петък , 15 декември 2017

Майсторе, майсторe

„Да ти влезе майстор в къщата“ е едно от най-страшните проклятия в България и аз го изпитах на гърба си (и най-вече с джоба си) през последните 3 месеца. В тази статия ще ви разкажа за един „майстор“, който е доста събирателен образ за много представители на тази професия. Ще ви кажа и за грешките, които допуснах с него, преди най-накрая да го изгоня.

В началото бе …словото

Както повечето от вас знаят, през пролетта на тази година си купихме по-голям апартамент, който имаше нужда от ремонт. Целта ни беше да се нанесем в него за новата „учебна“ година в детската градина, т.е. до края на септември 2017 година. Имахме цели 6 месеца и не бяхме много притеснени за този срок. Започнахме със смяна на дограмата и изграждането на нова електрическа инсталация. След това се започна ходенето по мъките.

Всички доверени майстори, които са правили ремонти у нас и на мои близки, бяха ангажирани с други обекти поне до края на ноември. Започнах да разпитвам приятели и познати да ми препоръчат бригада или строителна фирма, които да направят основните ремонтни дейности в апартамента – окачени тавани с вата, шпакловане на стени, замазка на пода, поставяне на плочки (в коридора, кухнята и на терасите), поставяне на паркет, и боядисване навсякъде.

Получих много предложения, за което им благодаря, но всички майстори имаха обекти през лятото и най-рано можеха да започнат есента (евентуално). Оказа се, че строителният бум в София е създал работа на всички строители и е много трудно да намериш някой свободен, още повече, че лятото е традиционен сезон за освежителни и основни ремонти на българите. Това не ни устройваше и продължавахме да търсим.

Тогава една фейсбук позната ми написа на лично съобщение, че мъжът ѝ се е върнал от Англия преди няколко месеца, където е работил в строителството, току-що е завършил един малък обект в София, и вече е свободен. Тази случка се развива в средата на месец август 2017 година. Разбрахме се с Евгени (няма да пиша фамилията му, но ако някой се интересува, ще му я дам) да направи оглед и да даде оферта.

По време на посещението станах слушател на една безкрайна тирада колко блока е построил, как са го избрали за „най-добър майстор“ в строителната фирма в Англия, как може да държи лист гипсокартон над главата си с една ръка, как ще направи апартамента да „светне“, как няма кой да го бие по умения, как един бизнесмен с къща в Драгалевци му казал, че „е виждал качествени ремонти, но толкова добра работа, като неговата, не е виждал, даже в чужбина“ и т.н.

Вече бях свикнал с другите майстори и техните „продажбени речи“, и тази на Евгени просто ми беше като фон, докато си мислех кое как трябва да стане. От 5 огледа, нито един строител не каза „Ето ти контакти на хората, на които съм правил ремонти, да ги питаш дали са доволни“. Когато аз ги поисках, се започна с отговори като „Загубих им номера“, „Те сега са в чужбина“, „Аз там правих само 2 стаи“ и т.н. Да разчиташ само на гръмки думи се оказа голяма грешка, която ми струваше доста пари, време и нерви.

Гаранция-Франция

Преди да се обадя на някоя строителна фирма, я проверявах в интернет. Всички имаха сравнително добри сайтове, в които бяха описали какви строителни постижения са имали, колко сгради са построили, по какви обекти са работили. Впоследствие се оказа, че те са били само под-изпълнители или собственикът на фирмата е бил просто служител в компанията, която строи сградата. Въпреки гръмките имена като „Гарантстрой“, „Универсал строй“, „Модерно строителство“, „АБВ строй“ и други, в 90% от случаите фирмите се състояха от собственика – „Баш майстора“ и „бригада“ от 2-3 момчета, които му помагат, ако има нужда.

Продължаваме с офертите. С изключение на един от майсторите, който подготви наистина качествена оферта (но за съжаление, нямаше възможност да започне ремонта в близките 3 месеца), останалите бяха написани на лист хартия и снимани с телефон, или с доста правописни грешки в .doc формат. Имаше в тях и попадения като „Закуска и обяд“, „Командировъчни“, „Транспорт“ (за по-малко от 10 километра), „Качване на строителни материали“ (до втория етаж) и други.

Евгени беше дал разумна оферта, която се припокриваше горе-долу с тази на останалите майстори, като включваше цената на основните дейности, както и материалите, които трябва да се закупят. Коментирахме, че може да се получи отклонение нагоре от 10%-15%, но това е в реда на нещата. За себе си, си бях сложил граница от 30%-40% над офертата за труд и материали. Преди да го помоля да се махне, бюджетът за труд вече беше надхвърлен с над 120%, а за материали – с над 200%.

Причината за това ми стана ясна още на втората седмица. Бяхме се разбрали с Евгени преди да прави или купува нещо, извън офертата, да ме пита и да го обсъдим предварително. Отивам аз в апартамента и се започва – „Трябва да направим еди-какво си, което ще струва Х лева за работа и ще трябва да се купят материали за Y лева“. На въпроса защо не е включено в офертата, той винаги казваше „Няма как всичко да се предвиди. Аз мисля, че ще стане по-добре така“. Аз не разбирам особено от строителство, и реших да му се доверя, все пак беше построил няколко блока, нали.

И това се оказа грешка. Просто майсторите използват един основен трик, който може да наречем „Цена за едрите неща“, при който ти дават оферта за основните дейности като шпакловане, боядисване, редене на плочки и други, но тя се надвишава многократно от дребни поправки и допълнителни „екстри“. Моята грешка е, че се доверих на човек, който се оказа, че е майстор само на думи и големия опит строителството в Англия е придобил, като е правил само една единствена дейност – поставяне на окачени тавани. Тях ги направи много бързо и са перфектни, за разлика от всичко останало.

Мрън, мрън

Тези 3 месеца бях подложен на нечовешко мрънкане от „Баш Майстора“. Всяка среща с него беше като мозъчна операция без упойка. „Романтичния“ период с хваленето на уменията му приключи още на третата седмица и започна оплакването, на което може да завиди и заклет бакшиш с 30-годишен стаж. Знаех, че ще се стигне до това, и това беше основната причина да търся един човек (или бригада), който да направи целия ремонт (а не отделни за всяка дейност), за да няма после „Предишният майстор си е оставил ръцете“, „Как може да има такива неграмотници, които нищо не разбират от строителство“ и т.н.

Да, ама не. Това не ме спаси. Започна да си го изкарва на лошото строителство на блока и на некачествените български материали. Евгени не беше виновен за нищо, каквото и да се обърка (това май важи за повечето от майсторите и за голяма част от българите, като цяло). „В Англия какви бои имало, а в България – само боклуци“ – разсъждаваше на глас „майсторът“. Реших да купя строителни материали, с които беше свикнал да работи Евгени в чужбина, но и на това му намери цаката. Не били като в Англия, а се произвеждали в Сърбия и Македония, което не  било същото. Накрая, бях съгласен да поръчам боя от онлайн магазин в UK, само за да престане с мрънкането.

Когато нямаше кой друг да обвини, намираше вината в мен – аз съм му казал така да го направи, не си ли спомням? След около месец и половина се видя напълно, че „майсторът“ не е този, за когото се представя. Грешките започнаха да зачестяват с финализирането на някои елементи и да стават все по-видими. Когато стената е шпаклована, не може да видиш много дефекти, но когато се боядиса и започне да се напуква, нещата вече излизат на показ. В този момент, ми дойде малко в повече и свиках семейния съвет, за да вземем решение дали продължаваме с този „майстор“ или не.

Проблемът беше, че ако го сменим, новият строител ще „наследи“ досегашната работа на Евгени и няма да е коректно да му оправя поразиите. Също така, ако започне отначало, ще се забавим доста. Решихме да му дадем още един шанс да се оправи нещата и да завърши ремонта. Това, разбира се, беше поредната ни грешка. Хората не се променят, освен ако не искат, а нашият „майстор“ нямаше никакво желание да променя нещо в себе си или в работата си.

Времената се менят, парите се въртят

До преди няколко месеца си мислех, че програмистите са най-добре платените хора в България, но съм бил в дълбоко заблуждение. Строителните майстори са. Защо да си губиш времето да учиш няколко години програмни езици и да пишеш код като луд, като може да се кръстиш „майстор“ и да изкарваш повече. Още на втората седмица, Евгени издаде част от неговата тактика за ценообразуване. Тя може да се нарече „Цена ластик“ и означава, че се разтяга в зависимост от клиентите му. Репликата „Какво се правиш за 100 лева, нали си бизнесмен?!?“ го издаде.

Какво значение има какъв съм? Това, че имам фирма богат бизнесмен ли ме прави? Дори да имам финансови възможности, трябва да пилея парите си, така ли? Опитах се да задам тези въпроси на „майстора“, но нямаше особен смисъл. Просто взех книгата за Бай Ганьо и няколко дни цъках с удивление, как след близо 120 години във всеки от нас има по частичка от г-н Балкански (а в други се е вселил на 100%).

Въпреки че офертата беше за определени строителни дейности и беше изчислена в квадратни метри, Евгени така нагласяваше нещата, че на ден да изкарва между 200 и 250 лева. В началото беше лесно с големите операции, но последните седмици преди да го изгоня, започна да си „изсмуква от пръстите“ някакви дейности, само за да си докара надницата.

В последния ни разговор той си призна, че за него под 250 лева на ден не са „сериозни пари“ и не му се занимава с „дребни неща“. Той, разбира се, очаква в един апартамент да направи бързите и лесни дейности, да вземе парите и да остави финалните неща на собствениците или на някой друг. Върхът на наглостта му беше, когато за час и половина работа (2 квадратни метра шпакловане на гипсокартон) поиска 200 лева, защото не може да се върне с по-малко пари от това вкъщи. Това ме улесни с решението да го помоля да си тръгне веднага. Платих му нещата, за които се бяхме разбрали, и повече никога не искам да го виждам.

Уроците за мен

Аз съм спокоен човек и работих доста през последните години, за да не обръщам внимание на оплакващи се хора, да се разбера с всеки (независимо на какво ниво е), да намеря допирна точка, да дам повече от очакваното, да създам стойност, но този случай ми показа, че има още какво да уча. Открих си слабото място, върху което трябва да работя още по-усилено.

Човек си казва, че няма да се занимава с подобни дребни тарикати, ще си създаде среда от можещи и позитивни хора, но животът го среща именно с такъв и се оказа, че аз не бях подготвен. Допуснах много грешки с Евгени и трябваше да го изгоня много по-рано, но му дадох още няколко шанса, от които той не се възползва.

Помолих моя кум, който е работил дълго време в строителство (заедно с него направихме ремонта в настоящото ни жилище), да ми помогне да оправим поразиите, които остави „майстора“. Ще се справим, ще се нанесем скоро с жена ми и дъщеря ни в новия ни дом, ще си създадем спомени, ще забравя за проблемите с ремонта, но уроците ще останат. Надявам се, те да са полезни и на вас, за да не преживявате моите кошмари с дребни тарикати, който са се нарекли „майстори“.

Включи се в нашия безплатен бюлетин и получи 2 книги като подарък!

21

За Стойне Василев

Казвам се Стойне Василев и съм ентусиаст и мечтател. Основател съм на най-популярния сайт за собствен бизнес и лични финанси в България - SmartMoney.bg. Вярвам, че знанието е най-голямото богатство и то трябва да се споделя, за да може повече хора да се възползват от него. Имам повече от 11 години опит на ръководни позиции във финансовата сфера в големи международни компании. Моята мисия в живота е да помагам на хората да постигат целите си и сами да определят бъдещето си като подобряват финансова си грамотност.

10 коментара

  1. Има ли в името си „Майстор“,“Експерт“ и прочие не ги търси. Аз имам подобни проблеми с „Автосервизите“ в които работят подобни хора.

  2. Г-н Балкански или чисто и просто пример за реактивен човек, който не поема отговорност за действията си.

  3. За съжаление има много от тези майстори които злоупотребяват с хората с високи Цени и некачествени ремонти но не всички в бранша са такива.И не съм съгласен за това че нашата професия е лесна много хора им се виждат много пари за ремонтите които извършваме нека помислят в какви условия работим прах вдишване на лепилата с които работим частиците от ватата които вдишваме .За това при избор на майстор или фирма за извършване на строителни ремонти вижте тяхните препоръки от приятели или форуми.Помолете да видите тяхна работа.И едва тогава се възползвайте от тяхните услуги и подпишете договор.

  4. Стойне Василев

    Йордан,

    Да, това беше моята грешка, че не настоявах повече да видя работата на „майстора“. Както съм написал, всички (без изключение) строителни майстори и бригади ОТКАЗАХА да ми дадат препоръки или контакти, за да се свържа с някой, на който са правили ремонт. Оправданията бяха смешни, разбира се. Може да съм попаднал само на някакви кофти майстори, но не ми се вярва. На техните сайтове видях снимки на техни обекти, но впоследствие се оказа, че това са снимки от интернет или те са били просто служители на по-голяма фирма, която е направила ремонта или строежа на сградата. Никого не обвинявам, дори напротив, аз търся вината в себе си. Тази статия е предупреждение към други хора да не допускат моите грешки.

  5. Общо взето е хубаво конфликта да е в началото. Това го научих отдавна. Който е гаден, конфликтен, негъвкав и няма да се съобразява с мен да ходи да пасе. Който види се е разбран и може да се разберем още в началото, ще се разберем и до края. Също царица парица играе залог. Още в началото да стане ясно, че пари напред или преди да свърши работа се давам само ако имаме установени отношения, инак малък депозит. Също така задължително фирма и договор, те имат повечето да не се правят на ударени. Бай Ганьовщината тресе целия народ – от мотористите, които се оплакват че не ги пазят в движението, а аз не съм видял моторист да спазва правилата или да не гъзи мотора до дупка по улиците, до тия дето не чистят лайната след кучетата си или съседа който си е купил климатик втора ръка който трака и не дава на квартала да спи и уж културните велисипедисти, който в парка не си правят труда да обърнат внимание къде е тяхната лента..хора всякакви и добри и лоши. Винаги ще има нагли, винаги ще има съобразителни и с мярка. Обаче ние попадаме в капана на тези хора по собствена вина. Основната причина е бързането и максимализма. Искам да вляза до септември. И точно това бързане ти изиграва лоша шега. По-добре по леко, без компромиси защото в крайна сметка уж бавния става бърз вариант.

  6. Напълно разбирам негодуването на автора на статията. Но всичко е в реда на нещата. Ще припомня няколко събития:
    – Премахването на разрядите.
    – Премахване на БДС
    – Премахване на категоризацията в качеството.
    – Премахване на контрола.
    Така не знаеш кой какъв майстор е. Дали даден продукт е произведен по спесификация и дали съответно е първо, второ или трето качество.
    Така се даде възможност всеки да е майстор, всеки да произвежда каквото си и както си иска. И всичко да е първокласно.
    Специално за строитекството не сте ли забелязали, че почти всяка държавна поръчка за строителство, която хем е минала през търг, после се доплаща и дори сумата достига удвоен размер. Да се чуди човек защо има търг. Но това се получава отново, защото се позволява – няма контрол. Не случайно толкова активно се строи какво ли не. Защото е най-лесния начин да се отклонят средства. Просто се пишат едни цени, купува се по други, най-вероятно с друго качество и всичко е точно.
    Затова майсторите са свикнали да работят по този начин.
    А що се отнася до професията на Софтуерен инженер, не само при майсторите, но мога да изброя още 5други, които реално са много по-високо платени, без да има изисквания за знания, контрол и т.н. Лично съм правил статистика.

  7. Съжалявам за случилото се. Наистина е много трудно да се намери качествен майстор. Чакам с нетърпение момента когато в България ще се регламентират тези неща и никой няма да смее да работи с „майстор“ а ще бъде принуден да работи с фирма. Фирма, която ако е сериозна (а за такъв ремонт трябва сериозно фирма)ще е надхвърлила 50 000 лв оборот и ще е регистрирана по ЗДДС. Ще бъде задължена да води счетоводна отчетност, да издава фактури за предоставените услуги, продадени стоки. Освен това има задължение месечно да подава т. нар. ДДС декларация пред НАП.
    Кажете ми според вас такава фирма няма ли да е способна да ви направи конкретна и точна КСС за всички СМР-та? Няма ли да бъде способна да даде гаранции за извършените дейности, няма ли да е способна да си поеме неустойките за евентуалното закъснение? Хубаво е, че споделяте горчивата си опитност, защото в България не „майсторът“ трябва да се промени а клиентът да узрее!
    За това е нужно той ( клиентът) да сключва договор, да е готов да заплати допълнителни 20% за ДДС, да знае как да се защити и търси правата си, да заплаща всички аванси и актувания по банков път. И не на последно място на финала се попълва приемо предавателен протокол на базата на който се изплащтат и остатъчните пари, пак по банков път. Забравих да спомена, че в началото се сключва договор 🙂
    Мисля, че вие като финансист не е трябвало да допускате да работите така нерегламентирано с непознат човек!
    В случая и двамата сте постъпили „Бай Ганьовски“.
    На написаното и на коментара, че е нужно да се вижда друг обект направен от „майстора“ мога само да кажа, че това е нелепо освен ако майстора не е постройл Мол, кино или тротоар…
    На никой няма да му е комфортно два пъти седмично да му влизат непознати хора в къщата, па камо ли в банята…

    Поздрави

  8. Стойне Василев

    г-н Лозанов,

    Благодаря Ви за коментара. Да, и аз допуснах много грешки, за които си платих прескъпо. Прав сте, че клиентът е човекът, който ползва дадена услуга и трябва да изисква качествено изпълнение.

    Ще Ви помоля да ми напишете фирмите, които работят по описания от вас начин, като съобразите това, че няма да се строи сграда, а ще се ремонтира апартамент. Също така, как да изберем подходящ „майстор“, който да направи подобен ремонт, ако не с препоръки и с разговор с хора, ползвали неговите услуги? Аз не искам да влизам в домовете на хората, а да чуя тяхното мнение. Ако някой мен ме пита за дадена фирма, аз с радост ще му споделя моя опит с нея.

  9. Светозар

    Интересна за четене статия. Особенно през призмата на личния опит, много от историята е като дежа вю. Аз завърших своята строителна сага преди 10 години и установявам че нещата не са се подобрили с годините, даже напротив има влошаване, освен ако автора не преувеличава. Ама на 90% съм склонен да му вярвам, само му се чудя защо толкова е търпял въпросния „майстор“.
    А на г-н Лозанов ще кажа, че не само за ремонт на апартамент, ами за строителство на къща или малка кооперация няма да намери никоя фирма, която до се съгласи на условията, които той си мисли че може да поставя. Просто осем от десет „майстора“/бригада /фирма само като чуят договор, са си тръгнали на момента, а останалите след като вземат договора, ще кажат че като го прегледат, ще се обадят. Е, ще има да чакаш.

  10. Дон Кихот

    До Светозар.

    Споделям Вашите наблюдения и виждане за нещата. Моите констатации са подобни, както и мнението на г-н Лозанов, че много от клиентите не са склонни да чакат и да заплащат ДДС. С две думи, всеки иска да мине „ТЪНКО“.

    Бихте ли споделили Вашето виждане, как биха могли да се канализират и изчистят взаимоотношенията между клиентите и изпълнителите?

    Благодаря Ви предварително за отделенито време.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *