петък , 2 декември 2016
Korporativna kultura li

Корпоративна култура ли?

Преди няколко години работех за голяма одиторска фирма и всеки ден трябваше да ходя на работа с костюм и вратовръзка (нямаше как – корпоративна култура). Този факт караше хората да си мислят, че съм интелигентно момче и разбирам от всичко. Един приятел прецени, че мога да помогна на негов роднина, който имал магазин за строителни материали и извършвал транспортни услуги с две бусчета.

Проблемът бил, че неговите работници не били мотивирани, не се отнасяли добре с клиентите и правели всичко възможно да скатават и да присвоят някой и друг лев от касата. Ще кажете – какъв е проблемът, като така е почти навсякъде? Прави сте, но собственика на фирмата (да го наречем г-н Макавеев) беше немски възпитаник (бивш тираджия, който „едно време” правел често курсове до Германия и се чувстваше повече немец, отколкото българин). Той не можеше да се примири с тази ситуация. Направил всичко по силите си, но нещата не се получавали. Запознах се с него в кабинета му, който представляваше отделна стаичка в магазина.

– Как наемате служителите? – попитах малко неуверено.

– Ами как, жената съм назначил за продавачка в магазина, а сина е шофьор на едното бусче. Останалите са приятелчета на сина или братчеди. Аз не ги търся, те сами идват при мен да питат за работа. Ей го, това момче там с червената шапка е съседче. Не можал да си намери работа и го взех на 4 часа, но работи много – от тъмно до тъмно.

– Разбирам. А заплатите как ги определяте?

– По-принцип, всички са на минималната заплата, останалото на ръка. Всеки месец аз решавам кой колко пари ще получи, според заслугите. Който е работил повече – му давам некой лев отгоре, но кризата направо ни разказа играта. Ей го, това лято трябваше да намаля надниците на работниците, за да може сина да заведе гаджето на почивка в Италия. Много е тежко положението.

– Но заплатите се дават редовно, на една и съща дата, нали?

– В повечето случаи – да, но има и изключения. Например, миналия месец ги забавих малко, защото трябваше да платя първо на майсторите вкъщи. Синът и гаджето искат да се отделят и сега правя ремонт на втория етаж в къщата – знаеш как е. Абе, няма от какво да се оплакват работниците. Даже за миналата Коледа им дадох по една щафетка шпек и по едно шампанско Искра – е така, да видят, че съм ларж.

– Много добре. Споменахте, че подозирате някои от работниците в кражба. Кой работи с парите във фирмата?

– Ами, жена ми, при нея е касата. С тези пари тя плаща на доставчиците и пазарува за вкъщи. Сина също взема пари от касата – за гаджето, знаеш как е. Аз всяка вечер ги броя и ги прибирам.

– Ммм добре. А как отчитате продажбите?

– Ами не чукаме всяка продажба на касовия апарат, ако това питаш. Жената записва в една тетрадка оборотите. Ако нея я няма, някой от останалите работници ги пише. На клиентите даваме стокови разписки от кочан. С бусчетата се оправя сина ми. Той дава пари за зареждане на гориво и за ремонт, ако се налага. Като вземе парите, харчи и каквото му остане го внася в касата.

– А как разбрахте, че липсват пари в касата?

– Е как?!? Умно момче изглеждаш, а задаваш такива въпроси. Как разбрах? Ами парите не излизат.

– Аха. Последен въпрос. Защо, според Вас, се е стигнало дотук?

– Аз, като човек пътувал доста на Запад и най-вече в Германия съм разбрал, че за да вървят нещата трябват да има ясни принципи и желязна дисциплина. Опитвам се да направя това и в моята фирма, но хората не спазват никакви правила и са мързеливи. Българите сме си такива…ммммда, какво да правиш. Даже миналата година, при мен поработи за малко едно умно момче – инжинерче. Той написа всичките правила на компютъра и после ги разпечата на принтера, за да не каже после някой „Аз не разбрах“. Абе, няма да се оправим никога. Един немец веднъж ми каза „Приятелю, най-важното нещо е културата във фирмата. Ако я няма, дори Мерцедес ще фалира за един месец”. Ееее, каква държава, какъв народ…

Г-н Макавеев е типичен немски възпитаник
Г-н Макавеев е типичен немски възпитаник

Разделихме ме се с г-н Макавеев, обещах му да помисля върху неговите проблеми и „да се чуем“. Веднага след това се наложи да замина в командировка. Когато се прибрах, моя приятел ми каза, че неговия роднина вече си имал, освен служебни, и семейни проблеми и не е удобно да го търся. Така приключи тази история. От нея разбрах едно – каквото и стратегии, мисии и визии да се споменават в сайта на една компания и да са написани по стените на нейните офиси, това не струва нищо, ако тя няма корпоративна култура, която да подкрепя и насърчава спазването на тези ценности.

Що е мисия?

Но, нека първо се запознаем малко по-подробно какво е мисия, визия и стратегия на една компания. Ще започнем с мисията. Тя трябва да отговаря на въпроси като: Защо съществува компанията? Какво иска да постигне компанията в дългосрочен план? Какво я отличава от останалите на пазара? Как смята да постигне дългосрочните си цели и кой ще спечели от това? Мисията трябва да е кратка, ясна и конкретна.

От това, което съм гледал по интернет страниците на водещи компании, най-често използваната мисия е „Ние в компания Х работим за постоянното повишаване удовлетвореността на нашите клиенти, като им предлагаме висококачествени продукти с оригинален дизайн и лесни за употреба, произвеждани при най-високи стандарти и опазващи околната среда. Ние се стремим тези продукти да са на възможно най-ниска цена чрез прилагането на ефективни методи за дистрибуция. Желанието ни е да създаваме все по-висока стойност за нашите клиенти, служители и акционери“.

Какво не е наред с тази мисия? Ами, прекалено захаросана е и няма почти никакъв смисъл. А и целта на повечето фирми е да продават стоки с горе-долу добро качество на сравнително ниски цени, без да се интересуват от околната среда. Според мен, мисията трябва да описва с няколко думи вашия бизнес модел и каква е била причината да стартирате.

Моята мисия като Личен финансов консултант е да помагам на хората да подобрят своето финансово състояние с помощта на професионалните услуги, които им предлагам. Друг пример за много добра мисия е на магазини Мания – „Да бъдат нашите магазини място, в което обикновените хора да се чувстват като у дома си, да се забавляват и срещу малко изхарчени пари, да се почувстват необикновени“. Как ви се струва?

Визията е…

Стигнахме до визията. Тя също трябва да е максимално кратка, ясна и конкретна. Визията отговаря на въпроса „Къде искаме да стигнем при благоприятно развитие на нещата?“. Повечето компании избират нещо от сорта „Ние искаме да бъдем водещ доставчик на автомобили/перални/кроасани и да се превърнем в най-добрата компания в бранша“. Как ви звучи? Нещо подобно на мисията, нали?

Корпоративната стратегия…или една история за рапани

Стратегията е най-общо пътя, който компанията трябва да следва, за да постигне мисията и визията си. Може би сте чували фразата „Културата изяжда стратегията за закуска“. Много истина има в нея и сега ще ви разкажа една история в нейна подкрепа. В една от фирмите, в който съм работил смениха най-големия шеф на компанията-майка поради „семейни причини“. Новият CEO, само след няколко месеца представи големите промени, които трябваше да се случат в групата. Щяхме да имаме ново лого (като старото, но малко по-web), нови ценности, нова визия, нова мисия и нова стратегия 2020 (която носеше името РАПАН – абревиатура от първите букви на думи като уважение, отговорност, разбиране и други подобни). Дотук – добре.

Народът, обаче, е казал „Нов бардак със стари к**ви не се прави“. По същия начин, не може да промениш културата във една фирма само за ден с прекрасно звучащи думи, обединени в кухи лозунги, събрани в лъскава книжка със заглавие „Стратегия 2020“. Какво се случи във фирмата ли? Ами почти нищо. Аз бях избран за „Бранд мениджър“. Като такъв отидох на едно обучение и след това трябваше да представя на моите колеги фундаментални теми като „Какво символизира новото лого“ (същото, като старото), „Кои сме ние“ (пак същите), „Накъде вървим“ (към светлото бъдеще), „Къде искаме да стигнем“ (там, където са другите), „Какво означава РАПАН и как всички може да станем рапани“ (ъъъъ, трудна задача след като според предишната стратегия всички бяхме ракети) и други.

Ако ме попитате дали се промени нещо в нашата работа и дали всеки от нас стана по-отговорен към колегите и клиентите си, ще ви кажа, че наистина имаше някаква промяна, но тя беше само за около 1-2 седмици. След това всичко продължи по старому. Сещахме се за РАПАН-а само от време на време, когато някои от шефовете го споменеше по различни поводи или ако трябваше да отговаряш на въпроси като „Как разхода за тоалетна хартия е свързан със Стратегия 2020?“.

Това, което аз препоръчвам на малките фирми (включително новостартиралите) е да не се правят на големи корпорации и да избягат малко от клишетата, с които да си пълнят рекламните материали и презентациите. Вместо кухи и безсмислени фрази, да напишат на един лист няколко прости фирмени ценности, които да достигнат до всички служители. Това, разбира се, не е достатъчно, за да се изгради корпоративната култура. Трябва тези ценности да се повтарят всеки ден, да ги има на стените в офисите и магазините, да се поощряват служителите, които ги спазват и всички действия на ръководството да са насочени към прилагането на тези ценности.

Последен пример

И за финал, отново ще дам пример с магазини Мания (това не е реклама, просто в тях ценностите наистина не са само пълнеж за презентации, а са достигнали до всички служители и те правят всичко възможно, за да ги спазват). Техните ценности са:

  • Лоялно и честно отношение към Клиента.
  • Коректно и уважително отношение към Служителя.
  • Непрестанно да се учим и самоусъвършенстваме.
  • Стремеж към промяна.
  • Професионализъм във всяко наше начинание.
  • Да работим в екип.
  • Позитивно мислене.
  • В резултат от първите седем – Печалба.

Ако имате такива ценности и ги спазвате, рано или късно ще стигнете там, за където сте тръгнали. В противен случай, дори да имате най-добрите мисия, визия и стратегия, те нищо не означават и не струват дори колкото мастилото, с което са напечатани.

За Стойне Василев

Казвам се Стойне Василев и съм ентусиаст и мечтател. Основател съм на най-популярния сайт за собствен бизнес и лични финанси в България - SmartMoney.bg. Вярвам, че знанието е най-голямото богатство и то трябва да се споделя, за да може повече хора да се възползват от него. Имам повече от 11 години опит на ръководни позиции във финансовата сфера в големи международни компании. Моята мисия в живота е да помагам на хората да постигат целите си и сами да определят бъдещето си като подобряват финансова си грамотност.

10 коментара

  1. Владимир Узунов

    На моменти ми звучеше като виц. Този човек определено ми звучи като типичен собственик на малък бизнес в България с „типичен“ немски манталитет. 😀

  2. Владо, де да беше виц. На моменти в разговора едвам се стърпявах да не се разсмея, но проблема е сериозен и на неговите работници не им беше толкова забавно. Освен че, работеха като луди, господина непрекъснато ги обвиняваше, че го крадат. Прав си, че това е типична картинка на много места, включително това, че заплатите на работниците и служителите се бавят, а собственика си купува поредната скъпа кола.

  3. Владимир Узунов

    Бат’ Тони, ти нали си умно момче? Как така не знаеш как е разбрал, че го крадат? Естествено, парите не излизат. На мен само ми е чудно как въобще води някаква отчетност, като не се знае кой, колко, кога и за какво взима и слага в касата. Жена му записвала в тефтер, па като я няма, някой друг пишел, па вземала пари за пазаруване, па синът вземал за гаджето, за ремонти и за гориво. Greek salad, както казваше един грък.

  4. Владимир Узунов

    А най-смешното е, че иска да наложи дисплина, а той самият няма такава. Иска да наложи правила, а той самите не спазва такива. Този е яко в сивата икономика. Това е все едно варварин да те учи на обноски и етикет.

  5. Мда, именно това е в основата на историята.

  6. Иванов

    На този бизнесмен корпоративната култура му е най-малкият проблем. 🙂 🙂

    Мисията, визията, културата, стратегията са все неща с много голямо значение за съществуването и развитието на всяка организация, без значение от размера. Но най- важното е те да бъдат правилно формулирани, което не е много лесно, и мениджмънта и персонала да се придържат към тях, а не просто да ги има на хартия.

    А такива работи като „Стратегия 2020“ наистина може да се използват само за презентации. Ефективното стратегическо планиране в една компания е за срок от 3 години (според доста хора е за 5 години, но в днешните условия това е много).

  7. Ще кажа каде е направил грешка г-н Макавеев.

    1. Той нямал бизнес план (без бизнес план, ти си изгубен в джунглата на предприемачеството. Ако нямаш ясна визия и цел, нямаш светло бъдеще). Нямал управления за ръковедене, а ръководенето е златното правило на лидерството. Именно от това се пораждали тези недоразумения и отрицателните отчети.
    2. Той не е взимал удовлствие от това, което прави или има. Правил го е просто ей така, да има от къде да идват приходи, колкото да се изхранва с нещо.
    3. Пак го казвам, просто той е нямал ясна цел за бъдещето, както казах по-горе, липсата на бизнес плат проваля бизнеса ти.
    4. В джунглата на предприемачеството има една поговорка: „Ако те е страх, че ще се изгубиш и нямаш смелостта да рискуваш, по-подбре си стой на д-то“.
    5. Лесно е да отвориш фирма, но дали ще оцелееш в тази сфера, зависи изцяло от теб.

  8. Адо, според мен на г-н Макавеев му трябва човек, който да му управлява бизнеса, но той никога няма да се довери на външен човек, а ако е някой от семейстовото – положението ще е същото.

  9. Корпоративната култура и писаните правила са много важни за всяка компания. Но също толкова важно е и личния пример на ръководството- не може да създаде корпоративна култура и напише правила, а самото то да ги нарушава. Не може да има големи изиствания към персонала, но да не спазва собствените си заповеди и правила. А клиентите на дадена компания винаги разбират, когато има проблем с корпоративната дисциплина. Независимо дали във фирмата работят наети лица, или някой от семейството- всичко идва от ръководството. Спомнете си, че „рибата се вмирисва от към главата“. Много малки компании нямат бизнес план и никога не са имали, но имат корпоративна култура и корпоративна дисциплина, включително се спазва и от ръководството, затова са добре позиционирани на пазара. Но има и големи компании с външно-търговска дейност, млн. левове оборот, но никаква корпоративна култура и никакъв личен пример от шефа/ мениджмънта- оттам и огромно текучество, незаинтересованост и немотивираност на персонала, и т.н. по спиралата.

  10. @krasi_mmk – Напълно съм съгласен с теб, че клиентите винаги разбират, ако нещо не е наред.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *