петък , 2 декември 2016
kakva-e-razlikata-mejdu-spestqvane-i-investirane

Каква е разликата между спестяване и инвестиране?

Вчера гледах по една от телевизиите предаване с двама гости – икономисти. В продължение на по-малко от 10 минути, водещите, гостите и един зрител по телефона използваха думите спестяване и инвестиране като синоними. Няколко часа по-късно отново чух същите тези две думи и тогава започнах да разбирам защо хората ги използват с едно и също значение. А те са различни по своя смисъл и означават различни неща. Когато разберете съществената разлика между тях ще ви е по-лесно да спестявате и да инвестирате.

Спестяване

Българският вариант на Уикипедия не предлагаше обяснение на понятието „спестяване”, затова ползвах английския вариант, за да го създам. Написах „Спестяването е доход, който не е изхарчен или това е начин за отложено потребление” (когато ми остане време ще го допълня, защото това е фундаментално понятие, ако искате да увеличите своето богатство). С други думи, всеки път, когато вие решите да заделите пари за бъдещето, това е спестяване.

Инвестиране

За инвестирането Уикипедия е по-щедра и предлага следното обяснение „Инвестицията e дългосрочно влагане на парични средства или капитал за придобиване на финансови инструменти или други активи с цел да се постигнат печелившо възвръщане във формата на лихва, друг доход или повишаване на стойността на инструмента” или когато заделяте пари за бъдещето, като очаквате те да се увеличат, това е инвестиране.

С други думи, инвестирането е просто начин или метод за спестяване. Когато заделяте пари, независимо от вашите очаквания за бъдещето, вие спестявате. Когато, обаче, очаквате, че тези пари ще се увеличат, то това е инвестиране.

Ще ви дам най-простия пример. Ако заделите 5,000 лева и ги сложите под дюшека или в буркани (изненадващо често срещано явление в България през 2014 година), вие просто спестявате. Не очаквате тези пари да се увеличат, нали? Или очаквате…

От друга страна, ако същите тези пари ги заделите, но вместо да ги консервирате в буркани, ги вложите в банков депозит, вие инвестирате. Това е така, защото очаквате тези пари да се увеличат – това е лихвата, която банката ще ви даде, защото ползва вашите пари (за да ги раздава на приятели, както КТБ или дава кредити за развитието на бизнеса в България, както повече от останалите банки). Това също е спестяване, защото не сте изхарчили парите, а сте ги заделили за светлото бъдеще или за „черни дни”.

Според мен, това е основната причина, когато хората говорят за спестяване и инвестиране да си мислят за едно и също нещо. Просто това са парите, които заделят от текущия си доход, за да ги изразходват в бъдещето. Сега се замислям за произхода на спестяването. Като малки са ни учили, че животните събират храна за зимата, т.е. спестяват. А какво правят животните, където няма зима? Може би събират храна за сухия сезон или както се нарича лошото време при тях. Между другото, за спестяването се говори още в Библията. Спомняте си историята за Йосиф, който разтълкувал съня на фараона за седемте тлъсти крави и след тях седемте мършави, които всъщност били годините на плодородие и години на глад. Така египтяните заделили храна от първите години, за да имат за последвалите ги неплодородни.

Въпреки, че са близки като понятия спестяването и инвестирането изискват различни неща от хората и различна ментална настройка.

Какво изисква спестяването и какво инвестирането от вас?

Спестяването изисква от вас да проявите самоконтрол и воля, като не изхарчвате всичко до стотинка, а ви остава някаква сума в края на месеца, т.е. това е въпрос на психология. От вас се изисква да промените поведението и нагласите си (което е най-трудно), защото сте взели съзнателното решение да спестявате, а не да харчите всичко. Има много начини да се мотивирате, за да спестявате. Най-силният от тях е поставянето на цели (а това, всъщност, е и основната идея на спестяването). Ако знаете, че заделяте пари за нещо, което желаете или имате нужда, мотивацията се постига по-лесно.

Да, можете да си позволявате всичко (или почти всичко) от текущия си доход, но това ще ви вкара в спиралата на непрекъснатите кредити да по-големите ви покупки, като жилище, кола, обзавеждане и почивки. Наскоро попитах позната защо си е купила телефон за 1,500 лева, а кара стара (амортизирана) кола за не повече от 2 хиляди лева. Отговорът беше, че GSM-а може да си го купи като задели пари от две заплати, а за колата ще трябва да спестява минимум една година, което било непосилно да нея. По-лесно е да вземе нещо на кредит и после „да знае”, че няма мърдане и трябва да внася месечните вноски, т.е. пак опираме до воля и самоконтрол.

Инвестирането, от друга страна, изисква да повишите своята финансова култура, за да изберете правилните инвестиции с ниво на риска, който може да понесете. Пак има малко психология, но много повече е четене, разговори, сравняване, анализи и малко математика.

При инвестирането има най-общо казано три фактора: ликвидност, риск и доходност. Както е ставало на въпрос, риска и доходността вървят ръка за ръка. Колкото по-висока е очакваната доходност, толкова и рискът е по-голям (дори, ако някой ви казва, че не е така). При ликвидността нещата са малко по-различни. Има инвестиции, които са по-доходни и въпреки това са ликвидни, т.е. бързо и евтино можете да излезете от тях и да си получите парите. Такива са например акциите. Има и вложения като дългосрочните банкови депозити или спестовни застраховки, при които по-ранното изтегляне на парите е свързано със загуби.

Кое е по-трудно: инвестирането или спестяването?

По мои наблюдения, в личните финанси спестяването е много по-трудно от инвестирането. Това да се „лишиш” от нещо само за да спестиш някой лев в края на месеца, повечето хора не го разбират. Те са на принципа „Сега се живее, пък като нямам пари – ще му мисля”.  Много по-лесно е да живеем като в „развитите западни общества” – консумираме като побеснели, за каквото не ни стига заплатата – теглим кредити, а ако искаме да живеем по-добре просто работим повече и се стремим към по-висока заплата и бонуси.

Само че дори хората в САЩ (първообраза на консуматорско общество) разбраха, че няма безплатен обяд и всичко се връща. Там милиони хора загубиха жилищата си, защото им бяха направили Nна брой ипотеки, за да живеят като царе, а всъщност получават заплати на мишки и работят като магарета.Сега вече доста се замислят дали да си сменяват колата на всеки 2 години и дали си струва да си купуват най-новия телевизор на всеки три месеца. По време на кризата милиони американци загубиха и голяма част от пенсионните си осигуровки, което ги накара да обмислят по-внимателно инвестициите си.

Ако се върнем на нашата тема, не можете дори да си помислите за инвестиране, ако нямате какво да инвестирате, нали?

Предизвикателството

Искам да ви отправя едно предизвикателство. Не, няма да ви карам да напишете 10-те ви любими книги или стихотворението, което е променило живота ви. Запазете си ги за себе си или за facebook.

Предизвикателството е да заделите (спестите) само 10% от вашия месечен доход, но го направете по умния начин – платете първо на себе си. Това означава да наредите на вашата банка да направи автоматичен превод на 10% от заплатата ви от банковата ви сметка към спестовна или депозитна сметка. И не в края на месеца, а когато си получите заплатата. Трудно ли ви се струва? Не. Добре, тогава го направете.

Трябва да имате цел, обаче. Каква е тя? Почивка в Испания (Гърция се изтърка, пробвайте в Аликанте – неземно е) или нещо по-голямо като онзи курс по коучинг (да, инвестицията не е малка, но си струва), къща на село (има и по 10 хил. лева) или цел „Германски пенсионер” (ще ходя на море в Турция, а не като сегашните български пенсионери, за които най-добрата дестинация е близкия хипермаркет – топло през зимата и прохладно през лятото). Ако сте избрали целта си, половината път е извървян.

Не оставяйте спестените пари да скучаят, а ги накарайте да работят здраво за вас. Още от първия месец ги инвестирайте. Намерете им най-доброто място, на което ще са най-продуктивни (и няма да скатават и да пият кафе по 5 пъти на ден). Може и да е банков депозит, но там инфлацията ще ги тормози непрекъснато и няма да стигнат до там, където заслужават. Изберете взаимен фонд със среден риск и доходност като начало. Там, парите ви ще имат професионалисти за шефове и ще разгърнат потенциала си.

Не очаквам всеки от вас, който е прочел тази статия да приеме предизвикателството. Статистиката показва, че само един на десет души прави нещо за себе си и за бъдещето си. Ако сте един от останалите девет души, оправдайте се със статистиката. Тя не греши и е сигурна като смъртта и данъците.

Но, ако сте от хората, които действат и приемете предизвикателството – браво. Току-що направихте първата крачка към вашата цел. Ако направите и останалите – похвалете се. Напишете ни как сте го направили и ние ще ви дадем награда, която да ви стимулира. Засега нека тя да остане изненада.

За начало, може да споделите дали вие спестявате и как? Трудно ли е? Изкушавате ли се да похарчите всичко?

Споделете тази статия в социалните мрежи, ако мислите, че тя е полезна на вас и за вашите приятели. Направете го само, ако наистина вярвате, че последните 10 минути от вашия живот не са били загубени в четене на поредната „новина” за известна манекенка или поп-фолк певица.

За Стойне Василев

Казвам се Стойне Василев и съм ентусиаст и мечтател. Основател съм на най-популярния сайт за собствен бизнес и лични финанси в България - SmartMoney.bg. Вярвам, че знанието е най-голямото богатство и то трябва да се споделя, за да може повече хора да се възползват от него. Имам повече от 11 години опит на ръководни позиции във финансовата сфера в големи международни компании. Моята мисия в живота е да помагам на хората да постигат целите си и сами да определят бъдещето си като подобряват финансова си грамотност.

15 коментара

  1. Благодарна съм на Бат Тони, когато преди почти година ме стимулира да въведа ред в семейните ни финанси и сега ще споделя това, което е резултат от личния ми опит:
    Като всяко ново нещо и спестяването е трудно, но само в началото. Важно е да поискаш и да започнеш, после нещата се случват – постепенно настъпва промяна в мисленето, увеличава се душевния комфорт и самочувствието. На по-следващ етап идва естествения стремеж да намериш най-добрия за себе си начин да инвестираш спестените средства. Разделихме се с много илюзии и коригирахме някои грешни посоки на действие. Резултатите от този процес от друга страна започнаха да ни мотивират да си поставяме все по-смели цели и да намираме ресурси в себе си, за да ги реализираме.

  2. Георги

    Повратния момент в спестовните ми навици беше малко след като прочетох „Богат татко, беден татко“ за първия път и една книжка на Рая (забравих фамилията), която се казваше „Мини-книжка за личните финанси“. Малко по-късно естествено прочетох и книжката на Бат’ Тони 🙂

    Следвам няколко прости правила:

    – най-напред си изградих „зимнина“. Ако да речем загубя редовния си доход, да мога да изкарам 3-4 месеца „на мускули“ със средствата от този фонд без аз или семейството ми да се лишаваме от нещо. Отделно при възникване на непредвидени разходи (една операция на мен или близък човек примерно) мога да покрия разноските без голяма драма. Това малко или много дава увереност 🙂
    – След това – „плащам“ на себе си. След получаването на заплатата си превеждам определена сума към сметката ми за спестяване. Тази сума я преценявам според предстоящите планирани разходи за всеки месец, но се стремя да е поне 10-15%.
    – Избягвам да купувам стоки с кредити ако нямам минимум 50% от сумата. Ако да речем реша да си купя нов телевизор за 1500 лв, бих заделил 1000 (за няколко месеца) след ще ги преведа в кредитната карта и ще платя с нея. Остатъка от 500 ще гледам да върна възможно най-бързо – повечето в гратисния период от 45 дена.
    – Въздържам се от купуването на нещо, които след това ще се чудя за какво са ми. Когато си харесам нещо чакам някакъв период – да речем около седмица. Ако след това все още го искам, едва тогава купувам.
    – Имам дългосрочни цели и за които знам колко пари ще похарча.

    Напоследък обмислям вариант за разделяне на спестените пари на 2 – едната част за дългосрочните цели, другата за инвестиране в нещо.

    Това е в общи линии. Мисля, че за момента се получава добре 🙂

  3. Със сигурност трябва да се прави разлика между спестяване и инвестиции. Но човек трябва да работи и по двете направления – спестяване, което да е бързо ликвидно, макар и с по-ниска доходност (за себе си съм избрал банков депозит и взаимен фонд) и инвестиция след като е подсигурил 5-6 месеца резерва.
    За инвестиция съм избрал високо рисков фонд, като тук сумата, която инвестирам всеки месец е малко – такава, която мога да си позволя да загубя. Обикновено равняваща се на 2-3 излизания с приятели на вечеря. Т.е. избирам да излизам 2-3 пъти по-малко на месец, за.сметка на това да инвестирам тази сума.

    Застраховката живот, която имам не съм сигурен дали е инвестиция или спестяване, тъй като има и двата елемента.

    Организацията, която съм направил е следната след превод на заплата една сума отива за застраховкат, друга отива за закупуване на дялове във взаимния.фонд.
    Частта за рисковата инвестиция я превеждам ръчно, защото понякога сумата е по-голяма.

    Естествено всичко това за да работи трябва да има бюджет.

  4. Между спестяване и инвестиции има разлика. Тя е както Тони правилно е посочил, че спестяването идва първо. Заделяш пари и после ги влагаш у нещо. Трудно е да заделяш пари особено като ги нямаш или не стигат(с много).
    Инвестирането от друга страна си е харчене на пари, което се е оказало печелившо.
    Какво Не ми харесва от простите правила на Тони:
    • Ликвидността е различно нещо от риска. За мен ликвидността си е просто вид риск, че не можеш веднага да си продадеш активите. Ако някой ти предлага висока ликвидно и висока доходност – бягай на далеч. Кое е по ликвидно апартамент у София или 3м. депозит?
    • Риска и доходността са в „права“ зависимост. Доходността се смята лесно – риска не. Риск е научно казано, вероятността да се случи някое събитие(може да е положително, може да е отрицателно). Тъй като има най различни събития има и най различни рискове (риск от смърт, риск от градушка, риск от покачване на акциите ми). За мен увеличението в доходността не винаги носи увеличение в риска(дълга тема).
    • Помесечно линейно мислене. Аз не взимам месечна заплата, трябва ли да инвестирам и спестявам месечно. Аз лично работя, когато ме търсят и когато съм във форма, спестявам като ми останат пари и инвестирам като видя наистина добра възможност (от 1 до 3 год.). Поради тази причина приемам предизвикателството частично. Ще спестявам по колкото мога и когато мога.
    • Инвестиране според целите. Единствените цели на инвестирането са да изкараш пари и да съхраниш богатството, а това в повечето случаи зависи от външни фактори а не от твоите цели. Хубаво е да имаш инвестиции и хубаво е да имаш цели. Затова аз си оставям буфери от пари и време за да мога да спечеля от инвестициите и да реализирам целите.
    Какво ми харесва простите правила на Тони:
    • Спестяването е важно и трудно
    • Можеш да спестяваш като криеш пари от себе си
    • Инвестирането е още по трудно

  5. Иванов

    Иване,
    Ликвидността поражда някакъв риск, а тя самата не е вид риск.
    Относно зависимостта риск – доходност, тя е права. Определението, което си дал за понятието „риск“ е вярно, но когато говорим за инвестиции, под думичката „събитие“ се разбира най-вече промяната на очакваната доходност. Затова рискът на една инвестиция означава разсейването на доходите около очаквания доход (нагоре или надолу). Следователно по-високият риск носи по-голяма доходност (или по-голяма загуба), а по-ниският риск носи по-ниска доходност (или по-малка загуба).
    От друга страна изречението ти „За мен увеличението в доходността не винаги носи увеличение в риска(дълга тема)“ също е вярно в определен смисъл. Това може да се случи, когато управляваме портфейл от някакви инвестиционни инструменти. Идеята е точно да получим по-висока доходност в сравнение с единична инвестиция при същото ниво на риск или да получим същата доходност, както при единична инвестиция, но при по-ниско ниво на риск. Това е възможно, защото очакваният доход на портфейла е средна претеглена от доходите на всички включени инструменти, но пък рискът на портфейла не е средно претеглена от отделните рискове, а се определя и от връзките (зависимостите) между инструментите. По този начин при добър подбор на инвестициите може да се намали общия риск.
    Колкото до инвеститорските цели и външните фактори, инвеститорът трябва да си постави цели и да планира, съобразявайки се с външните фактори, а не да тръгва с нагласата, че нищо не зависи от него, а само факторите са важни. „Искам да спечеля пари“ не е добре формулирана цел, защото не е ясна, не измерима и не е ограничена във времето. Но „Искам да спечеля 50 лв. до края на седмицата“ вече е ясна цел, измерима (ако спечеля 40 лв., значи не съм постигнал целта си), има точно определено ограничение във времето до кога трябва да я изпълня и е реалистична предвид външните фактори и условията на средата.

    Иначе на мен статията ми допадна, поздравления за Стойне Василев!

  6. Иванов
    Непълното (и погрешно) разбиране за риск, което имаш може да се сравни с непълното разбиране, което имаш за инвестиции. Както пазарния риск не е единствения риск на който се излагаш така и борсово търгуваните активи не са единствените инвестиции в които можеш да вложиш парите си. Та колко ми е риска ако инвестирам в банков депозити и колко е той ако инвестирам в нов принтер?

    Разбирам,че са те обучавали в духа на модерната портфолио теория и че имаш постер на Марковиц, мога и да предположа , че си изкарваш прехраната с управлението на чужди пари, но опитай се да мислиш малко извън кутията (учебниците по финанси).

    Риск > стандартно отклонение

    Коментара ти за ликвидността не го разбирам, дори и да си прав не мисля че това има някакво практическо значение.

    „Колкото до инвеститорските цели и външните фактори, инвеститорът трябва да си постави цели и да планира, съобразявайки се с външните фактори, а не да тръгва с нагласата, че нищо не зависи от него, а само факторите са важни.“ – не те разбрах, съжалявам.

    За целите. Виж сега човек има цели от личен характер (да изуча децата и тем подобни) и цели от инвестиционен характер. Аз не напасвам вторите по първите, по идеята кога ще ми трябват пари във времето, защото мисля че така изпускаш възможности.

    Въпроса е ако съм спечелил 40 лв. а не 50 до колко това ми е проблем. Ако не ми е проблем, майната му че не съм си изпълни целта. Ако си поставя цел да спечеля, а загубя не е същото като да си поставиш цел да спечелиш и спечелиш по-малко.

    Ти може да си планираш и целеполагаш и до най-малките детайли, за мен е по-важно Аз да мога да реагирам при появили се възможности.

    Подкрепям Стойне и пиша кое не ми харесва. Негативен съпорт, по-хубаво то това здраве му кажи.

    Поздрави

  7. Иванов

    Иване,
    Първо. Има различни рискови, само че едните можеш да ги намалиш, а другите – не. Затова доходността по същество е „наградата“ за поетия систематичен риск и е обвързана с него.
    Второ. Не знам защо реши, че написаното от мен се отнася само за борсово търгувани активи. Този банков депозит, който си посочил, не може ли да се включи като инвестиционен инструмент? Държавните ценни книжа не могат ли също да се използват като инвестиционен инструмент? Един инвестиционен портфейл може да включва най-резлични материални, нематериални и финансови активи. А моите предпочитания към Марковиц, Шарп, Милър или някой друг не са предмет на тази тема.
    Трето. За ликвидността имам предвид, че тя самата не е риск, а е способност, качество, свойство или каквато дума си харесаш в този смисъл. И в зависимост от степента ѝ се поражда по-голям или по-малък риск.
    Четвърто. В предишното мнение си написал, че изкарването на пари зависи в повечето случаи зависи от външни фактори, а не от твоите цели. Само че зависи и от двете неща, това съм написал по-горе.
    Пето. Това с 40 и 50 лв. просто го дадох като пример, разбира се, че не може всяка цел да се изпълнява съвършено точно, без никакво отклонение. А границите на допустимото отклонение (и в двете посоки) зависят от доста неща.
    Шесто. Планирането и целеполагането не изключват реакцията при необходимост и промяната на плана и целите. Това е непрекъснат процес, а не еднократен.

  8. Госин иванов

    Пак нищо не казА. Говориш ми общи недоказани приказки и ми спориш за дефениции и семантика на думите. Ще пробвам за последно.

    Имам собствен бизнес, апартамент, който отдавам под наем на бизнеса ми (сллед 15 г. мисля да го оставя на децата) и стар автомобил, който ползвам за лични и бизнес цели.
    Колко ми е риска по всяка една от тези инвестиции (априори )и каква е корелацията на този риск с парите които ще спечеля(загубя) от всеки актив? (ако ти трябват още данни кажи). Може и да сметнеш и риска на портфейла ми като цяло.

    Ти инвестирай според поставени предварително цели, аз ще си инвестирам според открилите се възможности. Щом можеш да съчетаваш и двете евала, аз не мога.

  9. Поздравления за статията! И според мен това са основните неща, с които 4овек трябва е на ясно ако има намерение да се издигне по-нагоре по стълбата на финансовата независимост,ако имаш спестявания и инвестиции/дай боже/ ти ще си много по спокоен и по добре отколкото ако работиш и изхар4ваш вси4ко без да заделяш за непредвидени ситуации или инвестиране тогава си зависим изцяло от работата си /щефа си/,а идеята е да не се раз4ита само на един изто4ник на доходи/особено ако е само заплата,така ако те уволнят няма да 4ак толкова голяма трагедия, всъщност за да сме реалисти всеки работещ/на трудов договор/ трябва да има едно на ум, събитията от реалността непрекъснато го доказват.

  10. Иванов

    Иване,
    Всяка приказка, която съм написал, е доказана в теорията и/или практиката, но както и да е.
    Едва-ли и сам си вярваш, че ще тръгна да ти пресмятам риска. 🙂 И все пак да знаеш, че когато друг път зададеш подобна задачка, е хубаво да дадеш малко ex-post данни, на чиято база да се направи ex-ante модел на портфейла. С гледане в тавана няма как да се направи. 🙂

    П.С.: Обръщението „Госин иванов“ като подигравателно ли трябва да се приема?

  11. Бат Боби

    Друг начин на спестовност, който стартирах тази година е т.нар 52 week saving chalenge. Може да го намерите и да си го свалите онлайн, а то е – всяка седмица отделяш една сума настрани и не я харчиш, като първата седмица слагаш 1 лв, втората -2лв, третата -3лв и така до края на годината, когато тряжва да сложиш 52лв.
    Чисто и просто на кр на годината ще имаш чисти 1378 лв, които са си добре дошли по Коледните празници.
    Разбира се този план го започнах в началото на годината, но никога не е късно за стартиране на спестяване. Прост и ефективен метод, а сега дори и се чудя в какво да ги инвестирам :). Ако има идеи, съм насреща 🙂

  12. Милен Иванов

    Г-н Василев на едно място в Интернет срещнах следният коментар за спестяването
    ,,Умният инвестира, а глупавия спестява“. Според мен това е неправилно, защото спестяването
    и инвестирането трябва да вървят заедно. Ако само спестяваш, а не инвестираш парите ти няма да
    работят за теб, но от друга страна ако нямаш спестени пари няма да има какво да инвестираш.
    Така че не може инвестирането да се противопоставя на спестяването.

  13. Стойне Василев

    Здравей Милен, наистина има разлика между спестяването и инвестирането. Няма как да инвестираш преди да си спестил, освен ако не са ти паднали от небето тази пази, но и тогава не си ги изхарчил, а си ги спестил. Ето в тази статия съм писал за разликата http://smartmoney.bg/kakva-e-razlikata-mejdu-spestqvane-i-investirane/

  14. Пецата

    Според мен най-трудното е да се инвестира! В какво да инвестирам? Кое е нещото, което ще ми носи допълнителен пасивен доход? Никъде не намирам примери от рода на: закупил съм дадени акции или дялове във фонд и те са ми донесли до момента следният пасивен доход от Х лв.
    Има ли някъде примери за пасивен доход?

  15. Мартин Цанков

    При повечето хора липсва стремеж към трайно подобряване на благосъстоянието им.Нямат неистовото и най-вече постоянно желание за прогрес в личен план.Преобладават тези,които не мислят в перспектива и живеят в най-добрия случай от аванс до заплата.По тази причина спестяването е непосилно за мнозинството.Липсват подходящо изградени мисли и навици,които да генерират подходящите действия,които да ги изведат напред.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *