понеделник , 5 декември 2016
koi-e-bogat-uspql-i-shtastliv

Кой е богат, успял и щастлив?

Кой e богат, кой е успял и кой е щастлив? Може ли това да е един и същ човек? Да започнем с това защо повечето хора искат да са богати. В един стар виц се казваше, че най-голямото нещастие на света е да си бил с Анджелина Джоли (или Брад Пит за дамите) и да няма на кой да се похвалиш. Хората са социални животни и имат вътрешна потребност да споделят това, което са постигнали и това, което имат. Не е достатъчно да отидеш на почивка на Карибите, важно е да качиш снимките от там във Facebook и всички да ти завиждат.

Социалното одобрение играе важна роля в живота на всеки един човек. За поколението на моите родители, баби и дядовци, е определящо „какво ще кажат хората“. Ако хората казват, че ти си беден или че имаш стара кола, значи това е така. Но, ако „хората“ от твоето обкръжение са милионери, а ти изкарваш „само“ по 10,000 лева на месец, за тях ти ще си беден. Ако всичките ти приятели имат чисто нови коли, а твоята е на 3 години, тя вече е стара. Въпрос на гледна точка, както се казва.

В идеалния свят трябва да цари свобода и комунизъм, т.е. хем да имаш всички известни на човечеството свободи, хем всички хора да са равни и да имат един и същ социален статус и придобивки. Но това, за съжаление, е невъзможно. Дори в сравнително свободните комунистически страни като Китай, някои другари са по-равни от други. Демокрецията и пазарната икономика не са идеални, но не е измислено нищо по-добро.

И така, вие богати или сте бедни? Или може би сте някъде по средата? Какво биха казали за вас вашите близки и приятели? А всъщност, има ли значение? Трябва ли да се съобразяваме с общественото мнение и да искаме нещата, които всички искат. Ако всички искат да работят усърдно по 8 часа, за да станат шефове и да работят по 12 часа, ние трябва ли да се стремим към това? Не искам да правя обобщение, но веднага ми изникна една (може би) типично българска черта – всеки у нас иска да е нещо друго. Ако си сервитьорка, то е за кратко преди да станеш известна певица. Ако си чистач, искаш да работиш на бюро и радио Благоевград да свири от радиоточката. Ако имаш Форд, искаш BMW…

Говорил съм с много чужденци с всякакви професии и всички искат да станат най-добрите, в това, което правят. Чистачът иска да стане най-добрия чистач, счетоводителя – най-добрия счетоводител и т.н. Никой не живее с мисълта, че има всемирна конспирация, точно срещу него, и затова не може да постигне целите си.

Казаното дотук се отнася с пълна сила и за личните финанси. Всеки си е изградил собствени ценности и навици и не трябва да се сравнява с другите. Какво значение има, че съседът ти притежава скъпа кола и всеки ден се храни на ресторант. Замисляли ли сте се, че всичко това може да е на кредит и той да затъва в дългове. Дори да не е така, защо мислите, че той е успял и защо искате същите неща, които и той? Ако вас ви прави щастливи домашно приготвената и здравословна храна, а не съмнителната продукция на известен ресторант, защо да не се чувствате доволни от това?

Наскоро бях в една от най-добрите детски градини в София. Не добрата материална база и  различните занимания я правят такава, а учителите и ценностите, които те преподават на децата. Първата е „Всички са равни и всеки има своята индивидуалност“. В какво се изразява тази ценност? На първо място, правилата важат за всички деца, независимо от различния икономически статус на техните родители. Там, те са просто мама и тате, а не собственика на голяма компания или министър, въпреки че има и такива.

Звучи елементарно, но не е лесно за изпълнение. Отидете в произволна държавна детска градина или училище и ще видите за какво говоря. Детето на местната мутра или ТВ звезда раздава справедливост, а учителите си мълчат, за да не обидят човека, който е подарил това или онова. Свързано с тази ценност е децата да не носят играчки от вкъщи, а учителите да се отнасят еднакво към всички. Интересно е, че в тази детска градина няма завист, няма крещене и децата са толерантни. Те не говорят за това, какви играчки имат и къде живеят, а работят в екип и се състезават по знанията и уменията, които притежават.

След като видяхме каква е реалността, нека се запитаме защо се е стигнало до тук. Кой създава този непрекъснат копнеж да сме други, а не да се приемаме такива, каквито сме? Отговорът е НИЕ самите. Когато отидем на работа ние създаваме рекламите, които казват „Вие сте руса. Това вече не е модерно. С нашата боя за коса, вие ще сте уникална брюнетка и всички ще ви завиждат“, „Вие сте с черна коса. Това вече не е модерно. Станете руса“, „Имате къдрава коса – изправете я“, „Обуздайте къдриците си“, „Ако нямаш най-новия модел на Мерцедес, ти си пълен глупак. Виж какви екстри има само“ и още много други.

А след като ние сме възприели тази философия и сме си купили това или онова, с всичка сила се стремим да наложим нашия „стандарт“ и начин на мислене на останалите. Ако те нямат това, което ние имаме, те не заслужават да са в нашето обкръжение. Такива конфликти има колкото искаш и са навсякъде около нас. Ще ви разкажа само една лична история:

Преди няколко години, аз и приятелката ми (сега съпруга) направихме една страхотна екскурзия, в която обиколихме почти цяла Европа, за да стигнем до Лондон. Тогава един приятел ми каза: „Ти луд ли си? Да давате толкова пари за една екскурзия, от която няма да ви остане нищо! С тези пари може да си купите кола“. Само отвърнах, че ще имам спомените, а те ще ми останат дълги години, след като дори най-здравата кола замине за старо желязо.

За мен, това да се докоснеш до уникални места и да се насладиш на незабравими гледки е доста по-ценно от някаква кола. Докато за него, вещите са основното мерило за успех и той не би си позволил да пилее пари за нематериални неща. Кой беше прав в тази ситуация? И двамата. Всеки има различен мироглед и различни ценности. Просто не трябва да натрапваш своите на другите хора.

Друга съществена причина за тези объркани ценности са моделите за подражание. В България те липсват. Кой е успешен човек у нас? Има ли някой, който е станал богат с „честен труд“? Едно от многото неща, което сме наследили от комунизма е омразата към богатите и предприемачите (или т.нар. чорбаджии), като и тезата, че само ако работиш някаква физическа работа всеки ден в продължение на години, може да се каже, че си заслужил да си богат (но, и тогава не е сигурно, че не си направил някоя далавера). Ако забогатееш на двадесет и три години от някакви интернет „глупости“ без да си виждал мотика през живота си, има нещо гнило – сигурно си връзкар или баща ти е помогнал.

Всичко това поражда толкова силна завист, че тя разяжда живота на много хора. Завистта не изчезва след Калотина или Капитан Андреево и я има навсякъде по света. Различно е само отношението към нея. В Западна Европа и в САЩ гледат на нея като болест, а на хората – като болни, които се нуждаят от лечение и подкрепа. Завистта на хората, обаче, не спира отделния човек да се стреми да е успешен, богат или щастлив.

Затова, не оставяйте другите да определят какъв си, защото успехът е да бъдеш щастлив с това, което правиш, а богатството ще дойде рано или късно.

За Стойне Василев

Казвам се Стойне Василев и съм ентусиаст и мечтател. Основател съм на най-популярния сайт за собствен бизнес и лични финанси в България - SmartMoney.bg. Вярвам, че знанието е най-голямото богатство и то трябва да се споделя, за да може повече хора да се възползват от него. Имам повече от 11 години опит на ръководни позиции във финансовата сфера в големи международни компании. Моята мисия в живота е да помагам на хората да постигат целите си и сами да определят бъдещето си като подобряват финансова си грамотност.

6 коментара

  1. Тони, коя е тая градина, че да си пратя детето там:))
    Иначе един професор, на чиято лекция присъствах едно време (преподаваше на един мой приятел в Софийския) казваше, че не е важно да си първи веднъж, важно е редовно да си в тройката. Та и с парите е така, нова кола едно друго и след 5 години срив…….. По-добре малко по-умерено – постоянно с кола на 3 години:)))

  2. Стойне Василев

    Dude, драсни един имейл и ще ти дам името на детската градина, иначе ще излезе като реклама, а те не са си платили 🙂

    Също съм чувал: По-добре пръв на село, отколкото последен в града.

  3. Много силен текст, статията ми хареса. Поздрави за хубавия сайт.

  4. Авторът дали се е замислял, че хората в България масово нямат пари за хляб и пълноценна храна, и е тръгнал да сравнява този факт с екскурзии и коли. Може би това е типичен софийски екзистенциален проблем – кола или екскурзия. Извън София обаче е снижен по-скоро до хляб или мляко. Ако ми плащаха 1000 лв стартова заплата да чистя тоалетни, повярвай ми, щях да копнея да задобрея в занаята, за да взимам още повече. Хората работят чистачи не защото искат, ами защото не могат да си намерят друга работа. Синдромът на сравняването се дължи главно на безпаричие, на ниски доходи. Ако си представим една кръгла схема тип пита на болното сравняване на българина, 70% от нея ще бъдат липсата на пари, а останалите 30 са интелктуални дефицити и погрешни нагласи, т.е. ценностната система на населението на България в момента се движи от пари и доходи, и само с пари ще се оправи. Аз също бих предпочела екскурзията пред колата, но кой ми плаща за това? 🙂

  5. Има една приказка „Богатия на бедния не вярва“,
    но май, обратното е още по-вярно.
    Само да отбележа,
    парите не се „дават“, а се „печелят“ /независимо дали става дума за собствен бизнес или за заплата/
    Как се печелят?
    Ами както е било винаги – даваш нещо, за да получиш друго.
    Ти предлагаш нещо, което работодателят търси, а той ти дава в замяна пари.
    Просто е , колкото е по-ценно това , което можеш да предложиш, толкова по-скъпо е.

    Ако имаш квалификация и опит само за миене на кенефи, ами това и ще правиш.
    Ако имаш необходимите за IT сектора знания и опит , е тогава ще бачкаш за 1000лв. минимум.
    Такъв е животът, факт.
    А че големите кинти са предимно в големите градове, също е факт.
    Интересното при фактите е, че те са принципно неутрални /нито са добри, нито са лоши/ . Нашето отношение към тях е това , което ги оцветява емоционално.

    Не знам защо е толкова трудно да се осъзнае простата истина, че това, което си сега /здраве, доходи, социално полжение и т.н./ е пряко следствие на това, което си правил предишните години.
    А това, което ще си след, примерно 5 години, е следствие на това, което ИЗБИРАШ да правиш днес.

  6. Следователно,
    ако искаш промяна утре
    мисли и действай днес.
    Точно ти и никой друг.
    Не разчитай нито на политици, нито на синдикати, нито дори на майка си и баща си.
    ТИ сам, ТУК и СЕГА.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *