петък , 2 декември 2016
kak da spestim pari s malka zaplata

Как да спестяваме с малка заплата?

„Какви лични финанси, като аз получавам малка заплата и не мога нищо да спестявам?”, „Кажи ми как да инвестирам с 400 лева на месец?”, „Добре звучи, но за хора с пари”. Сигурно ви е познато? Или вие имате подобни мисли? Аз чувам тези коментари всеки ден и на всяко мое телевизионно или радио участие.

В тази статия ще ви дам няколко полезни насоки как да се справяте с финансите си, дори да получавате малка заплата. Прочете я, дори да си мислите, че няма смисъл и вие си „знаете най-добре”. Залогът е много висок – вашето по-добро бъдеще, а „цената” е 10 минути от вашето време.

За начало ще ви кажа, че не съм роден със сребърна лъжичка в устата, дори напротив. Родителите ми, преди да се пенсионират, са били обикновени служители в мина, а аз съм живял до 6-годишната си възраст на село при баба ми и дядо ми. Те също не са били богати – имаха само малко стопанство с животни и градини, които осигуряваха винаги прясно месо, яйца, мляко, плодове и зеленчуци на трапезата. От тях се научих да ценя това, което имам и да постигам с труд всичко, а не да се оплаквам как нищо не става.

На училище съм ходил само със стотинки като джобни, вкъщи е имало нещо сготвено, а почивката беше веднъж в годината, т.е. както всички деца. Първата ми „официална” работа беше на 16 години, а след това всяко лято съм работил, докато завърших бакалавърската си степен. През студентските ми години не съм имал кола и не съм хвърлял салфетки по дискотеките. Няколко месеца след завършването ми си намерих работа за 200 лева (и тогава не бяха много) и така 11 години. С много труд и постоянство се издигнах в кариерата, но миналата година започнах от нулата да градя бизнес.

След това лирическо отклонение, ще ви споделя моите начини за спестяване и успешно управление на пари, дори с ниска заплата.

„Наследство ми е, бащиния”

Да, ще си говорим за жилището ни. Сигурно, ще срещна доста отпор и ще се споменават думи като „бащиния” и „наследствено”. Запитайте се на първо място къде живеете – в кой град (или село) и в коя негова част? Няма да ви изненадам, ако ви кажа, че 95% от българите притежават собствено жилище, което ни отрежда 2-ро място в ЕС след Румъния и едно от челните в света.

А собственото жилище си е богатство, особено, ако е в по-голям град или по-голямо като площ. Как може да казваш, че нямаш пари и живееш с малка заплата, като имаш жилище, което може да продадеш и да купиш по-малко или да се преместиш в по-малък град? Всеки, който има жилище в София автоматично излиза от категория „беден”, независимо от неговия доход. Спокойно може да си продаде жилището и да отиде в по-малък град, където е много по-евтино.

Обратното също важи. Няма работа в твоя град или получаваш ниска заплата – събери си багажа и отиди в по-голям град с повече възможности. Ти не си дърво и нямаш корени. Ще е трудно – да, така е, няма нищо лесно. Аз съм пътувал доста години до София, като е имало периоди, в които отиването до работа ми е отнемало около 2 часа и половина, връщането – още толкова, а това са 5 часа на ден. След това живях няколко години в столицата, но от 3 години съм в по-малък град, където се чувствам страхотно и със сигурност разходите са ни доста по-ниски.

Когато предложа на някой да живее в Ботевград, Перник, Радомир, Дупница, Кюстендил или Елин Пелин, веднага чувам „пътуването е много и ще е трудно”, а разговорът продължава с „колко е скъпо всичко”, „взимам малка заплата” и „не мога да спестявам”.

Следващият въпрос, който трябва да си зададете: В какво живея? Тристаен апартамент не е ли малко голям за семейство с едно дете или без деца? „Този ми е наследствен”, „Ще ми идват на гости роднини от време на време”, „Нека има” – не ми звучат като сериозни доводи. Ако сте в това положение – продайте голямото жилище, вземете по-малко, а разликата – инвестирайте (първо в себе си, а после и в активи, които да ви носят доход).

„Нямам пари и затова взимам кредити”

В това няма никаква логика. Не ти стигат парите и взимаш на заем, като след това лихвите и таксите те правят още по-беден. И студентите първи курс по икономика знаят, че „цената” на кредитите е най-висока за хората с ниски доходи, просто защото те са по-рискови за банките и другите кредитни институции. А те напипаха доста добре тази ниша и вече усилено предлагат „бързи заеми до заплата”, а те не са евтини, нали знаете?

Ако имате ниска заплата, последното нещо, което трябва да правите, е да взимате кредити. За извънредни ситуации, свързани с вашето здраве и живот е допустимо, но да се хващате на въдицата на момичетата в магазините за техника и да си купите голям телевизор или таблет за детето на изплащане е престъпление срещу вашето бъдеще. А, повярвайте ми, това го виждам всеки ден и после „няма пари”.

„Взех я на старо и не е много скъпа”

Колата е другия пасив, след жилището, по който отиват много пари. Когато започнах първата си работа нямах кола и въпреки малката ми заплата успявах да спестя между 50 и 100 лева на месец. На 26 години изкарах шофьорските курсове и си купих първата кола – BMW не в първа младост. И разходите започнаха – 150 лева на година за застраховка Гражданска отговорност, 300 лева за Каско, смяна на гуми – 300 лева, нов акумулатор – 200 лева, смяна на ремъци, леки и по-тежки ремонти, данък, технически преглед и като последен разход – гориво, чиято цена не е като в САЩ или в арабските страни.

Тук, дори няма да споменавам какви са разходите за нов автомобил или такъв на лизинг. Идва интересната част – повечето хора, които се оплакват, че получават (или „взимат”, но никога не „изкарват”) малка заплата имат автомобил. Вече чувам някой да казва, че в 21 век, колата е стока от първа необходимост (нещо като iPhone 6 Plus). А, така ли е наистина? Може ли да се придвижваш в София без автомобил? Да, в 90% от случаите. Има едни 10% от хората, които работят или живеят доста далеч от всякакви превозни средства на градския транспорт или самото придвижване не е удобно. Тях ги оправдавам, донякъде.

И това е в София. Какво остава за по-малките градове, където почти всичко е на пешеходно разстояние. Аз също приемам колата за мое продължение, което ме прави мързелив. Преди разстояние от няколко километра не беше проблем, а сега краката сами ме водят към колата и докато се усетя паля и потеглям. Няма да ви казвам какви проблеми и болести може да ви докарат обездвижването и непрекъснатото седене.

Другият аргумент, който чувам е, че с автомобила се спестява доста време и е по-удобен. Така е, но ако работиш за малко пари, той необходим ли ти е, наистина. Колата е просто стока, която трябва много добре да прецениш дали може да си позволиш и да знаеш, че покупната цена (и горивото) са най-малкия разход.

„Няма да се правя на циганин ром”

Става въпрос спестяването на пари при покупка. Така или иначе пазаруваме, защо да не получим повече за нашите пари. Тук, обаче, има един голям проблем – българите са европейци и това да се пазарят не им е присъщо. Ориенталско е някак си (въпреки че всеки има история за оня турчин, с който са се пазарили на Капалъ Чарши). Аз го преодолях и това ми спести доста пари, както лични, така и за бизнеса.

Ще ви дам един пример. Когато обзавеждахме кухнята си, отидох в магазин на известна верига за техника и казах, че искам да си купя хладилник, фурна, съдомиялна и абсорбатор. Попитах за отстъпка. Дойде служителят, който отговаряше за този сектор от магазина и му казах „Решил съм да си купя тези уреди от вас, защото ми харесва обслужването и получих добра консултация от вашите колеги, но вашите цени са същите като в други магазини. Може ли да се договорим за отстъпка?”. След „дежурното” искане на разрешение от шефа, получих близо 400 лева отстъпка, с която си купихме и котлони за кухнята.

Когато споделих за тази „тактика” на един приятел, той ми каза, че няма да се прави на ром. Разбира се, той не е единствения. Друго си е да извадиш една пачка със стотачки и да платиш пълната цена в брой. Самочувствието е друго, нали? Но, ако всеки лев ти е ценен и знаеш как си го изкарал, няма ли да искаш да получиш повече за него? Аз искам, а вие?

Грешно разбраното „достойнство” пречи на много хора да живеят по-добре. Където мога, винаги си търся отстъпка или нещо допълнително, а това е почти навсякъде (без хипермаркетите, може би). Купуваш си 4 летни гуми, защо смяната и балансирането да не са безплатни? Или се колебая дали да си купя нещо, но бюджета ми е с 10% по-нисък. Защо да не кажа „Това много ми харесва, но съм определил за тази покупка по-малко пари. Може ли да получа отстъпка?”. За мен, това е нормално, независимо дали съм купуват или продавач, но последното нещо, което ще си позволя е да кажа „Ти за тея пари какво очакваш?”, както ми се е случвало.

Разбира се, това не е единствения начин да се спестят пари. Промоциите са национален спорт у нас и всички магазини се надпреварват да предлагат все по-големи отстъпки. Защо да не се възползваме? Тук, не става въпрос да си купуваме евтини и не толкова качествени неща (макар, че ако имаш ниски доходи, това е нормално), а да получиш същите стоки на по-ниски цени. Имам доста карти за „лоялен” клиент в портфейла си и те ми спестяват наистина много пари – като се започне от гориво, хранителни стоки и се стигне до по-скъпи дрехи.

Ако си направил всичките тези неща и въпреки това не може да спестяваш (или да живееш по-добре), помисли за увеличаване на доходите. За това ще напиша отделна статия, но и тук има доста възможности.

За Стойне Василев

Казвам се Стойне Василев и съм ентусиаст и мечтател. Основател съм на най-популярния сайт за собствен бизнес и лични финанси в България - SmartMoney.bg. Вярвам, че знанието е най-голямото богатство и то трябва да се споделя, за да може повече хора да се възползват от него. Имам повече от 11 години опит на ръководни позиции във финансовата сфера в големи международни компании. Моята мисия в живота е да помагам на хората да постигат целите си и сами да определят бъдещето си като подобряват финансова си грамотност.

14 коментара

  1. Полина Дамянова

    Страхотна статия!

  2. Една от най-добрите статии в сайта.
    Факторите апартамент, кола и ‘правенето на циганин’ са 3 неща, които наистина могат да направят голяма разлика във финансовото състояние – просто опира до отърсването от някои общоприети схващания и проявяването на малко проактивност.
    Между другото, освен финансово, за колата като се отчете цялото време, загубено по занимавки с нея (гуми, ремонти, сключване на застраховки и всякакви дивотии), в немалко от обстоятелствата факторите удобство и спестено време също са спорни, особено ако е на 10+ години и/или 150-200к+ километра.

  3. Тони, много добре казано. По повод на пътуването от малките околни градове до София – понякога си заслужава. Имам приятели геолози, които толкова обичат природата и планинанта, че не ги свърта в големия град. Те си купиха къща до Своге и пътуват до работа с влак и градски транспорт всеки ден по 2-2,5 часа. Предпочитат този вариант, но да са бизко до природата и това е разбираемо.
    Аз също като теб имам доста карти за отстъпка, Например в най-близката аптека никой не ми е предлагал карта, но моя приятелка ми каза, че ако си поискаш ти дават такава. И на много други места се възползвам от подобни карти като редовен клиент. 🙂 Е, като търговец в сфера с нисък марж на печалбата, мога да кажа, че ако някой прекали с искането на отстъпки, не му се радвам особено, защото това омаловажава труда ми. Но където имат практика и могат да си позволят да ми свалят цената, гледам да се възползвам 🙂

  4. „Всеки, който има жилище в София автоматично излиза от категория „беден”, независимо от неговия доход. Спокойно може да си продаде жилището и да отиде в по-малък град, където е много по-евтино“

    Категорично не е вярно. След като си продадеш жилището в София и отидеш в по-малък град, автоматично изниква проблема с работата, защото в малкия град много по-трудно се намира работа.
    Също така и не е вярно, че в малкия град е по-евтино. Беше, ама сега не е. Аз живея в София, а родителите ми са си във Видин и категорично заявявам, че там цените са като в София, а на някои стоки дори по-високи.

  5. Споделям…

  6. Стойне Василев

    Илиян, всичко е въпрос на сметки. Ако продадеш жилището си в София и си купиш същото в по-малък град ще се получи добра разлика, която ако се инвестира разумно, ще ти носи постоянни доходи.

    Разбира се, че в по-малките градове е по-евтин живота. Примерът с жилищата е показателен. Ако вземеш кредит или живееш под наем, в София ще ти е в пъти по-скъпо, отколкото в друг, по-малък, град. Услугите също са по-евтини, защото хората плащат по-ниски заплати и наемите са по-ниски. За храните съм съгласен, че цените са еднакви или дори са малко по-високи в малките градове. Това го казвам от опит – живял съм в Перник, София, Благоевград и Варна, а до преди 1 година пътувах всеки месец в страната.

  7. Не мисля, че въобще е нужно да говорим за местене от София в друг град.

    Извинете, ама продаваш апартамента в София и образно казано може да си живееш 20 години, без да си мръднеш пръста, пак в София, но под наем (всеки да си сметне средно 100 000 лева плюс лихвен/дивидентен от тях в допълнение към заплатата за колко време ще му стигнат)…
    Друг вариант е ако имаш да си дадеш голям апартамент в скъп квартал под наем и да живееш в нещо по-скромно в по-неатрактивен район. Разликата, а тя може да е МНОГО значителна в някои случаи, ти е чист паричен поток всеки месец.

    Това са просто размисли, може да са приложими в определени ситуации, може и не съвсем – но все пак един апартамент в София си е сериозен актив и наистина е комично някой да се счита за беден при положение, че реално е повече от едни гърди напред пред болшинството хора.

  8. Привет Тони,

    Поздравления за статията. Има голяма доза истина в нея. БМВ-то (или каквато и да е друга кола) си е огромен ПАСИВ. Ето например, аз си водя разходите по автомобила и когато в края на Декември 2014-та ме попита приятел, „колко ти излезе колата тая година?“ (имаше предвид разходи и т.н., на 27съм и още си караме първите автомобили) – смело отговорих „е, дадох някакви пари за ремонти – две, две и нещо“. Когато отворих таблицата за разходите си (имам на телефона и си записвам всеки харч) се оказа, че сумата е съвсем малко над… 5 000лв за една година. И да, колата е 1993-та година.

    Бих искал да вметна нещо друго, което ми направи впечатление. Очаквах заглавието на статията ти, да отговаря на съдържанието й. В съдържанието все пак не става ясно „как да спестиш с 400лв заплата“. Част от моите познати и родини идват от село, където притежават къща без пазарна стойност и са под наем в Пловдив – примерно. Какво да продадат и от какво да спестят? Ако можеш да ми дадеш съвет за това ще съм ти благодаден. Бих се радвал да им помогна по някакъв начин.

    А що се отнася до мен – въпросът ми е следния:
    Дали да спестявам по 10% от заплатата си и да инвестирам други 20% или да инвестирам всички 30% ?
    Какво мислиш?

  9. Стойне Василев

    Здравей Николай, спестяването и харченето са въпрос на избор. Ето, при теб колата се е оказала по-голям разход, отколкото си мислил. Сега имаш варианти това да се промени – нова кола с по-малко разходи, без кола или друг вариант.

    За твоите познати нямам някаква тайна или чудотворен метод за спестяване. Дошли са в Пловдив за по-високи доходи и плащат наем – това е сделката. Ако решат да спестяват – могат със сигурност, но това е техен избор. Къде да живеят, също. Не съм запознат с конкретната ситуация, но ако живееш близо до Пловдив и пътуваш, няма ли да е по-евтино? Имат ли възможности за допълнителни доходи? Защото на много хора не им стигат парите, но когато стане въпрос да се поработи, няма много желаещи. А работа има. Например, на моето село има доста хора с вили, които търсят хора да им помагат с двора и градината. И познай какво? Никой безработен не иска цял ден да работи за 20 или 30 лева.

    Последният ти въпрос не го разбрах. Дали може да ми дадеш конкретен пример?

  10. Разбира се Тони.

    Пример с цифри би звучал така:
    Ако взимам 1000лв и ми трябват да живея 600, да инвестирам ли целия остатък от 400лв в бизнес (или други високорискови инвестиции) или да инвестирам част от тях 280-300лв високорисково и 100лв да се „скатават“ в банката. От една страна, ако високорисковите инвестиции потръгнат те са с добра доходност и спестените пари само ще забавят процеса, от друга страна, ако нито един бизнес не потъгне в рамките на следващите 25 години, ще се събудя на 53г, пред пенсия – без пукнат лев. Как мислиш ти?

    Поздрави,
    Николай

  11. Стойне Василев

    Здравей Николай, за начало трябва да имаш авариен фонд, който да ти покрие разходите за поне 6 месеца живот. Ако нямаш, моят съвет е да влагаш всичко там, докато не се напълни. Следващото нещо, което трябва да прецениш е каква е целта. Ако е пенсиониране, може да разпределиш портфейла си 60/40 високорискови/нискорискови активи или 70 на 30, в зависимост от поносимостта ти към риска. Това е за период от около 10-ина години, не повече. Колкото се доближаваш до пенсионирането, трябва да прехвърляш инвестициите си в по-нискорискови активи.

    Ако нямаш конкретна цел, един добър портфейл е по 1/3 в банков депозит, 1/3 в колективна схема (взаимен фонд, например) и 1/3 в акции, например.

    Всичко това, обаче, е много условно и зависи от много фактори. Ползвай го само като ориентир.

  12. Благодаря ти за отговора.

    Да, мисля за пенсиониране и все пак във формулата вземам предвид, че съм още на 27.

    70/30 ми допада като инвестиционна схема, поне за следващите 10 години.

    Поздрави,
    Николай

  13. Аз мисля, че е най-добре да се мисли по друг начин, а именно да се работи до последния ден от живота, защото именно движението и усещането, че си полезен ще ти удължи максимално живота.

  14. Понякога просто не можем да се разделим със семейното жилище, особено ако живеем в същия град и все пак планираме да го напълним с деца един ден.
    НО! Има толкова много начини да използваш жилището си по оптимален начин, който да ти носи или поне да ти спести пари.
    Първата година, когато се нанесох в новия си апартамент го споделих с приятелка, хем заради факта, че не ми се живееше сама, хем за да си делим сметките.
    Със същия успех може да поканите и някой познат който да ви плаща наем за една от стаите в къщи… или роднина от провинцията. Дори да му поискате символичен наем вие пак намалявате домакинските разходи наполовина.
    Сега една от стаите ми е пусната в airbnb, защото не искам да имам съкартиранти непрекъснато…
    Има толкова начини човек да си помогне използвайки наличните си ресурси. Жилищата ни в България са огромен ресурс!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *