петък , 2 декември 2016
Mitove i vuzmojnosti pred bulgarskite studenti

Митове и възможности пред българските студенти

Постоянно чувам как българското образование не става за нищо. Как студентите са учили няколко години и нищо не са научили. Всички се чудят за какво са си изгубили 5 години в университета. И 99% от завършилите и следващите в момента, ако ги попитате какво е мнението им за образованието, ще получите някой от следните отговори:

Образованието ни нищо не струва!”. Напълно съм съгласен :). В коя друга държава семестриалната такса в най-престижния университет е от порядъка на 200 лева (100 евро)? И моля ви, не казвайте, че в Дания и Швеция е безплатно. Ами ходете там, но първо се поинтересувайте колко пари са ви нужни за да живеете там докато сте студент.

Нищо не научих! Те ни преподават само някаква теория”. Така е. Но колко от студентите се осмеляват да кажат на преподавателя, че не им е станало ясно и искат допълнително разяснение? Колко са отишли на консултация?

Уча само някакви глупости”. А аз питам: Кой ви попълваше документите когато вписвахте коя специалност желаете да изучавате и си избирахте в кой университет искате да учите?

Не виждам смисъл от образованието” – Е какъв смисъл ще видите когато не се интересувате и по-лошото – НЕ СЕ ВЪЗПОЛЗВАТЕ от възможностите, които имате като студенти.

Единственият смисъл, който студентите виждат в хвърчащото листче, което им се връчва тържествено след няколкогодишен „усилен” труд по кръчмите и дискотеките е, че така ще могат да си намерят работа.

Да, за съжаление вече фирмите започнаха да искат висше образование за всички длъжности. Тук няма спор. Работодателите предпочитат образовани хора дори на длъжности, за които не се изисква чак толкова голяма „образованост“.

Така. Да се върнем на темата за възможностите.

1. Карта за градски транспорт – вместо 60 лева, студентската е 21.50 лева.  Това са 462 лева на година по-малко за транспорт.

2. Карта с 50% намаление за БДЖ.

3. Студентски намаления с ISIC карта – да, не са кой знае какво, но ако я използвате, списъкът с отстъпките е доста голям.

4. Общежития – вярно е, че голяма част от общежитията са в окаяно състояние, но все пак за 60-80 лева на месец с включени консумативи, по-хубаво не може да се намери. А и малко хора да сте, на купона  винаги е пълно :).

5. Студентски бригади – да, заминаването е скъпо, но ако студентът замине с цел да изкара пари има страхотни възможности. Пък и е една добра възможност да се разгледа USA и да се натрупа огромен житейски опит.

6. Студентски обмени – програми като Erasmus и CEEPUS.  Това са едни чудесни възможности за студентите да завършат безплатно образованието си в чужбина или просто да пътуват за един месец да поразгледат Европа. Замислете се. С тези програми студентите могат  да ходят всяка година да учат, по един семестър или цяла година, в различен университет. Въпрос на избор. Страхотна възможност за трупане на житейски опит, подобряване на езиковите познания, завързване на множество контакти в цял свят.

7. Възможност за членство в различни студентски организации – Студентски съвет, AIESEC. Чрез организацията AIESEC студентите имат възможност, освен да членуват, да пътуват из целият свят като доброволци за различни социални каузи, както и да си намерят работа в чужбина.

8. Контактите с колегите от университета – къде ще имате друга възможност да се запознаете толкова бързо с толкова много хора. Възползвайте се. Ходете колкото можете повече на лекции и упражнения. Завързвайте приятелства. Недейте да се разделяте на групички. Бъдете единни. В студентските години се завързват едни от най-трайните приятелства. Можете да намерите бъдещата ви половинка, бизнес партньор  и т.н.

Основното нещо в университета не е дипломата, а средата и възможностите
Основното нещо в университета не е дипломата, а средата и възможностите

9. Контактите с преподавателите – много малко студенти оценяват или изобщо се замислят за тази възможност да контактуват с преподавателите. Възползвайте се от тази невероятна възможност! Това са хора, които са доказани специалисти в областта, която преподават. Голяма част са и успешни бизнесмени, в областта, която вие учите. Те са хората към които можете да се обръщате винаги когато имате нужда, или ви изникне някакъв въпрос свързан както с образованието, така и с професионалното ви развитие. Просто бъдете приятели с тях. Разпитвайте ги. Не си забравяйте граматиката когато общувате с някой професор, доцент или асистент. Те са наши преподаватели не само в университета. Те остават такива за цял живот. И ако успеете да преминете бариерата студент – преподавател ви ГАРАНТИРАМ, че ще останете учудени от това колко готин човек се крие зад маската на преподавателя.

10. Студентски стажове – особено през последните години възможностите за студентски стажове през летните месеци са огромни. Много от стажовете не са платени, но за сметка на това един студент може да натрупа близо едногодишен стаж ако се възползва всяко лято вместо да се лута нагоре надолу и да се чуди къде да пие кафе. Може да успеете дори да намерите бъдещата си месторабота на някой от тези стажове. Дерзайте!

11. Семинари, форуми, открити лекции и други – Има голямо разнообразие от различни семинари, форуми и открити лекции, които се организират от университетите и дори са с безплатен вход за студенти или таксата е символична. Това са различни семинари с бизнес насоченост. Има такива, на които се говори как да си търсим работа, как да си попълним CV-то. И изобщо информацията, която можем да получим на всички такива мероприятия е изключително полезна. Да не забравяме отново и възможността за множество запознанства и приятелства, които можем да завържем на такива места.

Като цяло очакванията на студентите към университетите са много по-различни от реалността.

Аз лично смятам, че университета преди всичко е една институция, през която като преминеш, дори нищо да не си научил от нея, ти излизаш друг човек. Нещо като казармата преди време.

Сравнението ми не е много удачно, но когато влезеш в сградата на университета и усетиш атмосферата, сблъскаш се с множеството препятствия, през които минаваш докато учиш (административни, „киселия” преподавател и много други).  Накрая завършваш и се замислиш за всичките часове прекарани в четене или подготовка на пищовите. Часовете изминали в очакване на резултата от теста. Малкото спомени от 8-ми декември и всички останали хубави и лоши моменти през годините си казваш:

ПО ДЯВОЛИТЕ! ТОВА БЯХА НАЙ-ЯКИТЕ  5  ГОДИНИ ОТ ЖИВОТА МИ!

За Борис Бачев

Здравейте, казвам се Борис Бачев. По образование съм магистър по икономика. Винаги съм се стремял да трупам опит в различни области. След множество незабравими моменти и провали, вярвам че успях да намеря нещото, което ме прави щастлив и ме поддържа жив и концентриран. Към настоящият момент управлявам Студио Грейс & Боо, компания която предоставя иновативни ONline и OFFline решения за стартиращи и действащи бизнеси. Управляваме и 2 собствени онлайн магазина. Единият в областта на текстилната и рекламна индустрия, вторият в областта на изкуството и уникални подаръци по поръчка. От 23-ри годишна възраст се опитвам да тествам почти всяка идея, която ми се изпречи на пътя. Имах честта да организирам най-успешното Национално участие на България в областта на леката авиация в Германия - АЕРО 2014. Моята най-голяма страст са бизнес планирането и иновацията във всичките и форми! Най-голямата ми мечта е да летя в космоса. Вярвам, че младите хора, и не само те, можем и трябва непрестанно да променяме себе си и страната ни към по-добро. Единственото, което е нужно да направим е да действаме заедно и да сме все по-активни. Защото наистина "Съединението прави Силата!". А и нека бъдем честни. На никой не му пука за нас и ние трябва да воюваме за свободата си. Лична и национална... Благодаря Ви! С уважение, Борис Бачев.

39 коментара

  1. Диана Цанкова

    Страхотна статия,Борис ! Сигурна съм, че не си единственият,който е осъзнал тези неща ! Това действително са най-страхотните години и аз с удоволствие и страхотно настроение си спомням за моите студентски години.

  2. Благодаря, г-жо Цанкова! 🙂

  3. Диана, аз с удоволствие си спомням и за казармата, но от там полза някаква не съм видял 🙂

    Това – „Да, за съжаление вече фирмите започнаха да искат висше образование за всички длъжности“ е напълно невярно. Не е имало едно назначение в моята фирма, за което образованието да е имало значение. Знам какво мога да очаквам от висшето образование и това не е обучени и готови за работа хора.

  4. Пепи Цекова

    СТРАХОТНА СТАТИЯ !!!! ПОЗДРАВЛЕНИЯ !
    Дано повече хора я прочетат и замислят над написаното!

  5. Galarad, сигурен съм, че е имало случай, в които си разказвал на приятели различни случки от казармата и сте се смяли с глас. Ако е така, значи ти е останало нещо положително.

    Колко човека във твоята фирма нямат висше образование?

  6. Борис, аз точно това написах: „аз с удоволствие си спомням и за казармата, но от там полза някаква не съм видял“. Следва да се чете и разбира 1:1.

    Нямам никаква идея колко са или не са с висше, защото както ти казах – това никога не ме е интересувало.

  7. Приеми тези хубави спомени като полза, че винаги можеш да се посмееш.

    Поздравявам те, че назначаваш хора без да те интересува образованието, но не може да се отрече, че може би 99% от фирмите едно от първите им изисквания е точно това. Грешката е моя, че не съм написал „Повечето фирми“, ами съм сложил всички под общ знаменател.

  8. „не може да се отрече, че може би 99% от фирмите едно от първите им изисквания е точно това“ – напротив :). Наистина, ако беше написал „повечето“, нямаше да възразя. Но на „99%“ определено не си прав.

    И още една корекция – образованието ме интересува при назначаване, но не ме интересува дали кандидатът има висше или средно.

    Изброй ми 3 предимства за работодателя да назначи един човек с висше образование с 0 години опит спрямо един със средно и 2 години опит при равни други условия. Не говорим за професии, където висшето образование е задължително – лекари, адвокати, инженери и т.н.

  9. 1. Когато един човек току що е завършил университета, той е жаден за знания и иска да се докаже най-малко пред себе си. Той иска да види защо последните 5 години от живота му са минали в университета. Докато един човек, който вече има опит е малко по-резервиран и в много случай след 2 годишен опит си мисли, че вече знае всичко. Разбира се не приемай, че говоря за всички, но процента е доста висок.

    2. Човек, който има 2 години опит и е правил нещата по-един начин, е по трудно да му смениш навиците придобити по време на практиката, отколкото ако хванеш друг, който няма такива изградени навици и му покажеш как се правят нещата в твоята фирма. Първият по-трудно ще се примири с нещата, които не харесва в твоят начин на работа, отколкото този който не знае как се случват нещата и ще приеме това, което му казваш без да има претенции.

    3. Аз съм на мнение, че човек, когато попадне в академичната среда се замисля за неща, които малко хора ( които не са попадали в тази среда) биха се замислили. Разбира се не знам дали това е предимство, но погледнато малко под по-различен ъгъл, спокойно може да се приеме като такова.

  10. 1. Недей, ще ме разплачеш :). Това не може да е аргумент.

    2. Признавам ти половин точка по този въпрос. Две години е много малко време, за да може някой да е придобил толкова погрешни трудови навици, че да не може да се поправи. Недостатъка на това да си първи работодател е, че служителите „летят във въздуха“, и като очаквания за заплата, и като разбиране за това как се работи в екип (че къде да се научат, в университета ли?), и като разбиране за това какво означава да бъдеш коректен към работодателя си (да не приемаш поръчки и да не водиш разговори, отнасящи се за втората ти работа например).

    3. Виж 1 :). Две години практика спрямо „замисляне“?

  11. Galarad, винаги има три истини – „Моята“, „Твоята“ и „Истината“. Хубаво е ако успееш да погледнеш всяка една от тях.

  12. Борис, Истината съществува само в свещените книги, така че, нека да я пропуснем. За останалите две – това са мнения, а не истини. Съответно, когато не можеш да защитиш дадено мнение, това не означава, че е грешно. Ти не си наемал хора и не си бил наеман. Мнението ти е базирано изцяло на предположения, а моето изцяло на практика.

    Допускам, че не съм прав и точно затова те помолих да ми напишеш някакви предимства – за да видя какво е това, за което аз не съм се сетил. Ето, това може да се темата на следващата дискусия – „Оценяват ли работодателите Висшето образование като предимство при кандидатстване за работа“. Ще е полезно всеки гласувал да пусне кратко обяснение на гласа си – от коя страна на трудовото взаимоотношение е бил и какви са личните му впечатления.

    Ако резултата е 99:1, значи твоята оценка за 99% е била коректна 🙂

  13. „Ти не си наемал хора и не си бил наеман“ – много ми е интересно как усилено правиш коментари по адрес на човек, който първо не познаваш, второ не знаеш абсолютно нищо за неговата история.
    Това говори много лошо за теб.

    Относно 99%, съм написал „може би“, което трябва да се чете 1:1.

  14. Стойне Василев

    Да кажа и аз за висшето образование. Бил съм наеман и съм наемал (не в моя фирма). Почти винаги има изискване за висше образование, просто защото животът става все по-сложен и се изисква малко повече от средно образование, където се учат предимно общообразователни предмети. Според мен, най-ценното в университета е средата. Срещаш се с много други като теб, с различни разбирания, идеи и опит. Не се наемам да кажа в какъв процент от фирмите се иска висше образование, но той е много висок и ще продължава да се увеличава.

    Ако при мен кандидатства човек със средно образование и 2 години релевантен стаж, и висшист без опит, ще наема човека с опита. Въпросът е, ако всички искат за тази позиция висше образование, как той си е намерил работа без него?

  15. Борис, знам това, което си написал за себе си в карето под статията – от него си извадих съответните изводи. Съжалявам, че се засягаш от сравнително добронамерена критика, не би трябвало.

    И с риск да съм невъзпитан, израза „може би 99%“ е логическа безмислица, особено прочетено 1:1 – може да е 99, ама може и да не е, а да е примерно 5%. Тони е казал същото много по-добре – „Не се наемам да кажа в какъв процент от фирмите се иска висше образование, но той е много висок и ще продължава да се увеличава.“

    И понеже не обичам празни приказки, отворих Джобс.бг и погледнах обявите на първите 5 фирми, без филтър:

    Разработчик на Phyton за Мелон – не се изисква висше
    QA за Grafixoft – изисква се висше
    Старши C# разработчик за GFK – не се изисква висше
    Software QA за T-soft – не се изисква висше
    Lead Java Developer за Qesters Group – не се изисква висше

    1 от 5 изискват висше. Останалите просто искат да си добър специалист с опит в материята.

  16. Galarad, не се обиждам, аз съм човек, който изключително много цени мнението на хората и обичам когато ме критикуват и още повече уважавам хора като теб, които не се притесняват да изкажат мнението си и да го защитават. Но, това твое изречение не е критика. Аз от разговорът ни досега също мога да си извадя някакви изводи за теб, примерно – според мен ти никога не си се занимавал с онлайн търговия и в същото време спориш с мен дали е, или не е възможно да се прави по начин, по който аз самият съм го правил. Но, не съм го написал, защото не съм сигурен и смятам, че най-малко е неуважително, да пишеш коментари с определени изводи за човек, който не познаваш. Едно е да водим дебат, по някакъв въпрос, съвсем друго е да се нападаме лично и да изказваме мнения един за друг.

  17. Правилно си преценил – аз никога не съм се занимавал с онлайн търговия, но имам служител, който е доста напред – заедно с негов приятел (който има фирма) имат платформа за онлайн магазини, на която се намира и неговият. Жена му си стои вкъщи и се занимава само с магазина от около година и половина. Питал съм го, как върви – върви толкова, колкото да плаща някаква заплата на жена му, като се махнат всички разходи. Определено не е станал финансово независим и той изхранва семейството с основната си заплата. Нещата там са професионални, със собствен хостинг, със собствени домейни, с осигуровки и фирма.

    Примера с разговорите по телефона отново е от практиката ми – аз знам, че той води такива разговори от време на време, но съм преценил, че това е ОК поради различни причини.

    Изказването ми за процентите – средното ми образование е счетоводство, висшето инженерно. Числата за мен са много ясни величини, които имат точно отражение в реалния живот. Като кажеш 75%, това е 75 от 100. Ако искаш да кажеш много – просто кажи много.

    Не съм сигурен дали има друго, за което си се засегнал – ако има, то не е продиктувано от стремеж да те уязвя.

    Но, докато сме на темата за образованието – дал съм конкретен пример с Джобс.бг. Какъв е твоя коментар на тази статистика?

  18. Включвам се в дискусията с мнение, че AIESEC е всъщност школа, която в голяма степен запълва липсващите знания за работа в екип на студентите. С тях човек открива възможности, от които ако се възползва, придобива практически опит, който му позволява много добре да се лансира и като наемен професионалист, и дори като млад предприемач.

    Според мен статията на Борис е чудесна. Единствено бих изразил мнението си, че AIESEC е не само платформа за доброволци за социални каузи по света,

    но и възможност за развиване на професионални качества, опит в управлението на екипи и реални проекти и придобиване на практически знания по специалността чрез професионалните стажове в чуждестранни компании и организации.

    В един от аргументите си Galarad споменава за липсата на знания за работа в екип при студентите. Аз просто бих сложил една звездичка (*) уточнявайки, че това не важи за студентите взели активно участие в дейностите на AIESEC. Това важи в малка или голяма степен важи и за други студентски организации, но за тях нямам непосредствени впечатления, затова няма да използвам имена.

    Добра дискусия се получава! Добре е, когато има градивна критика. И аз смятам, че има немалко български работодатели, за които формалното образование не определящ фактор за наемане.

    Може би от значение е индустрията: Galarad е дал пример само от IT сектора, но всъщност може би това важи и за други индустрии,

    Още веднъж, поздравления за Борис за хубавата статия!

  19. Както е написал и Митко статистиката ти се отнася за ИТ сектора. Правилният отговор наистина е, че зависи от сектора. Разгледах примерно Реклама/ПР и има обяви, които искат и образование и опит, но само 2 от първите 10 не искат образование. И пак ти казвам, че не съм се обидил. Напротив, радвам се, че успяваме да осъществяваме дискусии на различни теми, надявам се да са интересни и на останалите читатели.

  20. Между другото за последните два трудови договора (свързани с продажби и SEO), които съм подписвал, за работодателя също бяха важни само 3 неща: знанията, уменията и моралът.

  21. Станислав

    Когато аз бях студент, нещата горе долу бяха така:
    • студенски бригади в USA – ако имаш към 4000 лв., може и да стане
    • студенски обмен – реално само се говореше, не се сещам дали някой замина някъде
    • да участваш в студенски съвет – трябва да си човек на някого
    • да участвам в някоя студенска организация – разбрах го чак в 3-ти курс
    • участия в проекти – нямаше проекти в които да се участва, попрявям се само в един участвах за 4 години и си признавам, беше интересно.

    Когато идваш от провинцията в един студенски град, всичко ти се вижда ново, готино, всеки ходи по купони, първите месеци посещаваш лекции, защото си още заек, после става безинтересно, само теория без интересни казуси или участия в проекти, а имаш много свободно време – за купони и жени  впоследствие започваш да спиш по лекциите. Кой трябва да запълни това свободно време с практически задачи, казуси и други подобни? Кой трябва да възложи тези задачи? Да повечето ще кажете, че това зависи от самите студенти, да търсят, да са проактивни – и аз съм съгласен с това!!! Но реално колко от вас, като студенти са мислили, че когато станат на 30 –си, ще имат дете, кредити и куп други проблеми за които се сещате? Аз лично не съм мислил сериозно върху този въпрос? Дали в университите се е променило нещо значително, не съм много убеден, защото почти всеки от моите познати, които имат възможност да изпратят детето си да учи в чужбина ще го направи! А дали след 15 години аз ще изпратя детето си в чужбина, надявам се че НЕ!
    Поздравления за статията и коментарите, накара ме да се замисля!

  22. Диана Цанкова

    Galard, за себе си мога да твърдя,че освен приятни преживявания, съм получила и получавам и до днес достатъчно ползи от образованието си в професионалната си кариера.

  23. Здравейте,
    Поздравления за статията и включването на ISIC картата като част от възможностите, които се отварят на студентите.

    Картата служи не само за ползване на договорените от ISIC намаления, но и като документ, който винаги е в „джоба ви“, когато се наложи да се идентифицирате като учащи. Не само в България, в много държави по света.
    Намаленията също не са само в България и особено пътуващите в чужбина я считат за задължителен документ.
    Естествено и намаленията в България не са изобщо малко. 🙂

    Поздрави и успех на всички,
    ISIC България

  24. Да, наистина бяха!!! Въпреки че ми се случиха страшно много неща и се запознах с страхотни хора и през двете ми следвания, все пак в мен има едно чувство, че пропуснах и доста неща. Не успях да отида на бригада (от несигурност, че ще се справя сама) и на Erasmus, а също и не станах член на студентски съвет или на някоя друга студентска организация. Много, много съжалявам и съветвам, ако някой настоящ студент чете това, да бъде по деен от мен и да запомни, че студентския живот може да му даде много повече от дискотеки, купони и други развлечения. За мен имаше смисъл почти всяка лекция и съжалявам, че пропуснах част от тях. Има страшно много неща, които могат да се научат на теория, но е факт, че учебните заведения трябва да наблегнат и на практиката.

  25. Детелинка

    Чудесна възможност за студенти и кандидат-студенти да изградят добра мотивация за обучението си и да имат възможности на избор при общуването. Б. Бачев, вие сте прекрасен приятел на студентите! Дано да прочетат публикацията и всеки да вземе от нея по нещичко за себе си.

  26. Благодаря, Детелинка!
    И аз се надявам да съм успял по някакъв начин да провокирам студентите, които са я прочели и да са видели положителните черти на образованието ни. Те дори не са само тези. Желая ви успех!

  27. Не ви трябва

    Глупава и безсмислена статия. Вероятно мотивирана от политически пристрастия.
    Всяка теза е безпочвена и лесна за опровергаване.

    Препоръчвам ви да почетете малко книжнина, въпреки че и това не е нужно да видиш очевидното.

    http://www.youtube.com/watch?v=a-fF8nX1HoI Ето начало във вашето пътешествие.

    Щом под образователна система разбирате семестриалната такса има ли нужда да се коментира повече?

  28. Nosce te ipsum

    Силно подкрепям 3-тото и 5-тото изречение на коментара от 23.01.2014 at 18:16
    Както е споделил с нас един поет: “ „Знание“ означава непосредствен опит за огъня: ти самият да почувстваш огъня, а не да бърбориш за дима. “ – И вярвам, че част от Мисията на Образованието е да насочи човек към този Огън.
    Кажете, колко от студентите наистина(без користни, егоистични мотиви) обичат сферата в която се обучават?
    Между другото съм запознат с философията на AIESEC (и мога да кажа, че тя не е цялостно приложима за Българската „душевност“) – т.е. има нужда от приспособяване (което не знам дали Западът би удобрил 🙂 ) Безсмислено (а често и вредно) е индивида да се превръща в „лидер“, докато първо той не е станал „водач;търсач;слушател“ на самия себе си.

  29. Хареса ми тезата, която защитаваш, макар че ми направиха впечатление няколко неща:
    1. Магистър си, а статията е пълна с правописни и пунктуационни грешки. Това е недопустимо.
    2. Не си наясно с условията и възможностите, които предоставят някои от студентските програми-Erasmus Mundus дава възможност за студентски обмен веднъж за обучение и веднъж-за практика. Престоят може да бъде 6 месеца (един семестър) или 1 година (два семестъра=1 академична година). За CEEPUS не знам какви са условията, но е хубаво да знаеш разликите.
    3. За да има смисъл от образователната ни система, не е редно таксите да се увеличават, а насреща да няма никаква промяна за тези средства в повече, които отделяме. Освен това приемът на студенти (конкретно в УНСС) се увеличава всяка година (най-вероятно това е в сила и за другите университети), което мисля, че е достатъчно, за да си направиш изводите какви доходи са това за университетите-от семестриални такси, общежития, курсови и дипломни работи, посещаване на магазини, МОЛ-ове и дискотеки. Да коментираме ли ?
    Студентски град конкретно не е устроен като място за учене, а като място за разврат. Много е трудно да се съхраниш като ученолюбив и честен студент, докато си там, а и много малко са тези, които ще го оценят.
    Въпреки това съм склонна да кажа, че възможностите, които споменаваш, не са чак такива възможности, а преференции, които би трябвало да имаме по презумпция. Но тези преференции трябва да се дават на заслужили студенти-с висок успех или покриващи определени критерий, с награди от състезания и конкурси, в неблагоприятно социално или здравословно състояние … Има много по-рационални начини за разходване на тези средства и за раздаване на отстъпки, но всяко нещо с границите си.
    Да, студентските бригади са хубаво нещо, но трябва да извадиш маса готови пари,за да заминеш. Ако не можеш-вземаш на заем-трябва да ги връщаш. Ако няма от къде да вземеш-теглиш кредит, после със спестените пари на 20 години изплащаш кредит. Не, мерси. Точно за САЩ не мисля да дам 4000 лв.-страна,която използва технологии и научно-технически постижения,за да въздейства върху климата и да разпръсква опасни частици във въздуха. Ако за теб това е пример за подражание-браво.
    И не на последно място-качеството на образованието не се измерва само със семестриалната такса. Замисли се върху това.

  30. Бетина, специално по отношение на правописа може би сте права, но искам да ви обърна внимание, че критерии в множествено число се пише без „й“.

    Също така, мнението ви за кредита е нелогично, или показва неразбиране на това какво правят студентите на тази бригада – а именно, изкарват пари. Тоест, няма да изпращат 20 години кредит, а ще го върнат веднага от парите, които ще изкарат на бригадата и ще им останат.

    Последно, виждам наченки на още по-сериозен проблем във разбирането ви за света в изречението „Точно за САЩ не мисля да дам 4000 лв.-страна,която използва технологии и научно-технически постижения,за да въздейства върху климата и да разпръсква опасни частици във въздуха.“

    От една страна, вие няма да дадете 4000 лв. на САЩ, а на самолетната компания за билети и каквито други харчове има за заминаването. От друга, Китай въздейства много повече върху климата, но си купувате стоки, произведени в Китай, нали? Да не пропусна да спомена – това за частиците във въздуха по-добре не го споменавайте в компания с над средно ниво на интелигентност – ако не ви се смеят на глас, ще го правят наум.

    И най-накрая, ако критикувате нечия позиция и това е първото ви обръщение към този човек, може би е редно да се обръщате към него на „вие“, а не на „ти“. Замислете се върху това.

  31. Това ли успяхте да измислите след всичко, което съм написала? Благодаря, че сте поправили единствената ми грешка, допусната в бързината.
    Това, че вие не сте наясно с някои факти или ги знаете, но не ви пука, прави вас смешния, а не мен. Не одобрявам кредитите, защото не всеки иска да изтегли кредит, за да замине, а после да връща пари на различни институции. Много добре знам как действат банките и небанковите предприятия и какъв е механизмът на кредита.Наясно съм,че студентите изкарват пари на бригада, но благодаря, че все пак ме просветлихте. Само че след завръщането си в България, същите тези студенти трябва да си изплатят кредитите със спестяванията си и на някои не им остават много свободни средства. Има и безлихвени студентски кредити, но въпреки всичко парите трябва да се върнат и за мен това не е рентабилна инвестиция. Казвам го от позицията на човек, който си спечели място в европейски проект и заминава на обменни начала в друга държава, получавайки субсидия за обучение.
    Защо автоматично решихте, че си купувам китайски стоки? Пазарувам главно от български производители, от техни дистрибутори или по Интернет и винаги проверявам особеностите на продукта.Не виждам кое е смешното в това, което съм казала за антихуманната политика на САЩ. Ако случайно искате да разширите малко кръгозора си, може да се ограмотите с този материал: http://economic.bg/news/27513/1/1/Bulgarin-pokaza-prichinata-za-vsichki-prirodni-kataklizmi-video.html
    Освен всичко това, има и български учен, който дава яснота по въпроса. Аз няма от какво да се срамувам, по-скоро вие трябва да се срамувате от липсата на малко по-обширни знания по екзистенциални въпроси.
    Сигурно никога не сте забелязвал и не знаете разликата между дирите, оставяни в небето-едните са от самолети, а другите-от специални самолети. Дирите от горивото на пътническите самолети изчезват мигновено, докато тези на специалните самолети (които разпръскват тежки частици във въздуха), не могат да изчезнат и се наслояват в атмосферата. Ако вие сте с малко над средно ниво на интелигентност и завършен осми клас, ще си обясните защо.Тези специални самолети превозват специални „товари“, които се разпръскват умишлено в атмосферата, като целта е причиняване на определени болести и състояния на хората. Най-често това са самолети на САЩ.За мен това е масов геноцид.
    Има страници във Фейсбук, в които дори българи от различни селища изпращат снимки и клипове, но явно не сте виждали нещо подобно.
    Нямам никакви професионални или лични отношения с автора на темата, за да се обръщам към него с учтива форма. Намираме се в онлайн пространство, в което смятам, че не съм длъжна да използвам такова обръщение.
    Успяхме да изместим вниманието от главната тема-за образованието. Когато всеки разбере, че образованието не е просто хартиен документ с подпис и печат, а е съвкупност от труд, знания, инициативност и мотивация, може и да прогресираме. Когато студентите наистина се интересуват от това, което искат да учат и да практикуват след дипломирането си, няма да разчитат само на институционализираните канали за това. Има най-различни сайтове на български и английски език, които са достъпни за широката публика, има библиотеки и книжарници. Те обаче се посещават от хора с над средното ниво на интелигентност. Запомнете това.

  32. хахахаха 😀 ISIC и те се изтупкали тука, аххахаха… що не писахте и Adidas бе? Белким и те да дойдат да благодарят на Бургас и Перник, че фирмата се издържа от техните анцузи, па последните да благодарят за предоставеното им безсмъртие и връзки и на оня свят…
    Поредната тъпа статия, след която на ума ми идва само едно – „Oh, God, I’m a nerd!!!“. Таксите са си доволно високи – 300 лева взимат от мен, а от държавата взимат още 1500. 1800 лева за семестър си е доста доволно 🙂 За магистрите взимат още повече. Срещу тия 1800 лева не получаваме нищо. А и да стане 5000 лева, пак нищо няма да получаваме, защото кучето не пуска кокала, няма и да го пусне. Системата е скапана и трябва да се промени и разчупи. Не ми се пише въобще 🙂 Можем да спорим с дни и седмици и пак няма да се разберем кой е крив и кой е прав. Браво на Бетина – още един човек с мозък, който е изгубил 10 минути да прочете „БАСИ ЯКИТЕ 5 ГОДИНИ“ и после още доста повече, за да напише коментари, по-дълги от самата статия…
    Авторе, ако това са били най-яките 5 години от живота ти… Много жалко за теб, много скучен живот имаш 🙂 И още нещо – най-големите приятелства са тия от училище 🙂

  33. Daniela Todorova

    Ne samo v BG moje da se chuiat podobni izkazvania za universitetskoto obrazovanie. I na zapad podobni tezi imat dobra osnova. No kojto ima cel v jivota i pravi vsichko neobhodimo za da ia realizira, rano ili kysno uspiava. A na tia deto vse nesto im prechi i s universitet i bez nego vse ste im e trudno.
    Hajde po-otpimistichno da gledame na nestata. Uspehi na vsichki v realizirane na sobstvenite mechti.
    PS: niamam kiriliza, syjaliavam

  34. Не ви прави чест да триете коментари. Информацията не трябва да се приема избирателно, а изцяло, от всичките й гледни точки.

  35. Стойне Василев

    Бетина, както вече написах, имахме проблем със сайта и спасихме, каквото можахме. За съжаление, коментарите (включително и моите) и всички промени от неделя бяха изгубени. Ще се опитам да ги възстановя, но не гарантирам за резултата. Досега, никога не съм трил коментари, които отговарят на правилата на сайта и не смятам да го правя в бъдеще. Знам, как аз съм се чувствал, когато някой е изтрил мои коментар и не бих причинил това на читателите на този сайт. Благодаря ти за разбирането.

  36. @Не ви трябва – интересно къде съзряхте политическите пристрастия. Явно книжнината, която сте чели през времето ви е направил/а доста проницателен/на. Не виждам, по никакъв начин сте ме опровергали, въпреки твърдението ви колко е лесно. Семестриалните такси за част от образователната система и е факт, че образованието ни е нископлатено.

    @Nosce te ipsum – това, че студентите влизат в някоя специалност без да им харесва, показва колко незаинтересовани са те самите. Не може да влезнеш специалност, която ти самия не искаш да учиш и да казваш, че образованието е виновно за твоя избор.

    @Betina – Много добре съм запознат с програмите, но смятам ,че е излишно да навлизам в подробности. Който се интересува може да намери много информация за всичко.
    В случай, че се поинтересувате повече ще откриете, че тази тенденция на отваряне на нови места и специалности се заражда в началото на 90-те и е част от най-успешната маркетингова кампания на един от водещите ни ВУЗ-ове и разбира се е последвана от останалите университети, тъй като е .
    донесла огромни печалби. Резултатът се вижда днес. всеки може да учи каквото си поиска, където си поиска. Нещата, които съм споменал са били възможности за мен.
    Относно таксите и получаването на нещо от другата страна. Масово по време на лекциите има по 1-5 човека. Как ще получиш нещо, когато не знаеш какво се предлага. Все едно да кажеш „аз не пазарувам от този магазин, защото ми казаха, че не е хубав“. Без си да си си направил труда да отидеш и да видиш с очите си дали е така. Същото е в университета. Някой казва на другите, че този преподавател не задължава да се ходи и 90% казват “ тогава за какво да ходим“ . Това е огромен проблем. Студентите възприемат ученето като задължение. И в работата е същото. Повечето хора възприемат работата си като задължение и само гледат часовника и до края на живота си са все недоволни и чакаме нещо да се промени, вместо ние да променим нещо.
    Въпреки, че според вас това са „преференции, които би трябвало да имаме по презумпция“, те си остават „възможности“ за тези, които се възползват от тях, за всички останали – остават просто „преференции“. Не знам дали имате познати, които са пътували в САЩ, но, отидеш ли с цел „изкарване на пари“ тези 4000лв няма да си проблем като се върнеш.

    Благодаря за коментарите!

  37. Предварително прощавайте за правописни грешки.

    Аз съм съгласен наполовина. Когато бях студент за една бригада трябваха адски много пари и бачкане на поне две места (все като портиер, чистач или нещо такова). В най-добрият случай колегите ми изкарваха колкото да си купят един лаптоп. Което не беше зле. В НАТФИЗ обаче семестрите свършваха по различно време от тези в СУ и никой не ме вземаше на бригада. А за студентските съвети съм съгласен с един от коментиращите. Въпрос е на кого точно си човек и дали смяташ да се издигаш в университета. Иначе за Еразъм и други такива имам преки наблюдения. Когато бях студент, това граничеше на ръба на фантастиката. Сега обаче доста хора правят такъв обмен и един мой приятел беше 1 година в Испания. За таксите съм съгласен и именно там се корени проблемът в образованието. Какво точно сте очаквали за 300 лева семестриални такси. Аз когато бях първи курс даже плащахме по 150. После влезна закон и поетапно ни ги вдигаха всеки семестър с около 50 лева.

    Сега за ISIC…. до колкото си спомня тази карта ми вършееше работа и като транспортна. Тоест тя ми даваше 50 процента намаление и не вадех никакви документи за БДЖ. Извън този бонус друга файда от тази карта не видях. В КФС и Моловете винаги имаха някакъв мистичен проблем със софтуера и по този начин аз никога те ползвах преимуществата на картата.

  38. 1. Борис Бачев, защо да не споменаваме Дания и Швеция? Ти първо се поинтересувай, че в Дания имаш огромни, подчертавам огромни, преференции ако си работещ студент. Данъците ти са почти нулеви.
    2. Имам наблюдения от магистратурата в УНСС – една немалка част от преподавателите въобще не се явяват на лекциите си. Така че и тези пари, които се дават за семестър са им много.
    3. Намаление за бдж и градския… И на двете не пожелавам на никой да се качва!
    4. Студентските бригади – щом ти се ходи да си 3-та ръка човек, да миеш чинии и да чистиш къщи… Давай, те такива търсят там!

    Единственото, за което съм съгласен с теб е, че бяха хубави години, в който научих много неща, но нито едно от тях не беше от университета!

  39. В БЪЛГАРИЯ ЗА САЖАЛЕНИЕ НИКОЙ НЕ ТЕ ПИТА КАКВО ОБРАЗОВАНИЕ ИМАШ, А НА КОГО СИ ЧОВЕК И КОЙ ‘ЛОБИРА’ ЗА ТЕБ. МЕЖДУВПРОЧЕМ СТРАШНО МРАЗЯ ТАЗИ ДУМА /ЛОБИРА/, НИЕ СИ ИМАМЕ ПО-ДОБРА /ХОДАТАЙСТВАНЕ/.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *