петък , 2 декември 2016
moiat-eksperiment-dali-da-slushame-suvetite-pri-kandidatstva

Моят експеримент: Да слушаме ли съветите при кандидатстване за работа?

Всички знаем, че доброто впечатление е много важно. Независимо дали продавате нещо или явявате се на интервю за работа, за да имате успех е важно да сте харесвани. В тази връзка, реших да направя един експеримент – дали ще ме одобрят за работа (за стаж в моя случай), ако спазвам всички съвети на специалисти по подбор.

Миналата година бях научила, че се провеждат стажове в държавната администрация през лятото и тази година реших да участвам. Оказа се, че имам право да кандидатствам на пет места по мой избор, но те трябваше да са в областта на Икономиката, защото аз следвам Маркетинг. Получих по имейл покани за интервюта от всичките пет места – бях се класирала по документи. Когато влязох повторно в страницата, където се кандидатства установих, че само  едно от местата ме устройва като време на провеждане на стажа – месец септември, а за другите категорично трябваше да откажа. Те се провеждаха юли и по лични причини бях ангажирана по това време.

След като разбрах това, започнах да се чудя какво да правя – вече ме бяха поканили на интервюта, но имаше ли смисъл да ходя при положение, че не искам да ме изберат?  И тогава ми хрумна следната идея: да отида на всички интервюта, следвайки съветите как да се държим на интервю за кандидатстване за работа – облекло, поведение, жестове и т.н. Моята цел беше да ме харесат навсякъде и да ме одобрят на всички места.

Първи съвет: Отидете 10 минути по-рано

По този начин ще можете спокойно да се настроите за интервюто, ще можете да огледате другите кандидати, ако са извикани всички в един и същи час и трябва да влизат един след друг. Можете да оцените конкуренцията, да размените няколко думи – къде учат (или са завършили) и да съберете малко информация, която би могла да ви бъде от полза. Примерно ако разберете, че останалите кандидати имат повече опит, може да наблегнете на вашият ентусиазъм за работа и бързо усвояване на нови умения. Аз разбрах, че всичките ми конкуренти следват във ВИНС-Варна. Тъй като аз следвам в НБУ и понякога срещам пренебрежително отношение и предразсъдъци по отношение на частните университети, не знаех дали и интервюиращите не са на същото мнение. Затова трябваше да се постарая още повече.

Втори съвет: Подходящо облекло

Всички сме чували, че „по дрехите посрещат“ и това е абсолютно вярно. Много е важно дрехите ви да отговарят на работата, за която ще кандидатствате – в моят случай това беше държавната администрация, така че аз бях избрала делови панталони и блузи и подходящи обувки. Няма да коментирам дрехите на хората, които ме интервюираха, но останалите кандидати имаха още какво да научат. Много от тях бяха с ултракъси поли  или дънки с дупки, сандали тип „гладиатор“, плажно облекло и т.н. Гримът им също не беше особено подходящ за работа. Това беше отново в моя полза, тъй като аз следвах правилата – с подходяща ненатрапчива прическа и грим.

Трети съвет: Бъдете усмихнати

Това според мен, е един от най-важните съвети, понеже хората, които срещате са непознати и с една усмивка може да ги спечелите. Преди да започнат интервютата ми, се настройвах положително, мислейки си какви готини хора ми предстои да срещна и влизах в стаята за интервю с широка усмивка. През цялото време се стараех да се усмихвам искрено и да гледам хората в очите. Освен това следях езика на тялото ми, докато разговарях – с отворени ръце и длани на горе. Понеже имам лошият навик да скръствам ръце, а знам, че това е враждебен знак и показва отбранителна позиция. Докато разговаряхме се навеждах леко напред, пак следвайки съветите за сближаване.

Четвърти съвет: Проявете интерес

Разбира се, в началото на всяко интервю трябваше да се представя и да разкажа за себе си, освен това трябваше и да се мотивирам защо искам точно там да бъда на стаж. След моите обяснения колко много искам да науча от стажа, започнах да задавам въпроси и да се интересувам от естеството на работата. След това интервюиращите ме започнаха подробно да ми обясняват каква е работата, какви са основните проблеми и предизвикателства и за момент аз влязох в тяхната роля, задавайки още и още въпроси. Всъщност се получиха много приятни разговори като цяло. Но най-важното бе, че те разбраха, че МЕ Е ГРИЖА за стажа, който ми предстои и наистина ще се включа в работата с желание.

Аз кандидатствах на 5 места – Агенция по заетостта, Инспекторат по образованието, НОИ, Областна администрация-счетоводен отдел и Областна администрация-държавна собственост. Във всяко от тях се предлагаше по едно място за стажант, а кандидатстваха по 15-20 човека. Когато излязоха резултатите се оказа, че имам право на избор, понеже съм одобрена за ВСИЧКИ места, на които бях кандидатствала. Това само доказа моята теория, че ако те харесат на интервюто – получаваш назначението. И така – септември съм на стаж в Агенцията по заетостта.

Това беше моят експеримент при кандидатстване за стаж, но съм сигурна, че правилата се отнасят и за всяка една работа и аз ви препоръчвам да ги спазвате!

За Полина Дамянова

Казвам се Полина Дамянова. Следвам Маркетинг в НБУ и следващата година се дипломирам. Владея английски и немски език на средно ниво и имам добра компютърна грамотност. Смятам, че имам обширни познания в областта на Маркетинга и Продажбите, но също мога да съм ви полезна и в други области - Образование, Кариера и Стартиране на бизнес.

11 коментара

  1. Браво, Полина. Аз самата имам подобен опит с кандидатстването на работа. На предпоследната позиция, за която се явих имаше такъв наплив, че направо се чудя как ме одобриха. Попитах ги и те казаха, че предимствата са скромно и уважително поведение и два езика 🙂

  2. Да, тези са най-основните препоръки и наистина работят. От моят опит с интервютата мога да споделя, че най-голям ефект са имали усмивката и въпросите, които задавам. Особено когато те са искрени. В момента, в който започна да задавам въпроси и да се опитвам да разбера дали работата ще удовлетворява мен, вместо да се чудя какво впечатление правя на интервюиращите, отношението им доста се променя.

  3. Няколко съвета от „отсрещната страна“:

    Всички тези неща, които Полина е споделила са верни и със сигурност ще предразположат интервюиращите. За да се класирате обаче, трябва още нещо. Основното е, защо всъщност искате да работите тази работа? Ето в случая на Полина, отговорът е (предполагам) – защото имам свободно време и ще науча нещо ново. Това е ОК за държавната администрация, но не и за частна фирма. Трябва да имате яснота защо точно тази фирма и защо точно тази позиция.

    Трябва да имате нещо, което да ви направи важни в очите на интервюиращия. Всички са млади, умни и амбициозни. Добавете някакви лични успехи – в състезания, в изработката на някакъв проект, нещо с което се гордеете. Когато говорите искрено за нещо, което е значимо за вас, това се вижда.

    Бъдете готови да решите тест на място. За някои позиции има въпросник, който ви се дава на интервюто, за други може и след/преди него. Потърсете информация за това как точно протича интервюто – разровете facebook, linked in, вижте дали нямате познат, който има някаква връзка с фирмата, където кандидатствате и не може ли да получите някаква допълнителна информация. Най-лошото нещо е да се панирате, когато видите въпросите и дори да знаете, да не може да отговорите.

  4. Иванов

    Моят съвет е да не си правите крайни изводи от интервюта в държавната администрация. 🙂 Там нещата са… как да кажа… малко по-различни 🙂 А относно конкуренцията, във всички случаи е по-важно качеството, а не количеството.
    Но все пак всеки опит е ценен и е хубаво да може да се направи съпоставка между държавна администрация и частен сектор, между различни техники за набиране и подбор на кандидати, между различни методи на работа и прочие.
    Браво на Полина за доброто представяне и успех на стажа! 🙂

  5. Стойне Василев

    Сега като се замислих, трябва да напиша статия – Как да разпознаем лошите работодатели още на интервюто за работа 🙂 Имам какво да споделя, а предполагам и вие.

  6. Аз не виждам експеримента тук… Още повече, дамата написала статията учи маркетинг (предполага се има някаква теоретична база знания за провеждане на изследване, в частност експеримент). За мен истински експеримент щеше да е ако беше спазвала съветите за HR специалистите за, да речем, половината от местата и беше направила абсолютно обратното в останалите случаи. Или да съпостави резултатите с предишни интервюта, когато не е съблюдавала съветите. Това,че е одобрена и на 5-те места може да се дължи на личностните ѝ качества или на липсата на подходящи такива у другите кандидати + куп други „външни за експеримента“ фактори.

  7. Браво, Полина, много добре се е получил експериментът. Това показва, че има какво да се направи срещу конкуренцията. Човек трябва да се съобрази с хората, с които се среща, за да получи благоразположението им.

    Вярно е обаче, че в за стажовете в големи частни компании конкуренцията е по-голяма и има по9голям брой подготвени кандидати.

  8. Цвети разбира от експерименти, а Пори е имала право на избор, къде да си изгуби времето следващите няколко месеца(дано не са години). Едно нещо, което със сигурност няма да научиш в държавната администрация: Как се правят експерименти?

    5 от 5 си е успех, продължавай с експериментите.

  9. Бат Тони, много ще се зарадвам на твоя статия по въпроса как да разпознаеш лошия работодател. Залагам на това, че ще имаш много коментари и ще стане голям купон. Да разчитаме ли, че скоро ще прочетем тази статия?

  10. Стойне Василев

    Здравей Ели, по тази тема мога да напиша двутомник 🙂 Скромния ми опит датира от когато бях на 16 години и продължава около 17 години. Предполагам, че всеки може да разкаже много примери и истории за лоши работодатели. Страх ме е коментарите под подобна статия да не се превърнат в състезание по плюене на бивши и настоящи работодатели.

  11. Ще съм благодарна, ако напишете статията за работодателите, много ме интересува в момента!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *