петък , 2 декември 2016
kurierski-nevoli-madi-in-bulgaria

Куриерски неволи Made in BG

Миналата седмица имах две неприятни случки, свързани с доставка на различни продукти. На теория, уж клиента винаги е прав, но на практика не е точно така. Колкото и да гледам позитивно на нещата, откакто съм предприемач, не мога да не забележа, че в България все още сме на светлинни години от западната култура на обслужване и грижа за клиента.

Да започнем с първата случка. Абонирах се за списание „Men’s health”, защото имаха промоция – получаваш 4 броя само за 4 лева, при редовна цена от 5 лева за брой. Досега не съм се абонирал и реших да пробвам дали това е удобен вариант за мен или да продължавам да си купувам вестниците и списанията, когато ги мерна на някое РЕП-че. Абонирах се, преведох сумата и малко преди да затворя страницата забелязах в общите условия, че списанието се доставя от Български пощи, а не с куриер. Това леко ме притесни, защото много хора приемат, че „тяхното си е тяхно, а чуждото е общо” (наследство от комунизма) и може списанието да изчезне.

Почти бях забравил за абонамента, когато в края на месец септември забелязах, че новия брой е излязъл. Изпращах една препоръчана пратка с Български пощи и реших да проверя за списанието. Една служителка (от общо 6 в тази станция) отвори една пожълтяла тетрадка и започна да проверява. Отвори на една страница, където пишеше „Men’s Helt” с разкривен почерк и започна да движи пръста си надолу по страницата. „Няма, момче” беше строгия, но категоричен отговор.

Между другото, българските пощи не са мръднали през последните 20-30 години. Същите служители, същите пожълтели тефтери вместо софтуер (май имат някакъв на DOS, но не го ползват много), същия безпорядък. Единствената разлика е, че има една стъклена витрина, в която място са намерили доста от стоките в Илиянци – кукли, карти за игра, картички и други.

Минаха още няколко дни, но списанието го нямаше. Писах на отдел Абонаменти, които ми върнаха любезен отговор, че ще проверят нещата и всъщност първия брой ще го получа от StarPost. Ново 10. След два дни ми звънят от непознат номер и директно ме питат дали съм си в къщи. След уточняване кой, кой е и за какво се търсим, разбрах, че са от същата куриерска фирма и „диспечерката” ми обяснява, че предишните дни са идвали, но мен ме е нямало. На въпроса защо не са ме потърсили по телефона, отговорът беше, че куриерите нямат телефон в себе си. По тази причина си „чукнахме” среща в 12.30 часа пред моя вход.

У мен възникват два въпроса. Първият е как така през 2014 година, когато според мобилните оператори всеки в България има по 2 телефона, куриер да няма? И вторият въпрос е, ако не бях писал на издателството, дали щях да си получа списанието? Със затаен дъх чакам следващата ми среща със служителите на Български пощи или StarPost.

Втората случка е още по-неприемлива от гледна точка на клиента. Поръчах си лазерна показалка, с която да сменям слайдовете и да соча важни неща в курса по лични финанси, от фирма Триада компютърс ООД и техния специализиран сайт проектор.bg. Когато правих поръчката в сайта отбелязах, че искам доставката да е до офис на Еконт (опция за други куриерски фирми не ми излезе), защото така ми е по-удобно. Цената за доставка от София до Перник беше 4.70 лева, което е ок.

Когато, обаче, ми върнаха имейл със статуса на поръчката вече беше 5.70, което също е приемливо, въпреки че цената е по-висока от останалите куриерски фирми. След 2 дни ми изпратиха sms от фирма Еконт и там пишеше, че цената е вече 8.20 лева. Веднага се обадих на фирма Триада. От там служителката ми каза „Аз какво да направя” и „Това не зависи от мен” – любимите ми изрази. Когато отидох да си взема пратката в офиса на куриерската фирма се оказа, че от проектор.bg са изискали показалката да се вземе от техния офис, в точно уречен час и са направили някаква застраховка без да знам. Това е направило цената толкова висока.

Какво означава това за мен като купувач? Ами, че вече няма да купувам от тези две фирми. Те дори не предлагат стандартно обслужване, т.е. да получа това, което са ми обещали. Какво да говорим да надминат очакванията ми, което е стандарт в много фирми като Amazon, например.

Какво зависи от отделния служител в голямата фирма? Много неща, но най-важното е да алармира неговите преки ръководители, а те – техните, и така нататък, докато проблемът стигне до висшето ръководство. Ако то не направи нищо, значи нищо не може да се направи по принцип. Бил съм свидетел на много такива случки в корпоративния свят. Дори не става въпрос за загуба на пари, а за елементарно човешко отношение. Ерата на масовото промишлено производство отдавна отмина, сега се търсят по-малки, компактни, групи от платежоспособни клиенти, които имат и по-големи изисквания към стоките и услугите.

За Стойне Василев

Казвам се Стойне Василев и съм ентусиаст и мечтател. Основател съм на най-популярния сайт за собствен бизнес и лични финанси в България - SmartMoney.bg. Вярвам, че знанието е най-голямото богатство и то трябва да се споделя, за да може повече хора да се възползват от него. Имам повече от 11 години опит на ръководни позиции във финансовата сфера в големи международни компании. Моята мисия в живота е да помагам на хората да постигат целите си и сами да определят бъдещето си като подобряват финансова си грамотност.

7 коментара

  1. лично аз при втората случка нямаше да взема продукта

  2. Стойне Василев

    Просто ми беше спешно с лазерната показалка, иначе и аз не бих взел пратката.

  3. Ами трябваше да ми кажеш. Щях да ти донеса една на място 🙂

  4. Стойне Василев

    Показалка ли?

  5. Петрова

    Всички, които питат от тях какво „зависи”, разчитат на нашето непротивене. Т.е. на тези, които не си търсят правата и компенсациите за пропуснати ползи, срокове и т.н.
    Имах подобна случка през миналата седмица. В момента се грижа за баща ми, който е много тежко болен на легло. Почти всеки ден получавам животоспасяващи лекарства от различни градове чрез куриерски фирми. Една „компетентна” служителка в офис на Еконт в София обяснила на подателя, че софтуерът не й „позволява” да изпрати пратката до желания от мен офис за получаване. Затова го изпраща до офис на другия край на града. Който в списъка на Еконт е следващ по азбучен ред! На място не отказаха да го прехвърлят в близкия до мен офис безплатно, но на следващия ден. Което вече правеше 48 часа! Развиках се, не бях особено любезна…Извиних се, разбира се, и обясних ситуацията. Само след 15 минути момчето от близкия офис ми донесе лекарствата лично на адреса ми.
    През тази седмица пак ми изпратиха лекарства от същия офис в София, които пристигнаха без проблем. Служителката „споделила”, че била глобена финансово за предишната случка. Съжалявам, но не ми е мъчно. Ако не знае защо е там, по-добре да е на друго място.
    Лошите неща се случват, не защото някакви лоши хора ги правят. А защото много добри хора нищо не правят!

  6. Борислава Киркова

    Положението с български пощи е трагично. Същата картинка в клон в Гео Милев, където за да получиш елементарна услуга трябва да се въоръжиш с търпение за поне 6 човека опашка при средно 10 мин за обработване на клиент. За професионална компетентност изобщо и дума не може да става.
    Относно абонамента: ако не те намерят на адрес (извинението при мен беше, че входът се заключва, за кое бях порицана публично), оставят една хвърчаща бележка, която в повечето случаи изчезва, ако нямат пряк достъп до пощенската кутия. Моят съвет е, ако не дойде тази бележка до седмица, след като излезе списанието, го търси лично или направо си прекрати абонамента.
    Успех!
    В белите страни този абонамент може и да ти е по-изгоден, в България загубеното време и срещата с хора от минали епохи ги оскъпят двойно и тройно.

  7. В български пощи трябва да си щастлив ако успееш въобще да свършиш нещо, там чакането си е стандарт.
    В най-близкият клон до нас 1229 редовно срещам обяснения от сорта на:
    „нямаме номера и не може да изпратите пратката“ „не можем да ви издадем касов бон защото
    не ни работи апаратът“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *