени за всички възможни случаи, трябва да помислим и как да защитим това, което имаме.

Една застраховка „Живот“ на Петър би решила много от финансовите казуси, свързани със смъртта му.

Това препоръчвам на всеки (особено ако носи голяма част от приходите в едно семейство) – да си направи застраховка „Живот“. Може да е рискова, т.е. нещо като човешко Каско или със спестовен елемент и да спестява, като има и покритие на различни рикове.

Между другото, с Динко се чухме преди около месец – бизнеса се разраства, започва да изнася за чужбина, изплатил е кредитите си, а и не на последно място – застраховал е себе си и всичките си активи – лични и фирмени, както му препоръчах.

А бате Стефчо е брокер

Следващата история и грешките, свързани с нея са още „по-скъпи“. С Наталия се разбрахме да се видим и да поговорим какви са възможностите тя да стартира бизнес.

На срещата дойде около 60-годишна дама, която търси допълнителни доходи, освен пенсията на съпруга ѝ. През голяма част от живота си работила в чужбина, а когато се прибрала в България, поела управлението на поделението на голяма европейска компания у нас.

Това ѝ позволило да спести значителна шестцифрена сума, която си стояла на депозит, който обаче носел много ниска годишна доходност.

Това накарало моята клиентка да потърси по-добри инвестиции и така стигнала до брокера Стефчо, който бил препоръчан от нейна позната.

Той предлагал да управлява парите на клиентите си срещу доста добра доходност – между 12 и 20% на година. Стефчо не бил само брокер, а поназнайвал нещо и от психология и маркетинг.

Той направил различни продукти с хубави имена като Рента, Златни години, Бърз растеж и Младо милионерче (не, това последното си го измислих). Те носели различна доходност на доверилите му се клиенти.

Наталия си вложила всичките спестявания в „Рента“-та на Стефчо и първите близо две години си получавала обещаната доходност, като даже препоръчвала този умен младеж на свои познати.

И тогава се случило нещо „абсолютно неочаквано“ – барети нахлули в дома на Стефчо, конфискували голяма сума пари в брой, както и десетки договори за „брокерски“ услуги.

Сами се досещате, че тази история не е с хубав край. Измамените хора си потърсили парите по съдебен ред, но те вече били „инвестирани“ от умния младеж на едно по-добро място извън България.

Честният брокер Стефчо дори им предложил, ако оттеглят обвиненията си, той да им върне парите с лихвите, защото от затвора нямало как да стане.

Изводът е ясен и за дете от втора група на детската градина – не се доверявайте на експерти с добри сърца.

В този случай, само една проверка в сайта на Комисията за финансов надзор, щеше да покаже, че няма такъв регистриран инвестиционен посредник. Затова, доверявайте се само на доказани хора и компании. България е малка страна и всичко се знае. Просто питайте.

И „специалисти“ за милиони…

Последната история е за един младеж на 30 години. При него загубите се измерват не толкова в пари, колкото в изгубено време.

Калоян се свърза с мен, за да му кажа в какво точно да инвестира. Той работи в куриерска фирма и преди около 5 години решил, че трябва да спестява и да инвестира, за да постигне финансова свобода.

Започнал да чете и да се интересува къде може са вложи парите си. Прочел някъде, че най-добрата инвестиция в несигурни години е златото, и започнал да купува инвестиционно злато от една българска банка.

След по-малко от година, прочел статия на известен „специалист“, че златото вече не е добра инвестиция и решил да го продаде. Тъй като в България няма развит пазар на ценни метали на дребно, разликата между курс „купува“ и курс „продава“ може да е десетки проценти, а и цената на златото паднала, Калоян загубил доста от неговата инвестиция.

Този същия „специалист“ препоръчвал да се инвестира във взаимни фондове, които купуват акции на азиатски компании. Речено – сторено. Калоян си купил дялове от такъв взаимен фонд.

След време се „запознал“ с Робърт Кийосаки и неговите книги. В тях той казва, че взаимните фондове не са добра инвестиция и трябва спестяванията да се влагат в имоти.

Нашият герой бързо продал дяловете във фонда на загуба (най-малкото заради входните такси) и започнал да търси начини за инвестиции в недвижими имоти. След няколко месеца, един роднина му предложил да „инвестира“ в един малък търговски обект, заедно с него. Делът на Калоян щял да е 20% и да получава такава част от бъдещия наем.

Да, ама не. Двамата купили имота и започнали да търсят наематели. И така близо половин година. Накрая намерили едно младо семейство, което искало да си направи малка сладкарничка. Разбрали се за размера на наема и нещата потръгнали.

След няколко месеца им се обадил човек, който искал да превърне сладкарничката в кебапчийница и им предложил малко по-висок наем. Те се съгласили и изгонили наемателите си.

„Скара-бира“-та не просъществувала дълго, а освен това наемателя ги завлякъл с пари, клиентите на заведението изпочупили всичко, което могли, а аромата на опушено си останала с години в имота.

След почти едногодишно търсене на нови наематели, двамата съдружници се отказали и решили да продадат имота, за да не трупат още загуби.

Продали го накрая, но на много по-ниска цена, а заедно с първоначалните разходи, „инвестицията“ се оказала тотална финансова грешка.

След това дошъл друг „специалист“, и друг, и друг…

Няма как Робърт Кийосаки, Тони Робинс или който и да е друг световноизвестен експерт да е твой финансов консултант. Те не знаят твоята ситуация, твоите цели, твоите доходи и т.н. Те могат да дадат някакви общи насоки какво да направиш, но само до там.

Затова, моят съвет е да си наемете човек, който ще работи персонално с вас и заедно да преодолявате трудностите по пътя към финансовата свобода.

Това е едната страна на медала. Другата е, че за близо 5 години, Калоян не беше научил почти нищо. Той просто следваше механично съвети на различни „специалисти“ без да види кое работи за него и кое – не.

Няма как инвестицията в злато, например, да е универсално решение за всички хора по света. Това се отнася и за останалите „модни“ начини за изкарване на пари.

Няма нищо лошо да се учите и да пробвате различни неща, но проследявайте и резултатите – кое ви допада, в кое сте добри, от кое разбирате и т.н.

Аз съм се занимавал за кратко с FOREX търговия, но това не е за мен. Аз съм човек, който търси стабилни бизнес модели с бъдеще, а не краткосрочни печелби.

Това казах и на Калоян и започнахме с него да правим първите крачки в правилната посока.

Никой не е застрахован от грешки, но близо 20-те хиляди лева, които е загубил моя клиент за 5 години не са му донесли нищо в замяна и това е било чист пасив за него.

Разбирам го.

Много по-лесно е да спазваш някакви „лесни и универсални“ правила, които ще ти донесат резултати. За съжаление, това или изобщо не действа, или върши работа за кратко време в началото

По-трудно е да се научиш на основните принципи, които действат в определена област, да пробваш нови неща, да наблюдаваш какво се случва и какви резултати получаваш.

Само по този начин може да изградиш твоя, лична система, която работи и се променя, заедно с теб и твоите нужди.

Ще ви помоля да споделите тази статия в социалните мрежи, за да достигне тя до повече хора, които да се възползват от нея.

Ще се радвам да споделите и ваши финансови грешки в коментарите под статията.

Включи се в нашия безплатен бюлетин и получи 2 книги като подарък!

21

За Стойне Василев

Казвам се Стойне Василев и съм ентусиаст и мечтател. Основател съм на най-популярния сайт за собствен бизнес и лични финанси в България - SmartMoney.bg. Вярвам, че знанието е най-голямото богатство и то трябва да се споделя, за да може повече хора да се възползват от него. Имам повече от 11 години опит на ръководни позиции във финансовата сфера в големи международни компании. Моята мисия в живота е да помагам на хората да постигат целите си и сами да определят бъдещето си като подобряват финансова си грамотност.

14 коментара

  1. Краси Миланов

    Човек,който не се учи от чуждите грешки,е принуден да се учи от собствените си,а даже често настъпва греблото многократно…Харесаха ми поуките от историите.И аз мога да предложа две истински.След работа в чужбина,Пенка решава че е твърде рисковано да си държи парите/20000 германски марки 1996 год./ на влог,и си наема банков сейф.Парите се „изпаряват“ от сейфа,а тя не може да докаже какво е имала там.След дълга съдебна битка,тя губи и е принудена да пие една студена вода.Според банката е невъзможно да изчезне нещо от сейф-2 ключа едновременно,а единият е у нея.След време един от служителите в банката е уволнен.Тя предполага,че той е присвоил парите,чрез предварително направено копие на ключът,който впоследствие и е даден.Остап Бендер в действие.Друг случай с мой съученик Симо.Действието се развива пак при хипер инфлацията.Купува си от банка Х 1000$,а след 2-3 месеца отива в същата да ги продава.Касиерката твърди,че 100 са фалшиви,а той е като гръмнат,защото никой друг освен него не ги е пипал.Дори и след скандалът,той нищо не може да докаже естествено…Колкото до поуката от историята с Георги,освен неговата грешка,аз виждам и един некоректен застраховател общо казано.Та в историята с починалият Петър,не съм убеден че налична застраховка Живот би решила много от проблемите,свързани със смъртта му.По вероятно би се получила ситуация,че точно причината за неговата смърт не е сред включените рискове,или че той в декларацията си за здравословното си състояние е пропуснал да спомене,че има фамилна обремененост за същата болест.Жената на Петър няма пари за адвокати и дълги съдебни битки,и реално дадените много пари за застраховката се губят.Затова и мисля че хората в България не си правят застраховка живот-тотално не вярват на застрахователите-има и много опарени по един или друг начин,и аз включително…А може би на запад и в Щатите,застрахователите са много по-почтени,затова и там хората да се застраховат повече???А не,че тук нямали застрахователна култура

  2. 17.00ч.
    Семинар на тема:
    „Как да спечелим
    10 000 лв за 1 час? “
    Лектор: Иван Иванов
    вход: 50лв.
    (продължителност :1час || капацитет на залата – 200 места)

  3. Историите са хубаво, но аз не разбрах какво е виновен пенсионерът от първата история. По-скоро си мисля, че застрахователите са за разстрел отколкото, че човекът е направил нещо нередно.

  4. Стойне Василев

    Иван, избора на застраховател и на застрахователна сума е изцяло личен.

  5. Стойне, аз съм прост човек, не разбирам от застраховки и финанси, но не е ли редно всички застрахователи работещи легално в България при застраховка автокаско след настъпила кражба да изплатят обещетение на застрахования в размер на някакъв си техен произволно избран процент (чувал съм за 70 – 80%) от сумата, на която е застрахован автомобила без да се налага застрахованият да води дела?

    За да съм по-подробен ще дам пример. Купувам си автомобил за 100 000 лв след което отивам при застраховател Х и правя автокаско, като го сключвам на застрахователна стойност 50 000 лв. Ако ми откраднат автомобила аз ще очаквам застрахователя да ми изплати някъде около 35 000 – 40 000 лв. Ако това не се случи кой е виновен? Аз или застрахователят?

  6. Стойне Василев

    Иван, на теория си прав, само че има разлика между отделните застрахователи, за съжаление. Твоя пример е много опростен. При един реален случай, първо има изчаквателен период и следствени действия. След тях има решение на застрахователя на база на фактите. Тогава се взема цена към момента, т.е. има овехтяване. След това се гледа дали има под или над застраховане и чак тогава плащане. Всичко това е по преценка (методология) на застрахователя. Пак казвам, за съжаление, някои от застрахователите те мотаят и ти искат хиляди документи, преди да ти изплатят обезщетението. КФН не може да се произнася за размер на обезщетението и затова съда е единствения начин.

    Има коректни застрахователи, които не си играят на дребно и в рамките на няколко месеца си получаваш парите.

  7. Полезни съвети сте дал.
    Бих добавил само, че е България, вече има добре развит пазар за физическо инвестиционно злато и тесни маржове. 🙂

  8. Стойне Василев

    Hristo, би ли дал малко повече информация за пазара на физическо инвестиционно злато. Нека примера да е със закупено злато за 10,000 лева от едно място и продажбата му на друг търговец. Благодаря ти.

  9. Ето и моите две големи грешки. През 2011 заминах да работя в чужбина. След 6м работа в компанията в която работих, видях че имат нужда от повече софтуерни специалисти. Предложих на шефовете там да ги свържа с български колега, който да им наеме хора. Дойчин, софтуерен специалист с който сме бивши колеги, и не сме приятели решихме да започнем бизнес с който да обслужим датските ми колеги. Решихме да го разделим 50-50% И тъй като аз бях в чужбина моя дял беше записан на името на баща ми е бъдещото ООД. До тук добре, започнахме работа с чуждата фирма, и наехме 5 души и работихме 3 години. През тези 3 години и двамата съдружници трябваше да търсим още клиенти и да се разрастваме. Уви не можахме да постигнем това. А моят съдружник се беше фокусирал върху управлението на офиса – което отнема не повече от 3-4 дни в месеца, през останалото време си стоеше на ръцете. Приходите от първата година отидоха по възстановяване на вложенията по оборудване на офис. След 2-та година той си увеличи заплатата до ниво в което почти не оставаха пари за печалба, която аз да получа. Той беше управител, баща ми беше само съдружник.

    След 3тата година настъпи раздор. Тъй като, аз нямах полза от така устроения бизнес.

    Грешка 1: Не споделих с чуждестранните си колеги че участвам в бизнеса
    Грешка 2: Не оформих участието си, като съдружник (следствие от грешка 1), от там и не бях управител. Което доведе до много лоши позиции при изхода ми от фирмата.

    Излязох със 14500лв при продажбата на моя дял, и си бях върнал 8000лв първоначална инвестиция. Можеше да изляза със 40-60000 лв от фирмата при правилно уредени позиции.

    След като аз излязох от бизнеса, той започна да върви към фалит. 2ма служители напуснаха, и само с 3 човека, и след дълъг период на невъзможност да се наемат нови, чуждите колеги решиха да приключат сделката и да дойдат да работят пак със мен.

    Платиха по 5000 Евро на човек, за да откупят правото да наемат текущите служители в новата ми фирма. Това беше така тъй като в договора им имаше клауза, че те нямат право да наемат служители на под-изпълнителя си и ако го направят дължат горните пари.

    Та моя човек остана с един чудни пари във фирмата и си почива около 2 години след това.

    През това време докато фалира предната фирма, аз бях започнах нова фирма със моя кум. Който ме убеди, че било по-добре да имам фирма с данъчна история и т.н. и той имал таква готова фирма, и ми прехвърли 100% от нея на мен, с идеята да му върна 50% обратно на по-късен етап. Съгласих се (огромна грешка!!)

    Та работихме ние в тази нова фирма – аз бях управител и собственик. След 6 месеца жената на кума ми стана съдржуник с 50% и управител, а той не можеше тъй като беше управител в друго дружество. Отговорностите бяха разделени чисто, той търси клиенти, аз разработвам решенията за тях. През първите 7 месеца той не беше намерил никакви клиенти, а аз бях осигурил 5-6 стабилни клиента, с които плащах издръжката на офиса и собствено възнаграждение. В началото деляхме 50-50% парите, но след известен период при който аз бях основния източник на пари за фирмата, от моята работа, имахме лек раздор и преминахме на схема 90%-10% – при която аз си получавам 90% от изработеното, а той останалото. Това беше ОК за мен, и според мен правилно. След още малко време успяхме да привлечем чуждите ми партньори в новата фирма с техните 3ма служители от старата. Наехме 2ма нови служители, всичко изпълнено от мен.

    Започнахем да делим прихода от печалба на 50-50% от този договор. Той получаваше наем в размер на 1500лв, тъй като работихме в апартамент, оборудван като офис, който беше негова лична собственост. Чуждите ни партньори имаха изисквания към офиса и трябваше да инвестираме 10 000лв за да ги постигнем. Те платиха 50% от това, заради това че имаме доверие с тях.

    И така, след 1 месец работа по новия договор ми беше заявено, че съм опасен за фирмата и трябва да си продам дела. После почнаха да се случват и изрази като ще те закараме на Витоша и няма да те намерят. Всичко беше голям шок. Удържах и запазих самообладание.

    Човека искаше да работим така поне 2 години, за да си избиел инвестицията…. С прихода от наем и печалба.

    Този път бях съдружник и управител. Този път споделих с чуждите си партньори за проблемите които имам. Този път пак загубихме 1 служител и после още 2ма. При новината от напускане на 2ма души, чуждите ми колеги прекратиха договора от днес за утре. Предложиха ни 30 000лв с които да платим по 2 заплати на оставащите служители и отпуски и ред други разходи. Парите стигнаха и останаха 2000лв.

    Моя човек искаше да ги съди, защото по договор имахме 2м предизвестеи за прекратяване. Но договра беше направен така че не беше указано къде може да се съдим, а при такова положение – се съдим по седалище на фирмата. Та иди ги съди в чужда страна където за добърден почваме от 500 евро и хонорарите можеше да достигнат 5000-10000 евро за делото. Та тъй като имахем – право управителите да подписват заедно и по-отделно, аз подписах споразумението и взех 30 000лв с които да разплатя на хората.

    След това исках да се махна от фирмата. Моят съдружник не ме пускаше 4-5 месеца. След като му заявих че няма да си плащам повече минималните осигурвки за управител, и ще трябва той да ги плаща, се вразуми много бързо. Продадох си дела за 0лв и взех малка част от обордуването в офиса…

    През това време бях печели от печалбата която ми се полага през работеното време и бях я зел като заплата за управител… 1200лв на месец!

    Сега имам 100% собствена фирма, която се развива добре, запазих 100% от клиентите си от предишните фирми и всичко е чудесно! Извода е:

    1. Не правте ООД-та 50/50%. Ако искате така да работите, направете си фирми и работете като две фирми 50-50% а не като съдружници. Имайте ясни правила, кой както прави и какво получава, ясно разписано!

    2. Никога не лъжете клиентите си, понякога те могат да ви помогнат да излезете от проблемите си!

  10. Не ми стана ясно къде е грешката на пенсионера – ако се беше посъветвал с финансов консултант как това щеше да го спаси? Щеше да му каже, че тази кола му е над възможностите ли?
    Ами ако не беше пенсионер, ами човек с достатъчно финансови възможности, как те щяха да го предпазят от кражбата?

  11. Деяна Илиева

    За съжаление, най-вероятно застраховката „Живот“ в случая с починаия брат е нямало да оправи нещата. Съпругата – домакиня е щяла да си вземе както паричките от застраховката, така и да си поиска 50 % – кой се отказва от няколко…хиляди / милиони и пр.
    По-скоро акцентът е в дружествения договор, но този случай сигурно адвокат ще свърши по-добра работа отколкото финансов консултант?
    Дали е възможно сключване на застраховка „живот“ в полза на дружеството на стойността на дяловете? Това би ли свършило работа?

  12. Стойне Василев

    Питащ,

    Независимият финансов консултант щеше да посъветва Георги каква застраховка с какви рискове да си направи и кои компании да избягва (всички ги знаем). Щеше да накара клиента да помисли дали може да си позволи тази кола и нейната поддръжка. Ако имаше по-големи финансови възможности, щеше да го попита дали му е нужен такъв автомобил.

    Деяна,

    От сегашна гледна точна, има много варианти. И аз не знам дали застраховката е щяла да свърши работа, но има голяма вероятност да е така. За дружествения договор, това е „стандартно“ условие и така се защитават съдружниците. Ако някой иска да се оттегли, първо да предложи дела си на останалите. Не виждам проблем тук.

  13. Благодаря.

  14. Стойне Василев

    Любомир,

    Наистина интересна история и много извози и уроци от нея. Накара ме да се замисля, което означава, че си уцелил в 10-ката 🙂

    Успех ти пожелавам в новата фирма.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *